О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2025 г.
****ОКРЪЖЕН
СЪД -
ВАРНА, XI
СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия Михаил Михайлов
гражданско дело № 1296 по
описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 260111/14.01.2025 г. от Комисията
за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез инсп. П.О.. Иска се изменение
в частта за разноските на решение № 260029/17.12.2024 г., постановено по
делото. Твърди се че разноски на ответниците са присъдени в хипотеза, при която
същите не са приобщили надлежни доказателства за действителното им плащане.
Представените такива са създадени за целите на процеса и не удостоверяват
действително сторен разход. Молителят излага допълнително основание за
ревизиране на произнасянето в частта за разноските. Настоява, че съгласно
изразеното своевременно възражение за намаляване поради прекомерност,
присъдените суми следва да са по – малки, заради това, че действително
извършените от адвоката действия не отговарят на претендирания /респ. на
присъдения/ размер на разноски за правна помощ и процесуално представителство.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от Г.Д.Ч.
и Г.Н.Ч., чрез адв. А.Д., с който се обосновава неоснователност на искането.
Молбата
за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, представила в срок списък по чл. 80 от ГПК (л.
1158 по делото), поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Основание да се допусне изменение на решението
в частта за разноски е налице в случаите, когато съдът е допуснал грешка, изразяваща се в нарушаване на правилата за
присъждане на разноските,
например поради неправилно изчисляване на размера
или погрешно кредитиране на представени доказателства за направени разноски, а също, когато
липсва или
е налице непълно произнасяне по искането или
когато не е съобразено поради пропуск изявено възражение за
намаляване поради прекомерност.
В случая не е налице нито една от визираните
хипотези.
В първата
част на искането
страната обосновава изначална неправилност на правния извод за дължимост на
разноски, като твърди погрешно кредитиране на
представените
от ответниците доказателства за направени разноски (л. 1152 - 1157 по
делото).
Съдът намира за неоснователно твърдението, че
договорите за правна защита и съдействие и споразуменията към тях от 22.06.2023
г., както и платежни нареждания от 12.03.2024 г. и от 13.03.2024 г. са
създадени за целите на процеса, за обосноваване на разход, а такъв в
действителност не бил направен.
Горното следва при действащата и неопровергана
презумпция за добросъвестност в частноправните отношения, както и въз основа на
свободата на договаряне, даваща възможност на страните да изменят съдържанието
на вече възникнала правна връзка между тях, включително като договорят различна
банкова сметка *** клиента по ДПЗС.
Неоснователно е и твърдението, че документите,
доказващи плащане не представляват годно доказателство за извършено
действително плащане по посочените договори, анекси и фактура от 26.06.2023 г.
Съдът не е градил правните си изводи, касаещи
разноските върху приложения по делото вторичен счетоводен документ, а върху
първичните такива, съдържащи основанията за извършените плащания.
В допълнение, касае се за надлежно заверени от
адв. Д. по реда на чл. 32 от ЗАдв. преписи, идентични с електронни документи,
генерирани и съхранявани в цифрова среда чрез система за електронно банкиране
на банка – ОББ, които обвързват съда по начин, аналогичен на този, при който
същите книжа биха били представени в обикновена писмена форма, арг. от чл. 3,
ал. 2 от ЗЕДЕУУ. Доколкото препис от документ може да бъде изготвен освен чрез
техническо средство за копиране, така също чрез механична „пишеща“ машина, а и
саморъчно /чрез ръкопис/, то наличие на подписи, печати и пр. белези от
длъжностно лице на банката, опосредила плащането не
представляват
conditio, sine qua non.
По
втората част на искането, съдържаща искане за повторно разглеждане на възражението
по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съставът на ВОС е разгледал и съобразил
изявеното възражение за намаляване поради
прекомерност
на разноските, сторени за правна защита на ответниците. От претендираните
разноски за един адвокат от ответниците в размер на по 47 950,00 лв.,
на Г.Ч. са присъдени 31 346,00 лв., а
на Г.Ч. – 28 707,50 лв.
Като съобрази изложеното съдът намира, че
страната се домогва да бъде променен допълнително в нейна полза вече формираният
извод за основателност на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, какъвто
резултат не може да бъде постигнат с правното средство по чл. 248 от ГПК.
Въз основа на приетото се налага извод за
неоснователност на искането за поправяне на решение № 260029/17.12.2024 г.,
постановено по настоящото дело, чрез изменението му в частта за разноските.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 260111/14.01.2025
г. от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез инсп. П.О.
за изменение в частта за разноските на решение № 260029/17.12.2024 г.,
постановено по гр. д. № 1296/2019 г. по описа на Окръжен съд Варна.
Определението подлежи на
обжалване в едноседмичен срок пред Апелативен съд Варна на основание чл. 248,
ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Съдия
при Окръжен съд – Варна: