Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 26.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 143/2021г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 41/13.07.2021г., постановено по н.а.х.д. №
80/2021г., Тетевенски районен съд, втори наказателен състав е изменил
Наказателно постановление № 20-0451-001076 от 25.01.2021г. на Началника на РУ Ябланица
към ОДМВР Ловеч, в частта, в която за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от Закон
за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП на
Р.О.К. с ЕГН ********** и адрес ***, му е наложено административно наказание глоба
в размер на 300 лв., като е намалил размера на глобата на 200 лв. и е потвърдил
Наказателно постановление № 20-0451-1076 от 25.01.2021г. на Началника на РУ
Ябланица към ОДМВР Ловеч, в частта, в която за извършено нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП на Р.О.К. с ЕГН **********
и адрес *** е наложено административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба №Iз-2539 на
МВР е постановено отнемане на 10 контролни точки.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – Р.О.К., чрез пълномощник, страна по н.а.х.д.
№80/2021г. по описа на Тетевенски РС.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебното
решение. Доводите за това са, че съдът неправилно е възприел обстановката, тъй
като не отчел, че констатираното нарушение е осъществено при форсмажорни
обстоятелства – световната пандемия от Covid-19, наложила редица ограничения;
касаторът се грижи за пет лица, три от които са деца, а лишаването от
правоуправление за дълъг период от време ще се отрази негативно на касатора и
хората, за които се грижи, тъй като няма да може да ползва МПС и да се
предвижва до обектите, на които извършва ремонт и строителство; МПС при
спирането е имало регистрационни табели, валидна застраховка на името на
касатора, платена винетна такса, извършен технически
преглед. Иска се отмяна на решението на Тетевенски районен съд и отмяна на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез
упълномощен адвокат поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
изпраща представител и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението на първоинстанционния съд не страда от
пороци.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите
на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства районният
съд приел за установено, че на 18.12.2020г., полицейски служители при РУ
Ябланица, извършвайки пътен контрол в района на с. ****, обл.
Ловеч, около 14.30 часа спрели за проверка лек автомобил марка „****” с рег.№****,
който се движел в посока гр. София. Автомобилът бил управляван от Р.О.К. ***. При
извършената проверка полицейски служители установили, че автомобилът е с
прекратена служебно регистрация на дата 16.12.2020г. За констатираното
нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на К., в който за нарушена норма е посочена тази на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В акта
К. вписал възражение, че не е бил
уведомен, че регистрацията е била прекратена. На 17.12.2020г. започнало бързо
производство №131/2020г. по описа на РУ на Ябланица, за извършено престъпление
по чл.345, ал.1 от НК. С постановление от
31.12.2020г. на РП Тетевен производството е било прекратено, като е
разпоредено след влизане в сила на постановлението, делото да се изпрати на Началника
на РУ Ябланица, за продължаване на образуваното със съставяне на акта за установяване на
административно нарушение производство. Въз основа на акта е издадено
обжалваното наказателно постановление, с
което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца, както е постановено и отнемане на 10 контролни
точки.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са
законосъобразни, като съставени от компетентни лица в законоустановените
срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити. За да потвърди НП,
районният съд изложил, че процесното МПС към 18.12.2020г. безспорно е било с
прекратена регистрация, като в съответствие с чл.143, ал.15 от ЗДвП служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не
изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила, т.е.
прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи
да информират за прекратяването на регистрацията. При безспорното управление от
жалбоподателя на нерегистрирано МПС (с прекратена регистрация) по път, отворен
за обществено ползване, съдът приел, че същият е извършил от обективна и
субективна страна вмененото му нарушение и законосъобразно е бил санкциониран
за това, като приел наличието на вина в нарушителя под формата на небрежност. В
решението аргументирано били обсъдени възраженията на оспорващия и
неприложимостта на чл.28 от ЗАНН към случая. С горните мотиви съдът потвърдил
обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи,
районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства
и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл.175,
ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
По делото е безспорно установено, че към 18.12.2020г.
процесното МПС не е било регистрирано по надлежния ред, след като регистрацията
му е била служебно прекратена на 16.12.2020г. поради непререгистриране в
установения от закона срок от новия собственик. На същата дата 18.12.2020г. К.
е управлявал това МПС по път, отворен за обществено ползване, т.е. имал е
качеството на водач, и с това си изпълнително деяние е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което основателно е бил санкциониран по чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП, както правилно е приел и районният съд.
В случая се споделят мотивите на първоинстанционния
съд, че прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по
волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията. Всеки
гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право действа
принципа „Ignorantia iuris neminem excusat“ (Незнанието на
закона не оправдава никого). Непререгистрирането в законоустановения срок на
придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на
разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията
му. След като е имал качеството на водач на това МПС, К. е проявил небрежност,
а това обосновава и вината му.
Изложените съображения в касационната жалба за
неправилност на съдебния акт касаят приложение от страна на районния съд на
чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден
критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се
изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, наличието на вредни последици, от кръга на засегнатите
интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените
обществени отношения. Маловажен случай на административно нарушение е този, при
който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни
последици или с оглед на други обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случай на административни
нарушения от съответния вид. При тълкуване на обективираната
в термина „маловажен случай” законодателна воля следва да се преценяват както
обстоятелствата относно обществената опасност на административното нарушение, в
контекста на неговите времеви и пространствени измерения, реализирания
механизъм, характеризиращите предмета на нарушението особености, липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване
на нарушението, социалното отражение на нарушението, така и фактическите данни
по отношение на нарушителя. Съдът приема, че „маловажен случай” ще е налице
само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска
степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
От представените пред въззивната
и касационната инстанция доказателства се установява, че майката на съпругата
на касатора А.Д.страда от последици на преживян от
нея мозъчен инсулт през 2018г. По въззивното дело са
представени две епикриза установяващи, че това лице е
било на болнично лечение в периода от 05.10.2020г. до 12.10.2020г., изписана с
подобрение и насочена към ОПЛ, и в периода от 28.01.2021г. до 02.02.2021г.,
изписана с подобрение със среден риск и насочена към физиотерапевтично лечение.
Представен е и фиш от посещение на А.Д.в ЦСМП в гр. Ловеч на 13.12.2020г. с
анамнеза „болки в кръста”. Други писмени доказателства за внезапно влошено
здравословно състояние на членове на домакинството на касатора не са
представени. Не се установяват заболявания, други пречки и затруднения,
свързани с пандемията от Covid-19. От разпита на съпругата на касатора се
установява, че майки й е с влошено здравословно състояние, и че през месец
декември 2020г. са карали майка й в бърза помощ. Тази свидетелка при разпита си
е споделяла притеснения, че майко й е имала симптоми на Covid-19 през този
период, но по делото не са ангажирани доказателства за такова заболяване на А.Д.и
за други членове от семейството на касатора, както бе посочено по-горе. По
делото не са ангажирани доказателства, че в предоставения от закона двумесечен
срок от датата на придобиване собствеността на МПС 15.10.2020г. до 15.12.2020г.
за касатора са настъпили извънредни обстоятелства от каквото и да е естество,
които да са препятствали трайно невъзможността да извърши пререгистрация на
закупеното МПС. По делото не са ангажирани и доказателства за осъществяваната
единствено от касатора издръжка на широк кръг хора от близките му, както и
относно невъзможност за предвижване до обектите, в които работи. От
представеното по делото удостоверение за актуално състояние се установява
единствено, че касаторът е регистрирал на 13.10.2020г. еднолично дружество с
ограничена отговорност с широк предмет на дейност. От представеното по въззивното дело свидетелство за регистрация част I е видно,
че касаторът е пререгистрилал закупеното от него на
15.10.2020г. МПС „****” с рег.№ **** на 22.12.2020г. с ДКН ****. Като съобрази
изложеното, касационната инстанция намира, че самото нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид, предвид и значимостта на охраняваните
обществени отношения, обезпечаващи безопасното движение по пътищата и
недопускането на инциденти. Изтъкнатите твърдения за затруднения у касатора,
произтичащи от административните наказания „глоба” и „лишаване от право да
управлява МПС” са в резултат от неговото неправомерно поведение и са присъща
последица от изпълнението на наложените санкции. Лишаването от право за
управление на МПС е целеният резултат при реализирането на административнонаказателна
отговорност по чл.175, ал.3 от ЗДвП, поради което наказанието трябва да бъде
приложено дори и когато ще бъде нарушена трудовата функция на нарушителя, макар
че доказателства в тази насока не са ангажирани.С оглед на изложеното съдът не
споделя доводите относно наличието на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, както правилно е приел и въззивния съд.
От касационната инстанция не се установяват нарушения
на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт, нито по
приложението на материалния закон. Съдът е изяснил релевантната фактическа
обстановка в пълен обем. Последната е установена с допустими по закон
доказателствени средства. При установяването на фактите съдът не е допуснал
каквото и да било съществено процесуално нарушение. Установеното от фактическа
страна се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства. По отношение
на формата на вината, съдът е изложил подробни съображения, които се споделят
от настоящата инстанция. Изводите на съда в тази връзка не се основават на
предположения, а на събраните по делото доказателства и на презумпцията за
знанието за предмета и обхвата на действащите правни норми, осигурено чрез
обнародването на нормативните актове. На следващо място непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично посочени случаи, какъвто настоящият не е.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Тетевен за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде
оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41 от 13.07.2021г., постановено по н.а.х.д. № 80/2021г. по описа на Тетевенски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.