№ 19155
гр. С, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110127779 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „Т С“ ЕАД против В. Г. Б. и Д. Г. Б. с искане
ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество при условията на
разделна отговорност при равни квоти сумата в размер общо на 6470,40 лева,
представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С, ж. к. „Л“, бл. 735, вх. Г, ет. 6, ап. 106 с абонатен № ****** за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата в размер общо на 857,50 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 10.04.2024 г., сумата в размер общо на 76,19 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г. и сумата в размер общо на 16,01 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 10.04.2024 г., ведно
със законна лихва върху вземанията за незаплатена цена на топлинна енергия и услуга
дялово разпределение от подаване на исковата молба на 15.05.2024 г. до окончателно
погасяване на вземанията.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответниците поддържат, че са сключили споразумение с
ищцовото дружество за разсрочено погасяване на процесните вземания. Ведно с отговора е
представен препис от сключено между страните по спора споразумение от 17.07.2025 г.
Ответниците правят искане да не бъде допускано изслушване на поисканите от ищеца
експертизи като ненеобходими за изясняване на спора от фактическа страна. С отговора е
направено искане в полза на ищцовото дружество да бъде начислено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
В открито съдебно заседание от 14.10.2025 г. процесуалният представител на ищеца
сочи, че към датата на приключване на съдебното дирене ответниците са погасили всички
вземания за мораторни лихви, законна лихва и разноски за внесени държавни такси, като
непогасено остава задължението за главница за топлинна енергия в размер на 3080,35 лева,
като дружеството няма да претендира други лихви върху непогасеното вземане. Направено е
искане в полза на дружеството да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия. В
доказателствената тежест на ответника е да опровергае поддържаните от ищеца фактически
твърдения, обуславящи основателността на предявените искове.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
При съобразяване на становището на ответниците и сключеното между страните
споразумение за разсрочено погасяване на процесните вземания с доклада е обявено за
безспорно и ненуждаещо от доказване, че в процесния период между страните по спора е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия, че описаният в исковата молба недвижим имот е бил топлофициран, като
стойността на доставената до имота топлинна енергия, цената на предоставената услуга
дялово разпределение на топлинна енергия и начисленото обезщетение за забава в размер на
законната лихва възлизат на посочените от ищеца суми. Извършените от ответниците
плащания следва да бъде съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, като исковата претенция
за главница бъде уважена до сумата в размер на 3080,55 лева, като за разликата до пълния
предявен размер и за останалите предявени искове следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че независимо от изхода от спора в тежест на ответниците следва да
бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. С
Определение № 674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО е
разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е
правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо
задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно
ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е
дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без
значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото
доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си,
2
съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от
ответника.
Съдът, при съобразяване на формулираното от ищеца искане, намира, че в тежест на
ответниците следва да бъдат възложени единствено направените в настоящото производство
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
дружеството в размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. Б., ЕГН **********, и Д. Г. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес в
гр. С, ж.к. „Л“, бл. 735, вх. Г, ет. 6, ап. 106, да заплатят на „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление в гр. С, ул. „Я“ № 23 Б, на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ, при условията на разделна отговорност при равни квоти сумата в размер
общо на 3080,35 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж. к. „Л“, бл. 735, вх. Г, ет. 6, ап. 106, с абонатен №
******, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
главница за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния предявен размер от
6470,40 лева, предявеният иск за сумата в размер общо на 76,19 лева, представляваща цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както
и предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер общо на 857,50
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер
на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 10.04.2024г. и за сумата в размер общо на
16,01 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 16.07.2021 г. до 10.04.2024 г., като погасени чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА В. Г. Б., ЕГН **********, и Д. Г. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес в
гр. С, ж.к. „Л“, бл. 735, вх. Г, ет. 6, ап. 106, да заплатят на „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление в гр. С, ул. „Я“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т“ ООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С, ул. „КК“ № 5, ап. 6, в качеството на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. „Я“ № 23 Б.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3