Решение по дело №53/2020 на Административен съд - Варна

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                            2020 г., гр. Варна

 

В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на  6.02.2020 г., в състав:

Председател:        Красимир Кипров

Членове:                Йова Проданова

                                                                                          Марияна Бахчеван      

         при секретаря Галина Владимирова

с участието на прокурора Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

касационно дело № 53  по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН  във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на  Областен отдел „Автомобилна администрация”-Варна,против  решение № 2239/ 6.12.2019 г. по НАХД № 4711/2019 г. по описа на ВРС, с което е  отменено издаденото от  началника   НП № 23-0000532/8.10.2019 г. С изложени в жалбата  доводи за допуснато от въззивния съд нарушение  на материалния  закон,включително неправилно прилагане на разпоредбата на чл.33,пар.3,изр.1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014,се иска  отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова  за  потвърждаване    на НП. В съдебно заседание  не се явява представител на касатора.   

Ответникът „Х.т.” ЕООД ,чрез подадената от пълномощника адв.М.Х. молба с.д. 398/10.01.2020 г.  изразява становище  за оставяне в сила на обжалваното решение.    

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.  

След преценка на изложените от страните доводи  и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е  неоснователна.

С обжалваното НП е   наложена на  ответника на основание чл.104,ал.3 от ЗАвП имуществена санкция    в размер на 3000лв.     за  нарушение на чл.32,пар.1,изр.1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 ,а именно:    затова,че  на 17.12.2018 г.   в гр.Варна транспортното предприятие не е осигурило правилното използване от водача К.С.Й. на дигитален тахограф ,монтиран в автомобил марка „Скания” с рег.№ ***,като при поставяне в 14:52:51 /UTC/ на карта № ********* в слота на тахографа,водачът  ръчно въвежда „друга дейност”  вместо  „почивка” – водачът е  ползвал нормална седмична почивка от 15:47:06  на 15.12.2018 г. до 14:52:51 на 17.12.2018 г. ,видно от направената разпечатка за м.декември 2018 г.  и пътни листи сер.”В” № 2390/14.12.2018 г. и  сер.”В” № 2393/17.12.2018 г.

За да  отмени     наказателното постановление, ВРС е приел,че  в  хода   на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,както и че неправилно е приложен материалния закон,тъй като от доказателствата по делото не се установявало по безспорен и  категоричен начин извършването на нарушение на разпоредбите на чл.32,пар.1,изр.1 от Регламент № 165/2014.

Касационният съд намира,че въззивното  решение е  постановено при липсата на заявеното с жалбата  касационно  основание  по чл.348,ал.1,т.1  от НПК.

За разлика от въззивния съд,касационният съд счита,че обжалваното НП не  е издадено при наличието на посоченото в мотивите на обжалваното решение съществено процесуално нарушение – не е налице неяснота  при описанието   в АУАН и НП на действията на водача Й.,чийто смисъл е,че на 17.12.2018 г. в 14:52:51 ч.  той  ръчно въвежда данни за „друга дейност” относно предходен период /от 15:47:06 на 15.12. до 14:52:51 на 17.12.2018 г./, вместо да въведе действителните данни за ползвана от него почивка в същият период. При така наличният ясен смисъл във волеизявлението на наказващия орган ,установеното от въззивния съд несъответствие между описаните и действителните факти /въведен период на „работа”,а не на „друга дейност” както е посочено в НП/, би следвало да се тълкува като  относимо към приложението на материалния,а  не на процесуалния закон.

Независимо от последното,правилни са правните изводи на районния съд за материална незаконосъобразност на обжалваното НП. Не съответстват на правилното приложение на материалния закон изложените в касационната жалба аргументи за липсата на предвидена в националното ни законодателство норма  съответстваща на изключението по чл.33,пар.3,изр.2 от Регламент № 165/2014 – такава е цитираната в НП санкционна норма на чл.104,ал.3 от ЗАвП,която наказващият орган тълкува при несъответствие с нейния  действителен смисъл. Регламентираното в  нормата изпълнително деяние се състои в неизпълнение на задължението на транспортното предприятие да осигури правилното функциониране на тахографа. Понятието за осигуряване  е комплексно по своето съдържание и по такъв общ начин  то е формулирано в цитираната като нарушена разпоредба на чл.32,пар.1,изр.1 от Регламент № 165/2014,но конкретно по отношение на водачите това задължение  на транспортното предприятие  е изрично  регламентирано в разпоредбата на чл.33,пар.1 от Регламента  като такова за осигуряване на подходящо обучение  и инструктаж относно правилното функциониране на тахографите ,  извършването на контролни проверки и забрана за предоставяне на стимули,които биха насърчили злоупотребата с тахографи. В тази  връзка  и при конкретните описани в НП обстоятелства ,неизпълнението на задължението за осигуряване по смисъла на  чл.104,ал.3 от ЗАвП  представлява извършено от страна на транспортното предприятие нарушение на пар.1 по смисъла на чл.33,пар.3,изр.2 от Регламента. По причина на последното,правилното приложение от наказващия орган на санкционната  разпоредба на чл.104,ал.3 от ЗАвП предполага подробно описание на конкретните факти,  обективиращи  допуснато от страна на транспортното предприятие неизпълнение на задължението му за осигуряване правилното функциониране на дигиталния тахограф,т.е. такива за извършено  от него нарушение на пар.1 от чл.33 от Регламента. Липсата на такова описание в НП  представлява  процесуален пропуск на наказващия орган, дължащ се  на неправилното приложение на санкционна норма на чл.104,ал.3 от ЗАвП, последното обусловено от неправилното й тълкуване в съответствие с чл.33,пар.3,изр.1 от Регламент № 165/2014.  Съобразно тези обстоятелства  и като се има предвид,че във въззивния  процес са представени от  наказаното дружество доказателства за проведен инструктаж на водача Й. за правилно боравене с тахографа,то установените факти сочат,че неправилното използване на последния е резултат от неправомерните действия на водача,а не от неизпълнение на горецитираното задължение на транспортното предприятие.

В този смисъл,касационният съд намира за правилни  изводите на районния съд за недоказаност на деянието,съответно за материална незаконосъобразност по тази причина на обжалваното НП. Последното е издадено и при наличието на съществени процесуални нарушения  по чл.42,т.4  и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,но не поради изложените във въззивното решение съображения,а предвид горепосочената липса на описание в какво точно се състои неизпълнението от страна на транспортното предприятие на задължението му да осигури правилното функциониране на дигиталния тахограф. Така,като е отменил  процесуално и материално незаконосъобразното НП, районният съд е  приложил правилно материалния закон,а при извършената от касационния съд служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение,такива пороци не се установиха,поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното,съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2239/6.12.2019 г. по НАХД № 4711/2019 г. по описа на ВРС.

 Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ  :