Определение по дело №4802/2008 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 май 2018 г.
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20084430104802
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2008 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

      

гр. Плевен, 23.05.2018 г.

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4802 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството по възстановяване на срока реда на чл.64, ал.2 ГПК.

       Депозирана е молба от Д.М. О., ЕГН ********** с постоянен адрес:***, с искане за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по делото решение. В обстоятелствената част на молбата сочи, че сключила граждански брак с Д.Ц.И. с когото заживели заедно в неговия апартамент гр.Плевен, в който продължила да живее и след неговата смърт заедно със своята свекърва. Сочи, че след смъртта на свекърва й роднини на Д. и неговата майка се опитали да я изгонят от апартамента, като й казали, че с Д. са се развели още през 2009 г. Твърди, че на 05.01.2018 г. отишла при адвокат, който поел ангажименти да се снабдят с документи по бракоразводното дело. Излага, че страда от лека умствена изостаналост и поради факта, че до настоят момент е продължила да живее в жилището без промяна в отношенията между нея, съпруга й и неговата майка, не е разбрала, че е разведена. Твърди, че нито Д., нито неговата майка са й казвали какво съдържат получените съобщения и призовки и, че има дело за развод и е следвало да се яви по делото. Сочи , че на 14.11.2013 г. е следвало да си смени личната карта и Ц.Р. я е завел до ПлРС, където същият е написал заявление за получаване на заверен препис от бракоразводното дело и е накарал да се подпише, че получава същото без да й обясни какво е. Твърди,ч е постановеното решение непочива на валидно събрани доказателства, както и, че не е справедливо спрямо нея, поради факта, че от подаването на ИМ до настоящия момент не е разбирала какво се е случило. Поради изложеното моли съда да възстанови срока.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалния представител на молителката моли съда да уважи молбата, като моли съда да счита, че датата на която са узнали за постановеното по делото решение е 18.01.2018 г., за което навежда пространни твърдения. Твърди, че молителката би могла да бъде манипулирана и да й бъдат внушавани факти. Счита, че в настоят случай е налице особено непредвидено обстоятелство, поради което моли съда да уважи молбата. Претендира присъждането на разноски.

В даденият от съда срок наследниците на Д.Ц.И.- М.Н.С. и И.И.И., чрез процесуалния си представител адв.Д. са депозирали отговор, в който считат, че молбата е просрочена. Излага, че молителката е поискала да бъде издаден заверен препис от решението през 2013 г., поради което приема, че именно на тази дата тя е разбрала за него. Навежда доводи по отношение на неоснователността на молбата. Счита, че не са налице особени и непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, както и, че такива не се сочат. В проведеното по делото открито съдебно заседание моли съда да остави същата без уважение, тъй като молителката не е успяла да докаже кога е узнала за решението. Твърди, че същата е узнала още през декември месец 2017 г., поради което и депозираната молба е просрочена. Навежда доводи, че молителката е знаела, че е разведена, доколкото е депозирала документи за промяна на лична карта, както и декларация по реда на чл.25 ал.8 от ЗННД. Твърди, че по делото не са посочени непредвидени обстоятелства, които да са й попречили да подаде жалба в законноустановения срок. Претендира присъждането на разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалния представител на ответницата по молбата С. – адв.Р. моли съда да остави молбата без уважение. Сочи, че ГПК не поставя получаването на съобщения под условията за невменяемост. Счита, че молителката е вменяема, ако се докаже, че е невменяема, то производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като същата не може да упълномощава адвокати по делото.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Между страните не е спорно, а се установява от приложените по делото доказателства, че по настоящето дело е постановено решение, с което е прекратен сключения между молителката и Д.Ц.И. граждански брак по вина на Д.М. О..

 Видно е от  приложените по делото доказателства, че съобщението за постановеното по делото решение е получено от свекървата на ответницата.

 Установява се от приложеното по делото удостоверение за наследници, че Д.Ц.И. е починал и е оставил за наследници ответниците по настоящето производство.

От приложеното по делото заявление от 14.11.2014 г. се установява, че молителката е отправила искане до съда да й се издаде копие от постановеното по делото решение.

Ведно е, че по делото е депозирана молба от адв. З. да й бъдат издадени копия от документите по делото, както и, че на 05.01.2018 г. е внесла държавна такса за тях.

 Установява се от приложената по делото декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД, че на 25.11.2013 г. молителката е декларирала пред нотариус че е разведена.

 Видно е от подаденото заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани, подадено от молителката е, че същата е декларирала, че е разведена.

Установява се от приложената по делото експертно решение 0612 от 20.02.2018 г., че на молителката е определена 50 % трайно намалена работоспособност с поставена диагноза „лека умствена изостаналост“.

     По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Л.В.Т., Б.Б.В., Л.И.М., Н.М.М. и Б.Б.Д..

    Свидетелката  Л.В.Т. свидетелства, че познава молителката, тъй като работи в книжарница в блока, в който е живяла тя със свекърва й – И.. Разказва, че двете винаги са били заедно, събирали са кашони и са ги предавали. Сочи, че Д. не може да смята и поради това И. й е давала пари да пазарува. Излага, че други хора, включително и вуйчо й са я питали дали Д. е разведена, както и, че е разбрала от И., че се е развела. Твърди, че е попитала Д. дали е разведена, а тя й отговорила, че свекървата й е казала никъде да не ходи. Излага, че съседка й е споделила, че свекървата на Д. й се е похвалила, че са „ги развели“, но я накарала да не казва.

 Свидетелят Б.Б.В. свидетелства, че познава Д., тъй като са били съседи. Твърди, че тя живее там от 1997-1998 г. до настоящия момент. Твърди, че е знаел, че молителката е семейна и е разбрал, че е разведена едва след като е починала свекърва й.

       Свидетелят Л.И.М., вуйчо на молителката свидетелства, че Д. е получавала призовки, но че ги е подписвала свекърва й, след което ги е вземала. Сочи, че след като е почнал да помага на Д., „Ц.“ е донесъл документи, от които е видно, че племенницата му е разведена. Излага, че „Ц.“ е влязъл в „комбина“ със свекървата на Д., за да му вземат къщата. Твърди, че е разбрал, че племенницата му е разведена на 04.12.2017 г. Сочи, че я попитал дали знае, че е разведена и, че тя му е отговорила, че не е знаела и не е ходила в съд.

Свидетелката Н.М.М. свидетелства, че познава Д. с която са съседи в селото на свекърва й. Разказва, че свекърва й е споделяла, че е разведена пред Д., а същата само се е усмихвала и нищо неотговаряла. Твърди, че с молителката се общува трудно и винаги, когато е говорила с нея винаги е била с И.. Излага, че когато Д. е бил в селото, Д. не е била там. Сочи, че след развода молителката останала да живее при свекърва си от съжаление, тъй като нямало къде да отиде. Твърди, че в повечето случай свекървата се е грижела за Д., а не обратното.

Свидетелят Б.Б.Д. свидетелства, че знае, че Д. и Д. са разведени. Твърди, че е питал „какво прави в селото, като е разведена“, а тя се усмихвала и нищо не отговаряла. Твърди, че никога не е виждал Д. и Д. заедно като семейство.

По делото е изслушана и СПЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно дадена. В заключението си ВЛ сочи, че молителката е с лека степен на умствена изостаналост и е способна да извършва работа, по-скоро практически ориентирана, от колкото интелектуално. Излага, че в по-сложни ситуации, поради интелектуални затруднения и социална незрялост е неспособна да осмисля правилно положението и постъпките си, да се ориентира в усложнените взаимоотношения и да предвиди евентуалните последици от постъпките си, ръководена от собствените и от тези на близките интереси. Излага, че при подобни обстоятелства като например „женитба“ и „развод“, формално разбира свойството, но не и значението на действията си. Твърди, че при молителката поради интелектуален дефицит съпроводен от емоционална и социална незрялост е налице патологична внушаемост и много лесно може да се подаде на внушение от страна на заинтересовани хора. Проведеното по делото открито съдебно заседание обяснява, че мисленето при Д. се характеризира със стериотипност и при нея е невъзможно да планира бъдещи действия и да отчете вероятните последици от тях. Сочи, че Д. е патологична внушаема и може да се подаде на внушение като й се обещае, че ще получи нещо от първа необходимост. Сочи, че нейното състояние е вродено, както и, че състоянието й преди 10 години е било същото, както и сега.

  Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

          Депозираната по делото молба е допустима и подадена в предвидения в  чл.64 от ГПК срок. По делото /л.33/ е депозирана молба от процесуалния представител на ищеца за снабдяване с документи по делото. На подадената молба не е поставен входящ номер, но съдът приема, че това е дата - 05.01.2018 г., когато е платен чрез ПОС - ТЕРМИНАЛ на съда държавна такса за снабдяване с документи. По делото обаче не е вписано от служител на съда, дали адв. З. още същия ден е получила  исканите документите или по – късно, поради което съдът няма как да направи извод, че това е дата, различна – по ранна, от тази която се сочи в молбата, а именно -18.01.2018 г. Поради изложеното съдът приема, че молбата е депозирана в законоустановения срок.   

По същество молбата се явява и основателна по следните съображения:

 Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Цитираната законова разпоредба очертава сложен фактически състав, осъществяването на който е предпоставка за възстановяване на пропуснат от страната процесуален срок, а именно наличието по отношение на страната на особено непредвидено обстоятелство, което да се намира в причинна връзка с пропускането на срока от страната, и да е от такова естество, че страната да не е могла да го преодолее, като осъществяването на очертаните факти следва да бъде доказано от позоваващата се на тях страна.

Изложените в молбата по чл. 64 ГПК от ищеца обстоятелства за пропускане на срока за отстраняване на нередовността, поради твърдените причини настоящият състав на съда приема, че са особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК с оглед установената трайна съдебна практика са такива обстоятелства от обективната действителност, които стоят извън волята на страната и,  които са я възпрепятствали да извърши дадено процесуално действие. Безспорно по делото се установи, че молителката страда от „лека умствена изостаналост“, която й пречи да разбира значението на действията си и да се грижи за работите си, т.е. да разбира, че с постановяване на решение за развод е прекратен бракът й с лицето, с което е продължила да живее в едно домакинство. Действително по делото се установи, че близки до семейството са коментирали пред молителката настъпилия развод, но съдът приема, че с оглед нейното психическо състояние същата не е могла обективно да осъзнае какво точно е коментирано и какво точно е питана. Индикация за това са и показанията на свидетелката Митева, която сочи, че при зададен такъв въпрос Д. само се е усмихвала и не отговаряла. С оглед на психическото й състояние съдът приема, че  същата не е осъзнавала и какво декларира пред надлежните органи, сочейки, че семейното й състояние е „разведена“. С оглед на изложеното съдът приема, че молбата е основателна и следва да се уважи.

За неоснователни съдът приема доводите на процесуалния представител на ответниците по молбата, че същата е просрочена, тъй като молителката е узнала за решението за развод още декември 2017 г. Действително вуйчото на Д. е получил от трето лице препис от решението за развод, но както вече беше обсъдено с оглед здравословното състояние на Д. същата не е могла да разбере какво е значението на полученото решение.

За неоснователни съдът приема и доводите на процесуалния представител на ответника по молбата, че ако се приеме, че е  молителката е не е могла да разбира свойството и значението на извършеното, то производството по депозираната молба следва да се прекрати като недопустимо, доколкото същата не е могла да упълномощи валидно адвокат. Съдът приема, че доколкото по делото са били налице доказателства, че молителката не е могла да разбира какво е значението на развода като последица, то с оглед интересите на правосъдието задължително съдът е щял да й предостави правна помощ и същата да е представлявана по делото от процесуален представител.  

       Предвид изложеното, съдът намира, че молбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора в полза на молителката следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна такса.

     Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВЪЗСТАНОВЯВА СРОКА за депозиране на въззивна жалба по настоящето дело срещу постановеното решение № 1128/08.06.2009 г. по гр.д. № 4802/2008 г.по описа на ПлРС, на основание чл.64 ГПк.

ОСЪЖДА М.Н.С. ЕГН **********,*** и И.И.И. ЕГН**********,*** да заплатят на Д.М. О., ЕГН ********** с постоянен адрес:*** сумата от 445 лева, представляващи сторените по делото разноски на основание чл.7 ГПК

Определението на съда подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред ПлОС.

 

  

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: