РЕШЕНИЕ
№535
гр. Кюстендил, 25.06.2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия , в открито заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АНДРЕЙ РАДЕВ
При участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА ,като разгледа докладваното от съдия Радев гр.д.№ 1323/2017 год.,за да се произнесете в предвид следното:
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,БУЛСТАТ 12144ббб5/адрес на управление на дейността-гр.София,ул.Траф Игнатиев" № 2,ет.4,съдебен адрес-***,офис 114/чрез адвокат Росица Зафирова-Иванчева, е предявил против Е.Х.Б.,ЕГН ********** ***, иск да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 2 344,25-две хиляди и триста и четиридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки,представляваща изплатеното от ищеца по Щета № 111276/05.12.2011 год.обезщетение,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и на сторените по делото разноски.
В срока за отговор на ИМ ответника изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция,прави доказателствени искания.
КРС,спед като обсъди събраните доказателства при условията на чл.235,ал..2 и 3 ГПК,приема за установено следното:
На 22.11.2011 год.ответникът управлявал лек автомобил марка
„Рено",модел „Талиф" с ДК СА 56 51 КА,собственост на „Дана-
Трейд"ЕООД,в гр.София по ул."Симеоновско шосе" в посока към
бул."Черни връхи, когато при кръстовището с околовръстен път,
предприемайки маневра „ляв завой" не пропуснал движещият се срещу
него лек автомобил марка „Мерцедес" с ДК № СА 87 87 КР ,в резултат на
което възникнало ПТП,при което били причинени материални щети по
двата автомобила.На място пристигналите полицейски служител и,след
оглед на произшествието,изготвили протокол за ПТП №
1430902/22.11.2011 год. /л.4/,изг.от мл.автоконтрольор Х. Х.,подписан от него и водачите,участници в ПТП,в който било отразено че причина за произшествието е нарушаването на правилата за движение по пътищата от ответникът,вкл. като били описани и част от нанесените на двата автомобила щети.В протокола липсва отразен застраховател /издател на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" за управляваният от ответникът лек автомобил. Липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност" се установява и от справката от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд /л.6/.Съгласно експ.з-ние вх.№ 10788/25.0.2018 год./л.87-89/,изп.от в.л. инж.Н.В. ответникът е причина за настъпването на ПТП,като необходимата сума за отстраняване на повредите на вторият автомобил,участващ в ПТП е 2344.26 лв.Против ответникът били изготвени АУАН /служебна бележка на л.5/за установяване на административни нарушения по чл.179,ал.1,т.5,пр,5 от ЗДвП и чл.182,ал.1,т.1 от ЗДвП,съответно били издадени Наказателни постановления.От писмо вх.№ 10069/18.01.2018 год./л.76-80/ и приложените към същото справки и НП се установява,че на ответникът са наложени административни наказания за цитираните нарушения,като НП са връчени при усл.на чл.58,ал.2 ЗАНН.По делото се представи като доказателство жалба на ответникът против посочените НП,без доказателства да е образувано НАХД пред СРС,до когото е депозирана жалбата.След ПТП водачът на увреденият автомобил подал до ищцовият фонд уведомление за имуществени вреди /л.7/,били изготвени съответно доклад по щета за имуществени вреди /л.8/,техническата експертиза по щета № 111276/05.12.2011 год./л.9/ оценила щетите на
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните доказателства.
Съобразявайки горното съдът счете,че предявеният иск е допустим и основателен,поради което ще се уважи.Мотивите на съда са следните:
За да се ангажира отговорността на ответника по чл, 288, ал. 12, във вр. с ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ (отм.)/квалификация на иска дадена от съда на основание фактическите обстоятелствата които се основава,следва да бъде осъществен следния фактически състав: 1) Гаранционният фонд да е заплатил обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, и за вреди на чуждо имущество, 2) пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията на Република България, 3) ПТП да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, 4) виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Осъществяването на горния фактически състав има за последица встъпване на Гаранционния фонд в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл. 288, ал.8 от КЗ (отм.), т.е. притезанието на фонда възниква на две отделни основания -суброгация в правата на увреденото лице по чл. 45 ЗЗД до размера на платеното и вземане против виновния водач за разноските за определяне и изплащане на обезщетението по силата на законовата норма на чл. 288, ал.8 от КЗ (отм.).
Съдът счита,че събраните по делото доказателства установяват основателността на исковата претенция.На първо място ответникът е управлявал МПС,за което собственикът му-„Дана Трейд"ЕООД към датата на ПТП не е имало сключена задължителна застраховка ГО.Ответникът,макар и не собственик на автомобила, е имал задължението да провери дали за същият има сключена задължителна застраховка ГО и да не го управлява, ако не е имало такава.В разпоредбата на § б, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието "пътнотранспортно произшествие" - събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Изготвените против ответникът НП ,протокола за ПТП и експ.з-ние на вещото лице инж.В. ,обсъдени в съвкупност обуславят извода на съда,че виновен за ПТП,от което са причинени имуществени вреди на трето лице-повреди на управляван от последното и негова собственост лек автомобил,е ответникът. Действително с оглед т. 15 от ТР № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и във вр. с чл.ЗОО ГПК наказателното постановление или актът на съда за неговата отмяна по НАХД имат за предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, поради което те не обвързват гражданския съд относно вината на дееца и противоправността на деянието.Поради тази причина дали издадените против ответникът НП ще бъдат отменени,или не е обстоятелство без значение за настоящият процес.Представената от ответникът жалба е само доказателство,че горните се обжалвала дали жалбата е допустима и основателна е въпрос в прерогативите на решаващият съд,до който е изпратена.По делото обаче е приет като доказателство протокол за ПТП,изготвен от служител на служба за контрол на МВР ,която е имала задължението да посети мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т.ч., когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети /т, 7/.Многократно ВКС се е произнасял, че протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ на основание чл. 179, ал. 1 ГПК и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Ако пътно - транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице,какъвто очевидно е и настоящият казус, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, но се ползва с такава за констатираното положение на участвалите в ПТП моторни превозни средства. Доколкото протоколът за ПТП не съдържа пряко възприети от съставителя му като длъжностно лице факти, ако не е подписан от участвалите в ПТП лица, в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на ответника, което може да се извърши с автотехническа експертиза и свидетелски показания. Ако протоколът за ПТП е подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страните.В казуса протокола за ПТП е подписан и от ответникът,поради което се ползва с доказателствена стойност относно нарушаването на правилата за движение по ЗДвП от негова страна и причинно-следствената връзка между това и реализираното ПТП.В допълнение и неоспореното експ.з-ние на инж.В.,вкл. в устно допълнената му и уточнена в о.с.з. част потвърждава горното,а от това и извода на съда че причинител на ПТП е ответникът, който освен нарушаване на ЗДвП е нарушил и КЗ,управлявайки лек автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност на амвтомобилистите". Ангажираните в хода на делото от ответникът гласни доказателства-свидетелски показания,не разколебават горния извод на съда,за да се приеме, че в протоколът за ПТП, в частта относно механизма на настъпването му, са удостоверени неверени,или непълни обстоятелства,а именно наличието на светофарна уредба,чийто сигнал /даващ предимство на ответникът е нарушена от вторият участник в ПТП,а от друга страна и поради изложеното по-горе не следва да се обсъждат.Следва да се отбележи,че показанията на св.Х. Б. относно механизъм и причина за възникване на ПТП не са преки/а въпреки показанията на св.Димитров за наличието на светофарна уредба-заключението на в.л. инж.В. в устно допълнената му в с.з. част ги опровергават- дори и при наличието на такава предимството за движение по пътя не е било за ответникът/а за вторият участник в ПТП.
Представени са по делото доказателства,че при спазване изискванията на КЗ-при наличието на уведомление за имуществени вреди от пострадалото лице ищцовият фонд е образувало преписка по щета,по която с помощта на вещо лице е описало и оценило стойността на щетите по лекият автомобил на същото,експертизата относно стойността на вредите се потвърждава и от приетата като неоспорена в исковото производство такава на в.л. инж. В., стойността на щетите е изплатена на пострадалия на 02.09.2014 год./към тази дата съобразно удостоверенията за постоянен и настоящ адрес на л.45 и 46 от делото ответникът все още не е регистрирал настоящ адрес,различен от постоянният му в гр.Кюстендил/,а ответникът е бил поканен да изплати на ищеца доброволно платеното от последният.Действително ответникът не е получил лично регресната покана, лесно обяснимо с обстоятелството че не е бил открит на посоченият от самият него в протокола за ПТП-постоянен адрес,непроменен по съответният ред към датата на п о каната, което не следва да се отчита неблагоприятно по отношение на ищеца.
Възражението на ответникът,че вземането на ищеца е погасено по давност е неоснователно.Давността започва да тече от датата, на която ищцовият фонд е изплатил обезщетението на пострадалия,а това е 02.09.2014 год. е 5-петгодишна и към датата на предявяване на иска /10.07.2017 год./ не е изтекла.В този смисъл и т. 14 от Постановление на Пленума на ВС № 7/77 г. от 04.10.1978 г.,съгласно която по отношение на регресните искове на застрахователя, респективно на Гаранционния фонд, се прилага общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, чийто начален момент е плащането на застрахователно обезщетение на правоимащите лица.
Основателен е искът и за присъждане на законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Възражението на ответника,че не е надлежна страна в процеса ,а такава е възложителят на работата му е неоснователно.Право,а не задължение,на ищеца е да потърси платеното от прекият причинител на вредата,а не от лицето по чл.49 ЗЗД работодател,или възложител на работа на ответника,като в този смисъл е Решение № 152 от 2.02,2011 г. на ВКС по т. д. № 51/2010 г., I т.Отделен е въпросът,че твърдението на ответникът,че на процесната дата е управлявал МПС при хипотезата на чл.49 ЗЗД не се и доказа.Твърденията му,че се е намирал в трудови правоотношения с посоченият работодател ,собственик на управляваният от ответникът автомобилна които не е имало валидна застраховка „ГО",се опровергават от официален документ, а показанията на допуснатият му до разпит свидетел-В. Д. не установяват конкретно на процесната дата ответникът да -е управлявал МПС,при или по повод възложена му работа от възложителят-собственик на МПС,която е пряко свързана с управлението на последното.
Съобразно изхода от делото съдът ще присъди на ищцовият фонд всички сторени по делото разноски-сумата от 388.77-триста и осемдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки.
Водим от горното и на осн.чл.288/ал.12 КЗ /отм/,съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Х. Б.,ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,БУЛСГАТ *********,адрес на управление на дейността-гр.София,ул."Граф Игнатиев" № 2/ет.4/сумата от 2 344,25-две хиляди и триста и четиридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки,представляваща изплатеното от ищеца по Щета № 111276/05.12.2011 год.обезщетение,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е.Х.Б.,ЕГН ********** ***,ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,БУЛСГАТ *********,адрес на управление на дейността-гр.София,ул.Граф Игнатиев" № 2,ет.4,сумата от 388.77-триста и осемдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки, представляваща сторените от последният разноски по воденето на в делото.
|
РАЙОНЕН СЪД |
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,чрез връчване на преписи,които срок не тече за времето от 15.07.2018 год. до 02.09.2018 год, вкл.