Решение по дело №813/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. Х. Х. против Решение № 8561/13.08.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалба са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. На първо място се твърди, че административният орган игнорирал изложените от него факти, които били свързани с наличие на заплаха за живота, сигурността и свободата му. Той и семейството му били преследвани от недържавни субекти по смисъла на чл. 8, ал. 3, т. 3 ЗУБ, на които държавните органи в държавата му на произход не могли или не желаели да противодействат предвид особено големите по размери корупция и беззаконие в Ирак. Въпреки това административният орган му отказал правото да търси безопасност за живота си, като се позовал само на изходящи от самия него справки-анализи. На следващо място обжалваното решение било постановено в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ, а поради неотносимостта на изложените в него мотиви, било незакосъобразно на основание чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Освен това молбата на жалбоподателя не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Позовава се и на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда в Люксембург по дело № С-465/07. Сочи се още, че не можел да се върне в Ирак, защото сега ситуацията там била крайно несигурна и предпоставяла реална опасност за живота му, тъй като правосъдните и правоохранителните органи не могли да защитят гражданските му права.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 8561/13.08.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС и да се върне преписката на административния орган с указания за постановяване на решение, с което да се предостави закрила.

Ответникът по жалбата – Председател на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – ст. юрисконсулт Ю. Г., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С 2 бр. Молби от 20.08.2022 г. и от 27.09.2022 г. до ДАБ при МС А. Х. Х. е поискал закрила от Република България.

На 27.09.2022 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП23595/30.09.2022 г. с горепосочените имена, гражданство - Ирак, етническа принадлежност - ***, роден на [дата]. в Ирак, З., със същия постоянен адрес, професия –***, образование - ***, религия - ***, ***, семейно положение - ***.

На същата дата жалбоподателят е подал декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – гр. Харманли.

Съгласно Констативен протокол рег. № УП23595/08.11.2022 г. А. Х. Х. не се е явил за провеждане на насроченото за същия ден интервю.

С Решение № 3118 от 13.02.2023 г. на Заместник-Председателя на ДАБ е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на А. Х. Х..

С молба от 08.05.2024 г. жалбоподателят е поискал да се бъде възобновено производството по подадената молба за международна закрила съгласно чл. 77, ал. 3 ЗУБ.

Oт Протокол с рег. № УП23595/09.05.2024 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с А. Х. Х., с цел да се изяснят причините, поради които той е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България, в което е посочил, че потвърждава всички данни, заявени от него при регистрацията Споделил е, че има роднини в държава-членка на ЕС, а именно четирима братя в Германия, като в България бил със сестра си Ф.. Напуснал Ирак в средата на лятото на 2022 г., легално с паспорт и виза, като отишъл в Турция за около 10 дни, след което влязъл незаконно в България . На 03.11.2022 г. пристигнал в Германия, като и там подал молба за закрила. Първите 2-3 месеца бил в един лагер, после го преместили в друг с по-свободен режим, а след това го върнали в България, защото тук „имал отпечатъци“. Споделя, че напуснал държавата си заради притеснения от братята на момиче, което било отвлечено от неговия брат З.. Те идвали с оръжие при тях, като счупили главата на брат му Х., биейки го с оръжие. Подал молба в България, защото тук бил задържан, а не искал да се върне в Ирак, защото щели да убият някой от тях. Заявява и че не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава, нямал и проблеми заради принадлежността си към арабската етническа група, нито заради изповядваната религия. Не му било оказвано насилие нито лично, нито на член на семейството, не бил получавал лични заплахи, не членувал в политически партии или организации.

Протоколът от проведеното интервю с А. Х. Х. е подписан от него, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца кюрдски език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбира смисъла му и няма възражения по него.

В писмо с рег. № М-11096/25.07.2023 г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ гр. Харманли към ДАБ-МС като А. Х. Х., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

В административната преписка по издаването на оспорения акт е приобщена като доказателство и Справка вх. № ЦУ – 1625/12.07.2024 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република Ирак, както и Протокол с рег. № УП23601/09.05.2024 г. от проведено интервю със сестрата на жалбоподателя – Ф. Х. Х..

Със становище рег. № УП23595/06.08.2024 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на А. Х. Х. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 8561/13.08.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Х. Х..

На 22.08.2023 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 26.08.2024 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 8561/13.08.2024 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход - Ирак. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Oт приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на А. Х. Х. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност". На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него кюрдски език и подписан от всички участници. В законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ при МС, който от своя страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното Решение № 8561/13.08.2024 г. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са подробно обсъдени и анализирани, поради което няма допуснато нарушение на нормите на чл. 35 и чл. 36 АПК и на чл. 75, ал. 2 ЗУБ.

Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието "преследване" е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1-3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а и самият той не е заявил конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Няма данни за реални заплахи, насочени лично срещу него или към семейството му, както и за предприето преследване, които да го препятстват да живее в страната си по произход. Не се установяват и обстоятелства, от които да се направи извод, че същият ще бъде преследван, ако се завърне в Ирак. Установява се и че не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, в т.ч. и по етнически или религиозни причини. Ето защо преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно обосновани. Поради това и предвид изложената и установена хронология на събитията в бежанската му история следва обоснованият извод, че той е влезнал в Република България само поради лични причини, което е напълно оправдана житейска реакция, но не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Освен това, член на неговото семейство няма признат в Република България статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на А. Х. Х. за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен.

На следващо място, правилно е прието, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това е така, защото както вече се посочи по-горе в настоящата хипотеза не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а тава е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. От друга страна, липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Накрая административният орган е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Същите са формулирани като условия за предоставяне на субсидиарна закрила и в чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно задължителното му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 на СЕС съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Такова съществуване може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.

В съответствие с информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Република Ирак, съдържаща се в представената по делото справка вх. № ЦУ-1625/12.07.2024 г., административният орган е приел, че Ирак не се намира в състояние на вътрешен или международен конфликт до степен, която да обуславя наличие на заплаха спрямо кандидата за статут поради самия факт на пребиваването му там, както и че няма данни насилието в тази държава да е достигнало изключителна степен, което да налага предоставяне на статут. От същата не се установява и А. Х. Х. да е в състояние на заплаха, определено с Решение от 30.01.2014 г. на СЕС по дело С-285/2012 г., според което съществуването на въоръжен конфликт трябва да бъде признато с оглед прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили и продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. В тази връзка е уместно да се отбележи, че съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция "Международна дейност" събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно, приетата по делото справка е издадена от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, т.е. тя обвързва съдът да приеме, че при извършената от издателя й проверка са установени именно фактите, които са удостоверени в нея, като в случая тя не е оборена, доколкото от страна на оспорващия не са представени никакви насрещни доказателства в защита на неговата теза.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи и че в този смисъл е и формираната практика на ВАС по сходни случаи, която се възприема и от настоящия състав, а именно – вж. напр. Решение № 7769 от 12.07.2023 г. по адм. д. № 10150/2022 г., IV о., Решение № 8546 от 09.07.2024 г. по адм. д. № 4053/2024 г., III о. и др.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на А. Х. Х. е неоснователна, респ. обжалваното от него решение е законосъобразно, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

Страните по делото не претендират разноски, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 92 ЗУБ съдът не следва да се произнася по тяхната дължимост в настоящото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Х. Х., гражданин на Ирак, роден на [дата]., адрес: гр. Харманли, [жк], против Решение № 8561/13.08.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.