Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
26.01.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 13115 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 01.07.2019г. по гр.д. № 24327/2017г. Софийски районен съд, 31
състав признал за установено по предявения от Е.Б.Я., ЕГН **********, и А.М.Я.,
ЕГН **********, срещу „Е.-Б.Т.– ЕБТ“ ЕООД, ЕИК ******, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Е.-Б.Т.– ЕБТ“ ЕООД не е собственик на
следните идеални части: 3.8249 % идеални части от УПИ II-3 - За обществено
обслужване от квартал 55а по регулационния план на гр. София, местността „Зона
В-15, пробив Д.Н.и 0.2237 % идеални части от УПИ II-3 - За обществено
обслужване от квартал 55а по регулационния план на гр. София, местността „Зона
В-15, пробив Д.Н.възложени на „Е.-Б.Т.– ЕБТ“ ЕООД с постановление от 17.06.2016
г. за възлагане на недвижим имот при публична продан по изп. дело №
20118410408651 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, и отхвърлил предявения
от „Е.-Б.Т.– ЕБТ“ ЕООД срещу Е.Б.Я. и А.М.Я. насрещен иск за заплащане при
условията на солидарност на сумата от 2 229.53 лв., представляваща
претърпени вреди от ищеца по насрещния иск в резултат бездействие на ответниците
по насрещния иск за изпълнение на поето от тях задължение с нотариален акт за
учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за
построяване на „Бизнес център с две нива на подземни гаражи, кафе, магазини и
офиси“ № 130, том VII, рег. № 4757, дело № 1233 от 2006г. от 18.12.2006г. на
нотариус Ц.Д.. и от недобросъвестно предявяване на иск, ведно със законната
лихва от 04.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 78 ГПК „Е.-Б.Т.– ЕБТ“ ЕООД е осъдено да заплати на Е.Б.Я. и А.М.Я. разноски по
делото в размер на 560 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника по първоначалния и
ищец по насрещния иск „Е.-Б.Т.– ЕБТ“ ЕООД, който го обжалва изцяло с оплаквания
за недопустимост, евентуално – за неправилност. Решението било недопустимо, тъй
като съдът се произнесъл по непредявен иск. Предвид петитума на исковата молба
и допуснатите в хода на делото уточнения, ищците искали да се признае за
установено, че ответникът не е собственик на кои да е 3.8249 % идеални части от
процесния УПИ, а не такива възложени с постановлението от 17.06.2016г. По тези
съображения се иска обезсилване на атакуваното решение и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд Евентуално поддържа, че решението
в частта му предявения първоначален иск е неправилно. По силата на сключен
между страните договор с нотариален акт № 019, том II, рег. № 5662, дело № 131
от 2016г. на нотариус Д.Т., рег. № 264 на НК, на 25.07.2016г. въззиваемите му
прехвърлили самостоятелен обект в процесната сграда, ведно с общо 1.7684 %
идеални части от процесния УПИ. Освен това въззивникът придобил 4.0486 %
идеални части от УПИ и по силата на процесното постановление за възлагане от
17.06.2016г., както и 4.9404 % - с постановление за възлагане от 11.11.2016г.
по същото изпълнително дело. Неправилно районният съд приел, че прилежащите на
офис № 15 и гараж – паркомясто № 5
4.0486 % идеални части от процесния УПИ не са били собственост на длъжника „И.-****“
АД. Видно от нотариалния акт за учредяване на право на строеж, както и от
нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 179, том VI, рег. № 4775, дело №
1048 от 2005г. на нотариус Ц.Д. било, че длъжникът придобил ½ от 12.50 %
идеални части от процесния УПИ. Поради това между учредителите- съсобственици с
построяване на сградата възникнала етажна собственост. Налице била пълна
идентичност между етажните собственици и собствениците на УПИ, поради което
последният бил обща част към сградата по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Налице
било и желание на учредителите-съсобственици за превръщане на УПИ в обща част,
което било видно от обстоятелството, че учредителите-съсобственици си учредили
взаимно право на строеж. Прехвърлянето на общите части настъпвало по силата на
закона, заедно с прехвърлянето на самостоятелния обект, към който са
принадлежност. Евентуално поддържа възражението си, че е придобил спорните
идеални части по силата на придобивна давност. Решението било неправилно и в
частта, с която е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност насрещен
иск. Вместо да изпълнят задължението си, поето с раздел IV от нотариален акт за
учредяване на право на строеж № 130, том VII, рег. № 4757, дело № 1233 от 2006г.
на нотариус Ц.Г., рег. № 350 на НК, въззиваемите предявили иск срещу
дружеството въззивник, като основавали претенцията само на обстоятелството, че
не са изпълнили своето задължение. Това поведение било недобросъвестно и в
нарушение на добрите нрави и противоречало на принципа, установен в чл. 3 ГПК
за добросъвестно упражняване на процесуални права. От това поведение, в случай
на уважаване на отрицателния установителен иск, въззивникът търпял вреди в
размер стойността на идеалните части от УПИ – 2 229.53 лв., установен и от
приетата СОЕ. Налице били всички предпоставки на чл. 45 ЗЗД. Поради това моли
съда, ако не обезсили решението, да го отмени и вместо него постанови друго, с
което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск, евентуално – да
уважи насрещния иск. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в
писмена защита от 13.11.2020г.
Въззиваемите страни Е.Б.Я. и А.М.Я. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорват жалбата и молят съда да потвърди първоинстанционното решение като
правилно. Не претендират разноски за въззивното производство. Правят евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от
въззивника адвокатско възнаграждение..
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК,
намира за установено следното:
С първоначалната искова молба, уточнена с молби от 15.05.2017г.
и 12.11.2018г., и след частично прекратяване на производството, първоинстанционният
съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск за признаване за установено,
че ответното дружество не е собственик на 3.8249 % идеални части и 0.2237 %
идеални части от УПИ II-3 - За обществено обслужване, квартал 55а по
регулационния план на гр. София, местността „Зона В-15, пробив Д.Н.възложени на
ответника с постановление от 17.06.2016г. за възлагане на недвижим имот по изп.
дело № 20118410408651 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ.
Правния си интерес от иска ищците обосновават с
твърдението, че са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на
12.50 % идеални части от УПИ по силата на договор за продажба на недвижим имот
от 24.10.2003г. Твърдят, че с нотариален акт за учредяване право на строеж
върху недвижим имот срещу задължение за построяване на бизнес център с две нива
подземни гаражи, кафе, магазини и офиси № 130, том VII, рег. № 4757, дело №
1233 от 2006г. на нотариус Ц.Д., рег. № 350 на НК, заедно с останалите
съсобственици в имота учредили на „И.-****“ АД право на строеж. След
построяване на сградата ищците придобили в собственост магазин № 3, заедно с
припадащите се идеални части в размер на 0.2746% от мястото, върху което е
построена сградата, както и офис № 13, заедно с припадащите се 1.6393 % идеални
части от мястото, офис № 14, заедно с припадащите се 1.5522 % идеални части от
мястото, и гараж-паркомясто № 9 и припадащите се 0.2162 % идеални части от
мястото. Никъде в нотариалния акт не било записано, че на „И.-****“ АД се
прехвърлят идеални части от правото на собственост върху мястото, в което ще се
строи сградата. По образувано срещу „И.-****“ АД изп.д. № 20118410408651по
описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, собствените на „И.-****“ АД обекти в сградата
били изнесени на публична продан, при която заедно с обектите, собственост на длъжника,
на купувача в публичната продан били продадени и част от идеалните части от
земята, които не били прехвърляни на длъжника. С постановление от 17.06.2016 г.
на ответното дружество бил възложен офис 15 и гараж - паркомясто № 4, находящи
се в гр. София, в сградата на бизнес център „Ивел“ на ул. „Клокотница“ № 2а,
заедно с 3.8249 % идеални части и 0.2237 % идеални части от УПИ II-3 - За
обществено обслужване, квартал 55а. По силата на проданта ответникът не могъл
да придобие собствеността върху идеалните части от УПИ, тъй като същите не били
собственост на длъжника, а такава на ищците.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил иска с възражения, поддържани и във въззивната
жалба. Същият е предявил в условията на евентуалност насрещен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за сумата 2 229.53 лв. при твърдения, че при
уважаване на първоначалния иск ще претърпи имуществена вреда в размер
стойността на 4.0486 % идеални части от УПИ, поради противоправното поведение
на ответниците по насрещните искове. Последното се изразявало в бездействие за
изпълнение на тяхното задължение по нотариалния акт № 130, том VII, рег. №
4757, дело № 1233 от 2006г. на нотариус Ц.Д., рег. № 350 на НК, и
недобросъвестното им процесуално поведение – предявяване на отрицателния
установителен иск, основан единствено на обстоятелството, че не са прехвърляли
собственост на фирмата-длъжник.
С отговор по реда на чл. 131 ГПК ответниците по насрещния
иск са го оспорили като недопустим, евентуално – неоснователен.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно. Настоящият състав го намира и за допустимо в
частта по първоначалния иск. С оглед твърденията в първоначалната искова молба
– че ищците са съсобственици на УПИ с квота от 12.50 % идеални части, а с
процесното постановление за възлагане ответното дружество се легитимира като
собственик на общо 4.0486 % идеални части от същия УПИ, без праводателят му –
длъжникът по изпълнението да е бил собственик, съдът приема, че за ищците е
налице правен интерес да отрекат претендираните от ответника права. И предвид
установеното по делото за ищците е налице такъв интерес. Видно от приетия договор
за продажба на недвижим имот от 24.12.2003г., сключен между Столична община и Е.Б.Я.
и удостоверение за граждански брак от 27.02.1988г., ищците по първоначалния иск
са придобили в режим на съпружеска имуществена общност 12.50 % идеални части от
процесния УПИ II-3, кв. 55а. Същите са прехвърлили на ответното дружество преди
завеждане на исковата молба в съда собствените им обекти в изградената в
мястото сграда - офис 14 и гараж – паркомясто 9, ведно с принадлежащите им
1.7684 % идеални части от мястото, с нотариален акт № 019, том II, рег. № 5662,
дело № 131 от 2016г. на нотариус Д.Т., рег. № 264 на НК, при което същите са
собственици на 10.7316 % идеални части от УПИ, от които 1.9139 % - принадлежащи
към притежаваните от тях други самостоятелни обекти (магазин № 3 и офис 13), или
ищците се легитимират като собственици на 8.8177 % идеални части от УПИ,
непринадлежащи към конкретен обект.
Доводите в жалбата за недопустимост на
решението съдът намира за неоснователни – и от исковата молба, и от уточненията
й е ясно, че ищците искат да се признае за установено, че ответникът не е
собственик на общо 4.0486 % идеални части от процесния УПИ, за които ответникът
се легитимира като собственик с постановлението за възлагане от 17.06.2016г., поради
което не е налице твърдяното произнасяне свръх петитум.
С оглед оплакванията в жалбата, настоящият състав намира решението за
неправилно в частта му по първоначалния иск по следните съображения:
По предявения отрицателен установителен иск в тежест на ищците е да докажат
правния си интерес да се намесят в чуждата правна сфера и да отрекат
претендираните от ответника права, след което в тежест на ответника е да
докаже, че е собственик на спорните идеални части от УПИ на някое от сочените
от него в условията на евентуалност придобивни основания.
В случая, съобразно посоченото по-горе, ищците са доказали, че са
съсобственици в процесния УПИ, макар не в сочената в исковата молба квота от
12.50 %, а на 8.8177 % идеални части от УПИ, непринадлежащи към конкретен обект
в построената сграда – етажна собственост.
Публичната продан е
специфичен придобивен способ, деривативен по своя характер, в резултат на който
от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота - в този смисъл са
разясненията в Тълкувателно решение № 5 от 18.05.2017г. по тълк.д. № 5/2015г.,
ОСГК на ВКС. Купувачът по постановление за възлагане на недвижим имот не може
да придобие нещо, което длъжникът не е притежавал към момента на влизане в сила
на възлагателното постановление; ако длъжникът не е бил собственик на имота, то
постановлението за възлагане, макар и годно правно основание съгласно чл. 77 ЗС, няма вещно-транслативен ефект. Затова, когато
действителният собственик на имота предяви срещу купувача иск за защита на
правото си на собственост, засегнато от извършената публична продан,
не е необходимо да оспорва действителността
на публичната продан по чл. 496, ал. 3 ГПК. В тази хипотеза защитата на правото на
собственост се гради не на пороци на проведената публична продан, а
на липсата на вещно-транслативен ефект на извършената действителна продан,
поради това, че продавачът не е бил собственик на имота. Предвид деривативния
характер на придобиването на недвижим имот на публична продан, купувачът – в
случая ответното дружество, се явява частен правоприемник на длъжника – „И.-****“
АД.
Видно от приетия нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 179, том VI,
рег. № 4775, дело № 1048 от 2005г. на нотариус Ц.Д., рег. № 350 на НК (л. 60 –
62 от делото на СРС), на 12.12.2005г. „И.-****“ АД е придобило ½ идеална
част от 12.50 % идеални части (или 6.25 % идеални части) от процесния УПИ II-3 -
За обществено обслужване, кв. 55а по плана на гр. София, с площ от 416 кв. м.
С нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу
задължение за построяване на „Бизнес център с две нива подземни гаражи, кафе,
магазини и офиси“ № 130, том VII, рег. № 4757, дело № 1233 от 2006г. на
нотариус Ц.Д., рег. № 350 на НК, на 18.12.2006г. ищците, заедно с останалите съсобственици в
имота, вкл. „И.-****“ АД, учредили на последния право на строеж върху процесния
УПИ II-3, за изграждане на „Бизнес център-Ивел“ с две нива на подземни гаражи,
кафе, магазини и офиси“, срещу задължението на „И.-****“ АД да построи със
собствени средства, материали и труд и да предаде на учредителите в сроковете и
условията на сключения на 27.06.2005г. между страните предварителен договор
обектите, описани в нотариалния акт. В т. I.1.2 от нотариалния акт страните
уговорили, че учредителите си запазват правото на строеж върху съсобствения им
недвижим имот за подробно описаните в раздел втори, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 обекти
на името на всеки от тях, и едновременно с това си отстъпват взаимно право на
строеж върху същия УПИ за построяване на съответните обекти, посочени в раздел
втори, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6. В посочените точки подробно са описани имотите,
които ще придобият в собственост учредителите – физически лица, вкл. ищците –
по т. 6, като за всеки обект са посочени и припадащите му се идеални части от
мястото, върху което е построена сградата. В р. III е уговорено, че след
осъществяване на прехвърленото му правото на строеж, строителят „И.-****“ АД става
собственик на всички останали обекти от бизнес центъра, заедно с припадащите им
се идеални части от общите части на сградата, с изключение на описаните в
раздел втори, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 от договора. Не е посочено обаче притежаваните
от строителя към този момент 6.25 % идеални части от УПИ към кой/кои обекти от
сградата принадлежат. Съгласно уговореното в р. IV от нотариалния акт, собствениците-учредители
се задължават в 14-дневен срок след приемането на сградата с Акт образец 16 да
прехвърлят по нотариален ред собствеността на припадащите се идеални части от
мястото на обектите в сградата собственост на строителя-приемател.
Няма спор и по делото се установява, че акт образец 16 е издаден на 29.03.2010г.,
а на 01.04.2010г. е разрешено и ползването на сградата (л. 151 - 182 от делото на
СРС). Не е спорно също, че учредителите-физически лица не са изпълнили поетото
с р. IV от нотариалния акт задължение.
Следователно установява се, че при
учредяване на правото на строеж върху съсобствения УПИ са посочени
принадлежащите към самостоятелните обекти, които ще станат собственост на
учредителите-физически лица след построяването на сградата идеални части от
мястото, върху което е построена (общо 34.949 % идеални части от мястото), но
такива уговорки липсват относно обектите, които ще станат собственост на
строителя–приемател – не са посочени нито конкретните обекти в сградата, които
ще останат в негова собственост, нито притежаваните от него 6.25 % идеални
части от УПИ към кой/кои от оставащите в негова собственост самостоятелни
обекти принадлежат. Не се твърди и по делото не се установява и след
построяване на сградата такова решение да е взето от етажните собственици и
съсобственици в УПИ, като оставащите 58.801 % идеални части от правото на
собственост върху УПИ не са прехвърлени от ищците и останалите съсобственици –
физически лица на строителя.
При липсата на такова решение и установения по делото факт, че праводателят
на ответника е бил съсобственик на УПИ с 6.25 % идеални части следва да се
приеме, че спорните 4.0486 % идеални части от УПИ – предмет на възлагателното
постановление, са били собственост на праводателя на ответника, съответно
последният е станал собственик и на идеалните части от мястото. Следва да се
посочи, че в настоящото производство не може да бъде установявано какви идеални
части от мястото притежава всеки от етажните собственици в сградата – етажна
собственост, респ. всеки от съсобствениците на УПИ. Според настоящия състав
това може да бъде направено в процес, в който страни са всички съсобственици на
УПИ – етажни собственици, респ. съсобственици на частта от мястото, която не е
прехвърлена на строителя, които се явяват задължителни необходими другари.
По изложените съображения съдът
намира, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. ГПК е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Предвид несъвпадението
на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която първоначалният иск е уважен. При този изход, първостепенният
съд се е произнесъл по предявения в условията на евентуалност насрещен иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД, без да е настъпило вътрешно-процесуалното условие
за това, поради което първоинстанционното решение в частта му по този иск
следва да бъде обезсилено, а евентуалният иск – оставен без разглеждане.
При този изход, решението следва да бъде отменено и в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищците разноски за първата
инстанция в размер на 560 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците по
първоначалния иск следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски за
първата инстанция. Доказано направените такива са в размер на 6 600 лв. -
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, което е заплатено, видно от приложените
договор за правна защита и съдействие, фактура и извлечение от разплащателна
сметка. Съобразно цената на първоначалния иск, минималното възнаграждение,
определено по реда на чл. 7, ал. 2 вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 360 лв. с ДДС. Своевременно
релевираното от ищците възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение
съдът намира за основателно, като същото следва да бъде намалено на 480 лв. с
вкл. ДДС. Предвид оставянето на евентуалния насрещен иск без разглеждане,
разноски във връзка с този иск не следва да се присъждат.
С оглед изхода на спора и изричната претенция, разноски за
настоящата инстанция се следват на въззивника. Доказано направените такива са в
размер на 69.60 лв. – държавна такса, и 2 280 лв. - адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС, което е заплатено, видно от приложените договор за
правна защита и съдействие, фактура и извлечение от разплащателна сметка. Съобразно
обжалваемия интерес, минималното възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал.
2 вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е в размер на 360 лв. Пред настоящата инстанция делото не е
било усложнено от фактическа и/или правна страна, поради което съдът намира, че
възнаграждението от 2 280 лв. е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК
и следва да бъде намалено на 360 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 01.07.2019г., постановено по гр.д. № 24327/2017г. на Софийски
районен съд, 31 състав в частта, с
която е признато за установено по предявения от Е.Б.Я., ЕГН **********, и А.М.Я.,
ЕГН **********, срещу „Е.-Б.Т.– ЕБТ“ ЕООД, ЕИК ******, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Е.-Б.Т.– ЕБТ“ ЕООД не е собственик на
следните идеални части: 3.8249 % идеални части от УПИ II-3 - За обществено
обслужване от квартал 55а по регулационния план на гр. София, местността „Зона
В-15, пробив Д.Н.и 0.2237 % идеални части от УПИ II-3 - За обществено
обслужване от квартал 55а по регулационния план на гр. София, местността „Зона
В-15, пробив Д.Н.възложени на „Е.-Б.Т.– ЕБТ“ ЕООД с постановление от 17.06.2016г.
за възлагане на недвижим имот при публична продан по изп. дело № 20118410408651
по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, както
и в частта, с която „Е.-Б.Т.– ЕБТ“ ЕООД е осъдено да заплати на Е.Б.Я. и А.М.Я.
разноски в размер на 560 лв., и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Б.Я., ЕГН **********, и А.М.Я., ЕГН **********, срещу „Е.-Б.Т.–
ЕБТ“ ЕООД, ЕИК ******, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че „Е.-Б.Т.– ЕБТ“
ЕООД не е собственик на 3.8249 % идеални части и на 0.2237 % идеални части от
УПИ II-3 - За обществено обслужване, квартал 55а по регулационния план на гр.
София, местността „Зона В-15, пробив Д.Н.представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.514.24 по действащите ККР на гр. София, одобрени със
заповед № РД-18-53/23.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, които
идеални части са възложени на „Е.-Б.Т.– ЕБТ“ ЕООД с постановление от 17.06.2016г.
за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 20118410408651 по описа на ЧСИ Н.М.,
рег. № 841 на КЧСИ, като неоснователен.
ОБЕЗСИЛВА решението от 01.07.2019г., постановено по гр.д. № 24327/2017г. на Софийски
районен съд, 31 състав в частта, с
която съдът се е произнесъл по предявения в условията на евентуалност насрещен
иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от „Е.-Б.Т.– ЕБТ“ ЕООД, ЕИК ******,
срещу Е.Б.Я., ЕГН **********, и А.М.Я., ЕГН **********, за осъждане на
ответниците по насрещния иск да заплатят солидарно на ищеца по насрещния иск сумата
2 229.53 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, като
недопустимо.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Е.-Б.Т.– ЕБТ“ ЕООД, ЕИК ******, срещу Е.Б.Я., ЕГН **********,
и А.М.Я., ЕГН **********, евентуален насрещен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД
за сумата 2 229.53 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА Е.Б.Я., ЕГН **********, и А.М.Я., ЕГН **********, да заплатят на „Е.-Б.Т.– ЕБТ“ ЕООД, ЕИК ******, на основание
чл. 78 ГПК сумата 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева),
представляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата 369.60 лв. (триста шестдесет и девет
лева и 60 ст.), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.