Р Е Ш
Е Н И Е № 303
гр.Пловдив, 06. 03. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в закритото заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Иван Бекяров
Като разгледа
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
ч.гр.д. № 237/2018г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 от ГПК.
Образувано е по постъпили съответно Молба - жалба
с вх.№ 34066/10.11.2017г. и Допълнена с Молба с вх.№ 36706/04.12.2017г. от Н.С.Б.,
ЕГН – **********,***, в качеството на длъжник по изп.д.№ 2015821400887 по описа
на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, и съответно по жалба от Г.Т.Б., ЕГН – **********,***,
в качеството й на съпруга – недлъжник, по изп.д.№ 887/2015г. по описа на ЧСИ
Петко Илиев, рег. № 821, против изпълнителни действия, изразяващи се в насрочване
и провеждане на публична продан за
14.11.2017г. и в насочване на изпълнително действие срещу несеквестируемо
имущество. Моли да бъде отменена проведената публична продан, да се задължи ЧСИ
Петко Илиев да определи частта на секвестируемо имущество, като му предостави
възможност за избор, както и да му бъде указано да възложи нова оценка, която
да определи справедливата пазарна стойност на това имущество и тогава да
насрочи нова продан.
Въззиваемата страна „Райфайзен България“ ЕАД, ЕИК
– *********, чрез юрк. К. Н., депозира
два писмени отговори, че подадените жалби са недопустими, а при условията на
евентуалност - неоснователни.
Въззиваемата страна „ТРТ Инвест“ ЕООД, ЕИК – *********,
със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Звезда“ № 2, чрез адв. В.М.,
съдебен адрес ***, депозира писмен отговор, че жалбата на съпругата –недлъжник Г.Б.,
е недопустима, а при условията на евентуалност - неоснователна.
ЧСИ Петко Илиев, рег. №
821, депозира писмени мотиви по чл.436
ал.3 от ГПК, че жалбите са процесуално недопустими, а при условията на евентуалност - неоснователни.
Пловдивският окръжен съд- V възз. гр. с., след
преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено
следното:
С жалбата на Н.С.Б., обективирана в Молба с вх.№
34066/10.11.2017г. и Допълнена с Молба с вх.№ 36706/04.12.2017г., се възразява
на първо място, че съдебният изпълнител е насрочил втора публична продан по
отношение на 4 бр. недвижими имоти, без да е спазено изискването на чл. 494
ал.2 от ГПК – новата продан да започне не по-рано един месец от приключването на
първата продан. Посочва също така, че не бил уведомяван за осъществяваните
изпълнителни действия. Отделен въпрос било, че никъде ГПК не предвижда спиране
на публичната продан, а регламентира само спиране на изпълнително производство
по реда на чл.432 от ГПК. На следващо място, възразява, че не е определена
несеквестируема част от имуществото. Счита, че жилището на ул.“****“ № 37,
гр.Пловдив, в което живее със съпругата му, е несеквестируемо, освен това е и
неделимо.
С жалбата от Г.Т.Б., ЕГН – **********, в качеството й на съпруга – недлъжник,
се излагат идентични на гореописаните възражения.
ПОС, в настоящия съдебен състав, намира, че жалбите
са процесуално допустими, но разгледани
по същество, са неоснователни. Видно е от приложената Молба с вх.№
41394/03.10.2017г. от „Райфайзен България“ ЕАД, ЕИК – ********* /на л.1884, том
6/, че дружеството е уведомило съдебния изпълнител, че за обявената публична
продан за идеални части на описаните 4 бр. недвижими имоти, се е констатирало, да
са обявени начални цени по-ниски от данъчните. Предвид на това, е отправено искане за спиране на
обявената публична продан, определяне на нова начална цена, равна на данъчната
и насрочването на нова публична продан. Проданта е била насрочена за
02.10.2017г. до 02.11.2017г. с определена дата 03.11.2017г. за отваряне на наддавателните
предложения Молбата е уважена и с Резолюция от 03.10.2017г. /поставена ръкописно
върху самата Молба/ е постановено спиране на течащата публична продан по
отношение на тези 4 бр. недвижими имоти. Насрочена е била нова публична продан от
13.10.2017г. до 13.11.2017г., с определена дата 14.11.2017г. за отваряне на
наддавателните предложения. С оглед на
тези данни, според въззивния съд, насрочената публична продан от 13.10.2017г.
до 13.11.2017г. не се явява втора публична продан, а първа публична продан.
Това е така, защото, процедурата по т.нар. „първа продан“ не е била довършена.
При публичната продан от 13.10.2017г. до 13.11.2017г. са спазени изискванията
за определяне на начална цена, не по-малка от данъчната оценка. На осн. чл.432
от ГПК – изпълнителното производство се спира по искане на взискателя. В конкретния случай, не се касае, според съда
за „спиране“ на изпълнителното производство, а за насрочването на нова продан,
която се явява първа продан. За такъв
тип хипотези, ГПК не предвижда изрично спазване на изцяло нов едномесечен срок,
каквато е нормата на чл.494 ал.2 от ГПК, а не на чл.492 ал.2 от ГПК, както технически
погрешно са цитирали жалбоподателите. Разпоредбата на чл.494 ал.2 изр.1 от ГПК регламентира извършването на нова
продан по правилата за първата продан. Налага се изводът, по изпълнителното
дело да е налице вече осъществена първа продан при условията на чл.485 – чл.493 от ГПК, за да може, при
съответните предпоставки, да се насрочи
„нова продан“. По отношение на възраженията, че
жалбоподателите не са били уведомени за „спряната“ продан, но както вече
се каза, това не съставлява същинско „спиране“ на изпълнителното производство. Досежно
възраженията за несеквестируемост на Н.С.Б., следва да се посочи, от
материалите по преписката, се достига до заключение, че жилището, находящо се в
гр.Пловдив, ул.“****“ не е единството жилище на длъжника, тъй като
жалбоподателите са собственици в режим на СИО и на друго жилище, находящо се в
гр.София, район „****“, ул.“****“ № 17-19, ет.4, ап.8, тоест, не е нарушена
нормата на чл.444 т.7 от ГПК. Обстоятелството, че лицата живеят в този имот от
дълги години, е ирелеванто. По преписката, по този повод, се констатира, че на
публична продан са изнесени и земеделски имоти, но същите не попадат в обхвата
на „несеквестируемост“, доколкото няма спор, че длъжникът няма качествата на
„земеделски стопанин“ / „земеделски производител“ по см. на чл.444 т.5 от ГПК.
Ето защо, атакуваните изпълни действия се явяват
законосъобразни. Съобразно правния резултат, двамата жалбоподателите ще бъдат
осъдени да заплатят сумата 200 лв. общо
на „Райфайзен България“ ЕАД, за
юрисконсултско възнаграждение, а жалбоподателката Г.Т.Б. ще бъде осъдена за
заплати сумата 200 лв. на „ТРТ Инвест“ ЕООД, за адвокатско възнаграждение.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
Р Е Ш
И :
Отхвърля подадените Молба
- жалба с вх.№ 34066/10.11.2017г. и Допълнена с Молба с вх.№ 36706/04.12.2017г.
от Н.С.Б., ЕГН – **********,***, в качеството на длъжник по изп.д.№
2015821400887 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, и съответно по жалба от Г.Т.Б.,
ЕГН – **********,***, в качеството й на съпруга – недлъжник, по изп.д.№
887/2015г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, против изпълнителни
действия, изразяващи се в насрочване и провеждане на публична продан за 14.11.2017г. и в насочване
на изпълнително действие срещу несеквестируемо имущество, като неоснователни.
Осъжда Н.С.Б., ЕГН – **********, и Г.Т.Б., ЕГН – **********,***,
да заплатят на „Райфайзен България“ ЕАД, ЕИК – *********, с посочен съдебен
адрес ***, сумата общо 200 лв. за направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда Г.Т.Б., ЕГН – **********,***, да заплати на ТРТ
Инвест“ ЕООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив,
ул.“Звезда“ № 2, с пълномощник адв. В.М., съдебен адрес ***, сумата 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
Председател :
Членове :