РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110120903 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, за
прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем
№*********/24.04.2019 г., сключен между ищеца К. Й. П. и ответното „И.А.М.“ АД, и
осъдителен иск по чл. 55, ал1, пр. I от ЗЗД за заплащане на сумата 112,91 лв. (след допуснато
увеличение на размера на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща неустойка,
платена без основание по нищожна клауза на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем
№*********/24.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба
до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че е сключил с „И.А.М.“ АД договора за
паричен заем за заемната сума 1000 лв. С клаузата на чл.4 от договора е уговорено заемът да
бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители, които да отговарят на
определени условия, банкова гаранция, а при неизпъленение е предвидена неустойка за
потребителя в размер на сумата 400 лв. Ищецът твърди, че е заплатил предявеното вземане.
Излага подробни съображения за нищожност и неравноправност на неустоечната клауза,
вкл. на целия договор за кредит. Предвид това счита, че платеното е без правно основание и
подлежи на връщане.
Ответникът оспорва исковете по съображения, че клаузата е уговорена при условията
на договорна свобода, същата има обезпечителна и санкционна функция, не е включена в
ГПР, както и че договорът за потребителски кредит съответства на нормативната уредба.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На осн. чл. 146, ал.1, т.3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че страните за сключили Договор за паричен заем №*********/24.04.2019 г., по
който ответникът е получил от ищеца сумата 112,91 лв. за неустойка по чл. 4, ал. 2 от
договора. Не се спори, а и от съдебна счетоводна експертиза, в т.ч. и източниците за
1
изследването на вещото лице, неоспорени от страните, преценено по реда на чл. 202 от ГПК,
съдът приема, че е усвоена заемна сума от 1000 лв., която ищецът, като заемополучател,
трябва да върне на ответника, като заемател, на 13 вноски, с дата на първо плащане –
08.05.2019 г., и последна падежна дата – 23.10.2019 г. ССчЕ изяснява, че дължимите суми
по договора са главница – 1000 лв., 96,81 лв. – договорна /възнаградителна лихва/, и 451,88
лв. – неустойка, които е уговорено да се заплащат разсрочено, съобразно погасителния план
за връщане на кредита. Ищецът е заплатил на ответника сумата общо 1137,00 лв. – 119,13
лв. и 1017,97 лв. на 20.05.2019 г., които заемодателят е отнесъл за неустойка по чл. 4, ал. 2
от договора -112,91 лв. Според оспорената клауза на договора за заем чл. 4, по чието
съдържание, посочено от ищеца насрещната страна не спори, както и от приетото и
неоспорено от страните заключение на съдебна счетоводна експертиза, заемателят се
задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1)две физически лица-поръчители, всяко от
които да отговаря на изискванията: да представи служебна бележка от работодател за размер
на трудово възнаграждение, нетния размер на трудовия му доход да е в размер на 1000лв, да
работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с кредитора, да няма неплатени осигуровки за последните две
години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е статус не по-лощ от
„Редовен“, поръчителят подписва договор за поръчителство; 2) банкова гаранция с
бенефициер-заемодателя; 3)одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя
гаранционни сделки.Установява се, че поради неизпълнение на заемополучателя на
уговорката, на осн. чл. 4, ал. 2 неустоечното вземане е начислено от кредитора и включено
в погасителния план за плащане за срока на договора.
Изложеното налага извод от правна страна, че между страните по спора е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, съгласно чл. 9
от ЗПК. Ищецът има качеството „потребител“, съгласно § 13, т. 1 от ЗЗП, като физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност. Не може да се приеме, че процесната уговорка
касае доброволен и информиран избор на потребителя за предоставяне на т.нар.
обезпечение, респ. за начисляване на неустойка. От начина на уговаряне на задължението на
потребителя следва да се счита, че т.нар. предоставяне на обезпечение на договора е при
условия- обективно неизпълними за посочения срок от всеки средно информиран
потребител на финансови услуги, които същевременно зависят изключително от преценката
на кредитодателя, с оглед необходимостта да одобри представеното обезпечение. Клаузата
на чл. 4 от договора е уговорена изцяло в противоречие с чл. 16 от ЗПК, тъй като чрез нея
кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата професионална грижа по чл.16 от
ЗПК на потребителя. Неустойката обезпечава не изпълнението на длъжника, а
преддоговорно задължение на заемодателя за правилната преценка за кредитиране. В този
смисъл съдът приема, че чрез неиното предвиждане в договора се заобикаля ограничението
по чл. 33 от ЗПК, което обуславя неината недействителност, на основание чл.21, ал.1 от
ЗПК, във вр. чл.26, ал.4, вр. ал.1 от ЗЗД. Не се установява вземането за неустойка да е
включено към ГПР, с което се заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която разпоредба
ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В случая ГПР е уговорен без неустойката, а
това е незаконосъобразно, доколкото нейното начисляване е пряко обусловено от наличието
на заемното правоотношение, поради което се явява общ разход по кредита по см. на § 1, т.
1 от ДР на ЗПК. Освен това, стойността на самата клауза е над пет пъти размера на
законната лихва и се явява нищожна, на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК поради
противоречието й с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В допълнение на изложеното съдът приема, че
уговорката е неравноправна, на осн. чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП, доколкото с оглед срока на
договора, размерът на неустойката е необосновано висок -повече от половината от
главницата, а като такава и нищожна на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗПК. Ето защо съдът счита, че
2
оспорената клауза е недействителна, а исковата претенция се явява основателна исковата
претенция по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 21, във вр. чл. 16 и чл.
19, ал. 5 от ЗПК, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП.
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД
необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца;
2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от
имуществото на ищеца в патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил
налице годен юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е получил процесната сума при условията на така посочения договор. Не се
спори, а и от ССчЕ се изяснява, че ищецът е заплатил на ответника сумата 112,91 лв. за
неустойка за недадено обезпечение. Твърдението и доказването само на този факт за ищеца
и липсата на ангажирани доказателства от ответника за обстоятелствата по т.3, е достатъчно
да се приеме, че е налице неоснователно разместване на имуществени блага. При условията
на чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът указа на ответника да установи, че за него съществува правно
основание да задържи полученото; евентуално, че го е върнал, за което не посочи
доказателства до края на съдебно дирене. Този дава основание на съда да приеме исковата
претенция за изцяло основателна. Търсеното парично задължение за главница е дължимо и
изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва
от датата на подаване на искова молба-28.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответнатата страна трябва
да заплати на ищеца деловодните разноски за сумата 300,00 лв. – възнаграждение на вещо
лице. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, при предоставена безплатна правна помощ, съобразно
изхода на спора, насрещната страна дължи на разноските за адвокатско възнаграждение, в
случая на Е.а.д. „Д. М.“ – сумата 480 лв., във вр. с пар. 2а от НМРАВ. Ответното дружество
трябва да заплати и сумата от 100 лв. в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
СРС за дължимите държавни такси по делото, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от К. Й. П., с ЕГН:**********, с
постоянен адрес: **********, срещу „И.А.М.“ АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес
на управление: ***********, иск по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 21, вр.
чл. 16 и чл. 19, ал. 5 от ЗПК, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП, на клаузата на чл.
4, ал. 2 от Договор за паричен заем №*********/24.04.2019 г.
ОСЪЖДА „И.А.М.“ АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
***********, да заплати на К. Й. П., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: **********, на
основание чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД, сумата 112,91 лева – неустойка по чл. 4, ал. 2 от Договор
за паричен заем №*********/24.04.2019 г., платена при начална липса на основание, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2023 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „И.А.М.“ АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
***********, да заплати на К. Й. П., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 300,00 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „И.А.М.“ АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
*********** , да заплати на Е.а.д. „Д. М.“, Булстат: **********, адрес: ************, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА, сумата 480,00 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „И.А.М.“ АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
3
*********** , да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 78, ал.6, във вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК, сумата 100,00 лева за
държавна такса по чл. 1 от ТДТГПК; и 5,00 лева за държавна такса по чл. 11 от ТДТГПК при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „И.А.М.“ АД, с ЕИК:**********, в полза
на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд, по сметка № IBAN –
**********, BIC – **********.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4