РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Перник , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500090 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от „Рекламна мрежа 5"- ООД против Решение №
260253/08.10.2020 г. по гр. д. № 4219/2019 г. на РС – Перник, в частта му с която
жалбоподателят-ответник е осъден да заплати на ищеца Община Перник сумите, както
следва: сума в размер на 8 845,02 лв. дължими неплатени вноски за наем за периода от м.
януари 2018г, до м. януари 2019 г. включително, съгласно Договор за наем № ****, между
Община Перник и "Рекламна мрежа 5"- ООД, и подписани Анекс № **** и Анекс № ****,
към същия, както и сумата за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от първо число
на съответния месец до 15.07.2019 г. общо в размер на 920,34 лева; сумата от 331,89 лева за
периода и 01.01.2018 г. до 15.07.2019 г. за неплатена изразходвана ел. енергия за периода и
лихвата за забава върху сумата за периода от първо число на съответния месец до 15.07.2019
г. в размер на 26, 95 лева, както и сумата от 2 397,78 лева за периода 01.02.2019 г., което до
15.07.2019 г., обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за ползване на вещта, предмет на
договора, след прекратяване на последния, и лихва за забава в размер на законната лихва
върху сумата за периода от първо число на съответния месец до 15.07.2019 г. в размер на
78,50 лева.
В жалбата се твърди, че не е установено, че ищецът е спазил предвидения в договора
ред за прекратяването му – липсват док. уведомителните писма от ищеца до ответника да са
1
действително получени от ответника, нито относно достоверността на датата и
съдържанието им. Претенцията по чл. 236, ал. 2 ЗЗД неправилно е уважена, тъй като
въпреки неспазения ред за прекр. на договора, освен това ответникът не е получил
необходимото съдействие от наемодателя, за да освободи наетите площи /терени/, тъй като
въпреки многократните покани от ответника до общината през януари 2019г. – юли 2019г.
ищецът не е оказал необходимото съдействие на ответника по съгласуване на премахването
на елементите със съответните общински служби, уведомяване на енергоразпр. дружество за
спиране на ел. захранването на ебементите и пр., което в съвкупност представлява забава на
кредитора по см. на чл. 95 – 98 ЗЗД и освобождава длъжника от последиците на неговата
забава, поради което искът по чл. 236, ал. 2 ЗЗД е неоснователен. Иска се отмяна на
решението от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на исковете.
Въззиваемият в отговора на жалбата излага становище за нейната неоснователност.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната част.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
От договор за наем № **** между наемодателя община Перник и наемателя
"Рекламна мрежа 5"- ООД се установява, че на ответника са били предоставени за временно
и възмездно ползване имоти - четири терена за разполагане на съоръжения с рекламна площ
от общо 48, 00 кв. м всеки от тях с площ от 12, 00 кв. м, находящи се в **** по плана на гр.
П. и първокласен път 1-6 до бензиностанция "Лео", срещу заплащане на месечна наемна
цена в размер на 960 лв., платима авансово до края на предходния месец, а съгласно чл.4, ал.
2. наемът се актуализира всяко тримесечие с процента на инфлация за страната по индекса
на НСИ, за срок от 3 години, считано от 12.11.2006 г. Съгласно чл.6, ал. 1, т. 2 от договора
наемателят е длъжен да заплаща и всички разходи, свързани с обикновеното ползване на
наетия имот, която клауза преповтаря чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД, според който наемателят
е длъжен да плаща и разходите, свързани с ползването на вещта. Не се спори по делото, а и
липсват доказателства и твърдения за обратното, че община Перник е изпълнила
задължението си по чл. 230, ал. 1 ЗЗД, като е предала за ползване на ответника обектите,
предмет на договора за наем.
Установено е, че след изтичане срока на договора, със знанието на наемодателя
община Перник и предвид обстоятелството, че не се е противопоставила на ползването на
терените общинска собственост от страна на "Рекламна мрежа 5" ООД, поради което е
налице приложението на чл. 236, ал. 1 ЗЗД за трансформиране на срочния договор в
безсрочен. Страните са подписали Анекс № **** и Анекс № ****, съгласно които е
намалена площта на предоставените терени за разполагане на РИЕ /билбордове/, като
считано от 01.11.2012 г. от предоставените общи 4 терена, наемателят останал да полза 2
2
терена: терен от 12,00 кв. м в гр. П., ЦГЧ-кръстовището на **** и терен от 12,00 кв. м в гр.
П.. Наемната цена е намалена съобразно с площта на оставащите за ползване терени. Двата
билборда са били осветени, поради което се дължи заплащане от страна на наемателя на
изразходваната ел. енергия съгласно Споразумителен протокол от 24.02.2010 г.
След като договорът се е трансформирал в безсрочен, всяка от страните може да се
откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано – чл. 238 ЗЗД. С Писмо от
18.01.2019 г., община Перник е прекратила договора, считано от 01.02.2019 г. - поради
забава на плащането на наема с повече от тридесет дни, съдържащо и покана до наемателя в
срок до 01.02.2019г. да заплати дължимите суми за наем и ползвана ел. енергия, както и да
освободи предоставените му терени общинска собственост, за което ответникът е уведомен
надлежно на 28.01.2019г., видно от приложеното известие за доставяне на л. 15 от
първоинстанционното дело.
Въз основа на събраните доказателства, въззивният съд намира за доказани
релевантните факти, обуславящи основателността на исковите претенции по чл. 232, ал. 2,
предл. първо и второ ЗЗД, а именно - наличието на валидно възникнало правоотношение по
наемен договор между страните, предаване имота на ответника, ползването му от него през
процесния период, по което ответникът дължи уговорената наемна цена и разходите,
свързани с ползването на вещта. При установеното по делото, че ответникът като наемател е
ползвал наетите обекти при определени условия, приети от него, то е налице наемно
правоотношение, което го задължава освен плащане на наем да поеме за своя сметка и
разходите по ползването на предоставените обекти и съответните консумативни разноски.
Ответникът не е доказал, че е изпълнил задължението за плащане на наем и консумативи
съгласно договора, поради което с оглед на полученото на 28.01.2019г. от ответника
уведомление-покана е налице валидно прекратяване-разваляне на сключения между
страните договор за наем, поради виновно неизпълнение на задълженията от ответника за
заплащане на наемната цена и разходи, както е посочено в уведомлението - считано от
01.02.2019 г. Договорът за наем е с продължително и периодично изпълнение и намира
приложение изключението по чл. 88 ЗЗД, при което развалянето на договорите има действие
само за в бъдеще. Така че, изявлението на наемодателя за разваляне на договора няма
обратно действие и ответникът дължи плащане на наемната цена по договора и разходите до
неговото разваляне – 01.02.2019г. При така установеното, ищецът е доказал основанието на
исковете по чл. 232, ал. 2, предл. първо и второ ЗЗД за присъждане на наемната цена по
договора и разходите, тъй като между страните е съществувал валиден договор за наем,
който ги обвързва при уговорените условия, както и настъпване изискуемостта на
задълженията по договора за наем, в които е уговорено заплащане на наемна цена до края на
предходния месец и консумативи. Размерите на задълженията за наем и консумативи, поети
с договора, се установяват от неоспорената от страните СИЕ, чието заключение въззивният
съд намира за обективно и също кредитира, така че исковете по чл. 232, ал. 2, предл. първо и
второ ЗЗД следва да бъдат уважени в посочените от СИЕ размери и периоди, така както са
3
установени от районния съд в обжалваното решение.
Искът по чл. 236, ал. 2 ЗЗД също е основателен. За установяване, че ответникът е
ползвал наетия обект и след прекратяване на договора са приложени протоколи от
13.03.2019 г., от 12.07.2019 г. и от 07.08.2019 г. г., съставени от представители на ОП
"ОССТО" към община Перник, видно от които са извършвани проверки на обектите, които
са предмет на наемния договор, при които е установено, че в момента рекламните елементи
са били все още разположени върху общинските имоти. Съгласно констативен протокол от
13.08.2019 г. за извършена проверка съоръженията са били премахнати. Следователно след
прекратяване на наемното правоотношение е установено държане на наетата вещ от
ответника, като задължението на наемателя за връщането на наетата вещ по см. на чл. 233,
ал. 1 ЗЗД не е просто изоставяне на същата, а акт предприет по инициатива на наемателя,
който подлежи на доказване именно от него, каквото в случая не е проведено. За да се
освободи от това си задължение, ответникът е следвало реално да върне владението върху
наетите обекти на ищеца. Няма данни това да е направено преди датата на съставяне на
протокола за извършена проверка – 13.08.2019 г., поради което задължението е налично.
Даже и да се приеме, че за да освободи наемателя наетите площи е необходимо съдействие
от наемодателя, не може да бъде прието изпълнение на задължението за предаване на имота
на наемодателя, тъй като за това е необходимо реално действие по инициатива на
наемателя, докато в случая се установяват действия само на наемодателя, и само тези
действия на наемодателя не са достатъчни за връщането на наетата вещ по см. на чл. 233, ал.
1 ЗЗД. След като ответникът е продължил да ползва наетите обекти и след прекратяването
на договора – 01.02.2019г., следва, че за периода след тази дата до 13.08.2019 г., когато е
била извършена проверката, за която е съставен протокол от същата дата, същият дължи на
наемодателя обезщетение за това ползване на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Същото се
равнява на евентуалния месечен наем, който ответникът се е бил задължил да заплаща
съгласно договора, като включва и индексирането на сумата, така като е уговорено. С
исковата молба ищецът е поискал обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, равняващо се на
дължимия наем, който ответникът е плащал до датата на прекратяване на договора, като
размерът на дължимото обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД се установява от неоспорената от
страните СИЕ, чието заключение въззивният съд намира за обективно и също кредитира,
така че искът по чл. 236, ал. 2 ЗЗД следва да бъде уважен в посочените от СИЕ размери и
периоди, така както са установени от районния съд в обжалваното решение.
По делото е установена дължимостта на главните претенции, като липсват
обосновани и конкретни доводи в жалбата относно лихвата за забава, поради което и
претенцията за лихва е установена по основание и размер за процесния период в размерите,
установени от РС с обжалваното решение. Освен това всички възражения на ответника в
жалбата, не са направени в срока по чл. 131 ГПК, а е едва с въззивната жалба и съгл. чл. 266,
ал. 1 ГПК са преклудирани и не следва да бъдат обсъждани по същество от въззивния съд, а
по гореизложените съображения са и неоснователни.
4
С оглед гореизложените мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част, включително и в частта за присъдените разноски по
първоинстанционното производство, правилно разпределени между страните при спазване
на правилата по чл. 78, ал. 1 и 3 на ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
На жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство, с оглед
неоснователността на жалбата.
Въззиваемият претендира юрисконсултско възнаграждение, което с оглед правната и
фактическа сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно
съдебно заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 от НЗПП, което му се дължи от жалбоподателя изцяло, предвид
неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260253/08.10.2020 г. по гр. д. № 4219/2019 г. по описа
на Районен съд – Перник в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Рекламна мрежа 5"- ООД, ЕИК *********, ****, да заплати на Община
Перник, ЕИК *********, ****, сумата 100 лв. - разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5