Р Е Ш
Е Н И Е
гр. С., ……………….2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XVI въззивен състав, в открито заседание на дванадесети юли две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНКА К.
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН УРУМОВ
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
в присъствието на секретаря Гергана Цветкова и
участието на прокурора Ст. Стойков, като разгледа докладваното от съдията Кехайова ВНОХД № 2746 по описа за
2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от защитника на подс. Г.К.Х.
в лицето на адв. Е.К. срещу присъда, постановена на 14.12.2016 г. по НОХД №
14643/2016 г., СРС, НО, 94 състав, с която съдът е признал подсъдимия Г.К.Х. за
виновен в това, че на 17.06.2014г. в гр. С., ж.к. „Н.“, бл. *********чрез
нанасяне на удари с юмруци по корема, удари с крака по тялото и скачане върху
тялото е причинил на К.Д.Х.средна телесна повреда, изразяваща се в пневмоторакс
в ляво /свободен въздух в гръдния кош/, което е причинило на К.Д.Х.разстройство
на здравето временно опасно за живота - престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр.
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок
от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил
подс. Г.К.Х. да заплати по сметка на съда сумата от 400,00 /четиристотин/ лева
- разноски в съдебната фаза на производството, както и в полза на държавния
бюджет по сметка на СДВР сумата от 320,00 /триста и двадесет/ лева - разноски,
както и сумата от 5.00 /пет/ лева - държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
В жалбата на защитата на подс. Г.К.Х. - адв. Е.К.,
се излагат аргументи за необоснованост и неправилност на постановения съдебен
акт. Предлага се въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и на
основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да постанови нова, с която подс. Г.К.Х.
да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В допълнително изложение към жалбата адв. К.
намира присъдата за необоснована и постановена при съществени процесуални
нарушения. Посочва, че мотивите към съдебния акт са формални и декларативни, а
съдът е постановил присъдата си без да отстрани съществуващите противоречия в
доказателствения материал.
В жалбата и допълнението към нея
не се сочи на необходимост от събиране на доказателства.
Въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК,
прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия, свидетели или изслушване на вещи лица.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
защитата изтъква, че осъдителната присъда неправилно се основава на показанията
на пострадалия Х., дадени пред оперативен работник, без да се държи сметка за
последващите показания на свидетеля в съдебната фаза на процеса. Пледира за
отмяна на присъдата и уважаване на въззивната жалба.
В съдебно заседание пред въззивния съд
представителят на държавното обвинение намира присъдата за правилна и
законосъобразна. Посочва, че съдът е обсъдил противоречията в показанията на
св. Х., като е посочил защо кредитира едни, а други не, като в същото време не е
игнорирал и останалия доказателствен материал.
В правото си на лична защита и в последната си
дума подс. Х. моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите
във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно
заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за
нейното изменение или отмяна. Първостепенният съд е провел прецизно съдебно
следствие и е изяснил всички правно значими въпроси, свързани с предмета на
доказване.
След изпълнение на задължението си да извърши
собствен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият съдебен състав
прецени, че събраните от първия съд доказателства разкриват фактическа
обстановка, която не се различава съществено от възприетата от районния съд, а
именно:
Подсъдимият Г.К.Х. е роден на ***г. в гр. Карлово,
българин, български гражданин, осъждан, неженен, безработен, с адрес: гр. С.,
ж.к. „Н. 4”, *********, с ЕГН **********.
На 17.06.2014г., пред магазин, находящ се в
градинката зад бл. 418 в кв. „Н.“, гр. С., подс. Х. срещнал своя познат и съсед
св. К.Х.. По предложение на подс. Х., двамата, вече употребили алкохол към този
момент, решили да отидат в дома на подсъдимия, находящ се в гр. С., ж.к. „Н.
4”, *********, за да гледат заедно мач от световното първенство по футбол и да изпият
по още няколко бири.
Подс. Х. и св. Х. се настанили в хола. В
апартамента се намирала и жената, с която подсъдимият живеел на семейни начала
- свидетелката В.И., която обаче била в друга стая от жилището, заедно с детето
им. В дома на подс. Х. подсъдимият и свидетелят Х. изпили още около два литра
бира. В един момент между двамата възникнал конфликт, при което двамата се
озовали в коридора на жилището. Подс. Х. нанесъл няколко удара с юмрук в
главата и в областта на корема на св. Х., който в резултат от ударите паднал на
земята. Подсъдимият продължил да го рита по главата, както и да рита и скача
върху тялото му.
Св. И.видяла, че св. Х. лежи на земята без да
мърда, поради което се обадила на тел. 112. На мястото били изпратени
полицейски служители - свидетелите И.Н.и Б.Т.. На входа на блока двамата били
посрещнати от подсъдимия Х., който бил във видимо нетрезво състояние и обяснил
на свидетелите за възникналия между него и госта му конфликт, както и че той
бил ударил госта си. В жилището свидетелите Н.и Т.установили св. Х., който
впоследствие бил транспортиран в УМБАЛСМ „Пирогов“.
Видно от заключенията на назначените в хода на
производството СМЕ и ДСМЕ, при нанесения му побой св. Х. получил пневмоторакс в
ляво (свободен въздух в гръдния кош), което реализира медикобиологичния
критерий разстройство на здравето, временно опасно за живота.
От заключението на изготвената в хода на делото
КСППЕ по отношение на св. Х. било установено, че при него липсват актуални
качествени отклонения в психичното му функциониране и не е налице интелектуална
инсуфициентност, въпреки че страда от епилепсия. Вещите лица установили известна
количествена редукция на спомена, но без наличие на качествено изкривяване.
От заключението на изготвената в хода на делото
КСППЕ по отношение на подс. Х. е установено, че той е психично здрав, без
зависимост към алкохол, в състояние на обикновено (просто) алкохолно опиване –
към тежка степен към момента на деянието.
При така установената фактическа обстановка
първата инстанция е приела, че деянието и неговото авторство е доказано по
несъмнен начин, поради което подсъдимият Х. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК. При
осъществения въззивен контрол не се констатираха допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на присъдата на процесуално
основание. Не се споделя и оплакването на защитата на подсъдимия Х. за
неправилно тълкуване на доказателствения материал, тъй като първостепенният съд
е подложил на задълбочен анализ достоверността на гласните доказателства, вкл. и
тези на св. Х., променили се съществено в хода на делото, като е съпоставил и
анализирал подробно и мотивирано тяхната взаимовръзка и логическа
последователност.
Основният спорен въпрос - дали подсъдимият е
извършил престъплението, описано във внесеният в съда обвинителен акт, е
намерил своето правилно разрешение в мотивите на обжалваната присъда.
Настоящият съдебен състав намира за установена
гореописаната фактическа обстановка след анализ на следните доказателствени
източници, а именно: обясненията на подсъдимият Х., показанията на свидетелите К.Х.,
В.И., И.Н., Б.Т., вкл. приобщените в съответните части показания на свидетелите
от досъдебното производство и пред първия състав на съда; писмените
доказателства: заповед за задържане на лице, медицинско свидетелство, медицинска документация, справка за съдимост на подсъдимия; способите за доказване: заключението
на изготвените съдебно-медицинска и допълнителна съдебно-медицинска експертиза,
както и КСППЕ по отношение на подс. Х. и св. Х.. Възприетата фактическа
обстановка се установява и от всички останали събрани по делото писмени
доказателства, прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл. 283 от НПК.
На първо място следва да се посочи, че всички
свидетелски показания са еднопосочни и непротиворечиви относно обстоятелството,
че на процесната дата подс. Х. и св. Х. са посетили жилището на първия,
находящо се на адрес гр. С., ж.к. „Н. 4”, *********, където са консумирали
алкохол, а жената, с която подсъдимият е съжителствал, се е намирала в друга
стая от апартамента. Другото обстоятелство от предмета на доказване, което е
установено по категоричен и безспорен начин, е състоянието, в което св. Х. е
постъпил в УМБАЛ „Прирогов“, като вида и характера на телесните увреждания се
извличат от писмените доказателства по делото, представляващи медицинска
документация, съставена в болницата, по отношение на която не съществува
причина да бъде поставена под съмнение и да не се кредитира. Също така
травматичните увреждания и възможната причина за тях се установяват и от
заключението на СМЕ, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно,
изготвено от специалист в областта и отговарящо изчерпателно на поставените му
въпроси.
Извършвайки своя доказателствен анализ, съдът
установи условното обособяване на две групи гласни доказателствени средства,
носещи противоречива информация относно произхода на уврежданията по тялото на
св. Х.. В първата група попадат св. Н.и св. Т.– полицейските служители,
пристигнали на мястото на инцидента след подаване на сигнал на тел. 112.
Двамата последователно, логично и подробно разказват за събитията в процесната
вечер, като заявяват ясен спомен за това, че подс. Х. ги е чакал пред входа на
блока и в този момент е споделил с тях, че е пребил своя приятел. Макар и не
първични, същите са преки по отношение фактите, подлежащи на доказване, дадени
са от лица, за които липсва каквато и да е заинтересованост от изхода на
делото, изпълнявали са служебните си задължения, като са възприели фактите, за
които свидетелстват, в момент, следващ непосредствено деянието, когато
присъстващите на мястото на инцидента все още не са имали възможност да
обмислят станалото и да подготвят евентуални защитни версии. Вярно е, че
съществуват известни противоречия в заявеното от св. Т.по отношение това дали
около лежащия на земята пострадал е имало кръв или не, но това е несъществено
от гледна точка предмета на доказване по делото, а и разминаването съдът отдава
на изминалия период от време, поради което следва да се кредитират стоящите
по-близо до датата на деянието в темпорално отношение показания.
Във втората група гласни доказателствени средства
се включват показанията на св. И., св. Х., както и обясненията на подс. Х..
Следва да се обърне внимание, че и тримата са заинтересовани от изхода на
делото, доколкото св. И.фактически съжителства с подсъдимия в продължение на
дълги години и има дете от него, а св. Х., макар и пострадал от престъплението,
е в приятелски отношения с подсъдимия. Съществените противоречия между
показанията на св. Х., дадени в хода на досъдебното производство и тези,
депозирани в съдебната фаза пред два различни състава на съда, настоящата
инстанция отдава именно на стремежа подс. Х. да бъде оневинен за станалото.
Това е така, защото видно от доказателствения материал по делото, не св. Х. е
позвънил на тел. 112, намесвайки по този начин полицейските органи и
инициирайки наказателно производство срещу подсъдимия. Причината свидетелят
единствено при първия си разпит да сподели истинно обстоятелствата около
инцидента, въззивният съд отдава на първоначалния шок и липсата на възможност
да съгласува с подсъдимия евентуални защитни версии. Първоинстанционният съд в
мотивите си подробно и аргументирано е изложил съображенията си относно
годността на показанията на св. Х., като настоящият състав напълно се
солидаризира с изложеното, като намира преповтарянето му за излишно. Същото се
отнася и по отношение направеното възражение на защитата, че св. Х. се е
намирал в неадекватно състояние към момента на разпита. Видно от заключението
на КСППЕ, въпреки наличието на известна количествена редукция на спомена,
липсва изкривяване на същия.
Обясненията
на подс. Х. първият съд правилно е оценил като средство за защита, поради което
не следва да се кредитират. Това е така, защото същите се оборват от останалия
събран и проверен доказателствен материал. На първо място това са показанията на
св. Н.и св. Т.относно направеното пред тях признание от подсъдимия веднага след
инцидента. На следващо място, обясненията му си противоречат и с показанията на
самия пострадал, дадени в хода на досъдебното производство, като вече бяха изложено
съображенията на съда защо именно на тях следва да се даде вяра.
При така очертаните фактически
констатации, правилно първата инстанция е приела, че подсъдимият Г.К.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна на 17.06.2014г. в гр. С., ж.к. „Н.”, бл. *********чрез нанасяне на удари с
юмруци по корема, удари с крака по тялото и скачане върху тялото е причинил на К.Д.Х.средна
телесна повреда, изразяваща се пневмоторакс в ляво /свободен въздух в гръдния
кош/, което е причинило на К.Д.Х.разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
Неоснователни са възраженията на защитника на подсъдимия, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин, доколкото от заключението на вещите лица можело да
се направи извод и за различен механизъм на настъпване на уврежданията. На база
всичко вече изложено и настоящия състав се солидаризира с извода на първия съд,
че с оглед преценката за достоверност на свидетелските показания, начинът на
получаване на травмите е именно възприетия от съда, като е налице изискуемата от закона причинно-следствена връзка между действията на
подсъдимия Х. и причинените телесни увреждания.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия Х. виновно, с форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е целял настъпването
им. Досежно субективната страна на деянието съгласно трайната съдебна практика,
субективният елемент се извежда от обективните признаци на изпълнителното
деяние. Именно поради това, нанасяйки удари с ръце и крака, включително и по
главата на пострадалия, подсъдимият неминуемо е съзнавал, че той ще получи
телесна повреда от някакъв характер, включително и средна такава, като е целял
именно настъпването на този резултат, което се извежда от избраната от него
сила и насочеността на удара.
Подсъдимият Г.Х. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като
наказанието, предвидено в закона към момента на постановяване на присъдата, е
лишаване от свобода до шест години.
Настоящият състав намира, че
наказанието е индивидуализирано правилно, като за смекчаващо отговорността
обстоятелство първият съд е приел състоянието му на алкохолно опиване, улеснило
в значителна степен вземане на решението да извърши деянието, а като отегчаващо-
наличието и на други увреждания, извън най-тежкото такова. Доколкото не се
откриват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът правилно е определил наказанието лишаване от свобода на основание чл. 54
от НК за срок от шест месеца.
При така определеното наказание,
правилно първият съд е преценил, че за постигане целите му същото не следва да
се изтърпява ефективно, поради което е отложил изпълнението за срок от три
години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, първоинстанционният съд правилно е осъдил
подсъдимия да заплати направените разноски на ДП в размер на 320 (триста и
двадесет) лева, в полза на СРС направените по делото разноски в съдебната фаза
в размер 400 (четиристотин) лева, както и държавна
такса върху уваженият размер на гражданския иск в размер на 140 (сто и
четиридесет) лева. На основание чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът е осъдил
подсъдимия да заплати в полза на СРС 5.00 лв. за служебно издаване изпълнителен
лист за присъдените суми.
Поради всичко изложено и на основание чл. 334, т. 6
вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.12.2016 г. по НОХД № 14643/2016 г.,
СРС, НО, 94 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.