№ 191
гр. Варна , 21.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500279 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК вр. чл.396 ГПК.
Образувано е по частна жалба на СТ. СТ. К., ЕГН **********, чрез адв. Х. от АК –
Добрич против определение № 59/06.04.2021г., постановено по ч.гр.д. № 209/2021г. на ОС –
Добрич, с което на основание чл.390 вр. чл.391 ал.2 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ
иск, предявим от Г. СТ. Г. против частната жалбоподотателка за заплащане на сумата от
51 010.27 лева, представляваща стойност на извършени от „Агро логистика-ми“ ООД по
устен договор за възлагане от 06.01.2017г., сключен между дружеството и С.К., СМР в
подробно описан недвижим имот, което вземане е прехвърлено на бъдещия ищец с договор
за цесия от 24.02.2021г., чрез налагане на обезпечителна мярка - възбрана върху собствен на
ответницата недвижим имот.
По подробно изложени в частната жалба оплаквания се иска отмяна на оспорвания
съдебен акт и отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение, а в евентуалност
определяне на гаранция в по-голям размер.
В срока по чл.276 ГПК частната жалба е оспорена с възражения за нейната
неоснователност.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалбата е основателна по следните
съображения:
За да бъде допуснато обезпечение по чл.390 ГПК е необходимо комулативното
наличие на следните предпоставки – бъдещият иск да е допустим и вероятно основателен, да
е налице обезпечителна нужда и исканите обезпечителни мерки да са адекватни на
обезпечавания интерес.
1
Изводите за допустимостта и вероятната основателност се извеждат от посочените в
молбата фактически твърдения за бъдещата претенция, подкрепени с представените към нея
писмени доказателства, последното с оглед нормата на чл.391 ал.1 т.1 ГПК.
В настоящия случай молбата, учредила производството по ч.гр.д. № 209/2021г. по
описа на ОС – Добрич е подадена от Г. СТ. Г., в която са изложени твърдения, че същият
има вземане спрямо СТ. СТ. К. за сумата от 51 010.27 лева, което вземане му е прехвърлено
с договор за цесия от 24.02.2021г., сключен между него и „Агро Логистика Ми“ ООД, като е
бил упълномощен от цедента да съобщи извършената цесия на длъжника. Посочено е, че
вземането на цедента произтича от устен договор за изработка от 06.01.2017г., с който С.К. е
възложила на „Агро Логистика Ми“ ООД извършването на СМР в нает от него по договор за
наем от 01.03.2017г. недвижим имот – заведение за обществено хранене, собственост на
възложителката. Посочено е още, че и в сключения договор за наем е била постигната
договореност за извършване от страна на дружеството на СМР в наетия имот, възлизащи на
обща стойност от 7 200 лева, но реално извършените дейности са в повече от уговореното,
както и че извършването им се основава именно на предходния договор от 06.01.2017г. В
молбата примерно са посочени извършените в имота СМР.
При така наведените твърдения, ценени и в контекста на представените с молбата
писмени доказателства, съдът намира, че не могат да се направят изводи за вероятната
основателност на бъдещата претенция.
На първо място в молбата са изложени противоречиви твърдения относно
основанието, от което произтича цедираното вземане – твърди се, че общия размер на
извършените СМР е 51 010.27 лева, част от СМР са в изпълнение на постигнати уговорки по
договора за наем и в същото време цялата сума се претендира на основание твърдения устен
договор за изработка от 06.01.2017г. Това противоречие създава неяснота дали сумата от
51 010.27 лева е относима само към извършеното извън уговореното по договора за наем или
включва и СМР, предмет на тази уговорка.
На следващо място претендираните СМР не са индивидуализирани по вид и
стойност, а и с оглед неизчерпателното им изброяване не може да бъде направена преценка
дали представените писмени доказателства сочат на вероятната основателност на бъдещия
иск.
Тези две нередовности не са отстранени и в подадената вече искова молба,
приложена по делото. Възможността това да бъде сторено по реда на чл.129 ГПК е
ирелевантна, тъй като същите в достатъчна степен препятстват направата на обоснован
извод за вероятната основателност на бъдещия иск.
Не са налице доказателства и за съобщаване на извършената цесия, което
опровергава /прави вероятно неосноветелно/ твърдението на молителя, че има
противопоставимо на длъжника вземане.
Ето защо, настоящият състав намира, че не са налице изискуемите се предпоставки на
чл.391 ГПК за вероятна основателност на бъдещия иск, поради което и молбата за неговото
обезпечение е неоснователна по тези съображения, без да е необходимо да се формират
мотиви относно обезпечителната нужда и исканата обезпечителна мярка.
Като е уважил същата първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде отменен.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 59/06.04.2021г., постановено по ч.гр.д. № 209/2021г. на ОС
– Добрич И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. СТ. Г. за допускане на обезпечение на
бъдещия му иск против СТ. СТ. К. за заплащане на сумата от 51 010.27 лева, представляваща
стойност на СМР, извършени от „Агро логистика-ми“ ООД по устен договор за възлагане от
06.01.2017г., сключен между дружеството и С.К., в подробно описан недвижим имот, което
вземане е прехвърлено на бъдещия ищец с договор за цесия от 24.02.2021г., чрез налагане на
обезпечителна мярка - възбрана върху собствен на ответницата недвижим имот.
ОБЕЗСИЛВА издадената в полза на Г. СТ. Г. обезпечителна заповед.
Определението не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл.396 ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3