Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 47.
17.02.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА
ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор: Антон Стоянов
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1366 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници“, подадена чрез пълномощника юрк.Ж.С., и касационна жалба на М.М.П., подадена чрез пълномощника му адв.М.Д., насочени срещу Решение №148/25.10.2019 г., постановено по АНД №534 по описа на Свиленградския районен съд за 2019 година.
С първата касационна жалба Решението се обжалва в частта му, с която е отменено Наказателно постановление №140/2019 г. от 11.07.2019 г. на Директора на Териториална дирекция Тракийска, в частта му (по точка 3), с която на основание чл.234а, ал.3 от ЗМ, във връзка с чл.233, ал.8 от ЗМ са отнети в полза на държавата превозните средства – товарен автомобил влекач марка „MERCEDES-BENZ“ и ремарке за товарен автомобил марка „SERIN“, послужили за извършване на нарушението.
В тази му част Решението се счита за неправилно и незаконосъобразно, и се претендира същото да бъде отменено, като се потвърди отменената с него част от Наказателното постановление.
Излагат се съображения за неправилност на съжденията на съда, който бил разгледал товарния автомобил и ремаркето като „превозно средство“, позовавайки се на практиката на ВКС относно контрабанда на акцизни стоки. Твърди се, че АНО се е позовал на чл.233, ал.8 от ЗМ относно отнемането на влекача и полуремаркето, използвани при отклонението на стоките, но не бил упоменал изрично, че се отнемат като едно превозно средство, а ги бил разграничил и посочил като „превозни средства“, без да ги класифицира като едно цяло. Самата ал.8 на чл.233 от ЗМ позволявала да бъдат отнемани не само превозните, но и преносните средства, послужили за извършване на нарушението, каквото именно било ремаркето „Серин“. Житейската логика налагала да бъде направено разграничение между двата предмета – това били вещи, които подлежали на отделна регистрация, без която не можели да бъдат въведени в експлоатация. Като вещи те съществували самостоятелно, върху тях можели да се учредяват вещни права от правните субекти и те самостоятелно можели да задоволяват техни интереси. Твърди се, че макар за използването на ремаркето да бил необходим влекач, с това не се отричало самостоятелното му съществуване, поради което при преценката дали да бъдат отнети в полза на държавата, при съпоставка с предмета на нарушението, следвало влекачът и полуремаркето всякога да бъдат разглеждани поотделно.
С втората касационна жалба М.М.П. обжалва Решението в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление №140/2019 г. от 11.07.2019 г. на Директора на Териториална дирекция Тракийска (в частта му по точка 1 и точка 2).
Претендира се в тази му част Решението да бъде отменено, като се отмени и Наказателното постановление в частта му по точка 1 и точка 2.
Касаторът твърди, че Наказателното постановление било издадено от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно бил приложен материалния закон. Цитира разпоредбата на чл.232а, ал.1 и ал.2 от ЗМ и сочи, че липсвало спор по делото, че процесната транзитна операция била с отправно митническо учреждение в Чехия, както и не се спорело, че част от стоката на външния за общността транзит не била на превозното средство, управлявано от него.
Сочи, че спорният момент по делото бил дали МП Капитан Андреево било получаващото митническо учреждение, или стоката била с получаващо митническо учреждение в Република Турция. Твърди, че съгласно Регламент 2446/2015 за допълнение към Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от задълженията на Митническия кодекс на Съюза, в глава 1, Определения, в т.13 и т.14 били дадени определения какво се разбира под „отправно митническо учреждение“ и „получаващо митническо учреждение“ за целите на Регламента. В Конвенцията за общ транзит, в глава Определение в чл.11 било посочено, че за целите на конвенцията означенията на следните термини, а именно буква В – „отправно митническо учреждение“ означавало митническото учреждение, където започва транзитната операция, а в буква Д било прието, че „получаващо митническо учреждение“ означавало митническото учреждение, където трябва да бъдат представени стоките, за да завърши транзитната процедура. Тоест съгласно общностното право получаващото митническо учреждение в случая било в Турция. Сочената от АНО разпоредба, въз основа на която било прието, че същите са местно компетентни – чл.304, параграф 1 от Регламент №2447/2015 гласяла, че стоките заедно с основния референтен номер (MRN) на декларацията за транзит се представят пред всяко митническо учреждение на транзит, но същата касаела съюзен транзит, видно от подразделение 3, а именно: Формалности по време на режим съюзен транзит, като изрично било уточнено, че разпоредбите касаели представяне на стоки, придвижвани под режим съюзен транзит, пред митническото учреждение на транзит. Хипотетично даже да се приемело, че така възприетата от АНО разпоредба била приложима, то същата не приравнявала транзитното митническо учреждение на получаващо, тъй като ясно бил въведен разграничителен критерий относно отправно, транзитно и получаващо митническо учреждение, не само в Регламент №2447/2015, но и в Конвенцията за общ транзит. Безспорно същите давали възможност на транзитното митническо учреждение да извършва проверки във връзка със задействания режим транзит, но това не променяло извода, че същото не е ОМУ или ПМУ. При това положение АНО не бил компетентен да реализира административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.232а, ал.1 от ЗМ се явявала специална и дерогирала общата разпоредба на чл.48, ал.1 от ЗАНН. Липсата на компетентност опорочавала цялото административно наказателно производство, като процесуалното нарушение се явявало съществено и било достатъчно основание за отмяна на НП.
Отделен бил въпросът дали действително имало отклонение от режим транзит, доколкото приетите по делото доказателства (приложени по административно наказателната преписка официални писмени документи от Ч. – Д., К.-П. Роул Експрес и в писмо до Митница от 13.02.2019 г.), като неоспорени от страните, следвало да се кредитират от съда с доверие, и задължавали съда да вземе предвид направените в тях изявления. Твърди се, че съставът на чл.234а, ал.1 от ЗМ от обективна страна предвиждал неизпълнение на условията и срокове по транзита и в резултат на това неизпълнение отклонена стока от режим „транзит“. Поставянето на стоките под режим транзит се извършвало в отправното митническо учреждение (ОМУ), т.е. там, където била приета митническата декларация (ЕАД) или от където започвала транзитната операция за вписаните в гаранционния документ стоки (например Карнети TIR или АТА). Процедурите в отправното митническо учреждение приключвали с разрешаване вдигането на стоките, при което те се считали за поставени под митнически надзор до представянето им в получаващото митническо учреждение (ПМУ). След разрешаването на дадена транзитна операция митническите органи отпечатвали придружаващ транзитен документ и посредством БСУТ по електронен път изпращали предварително уведомление до получаващото митническо учреждение. Когато бъдело констатирано нарушаване на правилата на митническия надзор в рамките на дадена транзитна операция, ОМУ трябвало да вземе всички мерки за погасяване на възникналото митническо задължение за стоките, предмет на нарушението. Погасяването следвало да бъде извършено от титуляра на режима, или от отговорното лице по транзита (гаранта) в определен от митническите органи срок. Ако този срок не се спазел, се пристъпвало към своевременно усвояване на представеното обезпечение, без оглед на това кой се явявал в ролята на отговорно лице (титулярът на режима, превозвачът, или друго лице или организация). Усвояването на обезпечението не изключвало възможността за предприемане на административно наказателни мерки спрямо нарушителите. Процедурите по всяка транзитна операция завършвали в отправното митническо учреждение, като това ставало единствено след получено потвърждение от получаващото, че стоките са представени в определения срок в същия вид и количество. Само при наличието на тези условия можело да се пристъпи към освобождаване на обезпечението върху потенциалното митническо задължение за транзитираните стоки. Сочи се, че МП Капитан Андреево не било нито ОМУ, нито ПМУ, поради което АНО не бил компетентен да постанови обжалваното НП, което било абсолютно основание за отмяна изцяло на НП в трите пункта като неправилно и незаконосъобразно.
В качеството си на ответник по първата касационна жалба, М.М.П. писмено и чрез пълномощника си в съдебно заседание претендира същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Териториална дирекция Тракийска, като ответник по касационната жалба на М.М.П., чрез процесуалния си представител по делото и в писмени бележки развива подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че липсвали сочените от жалбоподателя нарушения. Наказателното постановление било издадено от компетентен орган в рамките на правомощията му, съгласно чл.232а, ал.1 от ЗМ. В настоящия случай независимо, че АУАН бил съставен от служител на ТД Южна морска, процесното НП било издадено от Директора на ТД Тракийска, тъй като не било известно местоизвършването на нарушението, и съгласно закона същото следвало да се счита извършено в района на отправното митническо учреждение, което в конкретния случай било Митническо бюро Свиленград – митническото учреждение, в което била приета митническата декларация за поставяне на стоките под режим транзит. МП Капитан Андреево се явявало транзитно такова и поради това, че същото не било отправно или получаващо, преписката била препратена по компетентност на ТД Тракийска, като не съществувала законова пречка административно наказателното производство да се образува в една териториална дирекция и да приключва в друга такава в структурата на Агенция „Митници“.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита за основателна касационната жалба на М.М.П., съгласно твърденията в нея, че Наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган. Излага съображения, че в настоящия случай административнонаказващият орган не бил нито оправно, нито получаващо учреждение и неправилно бил приел че е компетентен да издаде Наказателното постановление. Липсата на компетентност опорочавала цялото административнонаказателно производство, което било достатъчно за отмяната на Наказателното постановление. Пледира решението на Районен съд – Свиленград да бъде отменено като неправилно, както и потвърденото с него Наказателно постановление.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбите оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни.
Разгледани по същество, жалбата на М.М.П. е основателна, а жалбата на Териториална дирекция Тракийска – неоснователна.
С проверяваното решение Свиленградският районен съд е потвърдил
като правилно и законосъобразно обжалваното пред него Наказателно постановление
(НП) №140/2019 г. от 11.07.2019 г., издадено от Директора на Териториална
дирекция Тракийска, в частта му (по точка 1), с която на М.М.П. ***, за
нарушение на чл.234а, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 37 454.41 лв., представляваща
100% от стойността на стоките и (по точка 2), с която на основание чл.233,
ал.6, във връзка с чл.234а, ал.3 от ЗМ от М.М.П. са отнети в полза на Държавата
стоките – предмет на нарушението, но тъй като същите липсват, е присъдено да се
заплати тяхната равностойност в размер на 37 545.41 лв. Съдът е отменил
Наказателното постановление в частта му (по точка 3), с която на основание чл.234а,
ал.3, вр. чл.233, ал.8 от ЗМ, са отнети в полза на Държавата следните превозни
средства, послужили за извършване на нарушението: товарен автомобил влекач
марка „MERCEDES-BENZ“ с рег.№…, собственост на фирма „MC TRANS
ULUSLARARASI NAKLIYAT LTD“
– Турция и ремарке за товарен автомобил, марка „SERIN“ с рег.№3…., собственост
на фирма „MC TRANS ULUSLARARASI NAKLIYAT LTD“ – Турция.
Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че
на 10.02.2019 г. в отправно митническо учреждение (ОМУ) BG003010, Митническо
бюро – Свиленград, е разрешен режим транзит, за което са приети Митнически
декларации по официален образец – Единен административен документ (ЕАД) Т2 с
МРН №19BG00301020261141, МРН №19BG00301020261133 и МРН №19BG00301020261125,
трите с декларирано получаващо митническо учреждение (ПМУ) в Република Турция.
Стоките, описани в посочените ЕАД Т2 са от различни видове, описани в общо 56
позиции с общо тегло 16 344.59 кг., разпределени в 56 колета (палета) и
натоварени на товарна композиция, състояща се от влекач марка „Мерцедес–Бенц“ с
турски регистрационен номер …. и ремарке марка „Серин“ с турски регистрационен
номер 34VD5184. При регистриране на процесните ЕАД за поставяне под режим са
представени Фактури и ЧМР, срокът за представяне на стоките в ПМУ, определен от
ОМУ, е 17.02.2019 г., съответно 18.02.2019 г. На 10.02.2019 г., около 23.30
часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево“, област Хасково, на трасе „Изходящи
товарни автомобили“, на път от Чехия за Република Турция пристига процесния
товарен автомобил, собственост на турската транспортна фирма „MC trans
uluslararasi nakliyat ve ticaret limited sirketi“, управляван от българския
гражданин М.М.П.. За превозваните стоки шофьорът представя посочените 3 броя
ЕАД. При претегляне на електронната везна се установява, че има разлика в
теглото между представените документи и тегления товарен автомобил, на който е
осъществен рентгенов контрол, завършил с мнение за проверка. В изпълнение на
служебните си задължения и на основание чл.16, ал.1, т.1 от ЗМ, на 12.02.2019 г.
в 09.30 ч. митнически служители извършват митническа (физическа) проверка на
товарното помещение на моторното превозно средство, като го разпломбират. При
проверката се констатира, че по ЕАД Т2 с МРН №19BG00301020261141 липсват стоките от позиции 48, 49
и 50, които са с общо тегло 4 046 кг., представляващи 14 палета. За липсващите
стоки са представени 2 броя Фактури и ЧМР, според които не са налични изделия
от каучук, пластмасови самозалепващи се плочки и дървени палети. При проверката
се установява, че останалите декларирани стоки в Транзитните декларации са
налични. След приключване на проверката товарното помещение на композицията е
пломбирано отново. Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с №307
от 12.02.2019 г. и срещу М.М.П. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) №240/12.02.2019 г., въз основа на който е
издадено Наказателното постановление.
При така установената фактическа обстановка, Свиленградският
районен съд е приел за изцяло спазена административната процедура по съставяне
на АУАН и издаване на НП, като не е констатирал допуснати процесуални нарушения
относно формата и реда при постановяването им. Приел е, че са спазени изискванията
на чл.42, съответно на чл.57 от ЗАНН, като нарушението е описано както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация, и описанието му е
напълно достатъчно за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и организира
адекватно защитата си. Съдът е развил съображения, че АУАН и НП са издадени при
спазване на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове и от компетентни органи.
Подробно е отговорил на наведеното от жалбоподателя възражение за липса на
териториална компетентност на АНО, изхождайки от разпоредбата на чл.232а, ал.1
от ЗМ, и посочвайки, че при нарушение по чл.234а от ЗМ, състоящо се в
отклонение на стоки от митнически режим транзит, каквото е процесното
нарушение, ако не е известно местоизвършването на нарушението, както е в
конкретния случай, то се счита за извършено в района на отправното митническо
учреждение. Посочил е, че ОМУ в случая е Митническо бюро – Свиленград, което
съгласно Заповед №ЗМФ–1318 от 27.12.2018 г. е част от
структурата на Териториална дирекция Тракийска и именно Директорът на ТД
Тракийска е компетентен да издаде Наказателното постановление.
Въззивният съд е преценил обжалваното пред него Наказателно
постановление и за законосъобразно. Развил е съображенията, че правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на М.М.П., като събраните в
хода на производството писмен и гласни доказателства установяват по несъмнен
начин извършването на съставомерно деяние по чл.234а, ал.1 от ЗМ, която разпоредба
от обективна страна предвижда неизпълнение на условията и срокове по транзита и
в резултат на това неизпълнение отклоняване на стоката от режим транзит. Приел
е за безспорно установено, че М.М.П. е отклонил стоки от митнически режим
транзит, като не е изпълнил установените с нормативните актове и определените
от митническите органи условия, като датата на извършване на нарушението е
датата на приемане на ЕАД, а именно 10.02.2019 г., а мястото на извършване на
нарушението е ОМУ, в което е приета ЕАД Т2 с МРН №….., а именно Митническо бюро
Свиленград. Съдът е преценил също, че извършеното от М.М.П. деяние е
съставомерно и по субективен признак, като лицето е действал виновно, при
съзнаване на несъответствието в количеството на превозваните стоки, както и в
броя на палетите, което ако не му е било известно, е следвало да знае, предвид
задължението си в качеството на фактически превозвач, произтичащо от чл.8, ал.2
и чл.9 от Конвенция ЧМР – да знае каква стока пренася, а в случай че не
разполага с необходимите средства за нейната проверка, следва да впише в
Международната товарителница (ЧМР) в клетка 18 мотивирани възражения относно
превозвания товар.
Настоящата инстанция приема първоинстанционното решение за
постановено при напълно и правилно изяснена фактическа обстановка, като фактите
са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред.
При безспорно установената фактическа обстановка обаче
касационната инстанция не възприема преценката на въззивния съд, че не е налице
процесуално основание за отмяна на Наказателното постановление.
Както АУАН, въз основа на който е издадено, така и
Наказателното постановление страдат от недостатък във формата, който рефлектира
върху правото на защита на санкционираното лице и представлява процесуално
нарушение от категорията на съществените. В
нарушение на изискванията
на чл.42, т.3, т.4 и т.5, съответно на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, в АУАН и
в НП липсват съществени реквизити, водещи до неопределеност на подлежащи на
доказване факти.
Изложените в АУАН и НП факти са подведени под разпоредбата на
чл.234а, ал.1 от ЗМ, която има следното съдържание: Който отклони временно
складирани стоки или стоки, декларирани за митнически режим или реекспорт, като
не изпълни установените в нормативните актове или определените от митническите
органи условия, се наказва с глоба – за физическите лица, или имуществена
санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от
митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките –
предмет на нарушението.
Цитираната разпоредба е бланкетна, което изисква в АУАН и в НП
да бъде посочено коя от съдържащите се в нея две алтернативни хипотези е
осъществена, и по какъв начин. В случая митническите органи бланкетно са
вписали, че „с деянието си на 10.02.2019 г. на МП „Капитан Андреево“ М.М.П.,
като превозвач, е отклонил“ конкретно описана стока „по транзитна операция Т2 с
МРН №…../10.02.2019 г., поставени под митнически режим транзит, не е изпълнил
установените с нормативните актове и определени от митническите органи условия“,
но не са посочили нито конкретни нарушени материалноправни разпоредби от
нормативни актове, нито конкретни определени от митническите органи условия,
които са нарушени. Иначе казано, от съдържанието на НП не е ясно какво е било
нормативно вмененото (алтернативно – въведеното от митническите органи)
задължение, за да се приеме неизпълнението му за отклонение на стоката от
митническия режим. Оттам не става ясно кой е субектът, отговорен за
изпълнението на това задължение, респективно къде е следвало да бъде изпълнено,
за да се прецени както обективната, така и субективната страна на нарушението
по чл.234а, ал.1 от ЗМ.
Както наказателното, така и административнонаказателното
обвинение следва да бъде пълно и точно, за да може лицето – адресат на това
обвинение още със съставянето на АУАН да разбере в извършването на какво
нарушение се обвинява, и да организира и осъществи в пълен обем правото си на защита,
а също така за съда да съществува възможност за преценка на всички обективни и
субективни елементи на административното нарушение. В случая въззивният съд не
е констатирал тази непълнота в съдържанието на административното нарушение, и
също бланкетно е обсъждал неговите елементи, без да има възможност да мотивира
становището си защо административното наказание е наложено именно на шофьора на
МПС, превозващо стоките, защо липсващите в МПС стоки са приети за отклонени от
режим транзит, съответно къде е извършено нарушението.
При липсата на индивидуализирано задължение за изпълнение на
определени условия, липсва и възможност да бъде установен задължения по него
субект. Видно е от писмените доказателства, че М.М.П. не е титуляр на режима
транзит, както не е и превозвач на стоката. Необосновано съдът е приел същия за
нарушител, в качеството му на фактически представител на превозвача и носител
на задължение за представяне на товара по аргумент от чл.96, § 2 от Митническия
кодекс на Съюза и чл.8 и чл.9 от Конвенция ЧМР, каквито норми нито са посочени
правно, нито произтичащи от тях задължения са описани в Наказателното
постановление. Видно е също, че в АУАН и НП е вписано, че деянието е извършено
на МП „Капитан Адреево“, а въззивният съд е приел в решението си за място на
извършване на нарушението отправното митническо учреждение – Митническо бюро
Свиленград.
Следва да са отбележи, че описаната в АУАН и НП от фактическа
страна липса на част от стоките, а именно 14 палета с общо тегло 4 046 кг., описани под позиции
48, 49 и 50 в ЕАД МРН №…/10.02.2019
г., поставени под митнически режим транзит Т2) при проверката им на МП Капитан
Андреево“, не е достатъчно да изясни обективната и субективна страна на
административното нарушение. Доколкото задълженията на титуляря на режим съюзен
транзит и на превозвача и получателя на стоките, придвижвани под режим съюзен
транзит, са изброени в чл.233 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза, от §1 е §3 на чл.233 е видно, че превозвачът на стоки,
придвижващи се под режим съюзен транзит, също като титуляра на режима, е
отговорен „за представянето на стоките в непроменено състояние на получаващото
митническо учреждение в определения
срок“, но в конкретния случай такова административно обвинение не е отправено
към превозвача, нито пък Митнически пункт „Капитан Андреево“ представлява
получаващото митническо учреждение на задействания митнически режим.
Настоящият съдебен състав приема, че недостатъчно пълното и ясно описание на административното нарушение в АУАН и НП не само е затруднило правото на защита на наказаното лице, но и е препятствало осъществяването на съдебната проверка за законосъобразност, поради което нарушението следва да се квалифицира като съществено и достатъчно основание за цялостна отмяна на Наказателното постановление. Като не е отменил същото в частта му по т.1 и точка 2, въззивният съд неправилно е приложил закона, което е основание за касиране на решението му в тази част, вместо което следва да се отмени НП в потвърдените от съда части.
По същите съображения, решението на районния съд се явява правилно и законосъобразно в отменителната му част и касационната жалба на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници“ следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Само за пълнота настоящият съдебен състав отбелязва, че изцяло споделя изразените в проверяваното решение мотиви, че отнемането в полза на държавата на превозните средства, послужили за извършване на нарушението, е било незаконосъобразно и само с оглед на обстоятелството, че описаните в точка 3 на НП влекач и ремарке за товарен автомобил, собственост на дружеството – превозвач, съставляват съчленено пътно превозно средство, чиято стойност превишава близо 3 пъти и половина стойността на посочените като предмет на нарушението стоки, с оглед на което следва да се приеме, че стойността им явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда и е приложимо изключението, предвидено в последната хипотеза на чл.233, ал.8 от ЗМ, във връзка с чл.234а, ал.3 от ЗМ.
Всички изложени в касационната жалба на М.М.П. доводи, обосноваващи некомпетентност на издателя на НП, мотивирани с нормативната уредба относно отправно и получаващо митническо учреждение, също са неоснователни, тъй като от писмените доказателства по делото, и конкретно от МРН №19BG00301020261141/10.02.2019 г. ясно е видно, че транзитната операция е с отправно митническо учреждение BG003010 – т.е. МБ Свиленград, в структурата на Териториална дирекция Тракийска, а получаващо митническо учреждение е на територията на Р.Турция, видно от вписания код на същото TR341200.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ и чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №148/25.10.2019 г., постановено по АНД №534 по описа на Свиленградския районен съд за 2019 година, в обжалваната му от М.М.П. част, с която е потвърдено Наказателно постановление №140/2019 г. от 11.07.2019 г. на Директора на Териториална дирекция Тракийска, в частта му по точка 1 и по точка 2.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №148/25.10.2019 г., постановено по АНД №534 по описа на Свиленградския районен съд за 2019 година, в останалата му част, обжалвана от Териториална дирекция Тракийска, с която е отменено Наказателно постановление №140/2019 г. от 11.07.2019 г. на Директора на Териториална дирекция Тракийска, в частта му по точка 3.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.