Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 500
15.12.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА
административно дело № 556 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е
по жалба на „Д.
КК“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.“ХХХ“
№ 12, ет.4, ап.5, подадена чрез пълномощника му адв.И.Й., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-333-0378527 от
17.06.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ
на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-83/ 03.08.2020г. на Директора на дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, по съображения за издаването му при неправилно приложение на материалния
закон, в несъответствие с целта на закона и при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че не е извършено твърдяното в заповедта нарушение,
тъй като сумата от 264лв., представляваща капаро, е била приспадната от сумата
за плащане по консумацията на клиентите и за нея е бил издаден фискален бон №
002399. На следващо място се сочи, че липсата на издадено наказателно
постановление към момента на издаване на процесната заповед е възпрепятствало
дружеството да се възползва от предоставената му от закона възможност да
заплати имуществената санкция и да прекрати производството по налагане на ПАМ.
Изложени са и оплаквания за липса на надлежни мотиви в заповедта, обосноваващи
необходимостта да бъде запечатан обекта. Поддържа, че обжалваният административен акт се явява постановен
при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. По подробно
изложени в жалбата съображения е направено искане оспорената Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-333-0378527 от 17.06.2020г. да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно
заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че в случая е било извършено
авансово плащане на сумата от 264 лв., за което не е бил издаден фискален бон,
а издаденият в последствие такъм – фискален бон № 002499 от 06.03.2020г., с
който капарото е било приспаднато от сметката, не удовлетворявало изискването
на чл.25, ал.3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, фискалната касова бележка
да се издава при извършване на плащането.
Твърди, че са налице достатъчно данни, установяващи по категоричен начин
извършено от жалбоподателя нарушение на
чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ в търговския обект, поради което в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон административният орган в условията на обвързана
компетентност е издал обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-333-0378527 от
17.06.2020г.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-333-0378527 от 17.06.2020г., издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на „Д. КК“ ЕООД
е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект
- ресторант
„Розалия Д.“, находящ се в гр.Казанлък, ул.“Розова долина“ № 7, стопанисван от
„Д. КК“ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание
чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната
заповед и наложената със заповедта принудителна административна мярка се
основават на констатациите от извършената на 08.06.2020г. в 12:40 часа проверка
на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – ресторант „Розалия Д.“,
находящ се в гр.Казанлък, ул.“Розова долина“ № 7, стопанисван от „Д. КК“ЕООД,
при която е установено, че дружеството, в качеството му на задължено лице по
чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки или услуги от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Конкретно
се сочи за установено нарушение, извършено на 06.03.2020г., изразяващо се във
взето капаро в размер на 264лв. /стойност на кувертите за 8 човека/, заплатено
в брой на Х.И. Х. на длъжност управител, за което не е издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта
ФУ TREMOL ZM-KL-V2
с
ИН на ФУ ZK 111230 и ФП 50158528, или кочан с ръчни касови
бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
Извършеното нарушение се сочи за доказано и от даденото писмено обяснение от
лицето Х. И. Х., че за направената покупка на обща стойност 264лв. на
06.03.2020г. не е издадена фискална касова бележка, както и от изведен КЛЕН от
ФУ за деня на плащането – 06.03.2020г. В последствие при плащане на консумация,
сумата е приспадната от фискален бон № 002499 от дата 06.03.2020г. в 22.37 часа
от ФУ TREMOL ZM-KL-V2
с
ИН на ФУ ZK 111230 и ФП 50158528. В заповедта е посочено, че за
установените факти и обстоятелства е съставен на основание чл.110, ал.4 във вр.
с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка сер. АА № 0378527/
08.06.2020г. Въз основа на констатациите е направен извод, че „Д. КК“ ЕООД не е
спазило реда за издаване на съответни документи за продажба, издадени по
установения ред за продажба. Извършеното нарушение е квалифицирано като такова
по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, явяващо се основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за
прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Заповедта
за налагане на ПАМ е била обжалвана по административен ред пред Директора на
дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, който с Решение № ГДФК-83/
03.08.2020г. е отхвърлил като неоснователна жалбата. В него са изложени
съображения, че описаната в обжалваната ЗНПАМ фактическа обстановка изцяло се
подкрепя от приложените по преписката писмени доказателства. Дадените писмени
обяснения от управителя Христина Христова и изведения КЛЕН от ФУ за деня на
плащането – 06.03.2020г. в проверявания обект, сочат по несъмнен начин
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.1
от ЗДДС. Сочи се, че действията по налагане на ПАМ не са обусловени от
производството по налагане на административно наказание, тъй като двете
производства са различни и се провеждат по предвидената за тях законова
регламентация. Действително законодателят е предвидил правната възможност в
случаите, в които нарушителят е санкциониран с издаването на НП и глобата или
имуществената санкция е заплатена изцяло, по молба на същия принудителната
административна мярка да бъде прекратена от органа, който я е наложил. Това
обаче е само една правна възможност за нарушителя, но не въвежда допълнително
условие за законосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ и не представлява
пречка за изпълнението на тази заповед. Относно възраженията на жалбоподателя
за нецелесъобразност на постановения акт се сочи, че в случая административният
орган действа в условията на обвързана компетентност при установено нарушение
на реда или начина на издаване на съответен документ за продажба, поради което
няма право на преценка дали да наложи принудителна административна мярка, а
оперативната му самостоятелност обхваща единствено определянето на срока за
запечатване на обекта, като в конкретния случай неговата продължителност е
надлежно обоснован с вида на нарушението и последствията от неиздаване на ФКБ и
при определянето му е съобразен принципът на съразмерност, заложен в чл.6 АПК. Въз
основа на подробно изложените в решението съображения е направен извод за
законосъобразност на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-333-0378527 от
17.06.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловди в ЦУ на
НАП.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ №., в т.ч Протокол за извършена проверка сер. АА №
0378527/ 08.06.2020г., ведно с описаните в него документи, събрани в хода на
проверката – декларации, книга за Капаро, КЛЕН,у ФКБ, Х-отчет, въпросен лист и
др.; Акт за установяване на административно нарушение № F552701 от 11.06.2020г.
и др.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат
на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
С
оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на
принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186
от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС ПАМ по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на
правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета
като доказателства Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за
Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците на отдели "Оперативни дейности" в
дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален
контрол" в Централното управление на Националната агенция по приходите да
издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186
от ЗДДС /л.10 от делото/. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е
издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Не се установяват и допуснати в хода
на административното производство нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и формално съдържа всички законово изискуеми реквизити - посочени
са факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния
орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС. В разпоредителната
част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на
правно действие и за адресата на правното задължение. Съдържат се и отделни мотиви
за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за
достъп до него.
По отношение на съответствието с
материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба. По силата на чл.
187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. В нормата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги.
Въз основа на посочената нормативна
регламентация следва извода, че неспазването на изискването /неизпълнението на
задължението/ по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, се субсумира във фактическия състав на законово
предвиденото материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1,
т.1, б „а“ от ЗДДС, доколкото се свързва с неспазване на реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
В случая няма спор между страните, а
се установява и от събраните по делото доказателства, описаната в обжалваната заповед
фактическа обстановка, а именно че на 06.03.2020г. в обекта, стопанисван от
жалбоподателя – ресторант „Розалия Д.“, е било заплатено в брой на Христина
Илиева Христова на длъжност управител, капаро в размер на 264лв. /стойност на
кувертите за 8 човека/, за което не е бил издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта
ФУ. Впоследствие тази сума е била
приспадната при плащане на консумация, като е издаден фискален бон № 002499 от
дата 06.03.2020г.
Спорът е изцяло правен и се свежда
до това налице ли е
нарушение или не, след като плащането, във връзка с което е прието неспазване на разпоредбата
на Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, е такова
представляващо капаро, а не продажба на стока или услуга.
В гражданския оборот понятието капаро се употребява синоним на
"задатък". По своята същност задатъкът, нопрмативно уреден в чл.93 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, представлява имотно благо, което едната страна дава
на другата в момента на сключване на договора в потвърждение на това, че
договорът е сключен и за осигуряване на неговото
изпълнение. Задатъкът намира най-широко приложение при сключване на
предварителен договор като гаранция, че ще бъде сключен окончателен
договор. Предварителните плащания (задатък, капаро, предплата, депозит,
гаранции и др.), извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни
облигационноправни функции - потвърдителна, обезпечителна (гаранционна),
обезщетително наказателна функция. За определяне данъчното третиране на
тези предварителни плащания на първо място следва да се установи дали е налице
конкретна доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, насрещна
престация за която се явява предварителното плащане. Само при наличието на
ясно идентифицирана доставка, по която извършеното предварително плащане
представлява насрещна престация, следва да се приема, че е налице авансово
плащане по облагаема доставка. В този смисъл е и разпоредбата на
чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, която гласи, че когато, преди да е възникнало
данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово
плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за
размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с
вътреобщностна доставка, като в тези случаи се приема, че данъкът е включен в
размера на извършеното плащане. В § 50 на Решение на Съда на Европейския
съюз С-419/02 е постановено, че плащания за доставка на стоки или услуги, които
още не са ясно идентифицирани, не могат да бъдат предмет на ДДС. В друго Решение
на Съда на Европейския съюз С-277/05 съдът също напомня понятието за пряка
връзка между доставената услуга и получената за нея насрещна престация, при
която изплатените суми представляват една действителна насрещна престация за
доставена индивидуализирана услуга и това в рамките на правните
взаимоотношения, при които се разменят реципрочни престации.
В случая процесната услуга не е индивидуализирана по
никакъв начин /като предмет и цена/, поради което и с
оглед цитираната практика на Съда на Европейския съюз, не може да се приеме, че
извършеното в тази връзка плащане може да бъде предмет на облагане с ДДС,
съответно на документиране по правилата на чл. 111а -120 от ЗДДС, сред
които е и чл. 118 от закона, посочен във връзка с нарушения чл. 3,
ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
В този смисъл са и дадените указания от Изпълнителния
директор на НАП, обективирани в писмо изх. № 91-00-141 от 08.06.2012 г.,
според което: "... при определяне дали едно предварително плащане по
договор следва в аспект на приложението на ЗДДС да се третира като аванс,
следва да се има предвид и следният критерий, който е с особено съществено
значение: за да се определи като авансово плащане за облагаема доставка за
целите на ЗДДС извършеното предварително плащане по договор следва насрещната
престация за доставка да може да бъде ясно идентифицирана. В този смисъл е и
Решение на Съда на Европейския съюз C-419/02. … Изложеното по-горе е валидно и за данъчното третиране на суми,
предварително платени по договор и за които не може да бъде ясно идентифицирана
доставката на стока или услуга, за заплащането на която същите могат да бъдат
отнесени, независимо от обстоятелството, че паричната сума е предоставена на
доставчика по такъв начин, че същият да може да се разпорежда с нея. В подобни
случаи до конкретизиране на точното предназначение на плащането за облагаема
доставка изискуемост на ДДС не възниква.“
Във връзка с изложеното съдът приема, че в случая не е налице твърдяното нарушение
на чл.118,
ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, тъй като за описаното
в обжалваната заповед плащане
жалбоподателят не е дължал издаването на касов бон за доставка, която към
момента на плащането не е била ясно индивидуализирана. /В този смисъл е и
Решение № 14689 от 26.11.2020г., постановено по адм.дело № 6764/ 2020г. на
Върховния административен съд/.
Следователно липсва нормативно
регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързва налагане на ПАМ по чл.186, ал.1т.1, б.“а“ от ЗДДС – неспазване на задължението за регистриране и отчитане на извършена
доставка/продажба в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство, поради което обжалваната заповед се явява постановена при
неправилно приложение на материалния закон.
Процесната
ПАМ не е в съответствие и с целта на закона – да се прилага мярката за
превенция и преустановяване на нарушения, доколкото в случая не се установява
безспорно извършването на вмененото нарушение.
По тези мотиви съдът намира, че
оспорената заповед като незаконосъобразна следва да се отмени.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на „Д. КК“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Казанлък, ул.“ХХХ“ № 12, ет.4, ап.5, Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-333-0378527 от 17.06.2020г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №
ГДФК-83/ 03.08.2020г. на Директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като незаконосъобразна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: