РЕШЕНИЕ
№
292
гр. Русе, 09.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
КАН дело № 284 по описа за 2021
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Н.Р. ***,
чрез пълномощник адв.В.Ф. ***, против Решение № 371 от 21.07.2021 г.,
постановено по АНД № 1113/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 19-4569-000398 от 04.12.2019 г. на Началник РУ
към ОДМВР – Русе, РУ Две могили, с което на Н.Р., за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени комулативно
следните наказания - „глоба” в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Основният аргумент е за неправилно приложение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Наведени са и доводи за нарушение на разпоредбите на
чл. 33 ал. 2 и чл. 36 ал. 2 ЗАНН при издаване на НП. Иска се да се отмени
решението и да се постанови друго, с което да се отмени наказателното
постановление. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение за двете
инстанции.
Ответната страна в производството не
депозира становище.
Представителят на РОП счита жалбата за
неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
За да постанови
оспореното в настоящото производство решение, Русенският районен съд е приел,
че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна
на наказателното постановление. По съществото на спора въззивният съд е счел,
че административното нарушение е правилно установено и доказано, а наложеното
наказание е правилно индивидуализирано. Изложени са мотиви по наведените от
жалбоподателя възражения за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 33 ал.
2 ЗАНН от наказващия орган, както и относно липсата на предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Решението е правилно.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на материалния закон и при липса на съществени
процесуални нарушения. Наведените касационни оплаквания са същите, каквито са
посочени и в хода на въззивното производство и на които районният съд е дал
подробен и аргументиран отговор в мотивите си, поради което следва да се
препрати към тях на основание чл. 221 ал. 2 АПК.
В допълнение касационният състав
намира за необходимо да добави и
следното:
Административнонаказателната
отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана за това, че на 16.10.2021
г., около 11.10 ч., в Община Иваново, на път Първи клас № 5, км.20+800 в посока
към гр.Бяла, е управлявал лек автомобил „Мицубиши“ с рег. № ВТ 0247 ВР,
собственост на Бончо Колев Бонев, за който административнонаказващият орган е
установил, че е моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация
от 25.06.2019 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, т. е. е МПС, за което собственикът
не е изпълнил задължението си в двумесечен срок от придобиване на собствеността
да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за
придобита собственост с данни на праводателя. Установено е, че касаторът е
закупил МПС на 24.04.2019 г., когато в системата на ответника е регистриран
договор за продажба на посоченото МПС с нов собственик - жалбоподателя. При тези данни,
които фактически не се оспорват и от двете страни, административнонаказващият
орган е счел, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП и по този
начин осъществил състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон. Съгласно последната разпоредба се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер. Видно от изложеното в санкционната
норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП са предвидени санкции за две отделни
нарушения - или за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред,
или МПС-то е регистрирано, но е без табели с регистрационните номера. Т. е.
налице са две алтернативни хипотези. В случая АНО е наложил на жалбоподателя
административни наказания на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - за управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, поради обстоятелството, че същото е със служебно
прекратена регистрация.
Неоснователно е възражението
на касационния жалбоподател относно приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗААН.
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за квалифицирането
на процесното нарушение като „маловажен случай“. Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. ЗАНН не съдържа
легално определение на понятието "маловажен случай", затова на
основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно следва да се приложи НК.
Според чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Касационният съд приема, че
"маловажен случай" ще е налице, ако съвкупната преценка на посочените
по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. В настоящия казус обстоятелството,
че касаторът бил изпълнил всички останали задължения в качеството му на водач
на МПС – сключена застраховка „Гражданска отговорност“, заплатена винетна
такса, преминат технически преглед на автомобила, не обуславят случая като
маловажен. Цитираните задължения произтичат от закона и неспазването им влече
след себе си съответната административнонаказателна отговорност. Изпълнението
им не може да бъде ценено като смекчаващо обстоятелство при констатирано
административно нарушение. Не е без значение и обстоятелството, че процесното
МПС е управлявано близо четири месеца, след изтичане на срока, съгласно който Н.Р.
е бил длъжен да регистрира автомобила съгласно разпоредбата на чл.145 ал. 2 ЗДвП и след служебно прекратената му регистрация съгласно чл. 143 ал. 15 ЗДвП,
което ясно говори за трайно незачитане на законовите разпоредби от касатора. В заключение следва да се отбележи, че настоящия
съдебен състав счита, че посочените от жалбоподателя факти не са от категорията
обстоятелства, които да отличават случая с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновени нарушения от същия вид, респективно - които
да обуславят извод за маловажност на случая и за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
По отношение на наведените доводи за
незаконосъобразност на НП, тъй като в случая не е била налице хипотезата на чл.
36 ал. 2 ЗАНН, следва да се отбележи следното: Както и районният съд е
отбелязал АНО правилно се е произнесъл на основание чл. 36 ал. 2 ЗАНН - въз
основа на постановлението на прокурора, което обстоятелство изрично е
отбелязано в НП. В хода на въззивното производство са събрани достатъчно
доказателства, че първоначално АУАН и преписката са били изпратени на РП – Русе
по реда на чл. 33 ал. 2 ЗАНН, като след произнасянето на прокуратурата с
постановление от 15.11.2019 г., с което е отказано да бъде образувано наказателно
производство и е изпратена преписката обратно на РУ Две могили, АНО се е
произнесъл с процесното НП. Разпоредбата на чл. 36 ал. 2 изрично предвижда, че
„Без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган“.
Т.е. законът изрично предвижда когато прокурорът е отказал да образува
наказателно производство и преписката е препратена на АНО, НП да се издаде въз
основа на прокуроското постановление, а не както твърди касатора - да се
съставя нов АУАН и въз основа на него да се издава НП!
Колкото до възражението, че
прекратяването на административнонаказателната преписка по реда на чл. 33 ал. 2 ЗАНН не било направено при изпращането й в прокуратурата, както изисква закона,
а с резолюция от по-късна дата, следваща тази на процесното НП, касационният
състав напълно споделя становището на въззивния съд, че това нарушение не е от съществените,
които могат да обусловят отмяна на НП. Не е нарушен и принципа „non
bis in idem“, тъй като
срещу касатора не е било образувано никога наказателно производство за
процесното нарушение. Изпращането на преписката до РП не означава образуване на
наказателно производство, а само извършване на проверка, което е изрично
посочено и в постановлението на прокурора.
Поради гореизложеното касационният
съд счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно решение, което
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
371 от 21.07.2021 г., постановено по АНД № 1113/2021 г. по описа на Районен съд
- Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-4569-000398 от
04.12.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР – Русе, РУ Две могили.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.