РЕШЕНИЕ
№ 15529
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110104139 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са осъдителени искове по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД и чл. 59, ал.
1 от ЗЗД от В. И. В. срещу С.о.. Твърди се, че срещу ищеца е образувано от
ответника изп. дело №623/2019 г. по описа на ЧСИ А.П. въз основа на
Наказателно постановление №267335/30.05.2016 г., съгласно което е наложена
глоба 100,00 лева, връчено на 03.10.2016 г. и влязло в сила на 11.10.2016 г. Изп.
дело е образувано през 2019 г. и са събрани принудително 100 лв. по НП,
преведени на взискателя, за която сума предявява иска по чл. 55 от ЗЗД, и 185 лв.
такси и разноски по ТТР ЗЧСИ, за която сума предявява иска по чл. 59 от ЗЗД,
тъй като събраните суми в хода на изп. дело са недължимо платени поради
погасяване на вземането по давност, за което навежда възражение.
Ответникът оспорва исковете. Поддържа, че към момента на
принудителното събиране на сумите е съществувало основание за това - валиден
изпълнителен титул, сумите по който не са отречени по реда на чл. 439 от ГПК.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно чл. 439, ал. 1-2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Защитата на длъжника по този ред е аналогична на
тази по чл. 255 от ГПК (отм.) и има за цел да бъде съдебно отречено
изпълняемото право, признато с влязло в сила решение, по което е издаден
изпълнителният лист, защото е престанало да съществува или изпълняемостта му
не е настъпила. В конкретния случай изпълнението е приключило. Отрицателен
установителен иск за вземания, които вече са погасени чрез плащане, в т.ч.
1
събрани принудително в рамките на изпълнителното производство, е
недопустим, тъй като „длъжникът може да се брани срещу липсата на
материално- правно основание за това плащане с осъдителен иск /а не с
установителен иск/ срещу кредитора за връщане на даденото“- решение по гр. д.
№ 106/2016 г. по описа на СГС, IV-б с-в.
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че по описа на
ЧСИ с рег. №849 на КЧСИ е образувано изп. дело №623/2019 г. по молба на
взискателя С.о. за вземане по Наказателно постановление №267335/30.05.2016 г.
срещу длъжника В. И. В.. На 15.10.2024 г. е постъпила сумата 285,00 лв., с която
се погасява изцяло задължението по изп. дело, от които 100,00 лв. са преведени
на взискателя на 13.11.2024 г. за погасяване на глобата по НП
№267335/30.05.2016 г., 173,00 лв. са погасени разноски по изпълнението и 12,00
лв. са отнесени за погасяване на такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ.
От Наказателно постановление №267335/30.05.2016 г., издадено от кмета
на С.о., се установява, че на ищеца е наложена глоба в размер на 100,00 лв. и
същото е влязло в сила на 11.10.2016 г. Съгласно чл. 82, ал. 1 б. „а“, вр. ал. 2 от
ЗАНН, административното наказание „глоба“ не се изпълнява, ако са изтекли две
години от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено
наказанието, като независимо от спирането или прекъсването на давността
предвид установеното с, ал. 3 на същата норма - административното наказание
не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по, ал.
1. По силата на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН предходната разпоредба не се прилага по
отношение на "глобата", когато за събирането й в срока по, ал. 1 е образувано
изпълнително производство.
По реда на чл. 146, ал.2, във вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК съдът указа на
ответника, че по разпределената тежест на доказване не сочи доказателства за
наличието на основание за задържане на получената сума или че е върнал на
ищеца, включително настъпването на факти, които имат за последица прекъсване
или спиране на погасителната давност, какъвто факт е образуването на изп. дело
спрямо наказания за изпълнение на наказанието. В производството не се твърди
и не са ангажирани доказателства да са предприемани действия, с които да е
прекъсната давността в рамките на две години след влизане в сила на
наказателното постановление, поради което съдът приема, че ответникът не
опроверга твърденията на ищеца, че вземане е било недължимо като погасено
по давност преди образуване на изпълнителното дело. При това положение,
принудително удържаните суми в хода на изп. дело е извършено без основание, а
в съответствие с разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД полученото следва да се върне от
кредитора, който поради своето бездействие следва да понесе правните
последици. Ответникът дължи връщане и на заплатените в полза на съдебния
изпълнител такси по Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, ако са платени
от длъжника, тъй като ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходи за
сметка на обедняването на ищцата в техния размер. В този случай е налице е
фактическия състав на неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, тъй като не е
налице пряко разместване на имуществени блага от патримонуима на обеднелия
в патримониума на обогатилия се. Ето защо съдът приема предявените искове за
доказани и основателни.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски за сумата 100,00 лв. –
платени държавни такси. Претендира се адвокатско възнаграждение по договор
за правна помощ от 23.12.2024г., от чието предметно съдържание не се
установява предоставянето на безплатна правна помощ в коя конкретна хипотеза
на чл. 38, ал. 1 от ЗА (т.1-т.3), което е основанието да се претендира
възнаграждение от адвоката (вж. решение № 123/09.06.2020 г. по гр. д. №
3593/2019 г. на ВКС), и поради това искането за тази разноска е неоснователно и
2
не се присъжда.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.о., с Булстат:*********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на В. И. В., с ЕГН:**********, с адрес:
*********, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, сумата 100,00 лева, представляваща
платена без основание сума в хода на принудително изпълнение по изп. дело
№623/2019 г. по описа на ЧСИ с рег. №849 на КЧСИ, образувано въз основа на
Наказателно постановление №267335/30.05.2016 г., издадено от кмета на С.о.,
както и на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата 185,00 лева, представляващи
платени без основание в хода на принудително изпълнение разноски и такси по
т. 26 от ТТЗЧСИ по изп. дело №623/2019 г. по описа на ЧСИ с рег. №849 на
КЧСИ.
ОСЪЖДА С.о., с Булстат:*********, със седалище и адрес на управление:
***********, да заплати на В. И. В., с ЕГН:**********, с адрес: *********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 100,00 лева – съдебни разноски.
Присъдените в полза на В. И. В. могат да бъдат платени от С.о. по банкова
сметка с IBAN:***********, BIC:*******, при „Б. ДСК” ЕАД, с титуляр: адв. И.
Д.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3