№ 5515
гр. С., 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110145832 по описа за 2022 година
Предявени са от „С. В.” АД срещу М. К. Х. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответника, възникнали въз
основа на договор за продажба на питейна вода при Общи условия. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период питейна вода, като е
извършено отчитане на показанията на водомера в процесния имот с адрес гр. С., ж.к.
„Л. 8“, бл. 811, вх. А, ет. 7, ап. 20, и са начислени суми за В и К услуги. Твърди, че в
сроковете, установени от ОУ на ищеца, не е извършено плащане на дължимите суми за
процесния период. Иска се от съда да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца претендираните суми за главница в размер на 3076,07
лв., представляваща главница за задължения за доставена и потребена вода, отразени
във фактури, дължими в периода 26.01.2015 г. – 26.11.2021 г., незаплатена цена за
потребена вода за процесния имот, ведно със законната лихва от 28.02.2022 г., както и
мораторна лихва в размер на 681,44 лв. за периода от 26.02.2015 г. до 26.11.2021 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 15.03.2022 г. по ч.гр.д. № 10398/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба не оспорва, че правото на
собственост върху процесния имот принадлежи, както и че като собственик на имота
има качеството потребител на ВиК услуги, но оспорва ползването на такива на
претендираната стойност. При условията на евентуалност релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Счита, че искът е недоказан, поради което счита, че
следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
1
предпоставки, още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая
са налице което обуславя допустимостта на исковете и необходимостта от тяхното
разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД за
установяване съществуването на задължение за заплащане на дължима цена за
предоставени услуги за доставка на питейна вода:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото
съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между
страните по делото, по силата на което ищецът е престирал съобразно уговореното,
поради което за ответника е възникнало задължение за плащане на дължимата цена,
както и обемът на доставената и разходвана вода и дължимата за нея цена.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал.
1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители
на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
В случая, ответната страна не оспорва наличието на облигационно
правоотношение между нея и ищеца по договор за продажба на питейна вода при общи
условия за процесния имот и за процесния период, като оспорването касае единствено
размера на иска.
Съгласно чл. 8 от Наредба N 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи получаването на В и К услуги става чрез публично известни Общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационни системи или от съответния регулаторен орган.
По делото не се спори, че Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператора „С. В.“ АД са одобрени от ДКЕВР на основание чл.
6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение N OУ – 064/17.07.2006 г., както и че същите са
публикувани в централен и местен ежедневник. По делото не се твърди, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 68, ал. 2 от ОУ, поради което същите са влезли в сила.
Отчитането на потребените количества питейна вода се определя по реда на гл.
VI. „Заплащане на В и К услугите“ на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия на ищеца.
Два са подходите, въз основа на които се определят потребените водни
количества, за имоти в сграда – етажна собственост – 1/. при наличие на водомери
потребените количества се определят съобразно разпоредбите на чл. 32 и чл. 35 от
Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи; 2/. при липса на водомери
2
потребеното водно количество се определя на база брой обитатели и определено
месечно потребление по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба N 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
За установяване на обема на разхода за вода за процесния имот и дължимата
цена за ползваните В и К услуги по делото е изслушано заключение на СТЕ. От
заключението на СТЕ се установява, че процесният имот – ап. /таван/, находящ се в гр.
С., ж.к. „Л. 8“, бл. 811, вх. А, ет. 7, ап. 20, е водоснабден и с изградена канализация.
Вещото лице сочи, че през исковия период количеството на консумираната вода в
имота и определяно по показанията на четири водомера, като в изпълнение на
указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК ищецът е представил по делото отчетите от
електронно устройство, извършени в имота, който са ползвани от експерта при
изготвяне на заключението. За процесния период от 26.01.2015 г. до 25.11.2021 г.
потребените /фактурирани/ водни количества по сметката по партидата са общо
1427,34 куб. м., от които 1290 куб. м., в имота и 137,34 куб.м. за общи нужди. Същите
са на стойност 3076,07 лв.
Доказването на иска по основание налага разглеждане на направеното с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на част от дълга за
главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на доставени ВиК услуги е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „С. В.“ АД,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Задълженията за заплащане на
месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от
издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след
изтичане на определен срок след това (30 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. По силата на законовата фикция по чл. 422, ал. 1
ГПК искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 28.02.2022 г. Следователно в конкретния случай давността е
прекъсната и спряна, считано от тази дата. Спиране и прекъсване на давността е
възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на специалната 3-
годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички
задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 28.02.2019 г., а непогасени по
давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая погасени по
давност са вземанията за периода от 26.01.2015 г. до 31.12.2018 г., а непогасени по
давност са вземанията за периода от 01.01.2019 г. до 26.11.2021 г.
Предвид заключението на съдебно-техническата експертиза, размерът на
начислените суми за главница за периода от 01.01.2019 г. до 26.11.2021 г. възлиза на
стойност от 1360,99 лв. По делото не се твърди и не се установява, включително
предвид заключението по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата
сума. Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставени ВиК услуги следва да се уважи
3
частично, като се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищеца сумата от 1360,99 лв., представляваща стойността на доставената ВиК услуги за
периода от 01.01.2019 г. до 26.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
28.02.2022 г. до окончателното плащане. За разликата над сумата от 1360,99 лв. до
пълния предявен размер от 3076,07 лв. и за периода от 26.01.2015 г. до 31.12.2018 г.,
искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличието на главен
дълг и забава в погасяването му.
В случая предвид установяване на задължението като срочно съгласно чл. 33,
ал. 2 от Общите условия, ответникът е изпаднал в забава с изтичането на 30 дни от
издаване на фактурата за всеки от месеците в рамките на процесния период. На
основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност се погасяват и
акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по отношение на погасените по
давност вземания за главница за доставени ВиК услуги за периода от не се дължи
мораторна лихва и на основание чл. 119 ЗЗД.
Стойността на претендираната мораторна лихва върху непогасената по давност
главница за ВиК услуги за периода от 03.03.2019 г. до 26.11.2021 г., се установява от
заключението на съдебно-техническата експертиза, в която се сочи, че размерът на
мораторната лихва за периода от 30 дни след издаване на всяка от фактурите за
посочения период и с крайна дата 26.11.2021 г., или за периода от 03.03.2019 г. до
26.11.2021 г., възлиза на сумата от 388,63 лв. По делото не се твърди и не се
установява дължимата от ответницата мораторна лихва, начислена върху главницата за
доставени ВиК услуги, да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца сумата от 388,63 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 03.03.2019 г. до 26.11.2021 г., като за разликата над сумата от 388,63 до
пълния предявен размер от 681,44 лв. да се отхвърли като погасен по давност.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като такива са
претендирани единствено от ищеца. Съразмерно на уважената част от иска ответникът
следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
197,96 лв., представляваща дължими разноски по исковото производство и сумата от
58,27 лв. представляваща дължими разноски по заповедното
производство. Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. К. Х.,
ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 811, вх. А, ет. 7, ап. 20 дължи на „С. В.“
АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. – 4“, ул. Б. П.
С. № 1, сграда 2А, следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 1360,99 лв.,
представляваща стойността на доставени ВиК услуги за периода от 01.01.2019 г. до
26.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2022 г. до окончателното
плащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 388,63 лв., представляваща
4
обезщетение за забава за периода от 03.03.2019 г. до 26.11.2021 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 15.03.2022 г. по ч.гр.д. № 10398/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С. В.“ АД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. – 4“, ул. Б. П. С. № 1,
сграда 2А срещу М. К. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 811, вх. А, ет.
7, ап. 20
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 1360,99 лв. до пълния предявен размер от 3076,07 лв. и за периода от
26.01.2015 г. до 31.12.2018 г., като погасен по давност;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 388,63 лв.
до пълния предявен размер от 681,44 лв., като погасен по давност,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 15.03.2022 г. по ч.гр.д. № 10398/2022 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. К. Х., ЕГН **********, с адрес
гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 811, вх. А, ет. 7, ап. 20 да заплати на „С. В.“ АД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. – 4“, ул. Б. П. С. № 1, сграда 2А
сумата от 197,96 лв., представляваща дължими разноски по исковото производство и
сумата от 58,27 лв. представляваща дължими разноски по заповедното производство,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5