Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1630 17.04.2014 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ваня Койчева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 20463 по описа на съда за 2013 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пред. трето – отпаднало основание и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Държавен фонд Земеделие, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Цар Борис ІІІ №136
,представляван от М. Н., чрез пълномощника им юрисконсулт М. Б., е предявил
против К.М.Б., ЕГН ********** ***, иск за признаване на установено, че
ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК № 5188А/ 20.09.2013 г., по частно гр. дело № 8338/ 2013 г. на
ПРС, сума в размер на 24 446 лв., съставляваща главница, дължима по
неизпълнен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
№16/112/02924/19,10,2009 год. , сумата 572,11 лв. съставляваща лихва, дължима
за периода от 26,02,2013 год до 20,05,2013
год, и законната лихва върху главницата, считано от 21,05,2013 год. до
изплащане на вземането, както и сумата от 1200, 56 лв. – разноски по
заповедното производство.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е
кандидатствал пред ДФ Земеделие за финансово подпомагане по мярка 112 от ПРСР-
„създаване на стопанства за млади фермери”. Ответникът е подал
заявление за подпомагане на 06.02.2009 г. в Областна дирекция на ДФ
„Земеделие" - гр. П . След извършена проверка кандидатът е отговарял на
изискванията и условията посочени в
раздел 3 от Наредба№ 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г.
Редът за кандидатстване обхваща процедура,
детайлно описана в посочената наредба,
и в най-общи линии включва подаване на заявление за подпомагане, като в случай на съответствие с условията за
допустимост на кандидата, както и на
проекта, ДФ „Земеделие" сключва
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. На 19,10,2009 г. договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
№16/112/02924. по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони. След сключване на договора на бенефициента е
предоставена сумата от 24 446 лв. на 16,02,2010 г. На основание чл. 24, ал. 2 от Наредбата (в редакцията от
25.04.2008 г.) ответникът се е задължил да подаде заявката за второ плащане
след третата година или не по- късно от един месец след изтичане на срока по т.3 .1 от договора /19,10,2012 г. /.
неизпълнението на това задължение води до това, че фондът отказва да извърши
второ плащане и изисква възстановяване на цялата сума на полученото първо
плащане, заедно със законната лихва. В
конкретния случай заявка за второ плащане е трябвало да бъде подадена до
19.11.2012 г., но ответникът не изпълнил това свое задължение. Поради това сключения договор с ответника бил
прекратен със Заповед № 03-160/33 от 05,02,2013 г. на директора на областна
дирекция на ДФ „Земеделие”, като ответникът дължал връщането на извършеното
първо плащане по договора в размер на 24 446 лв. Предвид изискуемостта на
вземането, се образувало заповедно производство, като с настоящото такова се
целяло установяване съществуването на присъдената сума. Претендират се и
разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Признава факта, че не е
спазил срока за подаване на заявление за извършване на второ плащане поради
това наличието на уважителни причини- заболяване на дъщеря му, както и не
оказване на съдействие от страна на ищцовата страна. Твърди, че в случая е
налице неточно изпълнение на договора, а не неизпълнение.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 8338/ 2013 г. на ПРС, 15 гр.
с-в се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК № 5188А/ 20.09.2013 г. и изпълнителен лист против К.М.Б. за сумата от 24 446 лв., съставляваща главница, дължима по
неизпълнен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
№16/112/02924/19,10,2009 год. , сумата 572,11 лв. съставляваща лихва, дължима
за периода от 26,02,2013 год до
20,05,2013 год, и законната лихва върху главницата, считано от 21,05,2013 год.
до изплащане на вземането, както и сумата от 1200, 56 лв. – разноски по
заповедното производство. Срещу
заповедта е постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на
вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
На 06,02,2009 г. ответникът е подал до Министерство
на земеделието и храните, Разплащателна Агенция – София заявление №16/112/02924
по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за
развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Редът за кандидатстване обхваща
процедура, детайлно описана в НАРЕДБА №
9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и в
най-общи линии включва подаване на заявление за подпомагане, като в случай на съответствие с условията за
допустимост на кандидата, както и на
проекта, ДФ „Земеделие" сключва
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Тъй като кандидатът е
отговарял на условията за допустимост на 19.10.2009 г. е сключен Договор
№16/112/02924 между Държавен фонд “Земеделие” от една страна и ответникът от
друга страна, като ползвател, по силата на който фондът предоставя на ползвателя
безвъзмездна финансова помощ в размер на 48892лв. за изпълнение на всички
инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес план по проект
№16/112/02924. В т.2.2 от договора е уговорено изплащане на помощта на два
етапа: първо плащане в размер на 24446лв. и второ плащане в размер на 24446лв.
В т. 3,1 от договора страните са се уговорили , че ползвателят се задължава да
извърши всички инвестиционни, основни дейности и цели, предвидени в бизнес
плана в срок до 19,10,2012 г. В т.4.4, б.”е” от Договора е предвидено право
на Фондът да откаже да извърши второ плащане и изиска връщане на цялата сума на
полученото първо плащане, заедно със законната лихва към него, когато
ползвателят не е подал заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в
НАРЕДБА № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери"
по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
Задължението на ползвателя да подаде заявка за второ плащане в срок не по-късно
от един месец от изтичане на срока по т.3,1 е установено в разпоредбата на т..
5.1. от договора.
Със сключване на договора на бенефициента е
предоставена сумата от 24 446 лв., като
видно от Видно от представеното извлечение от СЕБРА сумата от 24 446 лв. е
преведена по сметка на бенефициента – ответник по настоящото дело на 15.02.2010 г. В т. 2.4. от сключения
договор е заложено условието за второ плащане към момента на увеличаване на
икономическия размер на стопанството с 5 ИЕ.
Със Заповед №
03-160-РД/33 от 05,02,2013 г. е отказано изплащането на финансова помощ на
ответника поради неподаване на заявка за второ плащане по договор №
16/112/02924.
От представената по делото епикриза /л.171/ се
установява, че лицето М. К. Б. , която е дъщеря на ответника видно от
удостоверение за раждане, е постъпила на 12,11,2012 г. в болнично заведение и е
била изписана на 19,11,2012 г.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
За да се
претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът
да е установил, при условие на пълно главно доказване, надлежно упражнено право
на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на
договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите
предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно
неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи
отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил
насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е
предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране
на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в
хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от
страна на длъжника. Действително, в първата хипотеза възможността за разваляне
на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен
/подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на
срока ще се счита, че договорът е развален. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД са предвидени хипотези,
при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за
изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне
на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за
която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението,
настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се
изпълни в точно определено време /фикс сделки/.
В разглеждания казус ответникът се е задължил по
силата на сключения между страните договор от 19,10,2009 г. да подаде заявка за
второ плащане в срок не по-късно от един месец след изтичане на срока по т. 3,1
от договора - т. 5.1. В т. 3,1 от договора отвтеникът се е задължил да извърши
всички инвестиционни, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана в срок до 19,10,2012 г. Освен това и в чл.
24, ал. 2 от Наредбата № 9 от 3.04.2008
г. , действащ към датата на сключване на процесния договор – 19,10,2009 г. , е
предвидено, че заявка за второ плащане след третата година се подава в
съответната териториална структура на ДФ „Земеделие" не по-късно от един
месец след изтичане на срока за изпълнение на бизнес плана. В конкретния случай
заявка за второ плащане е трябвало да бъде подадена до 19.11.2012 г./
понеделник – работен ден/. По делото
няма данни ответникът да е изпълнил това свое задължение по сключения между
страните договор. С молба от 11,04,2013 г. ответникът е поискал от ищеца да му
бъде удължен срока за подаване на молба за второ плащане с една година до
19,11,2013 г. Тъй като ответникът не е изпълнил в срок задължението си по
договора, а именно да подаде заявката за второ плащане до 19,11,2012 г., в
полза на ищеца е възникнало потестативно право да развали договора без да дава
на длъжника подходящ срок за изпълнение,
тъй като задължението на ответника е следвало да бъде изпълнено до точно
определена дата – 19,11,2012 г. Това субективно преобразуващо право на ищеца е
изрично уредено в т. 4.4., б. „е"
от договора, а именно да откаже да
изплати второто плащане по договора и да иска да се възстанови цялата сума на
полученото първо плащане, ако
ползвателят не е подал заявка за второ плащане в срока по Наредба № 9.
Неподаването на заявка за второ плащане представлява нарушение на нормативно и
договорно задължение, поради което на
основание чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9
във връзка с чл. 5.1 от договора и чл. 87,
ал. 2 от ЗЗД, ищецът има право да развали сключения договор, което
е и сторил.
Досежно възражението на ответника за нищожност на т.
4.4., б. „е" от процесния договор
поради противоречието му със закона и по-точно на чл. 81,83,79 и 87 ЗЗД съдът
го намира за неоснователно. Основанието за нищожност на сделките по чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД - противоречие на закона представлява несъобразяване с
предписанията на императивни правни разпоредби. То е налице, когато има
обективно несъответствие на договора с повелителна правна разпоредба без оглед
на това какво е субективното отношение на страните по него. Съдът намира, че
разпоредбата на т. 4.4., б. „е" не
противоречи на посочените по-горе правни норми.
Инвокираното от ответника
възражение, че не е изпълнил задълженията си да подаде заявление за извършване
на второ плащане поради това наличието на уважителни причини, а именно
заболяване на дъщеря му – М. Б., както и не оказване на съдействие от страна на
ищцовата страна, съдът го намира за неоснователно. Чл. 81 ЗЗД предвижда, че
длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина,
която не може да му се вмени във вина. За да е налице обективна невъзможност за
изпълнение на задължението на ответника да подаде заявка в уговорения в
процения договор срок, то следва да е налице такова конкретно препятствие,
възникнало след сключването на договора, което да е практически или правно
непреодолимо и поради своя случаен и непредвидим характер да не може да бъде
вменено във вина на длъжника. Болестното състояние на дъщерята на длъжника – М.
Б. не съставлява обективна невъзможност за изпълнение в срок на задължението му
да подаде заявка за втора плащане по процесния договор, тъй като видно от
приложената по делото епикриза М. Б. е била в болнично заведение само седем дни
от 12,11,2012 до 19,11,2012 г., а ответникът е разполагал с достатъчно време да
изпълни това свое задължение по договора, тъй като крайния срок до който е
следвало да стори това е 19,11,2012 г.
Неоснователно е твърдението на ответника, че не е изпълнил своето
задължение да подаде заявление за второ плащане поради факта, че ищецът не му е
оказал необходимото съдействие. За да изпълни едно от задълженията си по
процесния договор, а именно да подаде заявление за второ плащане в срок,
ответникът не се нуждае от съдействието на ищеца. Единственото което е следвало
да направи, за да изпълни надлежно задължението си по т.5,1 от процесния
договор, е да подаде заявление по образец с искане за извършване на второ
плащане по сключения между страните договор за финансова помощ.
С оглед на
изложеното, следва да се приеме, че в разглеждания казус са настъпили
последиците от разваляне на договора и искането на ищеца за реституция на
даденото по договора е основателно и предвид на това
предявения иск за признаване на установено,
че ответникът дължи сумата от 24 446 лв., съставляваща главница, дължима по неизпълнен
договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ №16/112/02924/19,10,2009
год., като получена при отпаднало основание, е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съдът е сезиран с иск за заплащане на
законна лихва върху дължимата сума от 21,05,2013 г., начиная от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Тъй като се касае до присъждане на парична сума по главния иск, предявеният
акцесорен иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде присъдена
законна лихва върху сумата от 24 446 лв. от 21,05,2013 г. по арг.от чл. 422 ГПК до пълното изплащане на
вземането по главницата.
Досежно акцесорната искова претенция по
чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи да заплати сумата от сумата 572,11 лв.
съставляваща мораторна лихва, дължима за периода от 26,02,2013 год до 20,05,2013 год., съдът я намира
неоснователна. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за
забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай, тъй като вземането на ищеца произтича от претенция за
връщане на полученото с оглед на отпаднало основание лихва върху получената сума се дължи от
поканата за връщане. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не ангажира
доказателства за това да е изпратил, респективно ответникът да е получил покана
за изпълнение на задължението му. Поради това така предявения иск за забава следва
да се отхвърли като неоснователна.
Поради
частичното уважаване на предявените установителни искове за вземанията, за
които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 8338/13 г. на РС – Пловдив,
следва да бъдат редуцирани и разноските присъдени по производството по
последното до размера на сумата от 1173,10 лв.
По
отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска. Исковете на ищеца са уважени частично. Предвид това и разпоредбите на
чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него
съдебни разноски в хода на производството съразмерно с уважената част от иска,
а именно в размер на 1766,68 лв. Ответникът не е направил искане за присъждане
на разноски, затова такива не следва да му се присъждат.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че К.М.Б., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на Държавен фонд Земеделие,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис
ІІІ №136 ,представляван от М. Н., чрез пълномощника юрисконсулт М. Б., сумата
от 24 446 лв., съставляваща главница, дължима по
неизпълнен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
№16/112/02924/19,10,2009 год., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 21,05,2013 год. до изплащане
на вземането, както и сумата от 1173,10
лв., представляваща разноски по производството по ч. гр. д. № 8338/13 г., като
над този размер до присъдения от 1200, 56 лв.
със заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
5188А/ 20.09.2013 г., издадена по частно гр. дело № 8338/ 2013 г. на ПРС, -
отхвърля предявения иск, като неоснователен, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавен фонд Земеделие, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ
№136 ,представляван от М. Н. , иск, с който се иска да се признае за
установено, че К.М.Б., ЕГН **********
***, дължи сумата от 572,11 лв. представляваща лихва за забава за периода от
26,02,2013 год. до 20,05,2013 год.,
която сума е присъдена по частно гр. дело № 8338/ 2013 г. на ПРС, като
неоснователен.
ОСЪЖДА К.М.Б., ЕГН ********** *** , да заплати на
Държавен фонд Земеделие, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ №136 ,представляван от М. Н., чрез
пълномощника юрисконсулт М. Б., направените по делото разноски за държавна
такса в 1766,68 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : п./ Николай Стоянов
Вярно с оригинала.
С. Ч.