№ 732
гр. Варна , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100503686 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
С Решение № 1878/04.05.2020 год., постановено по гр. дело № 4853/2019 год. по
описа на РС-Варна е уважен частично предявен от П. В. П. от гр. София против „Булем
логистик" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Генерал Киселов” № 12 иск с правно основание чл. 200 КТ и ответникът „Булем
логистик" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Генерал Киселов” № 12 е осъден да заплати на П. В. П. от гр. София сумата от 6500
лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.01.2017 год., ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането
(19.01.2017 год.) до окончателното й изплащане, като искът за разликата над 6500 лева
до претендираните 20 000 лева е отхвърлен. Решението е постановено при участието на
Ц. В. И. ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. "Владикина" № 48 и на „Дженерали
застраховане” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков” № 68, в качеството им на трети – лица помагачи на
страната на ответника „Булем логистик" ООД, със седалище гр. Варна.
Срещу решението са постъпили две въззивни жалби, съответно:
І. Въззивна жалба от ответника „Булем логистик" ООД, със седалище гр.
Варна срещу горното решение в частта му, с която е уважен за разликата над 2500 лева
до присъдените от първоинстанционния съд 6500 лева (т. е., в частта за сумата от 4000
лева), предявения от ищеца срещу дружеството иск по чл. 200 КТ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 19.01.2017
год.;
ІІ. Насрещна въззивна жалба от ищеца П. В. П. от гр. София срещу горното
1
решение в частта му, с която предявеният от него иск по чл. 200 КТ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 19.01.2017
год., е отхвърлен за разликата над присъдените 6500 лева до размера на сумата от 10
000 лева.
В жалбата на ответника „Булем логистик" ООД, със седалище гр. Варна са
наведени оплаквания, че решението в атакуваната от него част е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че неправилно е определен размера на обезщетението за
неимуществени вреди, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за
претърпени от ищеца болки и страдания, които да обосноват размер на обезщетението
за неимуществени вреди от 6500 лева. Неправилен е и изводът на съда, че липсвали
доказателства за наведеното от третото лице – помагач на страната на ответника –
„Дженерали застраховане” АД, със седалище гр. София възражение за съпричиняване
от страна на ищеца на ПТП, в резултат на което е причинено и увреждането. От
изслушаното по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза е
установено, че ищецът е възприел от достатъчно разстояние маневриращия снегорин,
установено е също, че управляваният от ищеца товарен автомобил се е движил с
превишена скорост, която скорост освен това е била и несъобразена с пътните условия,
непосредствено преди настъпването на пътно-транспортната злополука. При тези
установени факти нормално и житейски оправдано е да се предположи, че при
движение със скорост, съобразена с пътните условия или поне със законово
ограничената скорост от 50 км/час, ищецът би понесъл значително по – несъществени
увреждания, респ. би търпял по-слаби като сила и интензитет болки и страдания, а
също и за по–кратък период от време.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ответника част и
за постановяване на друго, с което искът на ищеца по чл. 200 КТ да бъде отхвърлен за
разликата над 2500 лева до присъдените 6500 лева и като последица от това да бъде
коригиран и размера на дължимите от жалбоподателя съдебни разноски съобразно
уважения размер на иска.
В писмен отговор, подадена в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна
(ищец по предявения иск) П. В. П. от гр. София, оспорва жалбата, счита, че е
неоснователна, а решението в обжалваната от ответника част – правилно и настоява да
бъде потвърдено в тази част. Излага съображения. Претендира присъждане на
сторените разноски.
В насрещната въззивна жалба на ищеца П. В. П. от гр. София са наведени
оплаквания, че решението в атакуваната от него част е неправилно. Твърди, че съдът
неправилно е приложил нормата на чл. 52 ЗЗД и не е определил справедлива
имуществена оценка на търпените от ищеца неимуществени вреди, като определеното
обезщетение е ниско и не съответства на тежестта на резултата и на отражението му
върху личността на пострадалия. Не са отчетени характерът и тежестта на получените
травми, продължителния възстановителен период, не е отчетено също, че липсата на
адекватно отношение на работодателя към ищеца и към здравословното му състояния
са причинили на ищеца обида и огорчение, които морални вреди също подлежат на
обезщетяване на основание чл. 200 КТ, тъй като са в пряка причинна връзка с
трудовата злополука.
Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваната от ищеца част и за
постановяване на друго, с което искът на ищеца по чл. 200 КТ да бъде уважен до
размера на сумата от 10 000 лева.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на жалбата, третите
лица-помагачи на страната на ответника също не са подали отговор на насрещната
въззивна жалба.
В съдебно заседание ищецът П.П. не се явява, не изпраща представител. В
писмено становище оспорва жалбата на ответника, поддържа насрещната си въззивна
жалба, претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът „Булем логистик" ООД, със седалище гр. Варна,
чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба, оспорва подадената
насрещна въззивна жалба.
В писмено становище третото лице помагач на страната на ответника –
„Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София оспорва
подадената от ищеца насрещна въззивна жалба, поддържа въззивната жалба на
ответника.
Третото лице помагач на страната на ответника – Ц. В. И. от гр. Видин не се
явява, не се представлява, не изразява становище.
Първоинстанционното решение в частта му, с която искът на П.П. против
„Булем логистик" ООД, със седалище гр. Варна по чл. 200 КТ за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на
19.01.2017 год., е уважен до размера на сумата от 2 500 лева, ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането (19.01.2017 год.) до
окончателното й изплащане, както и в частта му, с която същият иск е отхвърлен за
разликата над 10 000 лева до претендирания размер от 20 000 лева, ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането (19.01.2017 год.) до
окончателното й изплащане, не е обжалвано, в тези части е влязло в сила и не е
предмет на въззивната проверка.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищецът си П. В. П. от гр. София е навел следните
твърдения:
Въз сонова на трудов договор от 02.09.2013 год. в периода 03.09.2013г. -
03.05.2017 г. е бил в трудово правоотношение с ответника „Булем логистик“ ООД, със
седалище гр. Варна и е изпълнявал длъжността „шофьор, товарен автомобил
(международни превози)". На 19.01.2017 год., на връщане от командировка в Западна
Европа влязъл в България със стока от Холандия, управлявайки тежкотоварен
автомобил над дванадесет тона с влекач марка „Скания", модел Р420 с ДК № СА 4468
ТТ и полуремарке марка „Шмиц" с ДК № В 0318 ЕС. Около 13, 50 часа на посочената
дата ищецът претърпял около тежко ПТП на околовръстния път на гр. Видин при
изхода от града – път 1-1 (Е79), около 13-ти километър, срещу изхода на РСПАБ.
Катастрофата била причинена по вина на другия участник, който при заледено пътно
платно внезапно предприел маневра „обратен завой“ и отнел предимството на ищеца.
Ищецът останал жив по чудо, а влекачът бил обявен за „тотална щета". В резултат на
ПТП-то дребни стъклени частици от счупеното предно стъкло му причинили
повърхностни рани по главата със струи кръв по челото; воланът се набил в коремната
му област и му причинил хематом от син до черен на цвят; от удара се сгънала
кабината на влекача, вследствие на което пръстите на десния му крак били затиснати
от педала на газата, получил и охлузни рани по краката. Ищецът твърди още, че
преживял неописуем шок, не знаел къде е, нито дали все още е жив. Бил откаран в
3
МБАЛ „Света Петка" АД, гр. Видин, където му били направени рентгенографии на
корем, гръден кош, бял дроб, на черепа и на шийните прешлени, пълна кръвна картина
и други изследвания. Отказал хоспитализация въпреки риска за здравето си, тъй като
се притеснявал за товарния автомобил и стоката в него, а бил и необходим на
служителите от КАТ за съставяне на документите, установяващи ПТП-то и вредите по
автомобилите. След подписване на всички документи, на 20.01.2017 г. ищецът се
прибрал в София с автомобил на „Пътна помощ“, който върнал влекача на паркинг в
София. Поддържа, че бил в непрекъснат отпуск поради временна нетрудоспособност
от 23.01.2017 г. до 25.02.2017 г. Бил бавноподвижен, забранили му да вдига тежко
повече от два месеца. Налагало се в ежедневието да му помагат приятели и роднини.
Приемал болкоуспокояващи. Твърди, че загубил съня си от стреса, измъчвали го често
безпокойство и тревожност. За разсейване на отоците в коремната област, както и за
справяне с болезнените и ограничени движения в лумбалната област, посещавал
двадесет дни физиотерапия, при назначени по десет процедури на лечение с
нискочестотни токове и с ултразвук. Петната от натъртванията изсветлели за около
два-три месеца, но отокът, наподобяващ дебело плътно въже, в долната част на
коремната област към слабините се усещал дълго след това – близо година след
злополуката и причинявал на ищеца постоянни болки при движение. Вследствие на
ПТП започнал да го боли и кръста, което наложило периодични масажи. Излага, че
работодателят не изпълнил задължението си да декларира пред ТП на НОИ трудовата
злополука. Въз основа на подадена от ищеца декларация, с разпореждане № 5104-03-
76/13.04.2018 г., в сила от 04.05.2018 г., на НОИ ТП-Варна злополуката е призната за
трудова, като са описани следните увреждания – „Повърхностна травма на други части
от главата, съчетана травма глава – корем, контузия на долната част на гърба и таза,
контузио ет хематома париетис абдоминис ант, хематома ет инфилтратус регио
ингуиналис синистра".
В съответствие с изложените твърдения е и отправеното искане – да бъде
осъден ответникът да заплати на ищeца сумата от 20000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от трудовата злополука, настъпила на 19.01.2017
год., изразяващи се в претърпени болки и страдания от физическите и психически
травми – охлузвания, натъртвания, отоци, болезнени и ограничени движения, слабост,
преживян силен стрес, загуба на сън, чувство на тревожност, обида и огорчение от
неангажираното отношение на работодателя към преживяното от ищеца, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането
(19.01.2017 год.) до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на
сторените разноски.
Пред настоящата инстанция искът по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от трудовата злополука е висящ до размера на сумата от 10 000
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и
́
изплащане.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Булем логистик"
ООД счита иска за частично основателен. Не оспорва: трудовия характер на
злополуката от 19.01.2017 г.; наличието на трудово правоотношение между страните
към този момент; мястото, времето, механизма на настъпване на злополуката, така
както е описана от ищеца; не оспорва и вината на другия водач за настъпване на пътно-
транспортното произшествие. Оспорва продължителността и интензитета на
претърпените болки и страдания от ищеца, счита иска за завишен. Твърди, че през
месец ноември 2017 г. ищецът поканил дружеството да му заплати сумата от 20 000
лева, в противен случай щял да декларира злополуката пред НОИ като трудова. Сочи,
4
че след приключваето на отпуска му поради временна нетрудоспособност до
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните на дата 03.05.2017
г., ищецът изпълнявал трудовите си задължения, включително товарене и разтоварване
на камион. През този период ищецът е извършил два курса, което сочи, че е бил в
състояние да изпълнява трудовите си задължения, а претърпените болки и страдания
не са били толкова продължителни и интензивни, както твърди ищецът. Навежда също,
че твърдените от увреждания на кръста не са пряк резултат от трудовата злополука,
тъй като в амбулаторен лист № 000278/07.02.2017 г. за преглед ищецът е посочил, че
при падане контузил лумбосакралната област и получил хематом, който се разнесъл.
Оспорва твърденията на ищеца, че е приемал болкоуспокояващи и е посещавал
физиотерапия. Настоява за отхвърляне на по-голямата част от иска (не сочи конкретен
размер), претендира и присъждане на разноски.
Цв.В. И., трето лице – помагач на страната на ответника, не изразява становище
по делото.
„Дженерали застраховане“ АД, трето лице – помагач на страната на ответника, е
оспорва иска. Оспорва механизма за настъпване на ПТП, като твърди, че за
настъпилото ПТП вината е изцяло на ищеца, в евентуалност твърди съпричиняване от
страна на ищеца за настъпване на пътната злополука, който като не е съобразил
действителната пътна обстановка и е предприел необезопасена маневра, с която вместо
да избегне другото МПС, е реализирал ПТП. Твърди, че протокола за ПТП не става
ясно кое предимство е било отнето, а освен това не всяко предимство на участниците в
движението по пътищата е безусловно, а всяко едно от движищите се пътни превозни
средства следва има превантивно поведение, с оглед избягване настъпването на ПТП.
Оспорва на ищеца да са причинени и твърдените от последния увреждания, както и
причинно-следствена връзка на уврежданията с пътната злополука. Навежда също, че
претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е силно
завишена.
В съдебно заседание ищецът, поддържа иска и настоява да бъде уважен.
Навежда, че е затаил трудовия характер на травмите си пред лекарите в София поради
телефонната заплаха от работодателя, че в противен случай ще понесе всички
неприятности и разноски.
В о.с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска, поддържа
писмения си отговор. Оспорва ищецът да е бил заплашван по телефона, излага, че след
злополуката са водени разговори предимно със сина му и то по въпроси, свързани с
организацията на работата на пострадалия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото не е спорно, а и от представените преписи от Трудов договор №
006/02.09.2013 г., Споразумение № 00001/02.05.2017г. за прекратяване на трудово
правоотношение и трудова книжка се установява, че в периода 02.09.2013 г. –
02.05.2017 г. ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор, товарен автомобил
(международни превози)“ при ответника „Булем логистик" ООД, със седалище гр.
Варна.
От съдържащите се в преписката по съставяне на констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 21/2017г. на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на
5
МВР – Видин писмени доказателства – докладна записка от 13.03.2017 год.; КП за
ПТП с пострадали лица № 21 от 19.01.2017 год., АУАН № 17-0953-001299/19.01.2017
год., както и от Протокол за ПТП № 1316954/13.01.2017г., се установява, че 19.01.2017
г, около 13:50 ч., полицаи от група „Пътен контрол“ към РУ МВР – Видин са посетили
местопроизшествие в гр. Видин находящо се на път I-1 (Е79), км 13,000, „срещу изхода
на РСПАБ“. Като участници в ПТП са констатирани третото-лице помагач Ц. В. И.,
ЕГН **********, от гр. Видин, водач на специален автомобил, марка „Волво“ с ДК №
СА7839ХА, собственост на „Фейвър къмпъни“ ЕООД и ищецът П.В. Пеутурнов, от гр.
София, с влекач марка „Скания“ с ДК № СА4468ТТ, с прикачено полуремарке,
собственост на „Вип транспорт София“ ЕООД. Механизмът на настъпване на ПТП е
следният – при движение в посока от гр. Видин към гр. Дунавци водачът на МПС
„Волво“ е предприел обратен завой, при което е отнел предимството на другия
участник. Полицейските служители са възприели на място деформации по цялото
увреждащо МПС и по предната и страничната част на другото, а като материална щета
е отразен и един брой стълб за улично осветление. В докладната записка е отразено, че
водачът П. е леко ранен, а в протокола № 21/2017 год. е посочена диагноза по МКБ S
00.8 – „Повърхностна травма на други части на главата”.
Видно от постановление на прокурор при РП-Видин от 03.07.2017 г.
дружеството-собственик на управляваното от ищеца МПС е поискало прекратяване на
ДП № 3М 19/2017 г. по описа на ОД на МВР – Видин, образувано във връзка с
процесното ПТП за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „а“ във вр. с чл. 342,
ал.1, от НК, поради това, че застраховката на камиона е покрила щетите.
От наказателно постановление № 170953-001299 от 31.07.2017 г., издадено въз
основа на постановлението за прекратяване на РП-Видин и АУАН № 17-0953-
001299/19.01.2017 год., е видно, че във връзка с процесното ПТП, на третото-лице
помагач Ц. В. И. са наложени три отделни административни наказания – глоби, за това
че: не е съобразил поведението си с пътната маркировка, като е предприел обратен
завой при непрекъсната линия – нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП; не е пропуснал
попътно движещото се МПС при обратен завой, извършен при недостатъчна ширина и
така причинил ПТП; че не носи свидетелство за управление на МПС и контролен
талон. Като правни основания за налагане на глобите са посочени чл. 185 от ЗДвП, чл.
179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр. 4 от ЗДвП и чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП.
От лист за преглед на пациент в КДБ № 1124/19.01.2017 г., издаден от МБАЛ-
Света Петка АД – Видин, е видно, че ищецът е бил приет в болничното заведение за
времето от 14:15 ч. до 15:40 ч. по повод ПТП между ТИР и снегорин, за което били
уведомени органите на МВР. Пред медика пострадалият е съобщил, че има ясен
спомен за случилото се, няма гадене, повръщане, световътреж, а само главоболие. При
прегледа е установено, че ищецът е в добро общо състояние – бил е контактен,
адекватен, ориентиран за време и място. Установена е охлузна рана на челото и по
двете колена. Поставената водеща диагноза по МКБ е S 00.8 – „Повърхностна травма
на други части от главата“. На ищеца са направени и рентгеонграфии, поставена му е
инжекция против тетанус и му е взета кръвна проба за алкохол. Ищецът
собственоръчно е декларирал, че отказва хоспитализация след като е уведомен за
риска, който поема. От резултатите от извършените рентгенографии при приема му в
МБАЛ-Света Петка АД – Видин е видно, че не са установени травматични изменения
на гръден кош, бял дроб, корем, череп, шийни прешлени.
От болничен лист № Е20166538317/23.01.2017 г., продължен с болнични листи с
№ Е20178394094 от 07.02.2017 год. и с № Е20178394153 от 20.02.2017г., се установява,
6
че ищецът е бил в непрекъснат отпуск поради временна нетрудоспособност за периода
23.01.2017 г. – 25.02.2017г. И в трите болнични листа като причина за възникване на
оплакванията е вписана нетрудова злополука. Първият е издаден при диагноза
„повърностна травма на други части от главата“, а в последвалите с които отпускът е
удължен – при диагнози, съответно: „съчетана травма глава корем, контузия на
долната част на гърба и таза“ и „контузия на долната част на гърба и таза“.
Видно от амбулаторен лист № 000278/07.02.2017г. издаден от лекар специалист
по физикална и рехабилитационна медицина (съобразно служебния печат на лекаря-
специалист, положен в амбулаторния лист) на ищеца е назначено лечение с
нискочестотни токове и ултразвук за по десет дни, вследствие на болезнени и
ограничени движения в лумбалната област, при вписана в амб. лист анамнеза: „преди
три седмици при падане, контузил лумбосакралната област, имал и хематом, който се
разнесъл.“.
Въз основа на представеното по делото влязло в сила на дата 04.05.2018 год.
Разпореждане № 5104-03-76/13.04.2018г. на НОИ ТП Варна, с което станалата на
19.01.2017 год. злополука с ищеца П. В. П. е приета за трудова, съдът приема за
установено, че на 19.01.2017 год. за ищеца е настъпило травматично увреждане,
внезапно по своя характер, по време на работа на длъжността „шофьор, товарен
автомобил (международни превози)“ по съществувалото към момента трудово
правоотношение с работодателя „Булем логистик“ ООД, със седалище гр. Варна,
изразяващо се повърхностна травма на други части на главата, съчетана травма глава –
корем, контузия на долната част на гърба и таза. Контузио ет хематома париетис
абдоминис ант, хематома ет инфилтратус регио ингуиналис синистра, в резултат от
ПТП, което по своя характер е трудова злополука по смисъла на чл. 55 КСО.
С писмена покана от месец ноември 2017 год., ищецът поканил ответното
дружество да му заплати сумата от 20 000 лева – обезщетение за претърпените
вследствие на трудовата злополука неимуществени вреди.
От пътни листи за товарен автомобил, извършващ международен превоз серия Т
№ 002597/11.01.2017 г., № 284126/04.03.2017 г. и Т № 234130/19.03.2017 г. се
установява, че ищецът е управлявал товарен автомобил в периодите 11.01.2017 г. –
20.01.2017 г. (пробег 4860 км), 04.03.2017 г. – 11.03.2017 г. (пробег 4492 км) и 19.03.217
г. – 25.03.2017 г. (3992 км).
От показанията на Р.М. П.а – съпруга на ищеца, ценени съобразно разпоредбата
на чл. 172 ГПК, се установява следното: свидетелката узнала за катастрофата на
съпруга си лично от него. Прибрал се в дома им в шок и с порезни рани и стъкла по
главата. Имал имал лепенка на челото, хематом на слабините, охлузвания по краката,
оплаквал се от главоболие и болки в кръста, споделил и, че по чудо е останал жив. От
́
ищеца узнала, че му била оказана медицинска помощ във Видин и че отказал да остане
в болница за да не оставя без надзор стоката, която превозвал. Работодателят му
проявил безразличие към злополуката и заплашил ищеца, че ще има големи проблеми
ако си вземе болничен за трудовата злополука. Ищецът дълго време се възстановявал
от катастрофата и ходил на физиотерапия общо за тридесет дни, както и на нагревки за
десет дена. Приемал за около месец болкоуспокояващи, страдал от проблеми и със
съня. Движенията му били забавени, трудно ставал и сядал за около три месеца, а
болките в кръста продължават и понастоящем. Имал нужда от помощ при изправяне и
обуване, както и за излизане от дома. Притеснявал се, че не може да се грижи за
семейството си. Върнал се на работа през март 2017 год. без да е напълно възстановен.
7
От показанията на свидетелката Н.Г.Г., живее на съпружески начала със сина на
ищеца, ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява следното:
свидетелката узнала, че ищецът катастрофирал от сина му. Видяла ищеца на следващя
ден след прибирането му в гр. София – бил в шок, с охлузвания и порезни рани от
стъкло по лицето, ходел прегърбен. Оплакал се от болезнен оток ниско в слабините.
Накуцвал от травма в пръста на десния крак, страдал и от главоболие. Свидетелката
разбрала, че веднага след злополуката ищецът бил откаран в болница във Видин, но
отказал хоспитализация, тъй като носел отговорност за стоката в камиона. В София
личният му лекар назначил изследвания, физиотерапия и нагревки. За период от около
два-три месеца ищецът бил трудно подвижен, изпитвал болки при ставане, клякане и
лягане, което му пречело на нормалния ритъм на живот. Заради болките през първия
месец след катастрофата ищецът не можел да си върже сам обувките, нито да се обуе
или преоблече, да вдига тежко, както и да спи спокойно. Ищецът споделил, че е обиден
от липсата на интерес от страна на работодателя към състоянието му. Работодателят
му го накарал да се върне на работа през март 2017 г., но ищецът не бил възстановен
напълно физически и психически, имал проблеми със съня, изпитвал силна болка в
слабините и кръста. Свидетелката сочи, че болките в слабините продължили около
година, а тези в кръста съществували и понастоящем. Излага, че пострадалият не е
въстановен психически от злополуката и непрекъснато се връща към нея като
споделял, че само Господ го е запазил жив.
Чрез съдебна поръчка пред РС- София е изслушано заключението на съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р М.Х.М., от което заключение се
установява следното: В резултат на пътнотранспортната злополука ищецът е получил
следните травматични увреждания: 1) контузия на главата с охлузна рана и наличие на
чужди тела (стъкла); контузия на гръдния кош; 2) контузия на долната част но корема и
таза; 3) контузия с охлузна рана на лявата ингвинална област с развитие на инфилтрат
и хематом на дясната ингвинална област; 4) контузия на гръдния и поясния отдели на
гръбначния стълб; 5) контузия с охлузна рана на дясното коляно; 6) контузия с оток на
пръстите на дясното ходило. Установените повърхностни контузии са придружени с
развитие на кожни и подкожни кръвоизливи, на посттравматичен оток, болков
симптом и смущения във функцията. Най-значим бил хематомът на предната коремна
стена, причинен от волана, тъй като имало по - тежки разкъсвания на меките тъкани, и
голям посттравматичен оток, който е отзвучал много бавно. Контузията на гръбначния
стълб е довела до продължителни болки и функционални ограничения. Травмите
поединично и в съвкупност са причинили на ищеца временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, както и силни болки в острия период след травмата,
които постепенно са отзвучавали. Ищецът е изпитвал и страдания вследствие на
затрудненията, които е имал в началото с придвижването и ежедневния тоалет.
Проведеното лечение е продължило 34 дни, а възстановяването – около година.
Лечението било болнично с хирургическа обработка на раните, както и амбулаторно с
прием на болкоуспокояващи, прилагане на кожни мехлеми, и функционален покой на
засегнатите зони. Вещото лице е установило проведено физиолечение и
рехабилитация. При извършения преглед на ищеца във връзка с изготвянето на
експертизата, вещото лице е установило, че понастоящем функцията на засегнатите
анатомични области била възстановена, пострадалият се чувства добре, кляка напълно,
ходи на пръсти и пети без затруднения, констатирани са леко ограничени движения в
левия долен крайник; при навеждане напред ищецът споделил за болки в кръста, които
ирадират по левия крак. Понастоящем продължават проблемите на ищеца със съня и
спомените за инцидента. Според вещото лице, по делото няма данни за контузия в
лумбосакралната област около датата на ПТП, но при натиск от волана по предния
отдел на тазовия пръстен е възможна травма на поясния отдел на гръбначния стълб,
8
която да доведе до проява на симптоматика. Според заключението, изпълнението на
трудовите задължения на ищеца след 27.02.2017 г. е могло да доведе до по–бавно
отзвучаване на оплакванията и до по–дълъг възстановителен период.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че поради връзката помежду им е
възможно при удар върху тазовия пръстен натоварването да се пренесе в гръбначния
стълб - сакралната и поясната области, поради което е възможно да има оплаквания и
от гръбначния стълб.
Чрез съдебна поръчка пред РС- Видин е изслушано заключението на съдебно-
автотехническата експертиза изготвена от вещото лице инж. Р.П.И.. От заключението
се установява, че процесното ПТП е настъпило на твърдяните дата и място. Двете МПС
са се движили успоредно в една посока. Влекачът с ремарке, управляван от ищеца, се е
движил в лява пътна лента със скорост 78 км/ч, а снегоринът, управляван от третото
лице-помагач Ц. В. И. от гр. Видин – в дясната пътна лента със скорост от 15 км/ч;
когато двете МПС са били на разстояние около 11 метра, едно от друго,
специализираният автомобил (снегоринът) внезапно отнел предимството на другия
участник като предприел маневра обратен завой в опасната му зона. Последвал е
неизбежен удар между челната част на влекача и лявата странична част на снегорина,
като и двата автомобила спрели в левия заснежен банкет и получили тотални щети.
Според заключението, причината за произшествието е, че водачът на снегорина чрез
навлизане в лявата съседна пътна лента е отнел предимството на движещия се по нея
товарен автомобил, марка „Скания“. Ищецът не е могъл да предотврати ПТП по
какъвто и да е било начин, поради внезапното отнемане на предимството.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че скоростта на участниците в
пътнотранспортното произшествие не е измерена с тахографи поради деформирането
им, както и че ударът между двете МПС е бил неизбежен.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ по правната си същност е
безвиновна и гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за уврежданията,
причинени на работника или служители при изпълнение на неговите трудови
задължения, независимо дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на
длъжностно лице, тъй като работодателят е задължен да осигури безопасни условия на
труд и предотврати настъпването на злополуки. Работодателят носи имуществена
отговорност, както за имуществените, така и за неимуществените вреди, които са пряка
и непосредствена последица от трудовата злополука.
Установено е по делото, че злополуката, станала на 19.01.2017 год. при която
ищецът П. В. П. е получил повърхностна травма на други части на главата, съчетана
травма глава – корем, контузия на долната част на гърба и таза. Контузио ет хематома
париетис абдоминис ант, хематома ет инфилтратус регио ингуиналис синистра, е
трудова по смисъла на чл. 55 КСО и чл. 200, ал. 1 от КТ, тъй като са налице всички
елементи на този институт – увреждане на здравето на работника, което е внезапно по
9
своя характер; злополуката е настъпила по време на изпълнявана от работника работа
по трудово правоотношение с работодателя; в резултат на увреждането от злополуката
пострадалият е бил временно неработоспособен за периода от 19.01.2017 г. –
25.02.2017г., както и причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат
– временната неработоспособност. Установено е също, че в резултат на трудовата
злополука ищецът е получил
повърхностна травма на други части на главата, съчетана травма глава – корем,
контузия на долната част на гърба и таза. Контузио ет хематома париетис абдоминис
ант, хематома ет инфилтратус регио ингуиналис синистра; в изпитвал е силни болки в
острия период след травмата, които постепенно са отзвучавали; търпял е и страдания
вследствие на затрудненията, които е имал в началото с придвижването и ежедневния
тоалет. Проведеното лечение е продължило 34 дни – болнично с хирургическа
обработка на раните, както и амбулаторно с прием на болкоуспокояващи, прилагане
на кожни мехлеми, функционален покой на засегнатите зони, проведено е и
физиолечение и рехабилитация, а пълното възстановяване е било около година, като
понастоящем ищецът все още има проблеми със съня и спомените за инцидента.
Размерът на обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от
законодателя единствено от критерия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Съгласно
задължителните за съдилищата указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени с ППВС № 4/1968 год. /Раздел ІІ-ри от Постановлението/ определянето на
размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди следва да се извърши след
отчитане на характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата
при които е извършено, допълнително влошаване на здравето, морални страдания,
осакатявания и др.
В конкретния случай е установено, че ищецът е получил временно разстройство
на здравето неопасно за живота, търпени са силни болки за непродължителен период
от време (в острия период след травмата), търпени са и душевни страдания от
затрудненията, които ищецът е имал след травмите, с придвижването и ежедневния
тоалет, също за непродължителен период от време. Установено е също, че около месец
след пътната злополука, ищецът се е върнал на работа, както и че пълното
възстановяване му възстановяване е продължило около една година.
Съвкупната преценка на изложените факти, при съобразяване на средното ниво
на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към момента на
настъпване на увреждането налагат извода, че за обезщетяване на установените
неимуществени вреди от трудовата злополука ще е справедливо ищецът да получи
парично обезщетение в размер на около 14 месечни минимални работни заплати за
страната. С ПМС № 141/13.07.2017 год. за определяне на нов размер на минималната
работна заплата за страната, месечната минимална работна заплата през 2017 год. (към
момента на увреждането) е фиксирана на 460 лева. С оглед горното съдът приема, че
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е обезщетение в размер на 6500 лева.
ІІ. Относно наличието съпричиняване (проявена груба небрежност от ищеца) и
приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, наведено като възражение от третото лице-помагач
на страната на ответника – „Дженерали застраховане“ АД, със седалище гр. София,
съдът приема следното:
Небрежността като понятие в гражданското право е модел на поведение, свързан
с неполагането на дължимата грижа. Работникът действа при груба небрежност само в
случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
10
обстановка. Груба небрежност при трудова злополука е налице когато пострадалият е
предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да
настъпят или че ще ги предотврати. Грубата небрежност е тежко нарушаване на
дължимата грижа и такова поведение е правно укоримо, защото пострадалият е бил
длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа.
По делото няма нито едно доказателство, от което да се направи извод, че при
настъпване на пътнотранспортното произшествие ищецът е действал при груба
небрежност. По делото няма доказателства ищецът да е нарушил правилата за
движение, което нарушение (или нарушения) да е в причинна връзка с настъпилото на
19.01.2017 год. ПТП, поради което и доводите на третото лице-помагач на страната на
ответника – „Дженерали застраховане“ АД, със седалище гр. София, че за настъпилото
ПТП вината е изцяло на ищеца са несъстоятелни. Доводите, че ищецът е допринесъл за
настъпването на ПТП, като не е съобразил действителната пътна обстановка и е
предприел необезопасена маневра, с която вместо да избегне другото МПС, е
реализирал ПТП също са неоснователни. Както се посочи, не са ангажирани никакви
доказателства, че ищецът е нарушил правилата за движение, което нарушение (или
нарушения) да е в причинна връзка с настъпилото на 19.01.2017 год. ПТП.
Поради изложеното съдът приема, че груба небрежност от страна на
пострадалия – ищец няма, поради което и предпоставките на чл. 201, ал. 2 от КТ за
намаляване на отговорността на работодателя не са налице.
В обобщение първоинстанционното решение в обжалваните части е правилно и
следва да бъде потвърдено в тези части.
Наведените от ищеца във въззивната му жалба доводи, че не били съобразени от
първоинстанционния съд моралните вредите, които е търпял от липсата на адекватно
отношение на работодателя към здравословното му състояние и които също подлежат
на обезщетяване на основание чл. 200 КТ, съдът намира за неоснователни. Тези вреди
не подлежат на обезщетение на основание чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не са в пряка
причинна връзка с увреждащото деяние, а са резултат от характеровите и поведенчески
особености на управителя на дружеството-работодател.
Относно разноските:
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в
полза на ищеца П.П. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер
на сумата от 380 лева – заплатено адвокатско възнагражедние за един адвокат за
изготвянето на отговор на въззивната жалба на ответното дружество и процесуално
представителство по въззивната жалба, съгласно договора за правна защита и
съдействие № 835481/22.07.2020 год.
На ответника „Булем логистик" ООД, със седалище гр. Варна, разноски не се
присъждат. В случая договор за правна защита липсва – такъв не е представен по
делото. Във фактурата № 1141/09.06.2020 година, издадена от адв. Р. Живков от АК-
Варна, е вписано, че сумата от 840 лева (заплатена от ответника на дата 09.06.2020 год.
съгласно извлечението от банковата сметка на адв. Р. Живков) е за обжалване на
решение № 1878 от 04.05.2020 год. и за процесуално представителство пред въззивната
инстанция. Няма данни заплатеното адвокатско възнграждение да е уговорено (както
се посочи договор липсва), съответно да включва и защита по насрещната въззивна
жалба, която е подадена на 27.07.2020 год., т. е., месец и половина по – късно.
Водим от горното, съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1878/04.05.2020 год., постановено по гр. дело №
4853/2019 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е уважен за разликата
над 2500 лева до размера от 6500 лева, предявеният от П. В. П. ********** от гр.
София против „Булем логистик" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Генерал Киселов” № 12 иск с правно основание чл. 200 КТ
и ответникът „Булем логистик" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Генерал Киселов” № 12 е осъден да заплати на П. В. П.
********** от гр. София сумата от 4000 лева, съставляваща разликата над 2500 лева
до 6500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.01.2017 год.,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането
(19.01.2017 год.) до окончателното й изплащане, както и В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен за разликата над 6500 лева до размера от 10 000 лева, предявеният от П. В.
П. ЕГН ********** от гр. София против „Булем логистик" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Генерал Киселов” № 12 иск с правно
основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на трудова злополука,
настъпила на 19.01.2017 год., ведно със законната лихва върху горната сума, считано
от датата на увреждането (19.01.2017 год.) до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА „Булем логистик" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Генерал Киселов” № 12 да заплати на П. В. П. ЕГН
********** от гр. София, ж. к. Сердика, бл. 19, вх. 1, ет. 12, ап. 46 сумата от 380 лева
(триста и осемдесет лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Първоинстанционното решение в частта му, с която искът на П. В. П. ЕГН
********** от гр. София против „Булем логистик" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Генерал Киселов” № 12 по чл. 200 КТ
е уважен до размера на сумата от 2500 лева, както и в частта му, с която искът на П. В.
П. ЕГН ********** от гр. София против „Булем логистик" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Генерал Киселов” № 12 по чл .200 КТ е
отхвърлен за разликата над 10 000 лева до претендираните 20 000 лева, не е обжалвано
и в тези части е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на Ц. В. И., ЕГН **********, с адрес:
гр. Видин. ул. "Владикина" № 48 и на „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” №
68, в качеството им на трети лица-помагачи на страната на ответника „Булем логистик"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Генерал
Киселов” № 12.
Решението може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл. 280, ал.
1 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13