Р Е Ш Е Н И Е №261939
12.07.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти гр.с-в в закрито съдебно заседание на 14.06.2021г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 13523/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Производството по делото е
по искове с правна квалификация чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищец „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
чрез юрк. Св. ***иска осъждането на М.Г.А. да заплати сумата от 2 147,13
лева главница по договор за потребителски кредит № ***/15.12.2017г., 365,38
лева договорна лихва за периода от 15.11.2018г. до 15.12.2019г. и 486,47 лева мораторна лихва за периода от
15.11.2018г. до 08.01.2020г. ведно със законната лихва за забава считано от
подаването на заявлението по чл. 417 ГПК – 21.01.2020г. до окончателното
изплащане на сумите. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник М.Г.А. оспорва
предявените искове. Поддържа, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, тъй като съдържа неравноправни клаузи, еднократна такса за
оценка на риска и „Bank живот агент“. Иска се отхвърлянето на исковете като
неоснователни. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна
с твърденията на страните и събраните по делото доказателства и на основание
чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна
страна следното.
Установява се от
приложеното и прието по делото ч.гр.д. № 838/2020г. по описа на РС – Пловдив,
че е била издадена заповед № 867/10.02.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК която е била обезсилена със
Определение № 262484/23.10.2020г. поради обстоятелството, че в законоустановения
срок „Ти Би Ай Банк“ ЕАД не е представил доказателства за установяване на
вземанията си по заповедта поради което и на основание чл. 415, ал.5 ГПК.
Процесуалният
закон не отрича принципно правото на кредитора, в чиято полза е издадена заповед
за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК, да предяви осъдителен иск
срещу длъжника за същото вземане. Допустимостта на подобен иск обаче е
обусловена от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би
съществувал за ищеца – кредитор само при условие, че скрепеното със заповед за
изпълнение парично вземане не е реализирано чрез успешно провеждане на
предприетото по инициатива на последния заповедно производство.
Правното
значение и последиците на заповедта по чл.410 от ГПК дават основание да се
приеме, че до момента, в който тя не бъде обезсилена – на основание чл.415,
ал.2 от ГПК или по друга причина /напр. по искане на заявителя/, осъдителният
иск относно вземането е недопустим заради наличието на специален ред за защита
– този по чл.422 от ГПК. Само в случай на обезсилване на заповедта за кредитора
би съществувал правен интерес да предприеме защита на вземането си чрез
предявяване на осъдителен иск по общия ред, нещо повече – този иск би бил
единственият способ за реализиране на вземането след неуспешно проведеното и
нереализирано до край заповедно производство – така Определение № 230/23.03.2010г. по т.д. №
83/2010г. по описа на ВКС
В конкретния случай производството по делото е било
образувано по чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК като с молба вх. № 280801/11.06.2021г.
на основание чл. 214, ал.1 ГПК ищецът е поискал изменение на предявения иск от
установителен в осъдителен за сумите за които е била издадена заповедта по чл.
410 ГПК, която впоследствие е била обезсилена като с Определение от
14.06.20201г. в открито съдебно заседание съдът е допуснал изменението на
предявения иск като допустимо, тъй като, от една страна е направено до
приключване на съдебното дирене в настоящето производство, а от друга страна,
ищецът има правен интерес от исканото изменение предвид неуспешно и
нереализирано до край заповедно производство.
Предвид на гореизложеното предявените искове се явяват
допустими.
По делото не се оспорва обстоятелството, че е бил сключен
договор за потребителски кредит № ***/15.12.2017г. по силата на който в заем на
ответника е предоставена сумата от 2 700 лева при ГПР 49,08% с падеж
15.12.2019г. като видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
главницата е преведена по банков път на 15.12.2017г. в полза на ответника. По
договора е предвидена и еднократна такса за оценка на риска и Bank
живот агент, която представлява застрахователна програма,
която е предлагана от кредитора при условията на чл. 19 от договора.
При анализа на сключения договор за потребителски кредит
се установява, че същият е действителен като отговаря на общите и специални
изисквания на ЗПК и ЗЗП – по делото не се установи договорът да е с шрифт
по-малък от 12, нито пък да са нарушени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
и т.11 ЗПК.
Относно еднократна такса за оценка на риска в размер на
354.33 лева – същата представлява прикрита
такса за управление на кредита, и вероятно е начислена с цел покриване
на сумата, която банката следва да задели като провизии (резерви) за
покриване на потенциалната загуба от предоставения необезпечен кредит. В
този смисъл изискването на такава такса е в колизия с нормата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК, доколкото касае начисляването на суми за действия
на кредитора, свързани с усвояването и управлението на кредита, което е недопустимо. Следва да се посочи и че видът, размерът и действието, за което се събират такси трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит – по арг. от чл. 10а,
ал.4 ЗПК, като в случая в договора въобще не е уредено за какво точно се
начислява тази такса.
Ето защо клаузата, която
урежда еднократната такса се явява недействителна и не поражда правно действие,
респ. няма основание за начисляването на сумите по нея.
По отношение на клаузата Bank
живот агент в
размер на 252.72 лева, от една страна, по делото не се представят доказателства
за изпълнението на чл. 7.2.2 – не е ясно заплатена ли е застрахователната
премия по застраховката, което плащане се извършва от Кредитора с оглед на
което и въобще не е доказано възникването на застрахователно правоотношение за
което е събирана тази такса предвид на което и по делото не е установено да е
възникнало валидно задължение за потребителя за тази сума.
Видно от съдебно-счетоводната експертиза е че по договора
за потребителски кредит е заплатена сумата от 1 900,60 лева като
извършените плащания за погасяване на задълженията за Bank
живот агент и
еднократна такса следва да се отнесат съгласно правилото на чл. 76, ал.1 ЗЗД
при което дължимата главница е в размер на сумата от 2 147.13 лева, а договорната
лихва е в размер на сумата от 98,52 лева до който и размер следва да се уважат
предявените искове.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски съразмерно на уважената част на исковете, а
именно сума в размер на 363.84 лева, а в полза на адв. С.Н. на основание чл.38,
ал.1, т.3, предл.2 ЗА сума в размер на 300 лева – минимално адвокатско
възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Г.А. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на „ Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК ********* чрез юрк. Свилен ***сумата от
2 147,13 лева – дължима главница по договор за потребителски кредит № ***/15.12.2017г.
и сумата от 98,52 лева – договорна лихва за периода от 15.11.2018г. до
15.12.2019г. КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата над 98,52 лева до
пълния претендиран размер от 365,38 лева – договорна лихва и за сумата от
486,47 лева мораторна лихва за периода от 15.11.2018г. до 08.01.2020г. като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М.Г.А. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на „ Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК ********* чрез юрк. **** ***сумата от 363,84 лева
– разноски по делото съразмерно на уважената част на исковете;
ОСЪЖДА „ Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК ********* чрез юрк. *** ***ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. чл.38, ал.1, т.3, предл.2 ЗА сумата от 300 лева в
полза на адв. С.Н. ***
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.