РЕШЕНИЕ
№ …1
гр. С., 20.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
септември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 324 по описа на
съда за
С.Я.Х. ***, обжалва
Наказателно постановление № 357/10.07.2019 г., издадено от Кмета на Община С., с
искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява и не се представлява. В
писмена молба, постъпила преди даване ход на делото в насроченото открито
съдебно заседание, жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата с отправеното в
нея искане.
Въззиваемата страна се
представлява от пълномощника си юрк. Е. К., която
оспорва жалбата, заявява становище за нейната неоснователност и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице против подлежащо на обжалване
пред РС – С. наказателно постановление (НП). При липсата на доказателства за
датата на връчване на НП на жалбоподателя чрез кмета на кметство Е. П., който е получил пощенската пратка от Община С. на
15.07.2019 г. съгласно оформеното известие за доставяне, както и при липсата на
данни как е подадена – на ръка или по пощата – жалбата срещу НП, заведена в
административно-наказващия орган Община С. с вх. № Ж23-51/25.07.2019 г., не
може направи извод във вреда на жалбоподателя, че срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за подаване на жалбата е пропуснат. По изложените съображения жалбата е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Актът
за установяване на административно нарушение /АУАН/ съдържа всички реквизити,
установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. За описаното в АУАН деяние срещу жалбоподателя е издадено НП
в законоустановения срок от компетентен орган съгласно чл. 22, ал. 5 от Закона
за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 55 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване
на общинските имоти на територията на Община С., приета с Решение № 1998 по
протокол № 56 от 23.05.2019 г. на Общински съвет – С.. Наказателното
постановление не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се
защитава.
Съгласно чл. 22, ал. 2, вр. чл.
21, ал. 2 от ЗМСМА за горецитираната наредба (по-нататък Наредба № 1 на Общински съвет – С.) не е предвидено да подлежи на
обнародване в „Държавен вестник”. Наредбата е разгласена чрез интернет
страницата на Община С. /www.s..bg/, където тя е общодостъпна. Тъй
като съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове с наредбите на общинските
съвети се уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени
от тях обществени отношения с местно значение, а в съответствие с чл. 22, ал. 4
от ЗМСМА цитираната наредба съдържа и административно-наказателни разпоредби,
същата представлява нормативен акт /макар и с местно значение/ и поради това тя
не подлежи на приобщаване като писмено доказателство по делото.
В жалбата са изложени оплаквания
за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени
нарушения на процесуални правила, обосноваващи искането за отмяна на НП и
изразяващи се в: посочване в АУАН на нарушени с деянието норми, които не
съдържат състави на нарушения, респ. забрани; несъответствие между АУАН и НП
досежно посочените в тях като нарушени правни норми; липса на посочване както в
АУАН, така и в НП на вида, естеството и начина на работа на озвучителната
уредба и на обстоятелствата, въз основа на които е прието, че тя образува шум;
несъответствие в НП между обстоятелствената му част и приетите като нарушени с
деянието на жалбоподателя разпоредби на чл. 2 и чл. 5, т. 16 от Наредба № 1 за
обществения ред и опазване на общинските имоти на територията на Община С.;
липса на посочване в НП на законов текст, визиращ конкретен състав на административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН; липса на посочване в НП на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и на доказателствата, които
го потвърждават.
Тези оплаквания са неоснователни.
В АУАН, съставен от св. Е.П., на длъжност „мл. инспектор”
в РУ – С., е посочено, че на 22.06.2019 г., около 15,50 ч., в с. Ш. д., Община С., в къща за гости „С.. Н.”, жалбоподателят
използва озвучителна техника, като с това нарушава спокойствието и почивката на
гражданите в близост. Посочено е в АУАН, че с деянието си жалбоподателят е
нарушил чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет – С.. В обжалваното НП,
издадено въз основа на този АУАН, изцяло са възприети фактическите констатации
на актосъставителя досежно конкретните характеристики на поведението на
жалбоподателя, като административно-наказващият орган е приел, че това
поведение съставлява деяние, извършено в нарушение на чл. 2 и чл. 5, т. 16 от
Наредба № 1 на Общински съвет – С. и предвид систематичното място на тези
разпоредби в наредбата (в Глава Втора), на жалбоподателя е наложено
предвиденото за нарушение на тези разпоредби административно наказание „глоба” съгласно чл.
57, ал. 1, т. 1 от наредбата.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет
– С. „На обществени места и в частни
имоти, находящи се на територията на община С., се забранява викането, шумният
говор, пеенето, свиренето и създаването на неестествен шум, допускането и/или
използването на озвучителни системи и други електронни устройства, нарушаващи
обществения ред и спокойствието на гражданите, включително и за религиозни,
политически и търговски цели.”. Тази забрана не се прилага при обществени
прояви, разрешени по реда на наредбата (чл. 2, ал. 2 от наредбата).
Член 3, ал. 1 от наредбата гласи, че „освен забраните по предходната разпоредба в
жилищни сгради и в близост до тях се забранява извършването на дейности от
стопански и битов характер, предизвикващи шум, независимо от произхода му, с
който се нарушава спокойствието и почивката на гражданите в часовете от 14.00
часа до 16.00 часа и от 22.00 часа до 08.00 в делнични дни и между 14.00 часа
до 16.00 часа и от 21.00 часа до 09.00 в почивни дни.”.
Съгласно чл. 5, т. 16 от наредбата на територията на
Община С. се забранява „провеждането на
сватбени, семейни и други частни събирания на места – общинска собственост,
като тротоари, площади, улици, междужилищни
пространства, градини, паркове и други територии, както и в открити частни
имоти, с които се нарушава обществения ред и спокойствието на гражданите, без
разрешение от Кмета на Община С..”.
Безспорно е, че възпроизвеждането на тези разпоредби не
е безусловно необходимо за целите на решаващата дейност на съда в настоящото
производство. Текстовата им визуализация обаче илюстрира сходния обект на
защита чрез установените с тях забрани, а именно – обществените отношения от
местно значение, свързани с опазване на територията на Община С. на обществения
ред, спокойствието и почивката на гражданите от неблагоприятното въздействие на
шума. Може да бъде дискусионно дали от правно-техническа гледна точка тези
забрани са достатъчно стройно формулирани – напр. чл. 2, ал. 1 се явява обща
разпоредба от гледна точка на местата, за които се отнася съдържащата се в нея
забрана за нарушаване на обществения ред и спокойствието на гражданите, както и
относно целите на дейностите, чрез които тази забрана може да бъде нарушена, но
изброяването на способите за нарушаването й е твърде казуистично (включително и
– което е относимо към конкретния случай – чрез
използване на озвучителни системи), докато чл. 3, ал. 1 установява подобна
забрана (с акцент на защита на спокойствието и почивката на гражданите) с
по-ограничен обхват на местата, за които се отнася и с ограничен времеви
диапазон от денонощието, в който тя важи, но с доста по-абстрактно посочване на
източниците на шум, чрез които може да бъде нарушена, а пък чл. 5, т. 16
поставя акцент на проявите, чрез които може да бъде нарушена забраната за
нарушаване на обществения ред и спокойствието на гражданите и на провеждането
им на открито. Изложеното дотук няма за цел да подлага на критичен анализ
нормотворческия подход на Общински съвет – С., а обосновава извод, че едно
фактическо поведение, което в своята житейска цялост нарушава обществения ред и
спокойствието на гражданите, може да бъде квалифицирано като нарушение на
повече от една от посочените забранителни разпоредби на наредбата с оглед някои
от отделните негови признаци.
В случая в съставения срещу жалбоподателя АУАН е описано
негово деяние, чиито признаци относно време (в 15,50 ч. на 22.06.2019 г., който
ден е бил събота – почивен ден), място (в къща за гости „С. Н”
в с. Ш д, Община С) и начин
на извършване (чрез използване на озвучителна техника), както и с оглед
отразения в акта негов противоправен резултат (нарушаване на спокойствието и
почивката на гражданите в близост), са относими към
нарушаване на забраната по чл. 3, ал. 1 от наредбата, както е посочено в акта.
Само в допълнение следва да се отбележи, че посоченото в АУАН използване на
озвучителна техника, чрез което жалбоподателят нарушава спокойствието и
почивката на гражданите в близост, пределно ясно му вменява извършване на
дейност, предизвикваща шум, защото използването
(а не съхранението, ремонта, транспортирането, продажбата, унищожаването и пр.)
на озвучителна (а не напоителна, видеозаснемаща, отоплителна и пр.) техника нарушава
спокойствието и почивката на гражданите само и единствено чрез произвеждания от
нея шум. В този смисъл видът на озвучителната техника, естеството й, начинът й
на работа и причините, поради които се приема, че тя предизвиква шум, са
обстоятелства от технически характер, които са неотносими към естеството на
деянието на жалбоподателя и поради това не е необходимо те да бъдат посочвани
нито в АУАН, нито в НП.
Административно-наказващият орган изцяло е възприел и
възпроизвел в обстоятелствената част на обжалваното НП констатациите в АУАН
относно фактическата деятелност на жалбоподателя, без да му вменява нови факти
и обстоятелства. В този смисъл оплакванията в жалбата, че в НП не са посочени
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, са неоснователни. От друга
страна, липсата на посочване в НП на доказателствата, които потвърждават
нарушението, не представлява самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като доказаността на нарушението е предмет на съдебна преценка
по същество в настоящото производство.
Това, че в НП е възприета друга правна квалификация на
деянието – като нарушение на разпоредбите на чл. 2 и чл. 5, т. 16 от Наредба №
1 на Общински съвет – С. – по никакъв начин не е довело до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя. На първо място, точната правна квалификация
на вмененото с АУАН деяние се дължи от административно-наказващия орган, а не
от актосъставителя, към когото законът не предявява изисквания за юридическо
образование. Далеч по-съществено е друго – както вече се посочи разпоредбите на
чл. 2, чл. 3 и чл. 5, т. 16 от Наредба № 1 на Общински съвет – С. са с твърде
сходно съдържание и имат един и същ непосредствен обект на защита – обществения
ред и спокойствието на гражданите, като разпоредбата на чл. 3, ал. 1, посочена
като нарушена с деянието в АУАН, може да се определи като специална спрямо
общите разпоредби на чл. 2 и чл. 5, т. 16, посочени като нарушени с деянието в
НП. В този смисъл преценката, че с деянието си жалбоподателят е нарушил общите
разпоредби, е на административно-наказващият орган и нейната законосъобразност
е въпрос по същество, а различието между АУАН и НП по този въпрос не поражда
неяснота какво е деянието, какви забрани нарушава това деяние и като какво
административно нарушение е съставомерно то, доколкото и трите релевантни за
случая разпоредби на Наредба № 1 на Общински съвет – С.– чл. 2, чл. 3, ал. 1 и
чл. 5, т. 16 имат своето систематическо място в Глава Втора на наредбата, което
обуславя съставомерността на нарушаването им като
административно нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 1 от същата наредба, въз основа
на която разпоредба еднозначно е посочено в НП, че се ангажира личната
административно-наказателна отговорност на жалбоподателя.
По делото се установява следната
фактическа обстановка:
На 22.06.2019 г. следобяд свидетелите Е.П., на
длъжност „мл. инспектор” в РУ – С. и С.П., на длъжност „водач на патрулен автомобил” в РУ – С.,
посетили адрес в с. Ш. д., Община С., на който се
намирала къща за гости „С.. Н.”, по повод постъпил сигнал за силен шум от
музика. Свидетелите видели, че в двора на къщата била разположена тон-колона,
от която звучала силна музика. Жалбоподателят излязъл от къщата и обяснил на
свидетелите, че музиката звучи в негова чест, защото се провежда ергенско парти
и той е негов организатор. След предупреждение от свидетелите жалбоподателят
спрял музиката и те си тръгнали. Около час по-късно същия ден в РУ – С. отново
бил получен сигнал за силен шум от музика, който се отнасял за същото място.
Свидетелите П. и П. незабавно
дошли за втори път до къщата за гости, установили, че музиката от тон-колоната
на двора се чува силно около къщата и на улицата и иззели от жалбоподателя
озвучителната колона, за което бил съставен протокол за доброволно предаване.
На място св. П. съставил срещу жалбоподателя в негово
присъствие и в присъствието на св. П. АУАН за
нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет – С. и го предявил
на жалбоподателя да се запознае със съдържанието, а последният го подписал без
възражения и получил екземпляр от акта.
Тази фактическа обстановка еднозначно
се установява от показанията на свидетелите Е.П. и С.П., от съставения на 22.06.2019 г. АУАН № 206 с бланкови серия
и номер АА 319326, както и от протокол за доброволно предаване от същата дата,
като не се опровергава от други събрани по делото доказателства.
Установените по делото
обстоятелства, че на 22.06.2019 г. около 15,50 ч., при провеждане без
разрешение от кмета на Община С. на частно събиране – ергенско парти, в частен
имот – къща за гости „С.. Н.” в с. Ш. д., Община С., жалбоподателят е използвал на открито озвучителна
система – тон-колона, от която е звучала в двора на къщата и на улицата силна
музика, с което е нарушен обществения ред и спокойствието на гражданите, живущи
в близост, обосновават еднозначен извод, че жалбоподателят е нарушил забраните,
установени в чл. 2 и чл. 5, т. 16 от Наредба № 1 на Общински съвет – С..
Авторството
на деянието се извежда еднозначно от заявеното от жалбоподателя пред
свидетелите П. и П. при
първото им посещение в къщата за гости, че музиката звучала в негова чест,
защото се провеждало ергенско парти и той бил негов организатор. Не някой друг,
а именно организаторът на това частно събиране, съпътствано от силно звучаща
музика от озвучителна система, разположена на открито, носи отговорност за
неспазване на забраните за нарушаване на обществения ред и спокойствието на
гражданите, установени в чл. 2 и чл. 5, т. 16 от Наредба № 1 на Общински съвет – С..
Жалбоподателят е извършил деянието виновно,
което се потвърждава от обстоятелството, че след като при първоначалното
посещение на свидетелите П. и П.
той спрял музиката, около час по-късно тя отново звучала на същото място по
повод същото събиране, чийто организатор бил той.
Разпоредбите на чл. 2 и чл. 5, т.
16 от Наредба № 1 на Общински съвет – С. имат своето систематическо място в
Глава Втора от тази наредба. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 1 от
същата наредба, за нарушения по Глава Втора от наредбата е предвидена глоба от 500
лв. до 1000 лв. за физически лица. Ето защо за извършеното от жалбоподателя
нарушение на забраните, установена в чл. 2 и чл. 5, т. 16 от Наредба № 1 на Общински
съвет – С. административно-наказващият орган законосъобразно е ангажирал личната
му административно-наказателна отговорност, като му е наложил глоба в
минималния нормативно установен неин размер от 500 лв., който не подлежи на
намаляване от съда.
Извършеното от жалбоподателя
административно нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай” по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Безспорно е от житейска гледна
точка, че използването в следобедните часове на почивен ден в населено място на
открито на озвучителна система, от която звучи силна музика, нарушава
обществения ред и спокойствието на гражданите по начин, който не може да се
определи като незначителен. Наред с това, първоначално жалбоподателят е бил
устно предупреден да преустанови нарушението и е спрял музиката, за да не се
стигне до по-нататъшни действия на полицейските служители, но след тяхното
напускане на адреса силната музика отново е зазвучала от същото място и от
същата озвучителна система. Освен това, нарушението е типично за този вид
административни нарушения и от доказателствата не се установяват значими
смекчаващи обстоятелства, обуславящи негова по-ниска степен на обществена
опасност от тази на обикновените случаи на такива административни нарушения.
Ето защо основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са налице.
По всички изложени съображения обжалваното
НП е законосъобразно и при липса на основания за неговото изменение или отмяна,
същото следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 357/10.07.2019 г., издадено от Кмета на Община С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: