Решение по дело №536/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 17 декември 2020 г.)
Съдия: Галина Иванова Вълчанова
Дело: 20202300500536
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                            Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                гр.Ямбол........17.12........2020 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На.................................осми...декември……….........................................

  През две хиляди и двадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Красимира Тагарева

                                                                Членове: Николай Иванов

                                                                                Галина Вълчанова

 

  като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова възз.гр.д.№ 536

по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „Ресторе“ ООД гр.София чрез пълномощника адв.Н.Л.Н. против решение № 422/30.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 2838/2019 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ресторе“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Попова шапка“ № 74, представлявано от управителя Ц.В. срещу Д.Х.Ч. с ЕГН: ********** *** искове, с които на основание чл.200, ал.1 ЗЗД и чл.116 ЗЗП се претендира да бъде осъдена Д.Х.Ч. с ЕГН: ********** да заплати сумата от 849,00 лева на „Ресторе“ ООД, като неоснователни и недоказани, както и дружеството е осъдено да заплати на ответницата разноските по делото. Иска се отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявения осъдителен иск и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Решението на ЯРС се счита за недопустимо, тъй като е постановено при нарушение на диспозитивното начало – съдът е приел доказателство от ответницата - Протокол за рекламация от 05.01.2018 г. след изтичане на срока за представянето му с отговора по исковата молба и не е дал възможност на ищеца да се запознае със същия, както и съдът е изготвил непълен доклад по делото. Съдът не е изложил мотиви в решението си, а само констатации, които не се спорят от страните. Липсва каквато и да е било обосновка от съда относно важни факти и обстоятелства за начина, по който е предявена рекламацията на 05.01.2018 г. при положение, че ищецът и ответницата са два различни града, а телевизорът е доставен в магазина на ищеца деветнадесет дни след закупуването му. Неправилно  съдът  е  констатирал,   че  липсват  установени   по делото фактически данни, че ответникът е този, който е причинил несъответствието. Безспорно по делото е установено, че несъотвествието е възникнало след приемането на процесния телевизор и същият не е доставен с недостатъци. Въпреки това, съдът е приел, че не е доказано, че ответницата е тази, която е причинила несъответствието. Съдът не е взел отношение относно счупения дисплей на телевизора, което е още едно доказателство за наличие на тенденциозно постановен и немотивиран съдебен акт. Съдът не е съобразил обстоятелството, че ответницата е върнала телевизора 19 дни след направената доставка, което е важно за формиране на крайния извод за изхода на спора.

В законоустановения срок ответницата по делото Д.Х.Ч. е депозирала отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт. Оплакванията в жалбата се считат за бланкетни, а в първоинстанционното производство не са допуснати процесуални нарушения. Въззивникът не е имал искане за установяване на факта за недостатък на телевизора, както и че ответницата е причинила несъответствието. Според въззиваемата жалбата е насочена срещу това, че ЯРС не се е произнесъл по непредявен установителен иск относно състоянието/несъответствието и т.н. на стоката – телевизор. В тази връзка се желае жалбата като частично недопустима относно искането за произнасяне относно установяване на съответствие на процесната стока и обжалване непроизнасянето на ЯРС по непредявен установителен иск, да бъде оставена без разглеждане. В останалата част се желае жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

В съдебно заседание страните редовно призовани не изпращат представител, а от пълномощниците им са депозирани писмени молби за поддържане на становищата заявени с въззивната жалба и отговора по нея.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на „Ресторе“ ООД гр. София, с която се претендира да бъде осъдена ответницата Д.Х.Ч. *** да заплати сумата от 849 лв. Твърденията на ищеца са за това, че на 03.01.2018 г. с ответница е сключен договор за потребителски кредит за закупуване  на стока с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез кредитен посредник „Ресторе“ ООД – онлайн магазин гр. София с общ размер на кредита 1998 лв. за закупуване на 2 бр. телевизори LG, единия на стойност 1149 лв., а другият на стойност 849 лв. Доставката на стоката била на 04.01.2018 г., при която ответницата подписала декларация, че е приела двата телевизора без недостатъци, без видими счупвания и вреди. На 16.01.2018 г. ответницата предявила претенция за връщане на стоката и разваляне на сключения договор за потребителски кредит. Стоката бил върната в магазин „Ресторе“ на 23.01.2019 г. При приемането на телевизорите се установило, че единият от тях LG модел 670 на стойност 849 лв. е със счупен дисплей, което се явявало видим недостатък и не позволявало телевизора да се върне обратно в магазина, както това е недостатък, който не можело да бъде пропуснат при получаване на стоката и подписване на декларация. На 19.02.2018г. договорът за потребителски кредит е развален, а ответницата дължала заплащане на продажната цена на телевизора в размер на 849 лв. Сочи се, че съгласно т. 5 от условията за онлайн пазаруване, всички върнати продукти трябвало да бъдат в същото състояние в което са били получени. На 14.03.2018 г. на ответницата била връчена нотариална да погаси парично задължение в размер на 849 лв., тъй като стоката не можело да бъде приета повредена. На 20.03.2018 г. било получено уведомително писмо от ответницата, в което единствено се потвърждавал отказа от договора и до момента на подаване на исковата молба нямало извършено плащане на закупената стока. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.116 от ЗЗП, според която продавачът, който отговарял за несъответствието на потребителската стока има право на иск за обезщетение за претърпени вреди срещу лицето, което е причинило несъответствието, поради което и предвид бездействието на ответника ищецът заявява, че предявява осъдителен иск за неизпълнено задължение.

От ответницата в срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор с който се оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен на основанията, като по същество се твърди, че липсва процесуална легитимация на ищеца, липсва яснота относно процесулната легитимация на ответника, липсва валидно упражняване правото на иск, липса на валидно възникнало правоотношение между страните, както и липса на яснота, възникнало ли е претендираното от ищеца право.

С исковата молба ищецът „Ресторе“ ООД е представил договор за потребителски кредит № **********, сключен на 3.01.2018 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в качеството на кредитор, представлявано от кредитния посредник чрез кредитния посредник „Ресторе“ ООД от една страна и от друга ответницата по делото Д.Х.Ч. в качеството й на потребител за предоставяне на кредит в размер на 1998 лв. под формата на разсрочена плащане за закупуване на два броя телевизори – 1 бр. LG на стойност 1149 лв. и 1 бр. LG на стояност 849 лв., ведно с декларация, подписана от ответницата Ч. на 04.01.2020 г. за това, че е получила стоката от продавача. Ищецът е представил доказателства за отношенията си с „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и това, че е овластен от последния да сключва от негово име и за негова сметка договори за финансиране с трети лица-клиенти – договор за съвместна дейност и представителство № С 6609/19.03.2014 г. със съответните приложения за инструкции, правила и процедури, както и договор с анекс към него за кредитно посредничество от 16.07.2014 г. Във връзка със заявеното в исковата молба прекратяване на договора за кредит поради отказ от страна на клиента ищецът е представил електронно писмо от 19.02.2018 г., изпратено от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД до „Ресторе“ ООД по повод заявление за отказ за това, че на основание чл.27 ал.4, ал.5, т.2 и във връзка с чл.29 от ЗПК договор № ********** от 3.01.2018 г. е анулиран, а сумите, преведени на основание на сключения договор ще бъдат прихванати от следващ отчет за плащане. Представена е и нотариалната покана, изпратена от ищеца и получена от ответницата на 14.03.2018 г., с която е поканена да заплати сумата 849 лв., както и нейния отговор. Други доказателства от ищеца не са представени.

Ответницата Д.Ч. е представила констативен протокол-рекламация, изготвен в на Еконт Ямбол на 05.01.2018 г. получената от нея на 04.01.2018 г. пратка, като в протокола е отразено, че „телевизор LG43UL670V – няма видими повреди. При включване на телевизора ясно се вижда, че е счупена „матрицата“. По екрана няма видими повреди“.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Неоснователни са възраженията във въззивната жалба относно непълен доклад по делото, прието доказателство от ответника след отговора по исковата молба и недадена възможност на ищеца да се запознае с него. След справка с делото се установява, че доклад по чл.146 от ГПК е направен от съдията-докладчик и той е пълен, а приетото доказателство на ответницата е във връзка с указаната й доказателствена тежест като с оглед редовното призоваване на ищеца не е необходимо изрично разпореждане, с което да бъде дадена възможност на същия да се запознае с доказателствата. Предвид тези обстоятелства въззивният съд приема, че първоинстанционния съд не е допуснал процесуални нарушения.

Първата инстанция се е произнесла по предявения с исковата молба иск като правилно той е отхвърлен макар и на друго правно основание. Ищецът в качеството си на продавач претендира да му бъде заплатена цената на стоката, която е върната от купувача, тъй като при връщането й е установен недостатък – дисплеят на телевизора е счупен. Въз основа на тези твърдения въззивният съд квалифицира иска с правно основание чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.196 ал.2 от ЗЗД.

Касае се за свързан договор за кредит - договор за продажба на стоки, финансиран от потребителски кредит по смисъла на чл.27, ал.1 ЗПК. Съдът счита, че не е спорно с оглед твърденията на ищеца в исковата молба, че договорът е прекратен на 19.02.2018 г., предвид чл.29, ал.1, т.1 ЗПК - потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит. По същите съображения съдът приема /а ищецът не твърди обратното/, че и договорът за продажба на стоки инкорпориран в свързания договор е прекратен предвид разпоредбата на чл.50, т.2 ЗЗП, съгласно която потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл.54, ал.3 и чл.55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от потребителя.

Съгласно чл.196 ал.2 от ЗЗД ако повреждането или погиването на вещта са станали по вина на купувача, той може да иска само намаляване на цената и обезщетение при условията на предходния член. Твърденията на „Ресторе“ ООД са за това, че след като ответницата Ч. е получила и декларирала, получаването на стоката без недостатъци, т.е. е одобрила стоката, същата без да изтъква причини е прекратила договора и върнала стоката, но вече повредена. Съдът не приема, че тези обстоятелства са доказани. Ищецът не е представил доказателства за волеизявлението на ответницата за прекратяване на договора, а предвид представения от нея констативен протокол за рекламация е възможно същата да е пожелала прекратяването и като е изтъкнала причина за това. В кориците на делото липсва представено от ищеца доказателство „приемо-предавателен протокол“, по който Ч. е декларирала, че приема стоката без недостатъци. Представена е декларация към договор № **********, подписана от ответницата Ч. на 04.01.2020 г. за това, че е получила стоката от продавача, но в същата няма отразяване на състоянието на получената стока, за да е категорично установено, че стоката е получена без недостатъци. Ищецът-продавач по никакъв начин не доказва, че е доставил на ответницата-купувач стоката без недостатъци, а от констатираното по протокола за рекламация се установява, че телевизор LG43UL670V – няма видими повреди, по екрана няма видими повреди, но при включване на телевизора ясно се вижда, че е счупена матрицата. Тези са единствените данни, свидетелстващи за повреда на телевизора, която повреда не е счупен дисплей, както претендира ищецът, а недостатъкът се проявява след включване на уреда, т.е. скрит недостатък. При липса на други доказателства за състоянието на телевизора, наличието и вида на твърдените недостатъци, както и кой ги е причинил не може да бъде направен извод за ангажиране на отговорността на ответницата за заплащане на върнатата от нея стока.

Поради изложеното, въззивният съд приема, че ищцовата претенция правилно е отхвърлена от районния съд и атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените в настоящото производство разноски в размер 300 лв.

На основание изложеното, ЯОС

 

                                                    РЕШИ:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 422/30.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 2838/2019 г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА „Ресторе“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Попова шапка“ № 74, представлявано от управителя Ц.В. да заплати на Д.Х.Ч. с ЕГН: ********** *** направените в настоящото производство разноски в размер 300 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.