Решение по дело №1397/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2048
Дата: 1 ноември 2021 г. (в сила от 22 ноември 2022 г.)
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20217180701397
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2048

гр. Пловдив, 01. 11. 2021 година

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 04,10,2021 г. в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СТОИЛ БОТЕВ

секретар Таня Костадинова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1397 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Жалбоподателят –„Енигма“ БГ ЕООД с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Сливница“ № 12, ет.1, с управител М.Д.Р. оспорва  Ревизионен акт № Р-16001620004896-091-001/19.02.2021 г., издаден от С.П.П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М.Г.Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, потвърден частично с Решение № 250/28.04.2021 г. на Директор Дирекция „ОДОП“ Пловдив, с което са установени следните задължения: корпоративен данък за 2018 г. в размер на 15071.90 лв. и лихви от 2893.20 лв.; корпоративен данък за 2019 г. в размер от 12742.93 лв.; общо в размер от 27814.83 лв. и лихви от 2893.20 лв.  и е ИЗМЕНЕН РА  в обжалваната част, с която допълнително са установени лихви по корпоративен данък за 2019 г. от 1 150,50 лв. на 828,36 лв.

В жалбата, както и в писмената защита на Р. / л.2015/  се твърди, че същият е неправилен, необоснован и издаден в противоречие с материалния и процесуален закон, както и че неправилно е приложен реда на 122, от ДОПК , като се иска неговата отмяна. Претендира се и присъждане на разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – чрез юрк.П.Я. оспорва подадената жалба, като необоснована и недоказана по съображения в писм. Становище / л. 2045/. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил и изменил в обжалваната в настоящото производство част. Така постановеният от Директора на Дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ, а разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства относно оспорения административен акт, предмет на съдебен контрол, от фактическа страна установи следното:

Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001620004896 - 020-001/12,08,2020 г., издадена от С.П.П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и изменена със ЗВР 16001620004896-020-002/18,11,2020, с която е възложено извършването на ревизия на дружеството-жалбоподател за установяване на задължения за корпоративен данък за данъчен период 01,01,2014 г. – 31.12.2019 г. и за данък върху добавената стойност за данъчен период 01,12,2014 г. – 30.06.2020 г., като е определен тримесечен срок за приключването й от връчване на заповедта. В действителност с горната ЗИЗВР   е продължен  до 20.01.2021 г. (лист 1988-1992).

Въз основа на събраните доказателства е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001620004896-092-001/03,02,2021г., връчен по електронен път на дружеството, като срещу него  е постъпило възражение / л. 69/.  Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден и оспореният в настоящото производство РА №16001620004896-091-001/19,02,2021г., връчен по електронен път на ревизираното лице.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП (в редакцията към момента на издаването им), в кръга на определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). Следва да се констатира също така, че от представените от страна на ответника и приети / л. 12/  като доказателства –  CD със записани в тях електронни документи, ведно с прилежащите им сертификати, справки от сайта на доставчиците на удостоверителни услуги за верификация на документ, както и копия от удостоверения за електронни подписи се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА и решението представляват актове, подписани с валидни квалифицирани електронни подписи.

В срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Директор на Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, като с жалбата са представени доказателства (лист 46 и сл.). В срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК Директор на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив е постановил и Решение № 250/28.04.2021 г., с което РА е частично потвърден и съответно изменен в обжалваната в настоящото производство част.

При така установеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт и потвърждаващото го решение са издадени от компетентни органи и в изискуемата се форма.

 От приложените по делото доказателства съдът установи В хода на ревизията е установено, че дружеството разполага с недвижим имот, закупен преди ревизирания период с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот  / НИ/ № 59, том XII, дело 2841 от 04.07.2008 г., съгласно който Т. Л., в качеството си на управител на „АРПЕЗОС БУС" ООД (продавач) продава на „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЕНИГМА БГ" ЕООД (купувач) следните собствени недвижими имоти: 1. апартамент с площ 133,78 кв. м., в незавършен вид, находящ се в гр. Хасково, бул. „Съединение" № 10; 2. ПИ с идентификатор 77195.723.342 с площ от 1 881 кв. м.; 3, гараж с площ 20,54 кв. м., в незавършен вид, находящ се в гр. Хасково, бул. „Съединение" № 10; 4. офис с площ 106,58 кв. м. в незавършен вид, находящ се в гр. Хасково, бул. „Съединение" № 10. Съгласно представения нотариален акт, цената на имотите възлиза на 165 656,08 лв. без ДДС. За извършената продажба от „АРПЕЗОС БУС" ООД е издадена фактура № **********/04.07.2008 г. с общата ДО в размер на 171 343,02 лв., начислен е ДДС в размер на  34 268,62 лв. Представена е фактура № **********/01.07.2008 г., издадена от „Архитектурно студио XXI век" ЕООД с получател „ЕНИГМА БГ" ЕООД и предмет „Изготвяне на проект - Преустройство на офиси в медицински център в ПИ 77195.722.342 гр. Хасково" с ДО 1 484,00 лв. и ДДС 296,80 лв. От представена Оборотна ведомост към 31.12.2018 г., е констатирано, че закупеният имот е заприходен по см. 613 „Разходи за придобиване на ДМА“, че същата е с начално дебитно салдо в размер на 173 674,42 лв. и че за имота не са начислявани амортизации.

В РД/РА е записано, че през 2018 г. гореописаният НИ е продаден и е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 199, том I, дело 190 от 27.11.2018 г., съгласно който М. Р., в качеството си на управител на „ЕНИГМА БГ" ЕООД (продавач) продава на С.Й.Ч(купувач) следните собствени недвижими имоти: апартамент А5 с площ 133,78 кв. м., находящ се в гр. Хасково, бул. „Съединение" № 10; ПИ с идентификатор 77195.723.342 с площ от 1 881 кв. м.; гараж Г 46 с площ 20,54 кв. м., находящ се в гр. Хасково, бул. „Съединение" № 10; обект А24, с предназначение на обекта: за здравни и социални услуги, с площ 106,58 кв.м., находящ се в гр. Хасково, бул. „Съединение" № 10. Съгласно представения нотариален акт, имотите се продават общо за сумата от 99 200,00 лв. с включен ДДС. За извършената продажба от „ЕНИГМА БГ" ЕООД е издадена фактура № **********/27.11.2018 г., с предмет продажба на имот по НА № 199, том I, рег.№ 2222, дело № 190 от 2018 г., с ДО 82 666,67 лв., начисленият ДДС е в размер на 16 533,33 лв. Във връзка с извършеното плащане по фактурата, са представени банкови извлечения: на 21.11.2018 г. за сумата от 45 000,00 лв., на 26.11.2018 г. за сумата в размер на 44 000,00 лв. и на 27.11.2018 г. за сумата от 10 200,00 лв. От представена Оборотна ведомост към 31.12.2018 г., е видно, че приходът от продажбата на НИ е отразен по см. 706 Приходи от продажба на дълготрайни активи в размер на 82 666,67 лв.

Въз основа представените документи във връзка с продажбата на недвижимия имот през 2018 г. ревизиращите органи са отбелязали, че имотът е продаден на С.Й.Чи съпругата му С.С.Ч.(сестра на П. р. - съпруг на управителката на РЛ М. Р.). Посочено е, че имотът е продаден на много ниска цена и че при ПУФО е установено, че през 2019 г. на 31.05. дружество „БУЛТРЕЙД ГРУП" ЕООД (с управител С.П.р. - син на управителката на РЛ М. Р.) е изтеглило овърдрафт в размер на 350 000,00 лв., като е предоставило за обезпечение описания по-горе имот в гр. Хасково, бул. „Съединение" № 10. Имотът е предоставен като обезпечение от купувача - С.Ч.и С.Ч.(леля на управителя С.П.р.). В тази връзка е извършена насрещна проверка на „БУЛТРЕЙД ГРУП" ЕООД, при която са изискани документи и обяснения относно горните обстоятелства. Въз основа това са представени Договор за овърдрафт № 146537/31.05.2019 г. от „РАЙФАЙЗЕНБАНК" АД през 2019 г., анекс към договора и оценка на имота в гр. Хасково, ул. „Съединение" № 10. Описано е, че съгласно договора, размерът на овърдрафта е 350 000,00 лв. и цел на кредита: лимит 1 - сума в размер на 220 000,00 лв. да се използва от кредитополучателя за оборотни средства и лимит 2 - сума в размер на 130 000,00 лв. - лимит за рефинансиране на овърдрафта. Относно обезпечението на кредита е представена оценка на недвижими имоти, направена от банката от „ПРИФИКС" ООД през ноември 2018 г., подробно описана в РД. Представени са два доклада за пазарна оценка на горните недвижими имоти, като единият доклад е за пазарна оценка на апартамент (на четвъртия етаж) със застроена площ 133,78 кв. м (общи части 31,14 кв. м или 164,14 кв.м разгърната площ) с пазарна стойност 98 800 евро (193 200,00 лв. или 1 170,00 лв. на квадратен метър разгърната площ) и гараж със застроена площ 20,54 кв. м (общи части 29,79 кв. м или 50,33 кв. м разгърната площ) с пазарна стойност 11 500 евро (22 500,00 лв. или 447,00 лв./кв. м разгърната площ); а вторият доклад е за пазарна оценка на обект за здравни и социални услуги, самостоятелен обект в сграда със застроена площ 106,58 кв. м (общи части 39,50 кв. м или 146,08 кв. м разгърната площ) с пазарна стойност 110 200 евро (215 500,00 лв. или 1 475,00 лв./кв. м разгърната площ); общо 431 200,00 лв.

Ревизиращият екип, въз основа на горното  е направил изводи, че имотът не е фактуриран на реална цена, а на занижена такава, т.е. че са установени обстоятелствата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Във връзка с горните констатации на задълженото лице са връчени уведомления по реда на чл. 17, ал. 1, т. 2 и по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и на това основание ревизията определя данъчна основа след анализ на относимите обстоятелства, посочени в ал. 2 на чл. 122 от ДОПК. Данъчният финансов резултат за ревизираната 2018 г. е определен като към декларираните приходи са добавени установените неотчетени приходи от продажбата на имотите в гр. Хасково, представляващи разликата между сумата по представената пазарна оценка на стойност на имота, направена при представянето му като ипотека при отпуснат заем (пазарна стойност към 11.2018 г. - 359 333,33 лв. без ДДС) и отчетените приходи от РЛ (82 666,67 лв.).

Поради така извършените корекции, при които декларираната данъчна загуба за 2018 г. е изменена в установена данъчна печалба, в РА за 2019 г. не е призната и пренесена данъчна загуба по реда на чл. 70 от ЗКПО в размер на 127 480,77 лв. По този начин, като са съобразени и данните от ГДД за процесиите години, е формирана данъчната основа (данъчна печалба) за ревизираните периоди, като са доначислени съответните полагащи се корпоративен данък и прилежащи лихви, предмет на обжалване. В РА са разгледани възраженията на РЛ по РД, касаещи прилагането на чл. 122 от ДОПК и методите по представената пазарна оценка, но същите не  са били уважени и са установени задължения по ЗКПО.

По ЗДДС периода е  01.12.2014 г. - 30.06.2020 г., като съобразно подробно описаната фактическа обстановка по Закона за корпоративното подоходно облагане, с оглед събраните в хода на ревизията доказателства и анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, органите по приходите са счели, че дружеството е следвало да отчете приходи от продажбата на процесния имот в размер на определената пазарна цена, възлизащи на 359 333,33 лв. и да начисли дължим ДДС в размер на 71 866,66 лв. Тъй като за продажбата на имота „ЕНИГМА БГ" ЕООД е отчело приходи на стойност 82 666,67 лв. и е начислило ДДС в размер на 16 533,33 лв., за неотчетените и приети за укрити приходи в размер на 276 666,66 лв. при ревизията допълнително е определен дължим косвен данък в размер на 55 333,33 лв.

Допълнително начисленият ДДС върху определената по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа е посочен за дължим за периода 01.11.2018 г. -30.11.2018 г. на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 66 от с.з. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения в срок данък е определена и дължима лихва в размер на 12 266,54 лв.

 При админ. оспорване от жалбоподателя на РА , като неправилен, незаконосъобразен и необоснован, счита за неоснователно извършването на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК и  счита , че не са  укрити от дружеството приходи (движение на парични потоци), получени от продажбата на недвижимия имот в по-висок размер от цената, на която е продаден; не са установени и обстоятелства по т. 4 на чл. 122, ал. 1 от ДОПК - липса или непредставяне, респ. нередовно водене на счетоводната отчетност, което да препятства определянето на данъчна основа на процесната сделка. Сочи още, че са описани роднински връзки между физически лица, които нямат отношение към ревизионното производство, както и че е налице липса на свързаност по смисъла на ДОПК на дружеството с купувача на въпросния имот. Коментира доклада за пазарна оценка на имота, като счита, че оценката е изготвена с цел обезпечаване на кредит, при която са използвани други стандарти за оценяване, различни от регламентираните в ДР на ДОПК и Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. методи. Цитира определения от СС - 18 Приходи, като счита, че полученият от продажбата на имота приход е осчетоводен по съответните счетоводни сметки, за което не се спори, и че няма укрит приход, за да се реализира състава на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Цитира разяснение на НАП в тази насока, както и съдебна практика. Счита, че не са налице основания за допълнително начисляване на ДДС по чл. 27, ал. 3 от ЗДДС и претендира отмяна на спорния акт.

В съдебната фаза жалбоподателят  поддържа жалбата си   и след указанията на съда по повод доказателствената  тежест  с молба са представени писмени доказателства,  а именно: Фактура № **********/ 27.11.2019 година; Нотариален акт № 199/2018 година за продажба на НИ , банкови извлечения,  нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 110, том І, рег. № 1322, дело № 94 от 19.06.2019 година и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 87, том І, рег. № 1151, дело 82 от 2019 година. Във връзка с тях адв.П., твърди, по повод твърдения договор за овърдрав, което обезпечение е в размер на 350 000 лева, че той съдържа не само обектите изследвани в ревиз. Екип , но  и друг имот.

В съдебната фаза управителя на дружеството в първото  с.з. е пожелал да се даде ход по същество , като изрично е заявила че няма искания по доказателствата.

Съдът й е указал възможността да ангажира доказателства , по повод изложеното в жалбата , но и във второто с.з. това не се случи. Повторно Съдът с оглед разпределение на доказателствената тежест в административния процес е  указал на страните до датата на днешното съдебно заседание да ангажират относимите към правния спор доказателства, включително и събраните чрез съдебно-счетоводни експертизи, като при неангажиране на други доказателства, делото ще бъде обявено за решаване при този обем на събрани доказателства.

С молба от 20.09.2021 година Р. – управител на дружеството-жалбоподател  представя писмени доказателства, а именно: Писмени бележки; Фактура № **********/27.11.2019 година; Нотариален акт № 199/2018 година за продажба на НИ; банкови извлечения и Решение № 250/28.04.2021 г. на Дирекция ОДОП – Пловдив.

  В последното сз. Адв.П.  представя договор за овърдрав, с обезпечение  в размер на 350 000 лева, като твърди че съдържа не само обектите изследвани в ревизионния доклад и акт, но и друг имот, който е във връзка с този договор.

Съдът констатира че горните доказателства не са нови такива , приложени са в АП и са изследвани от ревизиращия екип.

Съдът констатира също и че адв.П. е ангажиран в деня на последното с.з. -04,10,2021г.  и освен документите по договора за овърдрафт , той не представи други такива / освен договор за правна помощ/ и не направи други искания по доказателствата , вкл. и  за ССЕ.

Предвид събраните по делото доказателства и изложените от становища от страните,  съдът от правна страна излага следното:

Обжалваният РА  и РД са издадени от компетентни органи по приходите, в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Съдът  констатира и  че от представените от страна на ответника и приети / л. 12/  като доказателства –  CD със записани в тях електронни документи, ведно с прилежащите им сертификати, справки от сайта на доставчиците на удостоверителни услуги за верификация на документ, както и копия от удостоверения за електронни подписи се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА и решението представляват актове, подписани с валидни квалифицирани електронни подписи.

Съгласно нормата на чл. 171, ал. 4 от АПК във връзка с § 2 от ДОПК в тежест на жалбоподателя е да докаже спорните факти.

Както по-горе се каза , жалбоподателят не успя да обори установеното от ревиз.екип.

 Жалбоподателят се опитва да докаже , че за  обезпечението на „ овърдрафта“ са послужили и други имоти на жалбоподателя, освен известните на ревизиращите.

Няма такива доказателства.

Съдът  установи, че в ревиз.доклад  / л. 90-93/  подробно са  обсъдените обезпечителните имоти , пазарната им оценка извършена от „Прификс“ ООД  през ноември 2016г. , видът на имотите и начина на плащане.

Представените от жалбоподателя в последното оз.  писмени доказателства , в т.ч. и нотариален акт  на л. 2036  не са нови доказателства и същите са били известни на ревизиращия екип.

Съдът счита , че по делото не са събрани доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този на органа по приходите.

В три открити съдебни заседания съдът предостави възможност както на управителя на дружеството-жалбоподател, така и на процесуалния му представител, да  представи нови доказателства, които да оборят твърдения на ревизиращите, но такива не бяха представени , вкл.  и  ССч.Е не беше  поискана.

Горното налага да се приеме , че  изготвената експертна оценка от „ПРИФИКС" ООД е правилна и  законосъобразна.

Съдът счита , че в процесното ревизионно производство  определянето на данъчната основа по ЗДДС по особения ред е обосновано с констатацията на органите по приходите, че продажната цена на извършената от ревизираното дружество продажба на процесния недвижим имот се различава от пазарната му цена, определена с доклада за пазарна оценка, изготвен по повод обезпечение на кредит пред „РАЙФАЙЗЕНБАНК" АД. Определените с акта задължения по ЗДДС произтичат от начислен ДДС, на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 66 от с.з. върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122 от ДОПК като разлика между пазарната цена на продадения имот и продажната му цена.

Ревизионното производство е проведено за определяне на задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.12.2014 г. - 30.06.2020 г.

Предвид установената фактическа обстановка с оглед събраните в хода на ревизията доказателства и анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, органите по приходите са счели, че дружеството е следвало да отчете приходи от продажбата на процесния имот в размер на определената пазарна цена, възлизащи на 359 333,33 лв. и да начисли дължим ДДС в размер на 71 866,66 лв. Тъй като за продажбата на имота „ЕНИГМА БГ" ЕООД е отчело приходи на стойност 82 666,67 лв. и е начислило ДДС в размер на 16 533,33 лв., за неотчетените и приети за укрити приходи в размер на 276 666,66 лв. при ревизията допълнително е определен дължим косвен данък в размер на 55 333,33 лв.

Допълнително начисленият ДДС върху определената по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа е посочен за дължим за периода 01.11.2018 г. -30.11.2018 г. на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 66 от с.з. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения в срок данък е определена и дължима лихва в размер на 12 266,54 лв.

Правилата за определяне на данъчната основа на облагаемите доставки са установени с разпоредбите на чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС. Общите правила са тези, регламентирани в чл. 26 от закона. Според тези разпоредби данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, с изключение на евентуални неустойки и лихви с обезщетителен характер. Тази данъчна основа се увеличава, като в нея се включват елементите по чл. 26, ал. 3 от същия текст.

В настоящият случай,  няма спор между страните , че купувачът и продавачът са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и са налице обстоятелствата по чл. 27, ал. 3 от ЗДДС, то данъчната основа на доставката ще бъде пазарната цена при положение, че са налице условията по т. 1 от същата разпоредба или когато данъчната основа, определена по реда на чл. 26 е: по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81; по-ниска от пазарната цена, доставката е освободена и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81; по-висока от пазарната цена, доставката е облагаема и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81.

На основание чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от изброените в него обстоятелства, а именно в случая по: т. 2 - налице са данни за укрити приходи или доходи. По преписката няма спор за установените факти и обстоятелства и за посочените суми, като де факто се оспорва тяхното интерпретиране за данъчни цели и в крайна сметка се свежда до наличието или не на укрити или неотчетени приходи и до приемането или не на представената пазарна оценка за процесния НИ. Действително, видно от описаните цени в РД/РА, реализирани са сделки между РЛ и ФЛ, които са на значително занижени стойности (82 666,67 лв.) спрямо първоначалната цена на придобиване на обектите по НА и по счетоводни данни (173 674,42 лв.) и спрямо представена в хода на контролните производства, като доказателствено средство по съответния ред, пазарна оценка във вр. с договор с банкова институция (359 333,33 лв.), което явно е провокирало органите по приходите да обследват същите.

Каза се по-горе, че за горните лица е установено, че предвид определени роднински връзка с ФЛ-представляващ дружеството и ФЛ-представляващ трета страна дружество-ипотекарен длъжник, могат да се уговарят условия, различни от обичайните, но никъде не е твърдяно, че ревизираното дружество-продавач и ФЛ-купувач са свързани лица по см. на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК.

В рамките на ревизионното производство са изследвани в цялост взаимоотношенията между лицата (РЛ - ФЛ - трето ЮЛ) и е установено поведение, при което липсват значими действителни стопански или други причини за такова несъответствие в стойността на имотите,  в отразения резултат от продажбата им, поради което законосъобразно е прието ,  че взаимоотношенията между лицата се осъществяват при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане по см. на чл. 16 от ЗКПО, във вр. с чл. 78 от ЗКПО.

Извършвайки горната преценка, законосъобразно органите по приходите са заключили, че е налице съществено разминаване между направената оценка на недвижимите имоти, направена от „Прификс“ ООД  , с посочените продажни цени в нотариалния акт  и е налице отклонение от данъчното облагане. Съобразено е обстоятелството, че при ревизия по чл. 122 от ДОПК, използваните методи за определяне на данъчната основа на задълженията следва максимално да се доближава до реалните, които биха били определени при провеждане на нормално ревизионно производство. Именно поради тази причина ревизиращият екип се е позовал на изготвената през м. 11.2018 г. оценка на НИ относно обезпечение по кредит. При констатиране на сделки, които са осъществени на цени под пазарните се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. При цитираната правна уредба, обосновано РЕ е възприел въпросната оценка, изготвена от „ПРИФИКС" ООД.

В съдебната фаза остана необорено и установеното от РЕ , че   са налице  финансови отношения, осъществени между свързани  лица, водещи до отклонение от облагане.        

Съгласно разпоредбите от част I, глава IV „Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане" от ЗКПО, това налага да бъде определена пазарна цена в съответствие с определението по § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО във връзка с § 1, т. 8 от ДР на ДОПК и да се извършат необходимите корекции.

Съдът счита , че в съдебното производство остана необорено законосъобразността на въпросната оценка, изготвена от „ПРИФИКС" ООД и твърдяната свързаност между лицата по сделките.

В тази връзка необосновани се явяват възраженията в жалбата, че пазарна оценка на въпросния НИ може да се ползва единствено с цел обезпечаване на кредит и че е по различни стандарти и методи от предвидените в ДОПК и Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.

Съдът установи , че нито  към жалбата,  нито в хода на предходните контролни производства (ПУФО и ревизия), нито в производството по обжалване на РА, нито в съдебното производство са представени други доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този на органа по приходите.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата против ревизионния акт в оспорената му част е неоснователна и недоказана, и като такава следва да бъде отхвърлена, а съобразно посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на Дирекция “ОДОП“ – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 1476лв. /хиляда четиристотин седемдесет и шест лева /,  на основание чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата й редакция към 2020г./.        

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд-Пловдив, първо отделение, пети състав;

Р       Е       Ш       И :

  Отхвърля жалбата на „Енигма“ БГ ЕООД с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Сливница“ № 12, ет.1, с управител М.Д.Р. против  Ревизионен акт № Р-16001620004896-091-001/19.02.2021 г., издаден от С.П.П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М.Г.Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, потвърден частично с Решение № 250/28.04.2021 г. на Директор Дирекция „ОДОП“ Пловдив, с което са установени следните задължения: корпоративен данък за 2018 г. в размер на 15071.90 лв. и лихви от 2893.20 лв.; корпоративен данък за 2019 г. в размер от 12742.93 лв.; общо в размер от 27814.83 лв. и лихви от 2893.20 лв.  и е ИЗМЕНЕН РА  в обжалваната част, с която допълнително са установени лихви по корпоративен данък за 2019 г. от 1 150,50 лв. на 828,36 лв.

  Осъжда „Енигма“ БГ ЕООД с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Сливница“ № 12, ет.1, с управител М.Д.Р. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, при  Централно Управление на Национална агенция по приходите за юк. възнаграждение сумата от 1476лв. /хиляда четиристотин седемдесет и шест лева /.

  Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/