Определение по дело №271/2024 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: 1025
Дата: 2 август 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247090700271
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1025

Габрово, 02.08.2024 г.

Административният съд - Габрово - III състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: ДАНИЕЛА ГИШИНА

Като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ГИШИНА административно дело № 20247090700271 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на М. Д. К. от [населено място] против Решение № МДТ-04-4/1/ от 11.06.2024 година на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово, копие от което жалбоподателката е приложила с молба от 18.07.2024 година.

С Разпореждане № 969 от 19.07.2024 година /л. 11/ така подадената жалба е оставена без движение и на оспорващата М. К. са дадени подробни указания за отстраняване на констатираната нередовност, а именно: да посочи надлежния и подлежащ на съдебно оспорване акт, който оспорва с така подадената жалба, като посочи дали оспорва целия акт или отделни негови части и кои. На оспорващата изрично е указано, че при неизпълнение на даденото указание в посочения срок производството по делото ще бъде прекратено.

Съобщение с препис от разпореждането е връчено на оспорващата М. К. лично срещу подпис на 22.07.2024 година /л. 13/, като в указания 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите К. е депозирала молба с вх. № СДА-01-1794 от 29.07.2024 година, в която е посочила ясно и недвусмислено, че обжалва Решение № МДТ-04-4/1/ от 11.06.2024 година, с което се оставя в сила Акт за установяване на данъчни задължения по декларация № [рег. номер] от 10.05.2024 година /л. 53/.

Настоящият съдебен състав намира така подадената жалба за недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК, приложима в случая по аргумент от чл. 107, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, ревизионният акт /в смисъл на първоначалният акт/ в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението. Съгласно чл. 156, ал. 2 и 3 от ДОПК ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред и не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението. От посочените текстове следва, че не подлежи на оспорване решението на ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, а предмет на обжалване е винаги и единствено издаденият акт за установяване на данъчни задължения по декларация, в частта, която не е отменена при оспорването му по административен ред. В изпълнение на задължението по чл. 171, ал. 5 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК за съдействие на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им, с горепосоченото Разпореждане № 969 от 19.07.2024 година на оспорващата са дадени подробни указания относно неточно наведения предмет на оспорване, като е дадена процесуална възможност да отстрани допуснатата нередовност и да посочи надлежния и подлежащ на обжалване акт. В обстоятелствената част на разпореждането съдът изрично е посочил, че указанията се дават с оглед правилата за съдебно обжалване, уредени в чл. 156 от ДОПК, приложим в случая по аргумент от чл. 107, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ.

Право единствено на подателя на жалбата е да посочи кой акт обжалва, а съдът от своя страна има задачата, при дължимата проверка относно допустимостта на жалбата, да провери доколко посоченият в жалбата административен акт подлежи на оспорване. След като изрично е заявено, че се обжалва решението на ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, в настоящия случай липсва годен за обжалване административен акт. От текста на подадената жалба и от процесуалното поведение на оспорващата след връчване на Разпореждане № 969 от 19.07.2024 година не може да се направи извод, че е изявена воля за обжалване и на друг акт, която воля да обуслови допустимост на жалбата.

Наличието на годен за атакуване по съдебен ред административен акт е процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство от категорията на абсолютните, като липсата му води до недопустимост на съдебноадминистративното производство съгласно чл. 159, т. 1 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. Д. К. от [населено място] против Решение № МДТ-04-4/1/ от 11.06.2024 година на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 271/2024 година по описа на Административен съд – Габрово.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на жалбоподателката.

Съдия: