РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 869/24.11.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на дванадесет
и девети октомври през две хиляди двадесет и първата година в състав:
СЪДИЯ :
Г. ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : ЯНКА
ВУКЕВА
разгледа докладваното от съдията докладчик
Петров адм. дело № 616 по описа на съда за
2021год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, исковете и
становищата на страните:
1.Производството
е по реда на Глава ХІ от Административно процесуалния кодекс, във връзка с Част
VІІ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
2. Образувано
по искови претенции на Г.С.Б., ЕГН **********, в момента изтърпяващ наложено
наказание лишаване от свобода в Затвора, гр. Пазарджик, с посочен съдебен адрес
***, адв. М., да бъде осъдена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София
да му заплати сумата от 3000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в принуда да търпи и върши неща противни на волята му и
поставянето му в неблагоприятни и унизителни санитарно битови условия в периода от 05.01.2014г. до 05.04.2014г. при
прилагане за мярка за неотклонение в ареста към Окръжен следствен отдел,
Пловдив, претърпени в резултат на принуждаването му да се съблича при всяко
свиждане с адвокат и наложено му обитаване в пренаселени, мръсни, нехигиенични
помещения в които има дървеници, хлебарки и гризачи, без възможност за
проветряване и липса на достатъчно дневна светлина ; да му заплати сумата от 12
000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
поставянето му в нечовешко и унизително положение при неблагоприятни санитарно
битови условия в периода от 05.04.2014г.
до 05.04.2015г. при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора гр.
Пловдив, претърпени в резултат на наложено му обитаване в пренаселени, мръсни,
нехигиенични помещения в които има дървеници, хлебарки и гризачи, без
възможност за проветряване и липса на достатъчно дневна светлина ; да му
заплати сумата от 25000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в поставянето му в нечовешко и унизително положение при
неблагоприятни санитарно битови условия в периода от 05.04.2015г. до
31.05.2021г. при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора гр.
Пазарджик, претърпени в резултат на наложено му обитаване в пренаселени,
мръсни, нехигиенични помещения в които има дървеници, хлебарки и гризачи, без
възможност за проветряване и липса на достатъчно дневна светлина.
3. Ищеца твърди да е пребивавал в три
пенитенциарни заведения, намиращи се под юрисдикцията на Главна дирекция за
изпълнение на наказанията в периода от 15.01.2014г. до 31.05.2021 г., като е бил
задържан последователно в Следствения арест, гр. Пловдив ; Затвора гр. Пловдив
и Затвора гр. Пазарджик. Ищеца твърди, че поради бездействия на затворническата
администрация в трите посочения заведения е бил поставен в унизителни и
неблагоприятни условия, които са довели и до настъпване на неимуществените му
вреди.
Относно пребиваването в „Следствения
арест“, гр. Пловдив от 05.01.2014г. до 05.04.2014г., твърди, де е бил принуден
да се съблича при всяко свиждане с адвокат, както и че е бил поставен в
неблагоприятни и унизителни санитарно битови условия, бил е принуден да живее в
условията па пренаселеност, тоест от 3
кв. м. нетна площ на човек в килията, при наличието на насекоми, гризачи и
мухъл в помещението. Помещението не е имало възможност за проветряване, поради
малкия размер на прозореца, както и че не е достигала естествена слънчева
светлина, поради по-горепосочената причина.
В периода 05.04.2014г. до 05.04.2015
г., ищецът пребивавал в Затвора гр. Пловдив. Твърди, че отново е бил поставен в
нечовешко и унизително положение, поради лошите санитарно-битови
условия. Освен прежде посочените оплаквания се сочи още, че обитаваната от него
стая е разполагала със санитарен възел, но състоянието му е било много лошо-
без клекало на тоалетната, изпочупени плочки и липса на преградна стена, която
да го отделя от останалата част на килията. Всичко това му е създавало чувство
за безпомощност, болки, срам и унижение. Твърди, че в този период с него не е
извършвана никаква корекционна индивидуална и групова дейност.
В периода 05.04.2015 г. до
31.05.2021 г., ищеца е пребивавал в Затвора Пазарджик. Твърденията относно
условията в които е обитавал са следните : нетната площ на обитаваните от него
помещения, не е надвишавала 3 кв. м.; липсвала е каквато и да е вентилация,
чрез която да се пречиства въздуха; тоалетната в килията му към момента е в
много лошо състояние; на затворниците се налага да се къпят заедно по 30-40
човека, като се изчакват взаимно, доколкото душовете били само 5-6, като от тях
тече или гореща или ледено студена вода; стаите които ищеца е обитавал за посочения период е имало
само по един прозорец, с големина с големина 1,00м на 0,50 м., който според не
е осигурявал достатъчно светлина; през зимата на ищеца не са предоставяни
достатъчно дебели завивки, с които да се завие; спалното му и постелъчно бельо
се сменя изключително рядко; спрямо него не се е водила никаква индивидуална и
корекционна работа от страна на отговорните лица в затвора, като не му с дадена
възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова
работа. Това е довело до поведенческа и личностна криза, която била налице и
към този момент; не е имало достатъчно мебели в помещенията, като малкото
мебели, които били налични, били изпочупени и изтърбушени; на няколко пъти му
се е наложило да търпи дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“
при унизи1елни условия, поради това че в тези килии не му е осигурена
достатъчна нетна площ, както и че в същата не е имало санитарен възел.
Иска се заявените претенции да бъдат
уважени изцяло. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение при условията
на чл. 38, т. 2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ в полза на материално
затруднено лице.
4. Ответната Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с посочен съдебен адрес ***, чрез процесуалния представител юрк. Р.,
в депозиран писмен отговор е на становище, че исковите претенции на Б. са
недоказани фактически и неоснователни. Сочи се, че ищеца търпи своята присъда
при условия, не по различни от условията при които са поставени останалите
затворници, като всички те в изпълнение на съответно наложена санкция са лишени
от свобода, но не и от други права и интереси в местата за лишаване от свобода.
Според ответника, не може да се приеме, че престоят в условията на затвора биха
провокирали, твърдените от ищеца неимуществени вреди. Поддържа се, че всички
спални помещения, в които е бил настаняван ищеца, отговарят на изискванията в
чл.20 от ППЗИНЗС , тоест има постоянен достъп до течаща вода и тоалетна, като
ищеца не е бил лишен от достъп до санитарен възел и течаща вода по начин, който
да накърнява неговото човешко достойнство. Сочи се, че килиите, коридорите и
сервизните помещения се почистват ежедневно от лишените от свобода, което
изискване е съгласно ЗИНЗС, тоест проблема с поддържането на чистотата в
килиите е пряко зависим от самите лишени от свобода. Според ответника, проблема
с хлебарките идва от внасянето на храна в спалните помещения, за което са си
отговорни самите лишени от свобода.
Поддържа се, че Б. не е подавал писмени
заявления, или оплаквания за лоши условия и пренаселеност до администрацията на
Затвора гр. Пазарджик, което според ответника означава, че той е бил съгласен с
тези обстоятелства, и това е била неговата воля към момента.
Подробни съображения са развити в представена по
делото писмена защита.
Иска се претенцията за парично обезщетение на Б.
да бъде отхвърлена.
5. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че твърденията на ищеца за наличието на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС са
недоказани. Счита се обаче, че размера на исковата претенция е твърде висок с
оглед установените по делото данни.
II. За фактите :
6. Според представената по делото Справка вх. № 5642
от 16.06.2021 г. от Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура Пловдив, Г.Б.
е пребивавал в следствен арест Пловдив в периода 21.01.2014г. до 03.04.2014 г.
в изпълнение на мярка задържане под стража по прокурорска преписка № 1389 от
2013г.
Според Справка вх. № 5713 от 17.06.2021 г.(л.77), на Областна служба
„Изпълнение на наказанията“, Пловдив, Б. е пребивавал в Арест гр. Пловдив както следва: от 18.01.2014
г. до 16.07.2015 г., изпратен в Затвора гр. Пловдив; от 09.12.20214 г. до
22.12.2014 г. приведен по реда на чл. 250 ЗИНЗС от Затвора гр. Пазарджик и
върнат след срока отново там; от 23.01.2015 г. до 09.02.2015 г. приведен по
реда на чл.250 ЗИНЗС от Затвора гр. Пазарджик и върнат след срока отново там.
В справката е посочено още, че през юни месец на
2009 г. е открит новият арест Пловдив, който се намира в рамките на Затвора
Пловдив. Б. през първият период е бил настанен в килия №218 на ет. 2, която е с
квадратура 14,74 м2 и е съжителствал с още две задържани лица и предоставената
им жилищна площ е отговаряла на изискуемите по стандарт. Килията е била
оборудвана с три легла с размери 190/70 см, като две от леглата са разположени
едно върху друго, има също маса за хранене с размери 60/60 см. И два броя
кръгли табуретки с диаметър 30 см. За другите два периода съответно е
пребивавал в килия №204 за втория период и килия №208 за третия период, като и
двете килии са идентични по площ и оборудване с описаната преди тях.
Постелъчният инвентар в килията е бил възглавници, одеяла и чаршафи. Чаршафите
се сменят и изпират ежеседмично в пералните помещения на ареста. Предоставена е
и възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи. Коридорите и
всички общи помещения в ареста се почистват и дезинфекцират ежедневно.
Поддържането на чистотата в килиите се осъществява от задържаните в тях лица. Всяка
килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща
студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на
бойлерите, по един за двата етажа на Арест Пловдив. Изградена е модерна система за диференцирано дневно и
нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност. Размерите на
санитарния възел са 125/112 см. (1.4 м²). Извеждането до банята
на Арест Пловдив става по утвърден график месец за месец с периодичност два
пъти седмично най-малко, и по
съответното предписание.при възникнали нужди от медицинско естество.
Посочено е, че Арест Пловдив е оборудван с водни
климатични конвектори свързани към водогреен газов котел, който се използва за
отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани
с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна
и нагнетателна уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестното
помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини
пресен въздух отвън се вкарва в килиите. Дневна светлина прониква през прозорец
с размери 150/150 см. Прозорецът е с отваряемо крило за по-добра вентилация и
достъп на свеж въздух. На всички задържани под стража лица ежедневно се
осигурява задължителното време за престой на открито. Относно дезинфекцията на
арестните помещения, към справката са приложени заверени фотокопия на протоколи
за извършена ДДТ обработка от 08.05.20145 г. и от 09.07.2015 г., налични в
архива на Арест-Пловдив. Относно твърдението на Б., че е бил принуждаван да се
съблича при всяко посещение на адвокат е посочено, че в изпълнение на
задълженията по чл. 286, ал. 3, т. 2 от ППЗИНЗС, при всяко извеждане в района на Арест Пловдив
всяко задържано лице се подлага на задължителен обиск с оглед предотвратяване
на нарушения или пресичане на извършването на престъпления.
Показанията на разпитаните по делото свидетели,
не съдържат данни относно пребиваването на Б. в Арест Пловдив.
Други доказателства по отношение на първият от
исковите периоди не се представиха по делото.
7. Прежде описаните данни, явно изключват
възможността да бъдат приети за истинни, твърденията на Б., че в периода 05.01.2014г.
до 05.04.2014г., бидейки в Ареста Пловдив за прилагане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ е бил е принуден
да живее в условията на пренаселеност (по-малко от 3м², нетна площ на човек в
килията), недостатъчно проветряване и дневна светлина и при наличието на
насекоми, гризачи и мухъл в помещението. Обитаваното от ищеца и още две лица
помещение е било 14,74 м2, тоест по 4,90м² за всеки от тях.
Условията за обитаване са описани с детайлни подробности. При това положение и
при липсата на каквито и да е други заявени или установени данни по делото, ще
следва да бъде прието, че те са истинни.
На следващо място, според чл. 286, ал. 3, т. 2
от ППЗИНЗС, обиск на задържаните под
стража се извършва задължително във всички случаи на влизане или излизане от
килията или района на ареста. В случая не се установиха данни, изпълнението на
това задължение от администрацията на Арест Пловдив де е било осъществявано по
начин, който да е поставял ищеца в унизително положение.
8. В представеното по делото Становище от
10.06.2021 г., изготвено от Г. Атанасов, на длъжност инспектор социална дейност
и възпитателна работа в Затвора Пловдив, Г.Б. е преведен от Областно звено
„Следствени арести”, Пловдив в Затвора Пловдив на 03.04.2014 г., като след
престой в приемно отделение, на 08.04.2014 г. е разпределен в стая 52 на 5-та
група. Стаята
е с обща площ от 29,70 м², от които 2,66 м² e площта
на обособен санитарен възел. Помещението е имало два прозореца с размери,
позволяващи проникването на достатъчно дневна светлина. В санитарния възел е имало
постоянно течаща вода и възможност за вентилация. Към процесния период в стаята
е имало маса и три шкафчета за лични вещи. Лишеният от свобода Б. е пребивавал в
стаята с други седем лишени от свобода. Осигурени са били условия и необходимите
консумативи за поддържане на хигиената в спалното помещение. Б. е имал достъп
до течаща вода и санитарен възел. В помещението е имало достатъчно дневна
светлина и възможност за проветряване. Периодично всички помещения в
Отделението се подлагани на санитарна обработка от „външно“ лицензирано дружество,
като наличието на насекоми или гризачи е било по-скоро възможно изключение, а
не перманентно състояние.
Идентични са данните, съдържащи се в Становище,
изготвено от К. Патайкова на длъжност инспектор социална дейност и възпитателна
работа в Затвора Пловдив. Посочено е, че прозорците в стая 52 са с размери
1,17м./1,17м. и 045м./1,17м. Леглата в помещението са били с размери 90см./180 см., а шкафовете са били с размери
45см./50 см. Сочи се, че Затвора Пловдив се отоплява с централно парно, като спалните
помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация.
Според писмено обяснение на Стоянка Капитанова,
на длъжност домакин – склад в Затвора Пловдив, дневната норма на всички
възрастни лица, изтърпяващи лишаване от свобода е 2622 ккал. Храната се приготвя
с разнообразни продукти според сезона. Прилагат се подходящи методи за
кулинарна обработка с цел да се запази качеството на хранителните съставки. Спазват
изискванията, които налагат осигуряването на пресни плодове и зеленчуци.
Приложени са седмични менюта.
В писмено становище, ст. инспектор Пенка
Вардева, на длъжност главен счетоводител в Затвора Пловдив е посочила, че за
периода през 2014 г., в който Г.Б. *** Пловдив, е бил сключен Договор от
20.01.2014 г. за дезинсекция, дезинфекция и дератизация между Министерство на
правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Затвор Пловдив и едноличен
търговец „Биоцид-Наско Ташков“, ЕИК **********, гр. Пловдив, по силата на който
едноличния търговец се е задължил, да обработва целогодишно помещенията в
Затвора Пловдив. Според чл. 1.1 и 1.3 от договора, изпълнителя извършва
услугата със собствени препарати, персонал и техника, като профилактиката и
мониторинга се извършват всеки месец по график. Приложени към становището
са Договор от 20.01.2014г., фактури за
извършените услуги, протоколи за извършена ДДД обработка
Показанията на разпитаните по делото свидетели,
не съдържат данни относно пребиваването на Б. в Затвора Пловдив.
Други доказателства по отношение на първият от
исковите периоди не се представиха по делото.
9. Описаните данни, съдържащи се в събраните по
делото доказателства, налагат да се приеме, че твърденията на ищеца относно
втория от исковите периоди за това, че е обитавал помещение в което е имало
насекоми, гризачи и мухъл, като е липсвала възможност за проветряване, и не е
достигала естествена слънчева светлина, както и че обитаваната от него стая е
разполагала със санитарен възел, но състоянието му е било много лошо - без
клекало на тоалетната, изпочупени плочки и липса на преградна стена, която да
го отделя от останалата част на килията, не са съответни на установените по
делото факти. Представените по делото писмени становища от служителите в
Затвора Пловдив съдържат еднозначни и непротиворечиви данни относно битовите
условия при които е обитавал Б., относно количеството и качеството на храната и
извършваната периодично дезинсекция, дезинфекция и дератизация.
Различни са изводите по отношение на твърденията
на ищеца за това, че при пребиваването си в Затвора Пловдив е бил принуден да
обитава помещение в условията на пренаселеност и липса на достатъчно жилищна
площ. Според данните представени от служители в Затвора Пловдив, в периода 08.04.2014
г. до 05.04.2015г., ищеца е обитавал стая 52 с още седем лица, които са
изтърпявали наказание лишаване от свобода. При площ на помещението от 27,04м²(без
площта на санитарния възел) и осем обитавали го лица, за всяко от тях е била налична жилищна площ
от 3,38м².
Ще следва да се приеме като истинно, твърдението
на ищеца за това, че в обсъждания период на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, с него не е извършвана никаква корекционна индивидуална и групова
дейност. Каквито и да е твърдения за противното и доказателства в тази насока,
не се заявиха и представиха от ответната страна.
10. В Справка вх. № 5558 от 14.06.2021 г.,
изготвена от Началник Затвора Пазарджик, са посочени следните данни :
На основание заповед № 8977 от 17.09.2014 г. на
Главна дирекция Изпълнение на наказанията“, осъденият Г.С.Б. *** на 03.04.2015
година за доизтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. След преминаването на
лишения от свобода на разпределителна комисия на 03.04.2014 г. е изведен от
приемно отделение и настанен в 04-то отделение в условията на неработещ.
Настаняванията в
периода от тази дата до 09.01.2019 г. са били в неремонтирани килии и коридори.
Всички помещения в този период са имали достъп до санитарен възел и течаща
вода, като всяко едно отделение е разполагало с голям санитарен възел с течаща
студена и топла вода от бойлер, който се
ползвал от всички пенитенциарно изолирани лица през светлата част на деня.
Къпането се осъществявало два пъти седмично, по утвърден график. Обзавеждането на
спалните помещения включвало двойни легла вишки с размери 70/190 см., шкафчета
с размери 45/40 см., маса с размери 100/50см. и 2 стола с размери 0.4/0.4м.
Спалните помещения имали прозорци, осигуряващи достъп до естествена дневна
светлина и възможност за проветряване. Отоплението е било локално парно на газ.
В изпълнение на Договор № 10350 от 26.10.2017 г.,
по график е реконструиран целия сграден фонд в корпуса на затвора, като след
приключване на цялостния ремонт на сградата на затвора, във всички отделения са
осигурени 4 м² на пенитенциарно изолирано лице.
Корпусът на Затвор гр. Пазарджик е след извършен
цялостен ремонт, включително на покривната конструкция, електрическа и ВиК
инсталации, отоплителна система, и отговаря на европейските изисквания.
Посочено е, че по отношение на това с колко
други лишени от свобода и в кои спални помещения по периоди е пребивавал
осъденият, администрацията на затвора не може да предостави информация, тъй
като съгласно утвърдената Номенклатура на делата на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията”, списъците за вечерна проверка не подлежат на архивиране.
Същите не са класирани в дела със съответстващ индекс. Налични са само за
текущия месец.
Понастоящем лишения от свобода Б. е настанен в
09-то отделение, 907 спално помещение. Отделението е напълно ремонтирано.
Подменени са
старите дограми с ПВЦ такива както в спалните помещения, така, санитарните
възли. Имат достъп до естествена дневна светлина и е възможно редовно
проветряване. Подменени са осветителните тела за осветление в тъмната част на
денонощието. Осигурени са нови легла и реновирани шкафчета. Стените са
боядисани в светли и приятни тонове. Подовата настилка е теракота. Във всяко
спално помещение има санитарен възел, включващ тоалетна и душ, където ежедневно
могат да се къпят с течаща топла и студена вода. Отоплението е локално парно на
газ и се поддържа нужната за живеене температура в спалните помещения.
Монтирани са нови алуминиеви радиатори. Спалните помещения са обзаведени със
съответния брой двойни вишки или единични легла, шкафчета и нови маси с
табуретки. Вишките са с размери 70/190 см. или 1,33 кв.м., шкафчета с размери
45/40 см. или 0,18 кв.м. и маси с размери 40/40 или 0,16 кв. м/бр. с по две или
три табуретки в зависимост от битуващите.
Чистата жилищна площ на помещение № 907,
обитавано от ищеца и още четири човека е 21,54м²(без санитарния възел),
тоест всеки от тях разполага с площ от 4,30м².
За срока от началото на пенитенциарната му
изолация до момента Б. е наказван 14 пъти, като в седем от случаите е приложен
текста на чл.101 т.7 от ЗИНЗС, а именно изолиране в наказателна килия за срок
до 14 денонощия. Посочено
е, че администрацията на затвора може да предостави информация за изтърпените наказания
по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС в периода от 2015 година до настоящия момент, но не и
относно броя на изолираните в съответната наказателна килия осъдени, тъй като в
съответните регистри това отсъства като изрично задължение.
В наказателните килии, в периода до реновирането
на корпуса на затвора, не е имало санитарно помещение и течаща вода. Според
справката, последното изтърпяно от Б. наказание по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС е в
периода 30.11.2018г. до 14.12.2018 г. Посочено е още, че качеството и количеството на
храната, която се полага на лишените от свобода се определя по рецептурник с
необходимия калориен състав.
11. В Справка изготвена от Атанаска Шишкова, на
длъжност инспектор „Труд и работна заплата“ е посочено, че при извършване на
ежедневна сутрешна проверка от надзорно охранителният състав, в присъствието на
инспектор „СДВР“, отговорен за съответното отделение, и на лишен от свобода,
полагащ доброволен труд като отговорник на отделението, се извършва оглед на
спалните помещения. В
случай на констатиране на повреди на имуществото, същите се докладват писмено
по установен ред и се отстраняват своевременно. Пояснено е, че в затвора гр.
Пазарджик, се извършват дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни
дейности в спалните помещения на лишените от свобода, кухненския блок, общите
помещения на територията на целия сграден фонд на затвора, както и прилежащите
пространства за провеждане на престой на открито. Приложен е приемо предавател
протокол за извършена дейност по ДДД обработка от 19.05.2021 г. Посочено е, че
храната се приготвя в съответствие с изискванията на утвърдена от Министъра на
правосъдието и Министъра на здравеопазването Таблица №1, за състава на дневната
дажба и полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода.
12. В Становище, изготвено от Елка Стойчева, на
длъжност началник сектор „Финанси, логистика и капиталови разходи“ в Затвора
Пазарджик е заявено, че като негативна тенденция през последните няколко години
се очертава умишленото увреждане на имуществото и сградния фонд на затвора от
лишените от свобода. В
резултат на станалите вече постоянни, умишлени и вредни деяния на някои лишени
от свобода, и с оглед значително високия размер на разходваните средства за
тяхното отстраняване, през периода 2017 - 2020 година, била планирана и
осъществена мащабна реконструкция и модернизация на сградния фонд, за
подобряване на битовите условия на лишените от свобода. Ремонтът е приключил
през м. март, 2020 год., като строително монтажни работи и дейности са
извършени на територията на целия корпуса на затвора, където лишените от
свобода изтърпяват наложените им наказания. Приложени са извлечения от
хронологията на извършените ремонтни работи.
13. Представена е Справка вх. № 6041 от
28.06.2021 г., изготвена от Началник Затвора Пазарджик в която са посочени
обобщени данни относно броя на лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си
в Затвора Пазарджик по години.
14. В съдебно заседание бе разпитан свидетеля
Г.А.Г., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора Пазарджик от 2014 г. и понастоящем. В
показанията си, същият сочи, че с Б. през годините са били в един и същи отряд
няколко пъти, в различни помещения, като през текущата година са в едно
помещение. Относно условията в Затвора Пазарджик от 2014 г. досега, свидетеля
сочи, че обитаваните помещения са непрекъснато пренаселени. Има хлебарки и
дървеници, има плъхове. Не е имало осигурена площ от поне 4 кв. м. на човек за
тези години, през които са изтърпявали наказанието си. Г. счита, че ремонтът на
затвора е под всяка критика. Всяка плочка е със собствена нивелация. Прозорците
са много високо и до долу не достига дневна светлина. Твърди, че в момента са
направени маси със столове, на които да сядат, но седалките на столовете са от
ламарина, което създава опасност от травми. Банята е два пъти седмично, за по 1
час, като счита, че това не е достатъчно.
Според Г., храната също е под всяка критика, а
цените в лавката са твърде високи. С лишените от свобода не работи психолог. Преди
ремонта на затвора, сградата била в лошо състояние, Капело вода на леглото му и
слагал найлон отгоре. В коридора двама човека не можели да се разминат. Преди
ремонта на затвора имало спортна зала, която сега била затворена.
Като свидетел е разпитана А.Б., на длъжност инспектор
„Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора Пазарджик. Свидетелката
твърди, ищецът да е
бил включен в образователен процес през учебната 2015-2016 г. в І „г“ клас и
през 2016 г. е продължил отново в 1 „в“ клас, защото не е завършил първи клас,
тъй като се е отказал. Б. на два пъти е устройван на работа с писмено негово
заявление. Първия път е през 2016 г., назначен е към обособено производство в
цех „АББ“, но оттам е спрян с докладна записка, тъй като не се е справял с
трудовите си ангажименти. С ищеца е водена и индивидуална работа, и групова
работа. Същият е бил включен в специализирана програма през 2019 г. във връзка
с извършените от него две престъпления по време на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, свързани с посегателство върху личността и е преминал в
специализирана програма „Толерантност в затвора, толерантност в живота“.
III. За правото :
15. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС,
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със
седалище София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“.
Каза се, главните искови претенции са за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност
на администрацията на затвора Пазарджик, към Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода, обемаща разбира се и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица
и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус
е административна по своето естество.
При това положение, възведените в
обстоятелствената част на исковата молба
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при задържането
под стража и изтърпяване на наказанието на Б. в ареста към Окръжен следствен
отдел, Пловдив и затворите Пловдив и Пазарджик, съответно в периодите от 05.01.2014г. до 05.04.2014г.; от 05.04.2014г. до
05.04.2015г. и от 05.04.2015г. до 31.05.2021г., определя
като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената
главна искова претенция, именно Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, София.
16. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено
изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода да не е по-малка от 4,00м².
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.
20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип
и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Според
чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, спалните помещения се обзавеждат с отделни
легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за
лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват
условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение.
Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на кой да е
от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод,
че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съобразно указанието възведено в чл. 284, ал. 2
от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
17. Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава
специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация
от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на
неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните
факти.
Приложението на тази процесуална презумпция налага
наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните
органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение
от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани
по делото доказателства, за Съда се поражда възможността да презюмира
проявлението или липсата на определен факт с правно значение.
18. В случая, с оглед твърденията на ищеца
относно първият исков период от 05.01.2014г. до 05.04.2014г., Ръководителя на
Окръжен следствен отдел Пловдив бе задължен да представи подробна информация
във връзка със заявените в исковата молба данни. Това свое задължение,
административния орган изпълни, като представи съответните справки, съдържащи
конкретна информация свързана с пребиваването на Б. в мястото за изпълнение на
постановената по отношение на него мярка за неотклонение. Данните от тези
справки, бяха подробно описани в т. 6 от настоящото решение. Еднозначния извод
който те налагат е, че по отношение пребиваването на Б. в Следствен арест
Пловдив през исковия период, не се установява той е бил подлаган на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.
В случая, явно не може да се приеме, че
задължения административен орган не е изпълнил обязаността си по чл. 284, ал. 3
от ЗИНЗС да представи данни и документи, които се намират у него. В този
смисъл, следва отново да се посочи, че от страна на ищеца, не се посочиха и не
се представиха никакви доказателства – нито гласни, нито писмени, въз основа на
които да е възможно да се получи макар и откъслечна информация, във връзка със
заявените от него твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. Казано
с други думи, основанията на исковата претенция за присъждане на обезщетение включваща
периода 05.01.2014г. до 05.04.2014г., останаха само твърдения в процеса, без да
бъдат посочени и събрани каквито и да е доказателства. Тази пълна процесуална
пасивност от страна на ищеца и липсата не само на посочени и представени
доказателства, не могат да бъдат преодолени, единствено посредством процесуалната презумпция, възведена в чл. 284,
ал. 3 от ЗИНЗС.
19. Както се посочи в т. 8 и т. 9 от настоящото
решение, съобразно данните съдържащи се в представените становища от
администрацията на Затвора Пловдив, Б. действително е изтърпявал наказание
лишаване от свобода във въпросното пенитенциарно заведение в периода от 03.04.2014
г. до 02.04.2015 г., след което е бил преведен в Затвора Пазарджик. Според
данните съдържащи се във въпросните становища, през този период от време, ищеца
е обитавал стая № 52 на 5-та група при нормални битови условия относно
наличието на отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства.
Констатира се обаче, че стая № 52 е била с площ
от 29,70 м², от които 2,66 м² e площта на обособен санитарен възел и
е обитавана в исковия период от ищеца и още седем лица.
В случая трябва да се съобрази, че ЗИНЗС не
съдържа дефинитивна норма, която да определя какво съдържание е вложил
законодателя в синтагмите „достатъчно жилищна площ“ и „минималната жилищна площ“.
Както действащото, така и отмененото законодателство са непротиворечиви по
отношение на разбирането, че под „жилищна площ“, следва да се разбира сборът от
площите на помещенията в жилището с основно предназначение за дневни, спални и
детски стаи, измерена по вътрешните зидарски очертания на стените(така например в § 1, т.
2 от ДР на Закона за гражданската регистрация, също в § 1, т. 5 от ДР на Наредба
№ 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения
жилищен фонд на Министерството на отбраната). Казано с други думи, санитарните помещения не
се включват в жилищната площ. Така при площ на помещението от 27,04м²(без
площта на санитарния възел) и осем обитавали го лица, за всяко от тях е била налична жилищна площ
от 3,38м².
Според чл. 152, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, социалната
дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват:
диагностична и индивидуална корекционна дейност. Каза се в тази насока, че в
обсъждания период на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, с Б. не е
извършвана никаква корекционна индивидуална и групова дейност. Каквито и да е
твърдения за противното и доказателства в тази насока, не се заявиха и
представиха от ответната страна.
20. Тези факти са достатъчни за да се приеме, че
във въпросния период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание
лишаване от свобода Б. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищеца е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив, на
нормативно установени задължения да осигури на изтърпяващия наказание лишаване
от свобода Б. минимално необходима жилищна площ и извършване на корекционна
индивидуална и групова дейност. Не осигуряването на съответната жилищна площ и
корекционна дейност, както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, както и продължителна
изолация без възможност за общуване, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като
поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража. Казано с други думи, лишаването
на едно лица от основните жизнени потребности е равнозначно на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание. Аргумент за
това съждение е дефиницията, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на Закона за
социално подпомагане според която, „Основни
жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото
развитие на страната.
В тази насока, според чл. 2, ал. 2 от ЗСП, социалното
подпомагане се осъществява чрез предоставяне на социални помощи в пари и/или в
натура за задоволяване на основни жизнени
потребности на гражданите(курсива мой), когато това е невъзможно чрез труда
им и притежаваното от тях имущество. Тоест, държавата компенсира посредством
предоставяне на социални помощи, тези граждани, които не могат да си осигурят
сами основните жизнени потребности. Несъмнено е в този контекст, че граждани,
които живеят в условията на липса в
по-голяма или в по-малка степен на задоволяване на основните жизнени
потребности, изпитват не само чисто физическо неудобство, но и негативни
психически състояния, подобни на тези, описани от Б. в обстоятелствената част
на исковата молба. Казано с други думи, физическото и психическото състояние на
лицата изтърпяващи наказание лишаване от свобода, на които от страна на
администрацията не е осигурено задоволяване на основните жизнени потребности и гражданите,
които не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности се намират в
едно и също социално положение, доколкото изпитват подобни физически и
психически притеснения. Въпросното обстоятелство, разгледано в контекста на
конституционно установения принцип за това, че всички хора са равни по
достойнство и права, налага съждението, че лишените от свобода, изтърпяващи
наказанието си в условия на не осигурени основни жизнени потребности, следва да
бъдат третирани подобно на гражданите, които също живеят в условията на
незадоволени основни жизнени потребности. Това пък позволява да се формира извода,
че лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са им осигурени
основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат компенсирани за конкретната
липса на нормативно установени условия за обитаване, по начин, подобен на този
по който се компенсират, гражданите които не могат да си осигурят сами
основните жизнени потребности. В този смисъл, според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните
помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват
собствените доходи до основните жизнени потребности(курсива мой) или задоволяват инцидентно възникнали потребности на
подпомаганите лица и семейства. Според
чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет определя месечен размер на
гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните
помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за приложение на ЗСП,
право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец
е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Основа за определяне на
диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен
размер се определя с акт на Министерския съвет
Доколкото в конкретния казус става реч за лице
ненавършило 65 години, живеещо само (в смисъл не живеещо в семейство), като
отношенията въз основа на които се иска присъждане на обезщетение за претърпени
вреди са свързани с обитаване на жилищно помещение, следва да се съобразят
най-близките до тези факти, хипотези на чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП(редакция ДВ, бр. 63 от
2011 г.)
според която, диференцираният минимален
доход се определя, както следва: за лице до 65 години, живеещо само - 73 на сто
от ГМД и на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП според която, право на месечна целева помощ
за заплащане на наем на общински жилища ползват лицата, ако настанителната
заповед е на тяхно име и чийто доход от предходния месец е до 250 на сто от
диференцирания минимален доход.
21. За процесните 2014 г. и 2015 г., с ПМС № 6 на МС от 15.01.2009 г. е определен
месечен гарантиран минимален доход в размер на 65 лв. При това положение
дефиринцирания минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП(редакция ДВ, бр. 63 от
2011 г.) е
в размер на 47,45 лв., а дохода по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер на 118,63 лв.
Тоест дневния доход, който следва да бъде приет като необходим за задоволяване
на основните жизнени потребности е 3,95лв.
В случая, доколкото Б. в процесния период е бил лишен не от всичко
необходимо за задоволяване на основните му житейски потребности, а само от
необходимата жилищна площ и от провеждане на корекционна индивидуална и групова
дейност, то размера на компенсиращото обезщетение, следва да бъде определен като
половината от последно посочената сума, тоест 2,00 лв. на ден.
За 364-те дни на втория от исковите периоди,
обезщетението възлиза на сумата от 728, 60 лв.
Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще
следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 31.05.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
21. Относно третият от исковите периоди
05.04.2015 г. до 31.05.2021 г. се посочи, че съобразно Справка вх. № 5558 от 14.06.2021
г., изготвена от Началник Затвора Пазарджик, Б. *** на 03.04.2015 г. за
доизтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, срока на което не
е изтекъл понастоящем. Според същата справка, настаняванията в периода от тази
дата до 09.01.2019 г. са били в неремонтирани килии и коридори. Това ще рече,
че от 03.04.2015 г. до 09.01.2019 г., Б. е изтърпявал наказанието си в
помещения в които жилищната площ е била недостатъчна и в условия на затруднена
двигателна активност, с оглед неремонтираните коридори. След 09.01.2019 г.,
ищеца обитава помещение, в което индивидуалната жилищна площ е в размер на 4,30м²
за всяко едно от лицата. В тази насока са и данните, съдържащи се в показанията
на разпитания по делото свидетел Г., който добавя, че в този период, в
помещенията е имало хлебарки; дървеници и плъхове.
Тези факти са достатъчни за да се приеме, че във
въпросния период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание
лишаване от свобода Б. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищеца е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния
За процесните 2015 г., 2016 и 2017 г., с
ПМС № 6 на МС от 15.01.2009 г. е
определен месечен гарантиран минимален доход в размер на 65 лв. При това
положение дефиринцирания минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5(редакция ДВ, бр. 63 от
2011 г.) от
ППЗСП е в размер на 47,45 лв., а дохода по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер на
118,63 лв. Тоест дневния доход, който следва да бъде приет като необходим за
задоволяване на основните жизнени потребности е 3,95лв. В случая, доколкото Б. в периода от 05.04.2015
г. до 31.12.2017 г. е бил лишен значителна част от необходимото за задоволяване
на основните му житейски потребности, то размера на компенсиращото обезщетение,
следва да бъде определен като ¾ от последно посочената сума, тоест 3,00 лв. на
ден.
За 1002-те дни на част от третия от исковите
периоди, обезщетението възлиза на сумата от 3006,00 лв.
За процесните 2018 г. и 2019 г., с ПМС № 305 на МС от 19.12.2017 г. (Обн., ДВ, бр. 102 от
22.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) е определен месечен гарантиран минимален доход
в размер на 75 лв. При това положение дефиринцирания минимален доход по чл. 9,
ал. 3, т. 5(редакция
ДВ, бр. 63 от 2011 г.)
от ППЗСП е в размер на 54,75 лв., а дохода по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер
на 136,88 лв. Тоест дневния доход, който следва да бъде приет като необходим за
задоволяване на основните жизнени потребности е 4,56лв. В случая, доколкото Б. в периода от 01.01.2018г. до 09.01.2019 г. е бил лишен
значителна част от необходимото за задоволяване на основните му житейски
потребности, то размера на компенсиращото обезщетение, следва да бъде
определен като ¾ от последно посочената сума, тоест 3,42 лв.
на ден.
За 372-те дни на част от втория от исковите
периоди, обезщетението възлиза на сумата от 1272,24 лв.
Съответно, спрямо тези размери на главния иск,
ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение
за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 31.05.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
В останалата си част, исковите претенции
останаха недоказани, поради което ще следва да бъдат отхвърлени.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Г.С.Б.,
ЕГН **********, в момента изтърпяващ наложено наказание лишаване от свобода в
Затвора, гр. Пазарджик, с посочен съдебен адрес ***, адв. М., да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата
от 3000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в принуда да търпи и върши неща противни на волята му и поставянето му в
неблагоприятни и унизителни санитарно битови условия в периода от 05.01.2014г. до 05.04.2014г. при
прилагане за мярка за неотклонение в ареста към Окръжен следствен отдел,
Пловдив, претърпени в резултат на принуждаването му да се съблича при всяко свиждане
с адвокат и наложено му обитаване в пренаселени, мръсни, нехигиенични помещения
в които има дървеници, хлебарки и гризачи, без възможност за проветряване и
липса на достатъчно дневна светлина.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София
да заплати на Г.С.Б., ЕГН **********, в момента изтърпяващ наложено наказание
лишаване от свобода в Затвора, гр. Пазарджик, сумата от 728,60 лв. (седемстотин двадесет и осем лева и шестдесет ст.), представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в поставянето му в нечовешко
и унизително положение при неблагоприятни санитарно битови условия в периода от 03.04.2014г. до 02.04.2015г. при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, претърпени
в резултат на наложено му обитаване в пренаселени, мръсни, нехигиенични
помещения в които има дървеници, хлебарки и гризачи, без възможност за
проветряване и липса на достатъчно дневна светлина, както и обезщетение за забавено плащане на това парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2021
г., до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до пълния заявен размер от 12 000,00лв.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София
да заплати на Г.С.Б., ЕГН **********, в момента изтърпяващ наложено наказание
лишаване от свобода в Затвора, гр. Пазарджик, сумата от 4278,24 лв.(четири хиляди двеста седемдесет и осем лв. и двадесет и
четири ст.), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
поставянето му в нечовешко и унизително положение при неблагоприятни санитарно
битови условия в периода от 03.04.2015г. до 09.01.2021г. при изтърпяване на
наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик, претърпени в резултат на
наложено му обитаване в пренаселени, мръсни, нехигиенични помещения в които има
дървеници, хлебарки и гризачи, без възможност за проветряване и липса на
достатъчно дневна светлина, както и
обезщетение за забавено плащане на това парично задължение, в размер на
законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до
пълния заявен размер от 25 000,00лв..
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред троен състав на Административен съд Пазарджик в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :/п/
РЕШЕНИЕ №237/06.04.2022 Г. ПО КАД№115/2022 Г. XI
СЪСТАВ НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 869 от 24.11.2021 г. по адм. д. 616/2021 г. описа
на Административен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.