Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 29.03.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IIІ въззивен
състав в публично заседание на втори февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН УРУМОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Д. Пиралкова, с участието на прокурор Мартин Бешков, като разгледа
докладваното от съдия Урумов ВНОХД №
5820 по описа за 2017 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 29.09.2015 г., постановена по НОХД № 5841 /
2015 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105 състав е признал подсъдимия Н.Т.К. за виновен за
това, че на 24.06.2014 г., около 17:00 часа, в гр. София, ж.к. “*****“, зад
бинго зала “Е.Б.“, до пазар “*****“, като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си отнел чужди
движими вещи – един брой найлонов плик,
зелен на цвят на стойност 0,14 лева, един брой ключ за апартамент на стойност
1,40 лева, един брой чип (електронен ключ ) на стойност 4,20 лева, един брой
носни кърпи на стойност 0,30 лева, един брой портфейл на стойност 7,00 лева,
парична сума в размер на 18,00 лева и един брой дамски сгъваем чадър на
стойност 4,90 лева, всичко на обща стойност 35,94 лева от владението на К.А.И.с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила ( блъснал
свид. К.И.по гърба, вследствие на което тя паднала на земята и взел
гореописаните вещи ), поради което и на основание чл.198, ал.1, пр.1 във вр. с
чл.63, ал.1, т.3 във вр. с чл.78а, ал.6 от НК във вр. с чл.303, ал.2 от НПК го
е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил възпитателна мярка по
реда на чл.13, ал.1, т.5 от Закона за борба срещу противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните – “Поставяне под възпитателен надзор на обществен
възпитател за срок от една година“, изпълнението на която е възложена на
Местната комисия по настоящия адрес на подсъдимия, Район “*****“. На основание
чл.189 от НПК, съдът е възложил в тежест на подсъдимия Н.Т.К. направените по
делото разноски.
Срещу така постановената присъда е
постъпила протест от прокурор при Софийска районна прокуратура, в който се
твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Излагат се доводи, че
при постановяването ѝ съдът е допуснал нарушение на материалния закон,
доколкото не са били налице основания за прилагане на чл.78а от НК. Прави се искане за отмяна на присъдата в
протестираната ѝ част и налагане на наказание “Лишаване от свобода“,
изпълнението, на което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК. С протеста не
се правят искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 14.12.2017
г., по реда на чл. 327 от НПК, въззивният съд прецени, че обжалваната присъда е
от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивната инстанция по
съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание
и прие, че наличните по делото доказателства позволяват да бъде извършена
инициираната с протеста проверка, поради което не допусна събирането на
допълнителни доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд
представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста. Изразява
становище, че спорният по делото въпрос е към кой момент е следвало да се
прецени дали са налице основанията на чл.78а от НК, а именно преди или след
редукцията по чл. 63 от НК, като доколкото е налице противоречива практика в
тази насока, правилно е приложен по-благоприятната за подсъдимия възможност.
Намира присъдата за правилна и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия Н.Т.К. – адв. Г.
намира протеста на Софийска районна прокуратура за неоснователен. Застъпва
тезата, че единственото възможно наказание, предвидено в материалния закон,
което може да бъде наложено на подсъдимия, е до три години “Лишаване от
свобода“, като нормата е императивна и не подлежи на тълкуване. Твърди се, че в
протеста е посочено неясно точно коя алинея на разпоредбата на чл.78а от НК е
приложена в нарушение на материалния закон. Предвид горните съображения се моли
протестираната присъда да бъде оставена в сила.
В правото си на лична защита,
подсъдимият Софийска районна прокуратура заявява, че се придържа към казаното
от защитника си, като посочва, че е в десети клас и продължава да учи. В
предоставената му възможност за последна дума подсъдимото лице моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Производството
пред Софийски районен съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК ( съкратено
съдебно следствие ), като на основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимият Н.К. е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
съгласието му е одобрено от първоинстанционния съд.
Съобразявайки
разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, съгласно която в случаите по чл.372, ал.4
от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е приел за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание. Законосъобразна е и
констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
доказателствата, събрани в досъдебното производство и липсват основания за
корекция на този извод на Софийски районен съд.
Въззивният
съд, също както първия съд прие, че фактите, посочени в акта на обвинението и
признати от подсъдимия, се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, което налага извод за възприемане в цялост на същите съобразно
отразяването им в обвинителния акт.
Предвид изложеното, въззивната инстанция приема фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и възпроизведени в мотивите на обжалваната присъда, а именно:
Подсъдимият
Н.Т.К. е роден на *** ***, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан,
с начално образование, живущ ***, с ЕГН **********.
Към
датата на инкриминираното деяние подс. Н.К. бил непълнолетен, ученик, не е бил
осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност, не е воден на отчет
и не е известен на ИДПС, като по отношение на него не са прилагани и
възпитателни мерки по ЗБППМН.
На
24.06.2014 г., около 17:00 часа, свидетелката К.А.И.вървяла зад бингозала “Е.Б.”,
находяща се до пазар “*****” в гр. София, ж.к. “*****“. В ръката си тя държала
два найлонови плика – един оранжев и
един зелен. В последният свид. К.И.носила свои собствени движими вещи : един
брой найлонов плик, зелен на цвят на стойност 0,14 лева, един брой ключ за
апартамент на стойност 1,40 лева, един брой чип (електронен ключ ) на стойност
4,20 лева, един брой носни кърпи на стойност 0,30 лева, един брой портфейл на
стойност 7,00 лева, парична сума в размер на 18,00 лева и един брой дамски
сгъваем чадър на стойност 4,90 лева.
Около
17:00 часа на посочената дата подсъдимият Н.Т.К. бил зад
бингозала “Е.Б.”, находяща се на горепосочения адрес и вървял зад свид. К.И..
Той забелязал, че тя носи в ръце найлонови пликове и решил да вземе някакви
вещи от нея като сломи съпротивата й със сила. За целта свид. К.И., блъснал я
по гърба, като вследствие на употребената сила последната паднала на земята.
След това подсъдимият взел зеления найлонов плик на стойност 0,14 лева, един
брой ключ за апартамент на стойност 1,40 лева, един брой чип (електронен ключ )
на стойност 4,20 лева, един брой носни кърпи на стойност 0,30 лева, един брой
портфейл на стойност 7,00 лева, парична сума в размер на 18,00 лева и един брой
дамски сгъваем чадър на стойност 4,90 лева.и се отдалечил от
местопроизшествието. Впоследствие отворил зеления плик, видял в него
портмонето, съдържащо 18,00 лева, и чадъра, извадил ги и ги прибрал в себе си.
Найлоновия плик с останалите вещи подсъдимият Н.К. изхвърлил в близост до бингозала
“Е.Б.“.
В
същото време свид. Е.Х.Т.била в района на бингозала “Е.Б.“ и чула вик за помощ.
Тя забелязала възрастна жена – свид. К.И.на земята, отишла при нея и я попитала
какво се е случило. Свид. К.И.й разказала, че някой я е бутнал отзад, тя е
паднала на земята и този който я е бутнал й взел торбата. Свид. Е.Т.позвънила
на телефон 112.
На
местопроизшествието били изпратени служители при 08 РУ - СДВР. Бил извършен
оглед на местопроизшествие, при който били направени необходимия брой
фотоснимки, като била иззета един брой дактилоскопна следа от зелен найлонов
плик, намерен на земята зад бингозалата. Същият, както и вещите в него били
приобщени към материалите по делото като веществени доказателства, като на
последните бил извършен е оглед.
В
хода на разследването В.К.Д.– майка на подсъдимия Н.К. предала с протокол за
доброволно предаване парична сума в размер на 35,94 лева, представляваща
левовата равностойност на причинената от престъплението имуществена вреда на
пострадалото лице. Сумата била върната на свид. К.И., за което към материалите
по делото е била приложена разписка.
От
заключението на назначена и изготвена дактилоскопна експертиза се установява,
че дактилоскопната следа № 1, иззета на 24.06.2014 г. при оглед на местопроизшествие
в ж.к. “*****“, пазар зад бингозала “Е.Б.” е годна за сравнително изследване и
идентификация и е оставена от ляв безименен пръст на Н.К..
В
хода на разследването били изискани и приложени към материалите по делото
записи от монтирани камери за видеонаблюдение в района на местопроизшествието.
От
заключението на назначена и изготвената видеотехническа експертиза се
установява, че от проведеното сравнително лицево - идентификационно изследване
може да се направи извод, че на фотокопията ( извлечения от видеофайлове ) и
фотокопия ( снимки - сравнителен материал ) вероятно е заснето едно и също
лице, а именно подсъдимият Н.Т.К..
От
заключението на изготвена съдебно - оценителна експертиза се установява, че
общата стойност на инкриминираните вещи към датата на деянието възлиза в размер
на 35,94 лева.
Видно
от заключението на изготвена съдебно - психиатрична експертиза на непълнолетния
К., че към момента на деянието същият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Въззивният
съд се солидаризира с фактическите констатации на първата инстанция, която се
установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
гласни : самопризнанието на подсъдимия Н.К., дадено по реда на чл. 371, т.2 от НПК, показанията на свидетелите К.А.И.( л. 28 – л.29 от досъдебното
производство ), В.П.Я.(л.30 и л. 39 от
досъдебното производство ), С.М.Х.( л. 31 от досъдебното производство ), В.Е.П.(
л. 32 от досъдебното производство), Н. И.И.( л. 33 от досъдебното производство
), Е.Х.Т.( л. 34 от досъдебното производство ); писмени : протокол за оглед на
местопроизшествие ( л.17 – л.18 от досъдебното производство ), протокол за
оглед на веществени доказателства ( л.23 – л.24
от досъдебното производство ), заповед за задържане, протокол за личен обиск на
подсъдимия, протокол за доброволно предаване, протокол за вземане на
сравнителни образци; както и от способите на доказване – дактилоскопна
експертиза, видеотехническа експертиза, съдебно оценителна и
съдебнопсихиатрична експертиза.
В
съответствие с изискванията на процедурата, първостепенният съд е кредитирал
събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.
Приел е, че доказателствените материали безпротиворечиво установяват
обстоятелствата относно фактическата обстановка и се подкрепят от направеното
от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Счел е, че доказателствата са непротиворечиви, поради което
не ги е подложил на отделно подробно обсъждане, ръководейки се от постановеното
в т.4 на ТР № 1 от 06.04.2009 г., ОСНК на ВКС, че “необходимо и достатъчно
условие за приложението на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК е
надлежно приобщените и проверени гласни, писмени и веществени доказателства
убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти“.
При
извършената самостоятелна преценка на доказателствената съвкупност, събрана в
хода на досъдебното производство, въззивната инстанция намира, че това условие
е изпълнено. Признатите от подсъдимото лице факти убедително се потвърждават от
доказателствените материали по делото, като от последните основателно и еднопосочно може да се заключи, че подсъдимият
Н.К. е автор на процесното престъпно посегателство.
При
правилно установените факти по делото законосъобразно първостепенният съд е
приел, че привлеченият към наказателна отговорност Н.К. е осъществил от
обективна и субективна състава на престъплението по чл.198, ал.1, предл.1 от НК.
От
обективна страна са налице всички признаци на престъпния състав.
Предмет
на престъплението са движими вещи – един
брой найлонов плик, зелен на цвят на стойност 0,14 лева, един брой ключ за
апартамент на стойност 1,40 лева, един брой чип (електронен ключ ) на стойност
4,20 лева, един брой носни кърпи на стойност 0,30 лева, един брой портфейл на
стойност 7,00 лева, парична сума в размер на 18,00 лева и един брой дамски
сгъваем чадър на стойност 4,90 лева, всичко на обща стойност 35,94 лева от
владението на К.А.И.с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила ( блъснал свид. К.И.по гърба, вследствие на което тя паднала на
земята и взел гореописаните вещи). От показанията на пострадалата К.И.се
установява, че инкриминираните вещи са ѝ принадлежали, т. е. били са
чужди по отношение на подсъдимия Н.К..
Установява
се още, че 24.06.2014 г., около 17:00 часа, в гр. София, ж.к. “*****“, зад
бинго зала “Е.Б.“, до пазар “*****“, като непълнолетен, но можещ да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, подс. Н.К. е
отнел от владението на пострадалата К.И.инкриминираните вещи, като употребил за
това сила – блъснал свид. К.И.по гърба,
вследствие на което тя паднала на земята и последният взел гореописаните вещи,
с което е осъществил и двата акта от изпълнителното деяние на грабежа.
Престъплението
е довършено, тъй като подсъдимият е успял както да прекъсне властта на
досегашния владелец върху инкриминираните вещи, така и да установи своя трайна
такава върху тях, с което е реализиран престъпният резултат от инкриминираното
деяние.
Всичко
това обуславя наличието и на необходимата за осъществяване на престъплението по
чл. 198, ал.1 от НК функционална връзка между употребената принуда и отнемането
на вещите. В конкретния случай употребената от подсъдимия К. сила ( блъскането
на свид. К.И.по гърба, вследствие на което последната паднала на земята ) е
била насочени и довела до сломяване на съпротивата на пострадалата, в резултат
на което последният успял необезпокоявано да установи фактическа власт върху
носения от нея плик и намиращите се в него инкриминираните вещи.
От
субективна страна, престъплението по чл. 198, ал.1 от НК е възможно само при
пряк умисъл, предвид специалната цел и присвоителното намерение, указани в
неговия състав. В конкретния случай, подсъдимият макар и непълнолетен, с оглед
кредитираното от двете съдебни инстанции експертно заключение, по време на
инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките, като в тази връзка последният е съзнавал,
че вещите, предмет на престъплението са били чужди и са се намирали във
владение на трето лице – свидетелката К.И., както и че последната не е била
съгласна да ѝ бъдат отнети. Подсъдимият Н.К. е съзнавал още, че
преодолява това несъгласие чрез упражнената от него сила, изразяваща се в
блъскане на свидетелката К.И.по гърба, довело до падането ѝ на земята,
като целял именно отнемането на инкриминираните вещи, с намерение
противозаконно да ги присвои.
По
отношение вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия, следва да се отбележи, че за осъществяване на инкриминираното
престъпно деяние санкционната част на разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НК
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. В тази връзка
обосновано първоинстанционният съд е заключил, че доколкото към момента на
извършване на деянието подс. Н.К. е бил
непълнолетен ( на четиринадесет години ), приложима спрямо него се явява специалната
разпоредба на чл.63, ал.1, т.3 НК, според която предвиденото наказание е
лишаване от свобода до три години.
Независимо
от горното, настоящата инстанция не се съгласява с извода на първоинстанционния
съд, че по отношение на подсъдимото лице са налице предпоставките са
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание ( обществено порицание или
възпитателна мярка ) по реда на чл. 78а, ал.6 във. вр. с ал.1 от НК.
Аргументите на въззивния съд в тази посока са следните.
Действително
с внесената законодателна промяна в чл.78а от НК ( ДВ, бр.26 от 2010 г. ) е
създадена нова ал.6, която предвижда, че когато са налице основанията по ал.1
на същата разпоредба и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го
освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание
обществено порицание или възпитателна мярка. Съгласно цитираната ал.6 на чл.78а
от НК обаче, за да се приложи същата, е необходимо да са налице основанията по ал.1
на чл.78а от НК. Първата предвидена в закона предпоставка за приложението на
чл.78а от НК е, когато престъплението е умишлено, какъвто е настоящият случай,
предвиденото наказание лишаване от свобода да бъде до три години, или друго по -
леко наказание. За инкриминираното спрямо подсъдимия Н.К. престъпление по чл.198,
ал.1, предл.1 от НК, както се посочи по - горе, е предвидено наказание лишаване
от свобода от три до десет години. Поради това и въззивната инстанция намира,
че в настоящата хипотеза не е налице първата задължителна предпоставка за
прилагане на чл.78а от НК. Това е така, доколкото, въпреки че в общата част на
НК се съдържат редица норми, смекчаващи наказателната отговорност на
непълнолетните извършители на престъпления, нормата на чл.78а от НК, не е сред
тях и не съдържа такава привилегия. В нея не е предвидено спрямо непълнолетните
извършители първо да се извърши задължителната редукция на наказанието по чл.63,
ал.1 от НК, едва след което да се извърши и преценката за наличието на
обстоятелството по чл.78а, ал.1, б.“А“ от НК относно размера на предвиденото
наказание за конкретно извършеното престъпление. Аргумент
в подкрепа на посоченото е и разпоредбата на чл.80, ал.2 от НК. В процесната
норма законодателят изрично е предвидил, че давностните срокове, изключващи
наказателното преследване за престъпления, извършени от непълнолетни, се
определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл.63 от НК.
Такава редукция по чл.78а от НК не е предвидена. Предвид горното въззивната
инстанция намира, че разпоредбата на чл.78а, ал.6 във вр. с ал.1 от НК в
конкретния случай е неприложима.
Независимо
от горното, съдът намери, че подс. Н.К. правилно е бил признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с
чл.63, ал.1, т.3 от НК. Противно на възраженията в протеста обаче, настоящият
съдебен състав намери, че подс. Н.К. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, доколкото прецени, че са налице предпоставките за приложение на
чл.78 във вр. с чл.61, ал.1 от НК. В тази връзка въззивният съд отчете ниската
стойност на отнетото имущество ( общо 35,94 лева ), обстоятелството, че
имуществените вреди от престъплението са били възстановени доброволно от
майката на подсъдимия, събраните добри характеристични
данни за подсъдимото лице, с оглед
липсата на данни за други противообществени прояви след, а и преди
престъплението, нееднократно изразеното от него искрено съжаление за постъпката
и признаване на вината, демонстрирано от подсъдимия в двете фази на процеса,
както и изминалия период от време от осъществяване на деянието ( близо четири
години ), като прецени, че настоящото деяние се характеризира със значително по
- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случай на
грабеж. Нещо повече предвид всички събрани по делото доказателства според
настоящата съдебна инстанция може да се направи извод, че престъплението, с
оглед характера и интензитета на посегателството, не разкрива голяма обществена
опасност, като е извършено от непълнолетно лице най-вече поради лекомислие –
подсъдимият Н.К. е подценил противоправния и общественоопасен характер на
поведението си, неглижирайки последиците от стореното, в името на постигането
на конкретно желаната в процесния момент противозаконна цел.
Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице
предпоставките на чл.61, ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност, тъй като извършеното от него деяние не представлява
голяма обществена опасност ( доколкото се касае се за еднократен акт с предмет
на посегателство на ниска стойност ), подсъдимият е непълнолетен, като деянието
е извършено от него поради лекомислие.
Също
така съдът счита, че с оглед данните за личността на подсъдимия и
обстоятелството, че извършеното от него деяние има инцидентен характер, то по
отношение на него може успешно да се приложат възпитателни мерки по Закона за
борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните ( ЗБППМН ).
Ето защо съдът намери, че са налице
предпоставките за преквалифициране на основанието за освобождаване от
наказателна отговорност, а именно на основание по чл.78 във вр. с чл.61, ал.2
във вр. с ал.1 от НК. Настоящата въззивна инстанция намира, че подс. Н.К.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление
по чл.198, ал.1 от НК, като му бъде наложена възпитателна мярка по ЗБППМН, а
именно – определената такава от първоинстанционния съд съгласно чл.13, ал.1,
т.5 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните – “Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“ за
срок от една година.
Като
взе предвид разпоредбата на чл.60 от НК, съгласно която наказанието на непълнолетните
се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за
общественополезен труд, както и че основната идея при налагането на наказание
на непълнолетния деец не е засилената наказателна репресия, а мерките за
неговото превъзпитание, въззивният съд намира, че така определената му
възпитателна мярка съответства на характера на извършеното, като в най-голяма
степен би способствала за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към
спазване на закона, както и за осигуряването нормалното му развитие и
възпитание.
Предвид
изхода на делото ( доколкото подсъдимото лице е признато за виновно в
извършването на вмененото му престъпно посегателство ), районният съд правилно
и законосъобразно, на основание чл.189, ал.3 НПК, е поставил в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски.
Водим от
горното и на основание чл.334, т.3 във вр. с чл.337, ал.1, т.4 от НПК и на
основание чл.338 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно
отделение, IIІ въззивен състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда от 29.09.2015 г., постановена по НОХД № 5841 / 2015
г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105 състав в
частта, относно основанието за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия
Н.Т.К., като преквалифицира същото от чл.78а, ал.6 от НК на основание по чл.78 във
вр. с чл.61, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.