Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.07.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на деветнадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 2948 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № ІІ-55-4607 от 08.01.2019 г. постановено
по гр.дело № 60283/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 55 състав, е отхвърлен, като
неоснователен предявеният от А.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, Бизнес сграда „*****/ чрез адв.Х.М./,
срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, иск по
чл.357, вр. чл.358, ал.1, т.1 КТ за отмяна на
дисциплинарно наказание „ забележка“, наложено със заповед № 97/18.07.2017 г.
на работодателя. С решението на съда е отменено на основание чл.357, вр. чл.358, ал.1, т.2 КТ, дисциплинарно наказание „
предупреждение за уволнение“, наложено на А.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, Бизнес сграда „*****/ чрез адв.Х.М./,
заповед № 98/18.07.2017 г. на Изпълнителния директор на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, като незаконосъобразно. С решението на
съда е осъден, на основание чл.38 ЗА, вр. чл.78, ал.1 ГПК, „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати на адвокат Х.А.М., с адрес: ***,
Бизнес сграда „*****, сумата 200 лв.- разноски за настоящото производство. С
решението на съда е осъдена А.М.С., ЕГН **********, да заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД,
ЕИК *****, сумата 100 лв.- разноски за настоящото производство. С решението на
съда е осъден „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати по сметка на Софийския
районен съд, сумата 50 лв.- държавна такса за настоящото производство.
Срещу решението на СРС, 55 с-в, е постъпила въззивна жалба от „О.Ф.Б.“ ЕАД, ***, подадена чрез юрк.Я.М., с искане същото да бъде отменено, в частта, с
която е уважен предявения иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание на
ищцата- „предупреждение за уволнение” и вместо това да бъде постановено друго,
с което предявения иск да бъдe отхвърлен. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение
на материалноправни
разпоредби на закона. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец А.М.С.,
чрез пълномощника си адв.Х.М. оспорва жалбата, по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263,
ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Не претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на
разглеждане във въззивното производство е предявеният
от ищеца иск с правно основание чл.357, ал.1 вр. с
чл.188, т.2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като постановено при спазване
на съдопроизводствените правила и материалния закон,
и при обоснованост на правните изводи, поради
което настоящата въззивна нстанция споделя окончателния
извод на първоинстанционния съд за основателност
на предявения от ищцата А.М.С.
срещу ответника „О.Ф.Б.“ ЕАД, ***, иск с правно
основание чл.
357, ал.1 вр. с чл.188, т.2 от КТ за отмяна на
атакуваното дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение”, като
незаконно. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от
него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. В
обжалвания съдебен акт са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между
страните и разрешаването на правния спор. Противно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед
данните по делото. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
В настоящия случай, основанието обосновало
издаването на процесната заповед № 98/ 18.07.2017 г. за налагане на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”, видно от мотивите на
същата, е извършването от страна на А.М.С.,
на длъжност: Специалист връзка с клиенти/ входящи повиквания/ в „О.Ф.Б.“ ЕАД, ***, Отдел- Централизирано
събиране на вземания/ ОЦСВ/, на нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо
се в неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникването на
трудовото правоотношение/ чл.187, ал.1, т.10 от КТ/, а именно: неизпълнение на
трудови задължения по длъжностна характеристика: i/ отговаря за поддържане на коректна база от данни с
информация за длъжниците на дружеството, както и за
своевременното й актуализиране, и ii/ отговаря за опазване на фирмената тайна и
поверителната информация. В заповедта е посочено също така, че ищцата е
извършила и нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неспазване на
технологичните правила/ чл.187, ал.1, т.3 от КТ/, предвидени в „ Процедурата за
управление на просрочени вземания на дружеството“, като конкретно по кредит
*********, са установени следните нарушения: 1./ съществено разминаване между
въведената информация в Инкасо системата и реално осъществения с длъжника
разговор; 2./ разкриване информация на длъжника, свързана с причините за отказа
да му бъде направена исканата от него
отстъпка, което било в разрез с решението на компетентния орган и съставлявало
поверителна вътрешно- фирмена информация, която не подлежи на разкриване пред
длъжника; 3./ липса на отразяване в Инкасо системата на изискуемата информация
при поето от длъжник обещание за плащане по телефон. В заповедта е посочено, че
нарушенията са установени при извършени на 22.06.2017 г. проверки от
оперативния директор г-н Е.К..
Съгласно разпоредбата
на чл.195, ал.1
от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага. Разпоредбата
на чл.186 от КТ
дефинира нарушението на трудовата дисциплина, като "виновно
неизпълнение на трудовите задължения", а разпоредбата на чл.187 от КТ посочва по изчерпателен начин видовете нарушения на трудовата
дисциплина.
Съобразявайки цитираните
законови разпоредби с оглед всички обстоятелства
по делото, съдът намира, че
атакуваната от ищеца заповед за налагане
на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е незаконосъобразна.
Съдът приема, че наложеното на ищцата
дисциплинарно наказание се явява
незаконно по следните съображения: Ищцата оспорва правилността и законосъобразността на издадената от ответника
заповед, като твърди, че не
е извършила нарушение
на трудовата дисциплина, обосноваващо наложеното й от
работодателя дисциплинарно наказание "предупреждение
за уволнение". В случай на оспорване на дисциплинарното
наказание от страна на работника
или служителя, доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя.
В настоящия случай работодателят-
ответник не е ангажирал безспорни и категорични доказателства, установяващи
вменените на ищцата А.М.С. с процесната заповед
нарушения на трудовата дисциплина, визирани в цитираните по- горе разпоредби на
чл.187, ал.1, т.3 и т.10 от КТ, обосновали налагането на дисциплинарно
наказание. Съвкупният анализ на събрания в процеса доказателствен
материал /писмени доказателства/ не може да обоснове извод на въззивния съд за законосъобразност на наложеното на ищцата
дисциплинарно наказание. Противно на изложеното във въззивната
жалба, в процесния случай не се установява по
несъмнен начин обстоятелството, че ищцата е извършила посочените в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, които
да са основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл.188, т.2 от КТ-
предупреждение за уволнение.
Описаните в процесната
заповед действия, респективно бездействия, квалифицирани от работодателя-
ответник, като извършени от ищцата дисциплинарни нарушения, не могат да бъдат
подведени под диспозицията на цитираните по- горе нормативни разпоредби и
съответно- да бъдат квалифицирани, като дисциплинарни нарушения по смисъла на
чл.186 от КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е
виновното неизпълнение на трудовите задължения, и по смисъла на чл.187 от КТ, в
който са посочени конкретните дисциплинарни нарушения, обосноваващи
ангажирането на дисциплинарна отговорност. Ангажираните от работодателя-
ответник в тази насока доказателства не са годни и достатъчни да установят
наличието на горепосочените дисциплинарни простъпки
В настоящия
случай от страна на ответника
„О.Ф.Б.“ ЕАД, ***, чрез неговия
процесуален представител не са
ангажирани и представени в първоинстанционното производство доказателства, обосноваващи извод за законосъобразност
на наложеното на ищцата А.М.С. дисциплинарно наказание
и в частност- за извършването от нейна страна на посоченото
в заповедта нарушение на трудовата дисциплина.
Съвкупната преценка на събрания в процеса
доказателствен материал налага приемането на правен извод, че
в процесния случай дисциплинарното наказание е наложено, без наказаният
работник да е извършил вменената му от работодателя
дисциплинарна простъпка.
При тези данни и доказателства се налага извод, че
дисциплинарната отговорност на ищцата А.М.С. е ангажирана за извършването на
действия, които от една страна не могат да бъдат квалифицирани като дисциплинарни
нарушения по смисъла на чл.186 от КТ и чл.187, ал.1, т.3 и т.10 от КТ, и от
друга страна- не са безспорно установени при условията на пълно доказване от
страна на ответника. При това положение наложеното на А.М. Стоянова дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение” се явява незаконно и като такова
правилно е отменено с обжалваното решение. Първоинстанционният
съд, като е достигнал до същия правен извод е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание
чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
По отношение
на разноските за въззивното производство.
При този изход на спора, на въззивника- ответник не се следват разноски за настоящата
инстанция. При липса на направено искане за присъждане на разноски, такива не
следва да се присъждат и на въззиваемата страна- ищец
по делото.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № ІІ-55-4607 от 08.01.2019 г.
постановено по гр.дело № 60283/2017 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 55 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280,
ал.3, т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.