Р Е
Ш Е Н
И Е №123/15.4.2020г.
гр. Ямбол, 15.04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: П. ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря М. М., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1094 по
описа на ЯРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалбата на „Себи-2012” ЕООД - гр.Я. против НП № 91/10.09.2019г., издадено
от Председателя на Патентното ведомство – София, с което на основание чл.81,
ал.1 от ЗМГО, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева за нарушение по чл.81, ал.1 от същия закон, и на основание чл.81, ал.5 от ЗМГО, е постановено отнемане в полза на държавата
на стоките, предмет на нарушението.
Жалбата
е бланкетна и съдържа искане за отмяна на НП. В подкрепа на искането са
изложени общи доводи за незаконосъобразност на НП, без да се навеждат конкретни
оплаквания.
В с.з. жалбата
се поддържа от редовно упълномощен защитник - адвокат, който пледира за отмяна
на НП на процесуално основание, поради
допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка защитата изтъква, че в
оспореното НП е налице несъответствие между фактическото и юридическото
описание на нарушението, като счита, че посочената за нарушена разпоредба на чл.81, ал.1 от
ЗГМО не съдържа състав на нарушение, а регламентира института „възстановяване
на срокове”. Счита също, че не са описани според изискванията на закона
обстоятелствата на вмененото нарушение, тъй като в НП липсва конкретизация в
какво се изразява „сходството” между знаците върху стоките и знаците на
регистрираните марки. Излага и доводи в подкрепа приложението на чл.28 от ЗАНН,
като намира, че се касае за маловажен случай на административно нарушение, и на
това основание също претендира за отмяна на НП. Прави искане и за присъждане на
разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. Изразила е писмено
становище по спора, в което застъпва позиция за неоснователност на жалбата.
Счита, че обжалваното НП е издадено в съответствие с материалния и процесуалния
закон и моли да бъде потвърдено. Не претендира присъждане на разноски.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
31.01.2019г. св. И. – служител в сектор „Противодействие на икономическата
престъпност” при ОД на МВР – Ямбол, заедно със свои колеги от други сектори,
сред които и св. И., извършил планова проверка в стопанисвания от жалбоподателя
магазин за облекла и обувки, находящ се в гр. Я., на ул. „***. Магазинът бил
разположен на два етажа, като в него на щендери със закачалки били изложени за
продажба множество дрехи. При проверката на първия етаж не били установени
дрехи, носещи защитени марки или знаци. На втория етаж в обекта свидетелят
установил, че сред останалите дрехи на щендерите са изложени за продажба три
спортни комплекта и седем долнища, носещи логото и буквеното изписване на
защитената марка „Nike”, както и седем долнища, носещи логото и буквеното
изписване на защитената марка „Adidas”. Проверката била извършена
в присъствието на законния представител на дружеството, който предал доброволно
стоките на св. И., като обяснил, че не разполага с документи за техния произход,
тъй като ги е закупил от Р. Т.. За констатациите при проверката бил съставил
констативен протокол рег. № ***. и преписката по случая била изпратена на ЯРП.
С
постановление от 27.02.2019г. ЯРП отказала да образува наказателно производство
и изпратила материалите по преписката на Патентното ведомство на РБ – София, с
оглед реализиране административнонаказателната отговорност за нарушение на ЗМГО.
В
последователност, на 10.09.2019г. срещу дружеството е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите И. и И., както и от писмените
доказателства по делото, които са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви и
поради това се кредитират изцяло. По същество приетите са установени фактически
положения не се оспорват и от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима - подадена е в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва.
Разгледана
по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От процесуалноправна страна
НП е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и реда при издаването му и съдържа всички изискуеми от
закона реквизити. АНО е дал точно и ясно фактическо и юридическо описание на
нарушението, като е посочил съставомерните му обстоятелства и подробно е
аргументирал извода си относно наличието на извършено нарушение по чл.81, ал.1
от действащия към него момент ЗМГО. Този закон впоследствие е отменен с
параграф 4 от ПЗР на ЗМГО – ДВ, бр. 98 от 13.12.2019г., в сила от 17.12.2019г.,
но текстът на чл.81, ал.1 от ЗМГО /отм./, действащ към момента на извършване на
деянието, а и към момента на издаване на оспореното НП, е в пълно съответствие
с отразените в него факти, тъй като гласи, че юридическо лице, което използва в
търговската си дейност по чл.13 стоки, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без
съгласието на нейния притежател, се наказва с имуществена санкция в размер от
1000 до 3000 лв. Т.е., както е видно от
съдържанието на нормата, посочена за нарушена, тя не урежда възстановяването на
срокове, а съдържа състав на нарушение. Поради това не са налице и твърдяните
основания за отмяна – съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
непосочване обстоятелствата на вмененото нарушение и в несъответствие между
неговото фактическо и юридическо описание. Спазено е правилото на чл.3, ал.1 от ЗАНН, като е приложен нормативния акт, който е бил в сила към момента на
извършване на нарушението, а доколкото новият Закон за марките и географските
означения е влязъл в сила след издаване на оспореното НП – на 17.12.2019г., АНО
не е бил длъжен да изследва и преценява обстоятелствата, свързани с
приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
От
материалноправна страна съдът също не намери основание за отмяна на НП. От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
жалбоподателят е нарушил чл.81, ал.1 от Закона за марките и географските
означения /отм. ДВ, бр. 98 от 13.12.2019г./, тъй като съвкупният анализ на
събрания по делото доказателствен материал безпротиворечиво сочи, че на
31.01.2019г. в стопанисвания от него магазин за дрехи на ул. „*** в гр. Я., са
били предложени за продажба стоки, означени с логото и буквеното изписване на
защитените марки „Nike” и
„Adidas”, а именно, три спортни комплекта и седем долнища, носещи логото и
буквеното изписване на защитената марка „Nike”, и седем долнища, носещи
логото и буквеното изписване на защитената марка „Adidas”, като безспорно, това е
станало без съгласието на притежателите на тези
марки. Съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО /отм./, предлагането на такива стоки
за продажба се счита за използване на марката в търговската дейност, а
използването й без съгласието на нейния притежател е обявено за наказуемо с
имуществена санкция от 1000 до 3000 лева, в хипотезата на чл.81, ал.1 от ЗМГО
/отм./.
В така очертаните
рамки на наказанието от 1000 до 3000 лева на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева, което наказание по вид се явява законосъобразно.
Неправилно и необосновано обаче, АНО е определил размера на наказанието в
средния предвиден в закона такъв, без да се съобрази с обстоятелствата на
конкретното нарушение, а именно, с неголямото количество на използваните в
търговската дейност стоки – общо 17 на брой, с обстоятелството, че нарушението
е за първи път и при проверката не са констатирани други нарушения, както и с оказаното
от управителя на дружеството пълно съдействие на органите на реда по време на
проверката. Отчитайки всичко това, настоящият състав намира, че размера на
наложеното наказание се явява определен в разрез с разпоредбата на чл.27, ал.2
от ЗАНН, поради което счита, че атакуваното НП следва да се измени чрез
намаляване размера на наказанието в законовия минимум от 1000 лева, който е
напълно достатъчен както за постигане необходимия ефект по отношение на
жалбоподателя, така и за оказване предупредително и възпиращо въздействие
спрямо останалите търговци.
Съдът не намери
основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като горепосочените
обстоятелства не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид, а единствено обосновават извод за определяне на наказанието в законовия
минимум. Защитата също не изтъкна други обстоятелства извън обсъдените по-горе,
и отчетени при индивидуализацията на наказанието. Освен това, се касае за
нарушение, което засяга комплексни обществени отношения и се характеризира със
завишена динамика на извършване.
Липсва основание за изменение или отмяна на НП и в
хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, с оглед последвалата отмяна на действащия към
момента на извършване на деянието ЗМГО - с
параграф 4 от ПЗР на ЗМГО – ДВ, бр. 98 от 13.12.2019г., в сила от 17.12.2019г. Това е така, защото извършеното от жалбоподателя деяние е
наказуемо и по новия Закон за марките и географските означения, в чл.127, ал.1
от който е предвидено по-тежко наказание за същото нарушение, а именно, имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. Т.е., последвалата законодателната промяна не само се
явява по-неблагоприятна, но налага извод за променено отношение към този вид
нарушения чрез трикратно завишаване минималния размер на имуществената санкция
за търговците и с над шесткратно завишаване на нейния маскимален размер, и в
този смисъл също обосновава неприложимост на чл.28 от ЗАНН.
При това положение, след като по
изложените по-горе съображения е налице основание за изменяване на НП чрез
намаляване размера на наказанието, направеното от жалбоподателя оспорване
законосъобразността на НП се явява основателно. Поради това направените от него
разноски пред настоящата инстанция, представляващи възнаграждение за един
адвокат в размер на 370 лева, следва да се присъдят в тежест на органа, издал
оспорения акт.
Поради изложеното, и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
НП № 91/10.09.2019г., издадено от
Председателя на Патентното ведомство на РБ – София, с което на основание чл.81,
ал.1 от ЗМГО, на „Себи-2010” ЕООД – гр. Я., със седалище и адрес на управление
гр. Я., ул. „***, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две
хиляди) лева за нарушение по чл.81, ал.1 от ЗМГО, и с което на основание чл.81,
ал.5 от ЗМГО, е постановено отнемане в полза на държавата на стоките, предмет
на нарушението, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ от 2000 (две
хиляди) на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА Патентното ведомство на РБ –
София ДА ЗАПЛАТИ на „Себи-2010” ЕООД – гр. Я., с посочени по-горе данни, сумата от 370
(триста и седемдесет) лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
АС – Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: