№ 1422
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100102382 по описа за 2022 година
Ищцата Т. Х. Н., чрез адв. Д., твърди в исковата молба, че е претърпяла
подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата
имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.10.2021г. в
София по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.
№******* нарушил ЗДвП, като извършил маневра завиване без да пропусне
ищцата като пешеходка, при което я блъснал. Поддържа, че деликвентът е
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника – ЗК „Л.И.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ за сумата от 26 000 лв. – частичен от 70 000лв. - обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
18.02.2022г. – датата, на която е изтекъл срокът на застрахователя за изплати
обезщетение въз основа на заявената извънсъдебно от ищцата претенция,
както и за сумата от 4 314,20 лв. – обезщетение за имуществени вреди –
разходи за лечение, ведно със законната лихва от същата дата. С протоколно
определение от открито съдебно заседание, проведено на 24.02.2023г., е
допуснато увеличение на иска за обезщетение за претърпените
неимуществени до сумата от 50 000 лв. като частичен от 70 000 лв., ведно със
законната лихва от 18.02.2022г.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който
1
оспорва изцяло предявените искове като недопустими и неоснователни.
Оспорва вината на застрахования при него водач, механизма на ПТП и
твърдението, че поведението на застрахования при него водач е било
противоправно. Твърди, че настъпилото ПТП е изцяло разултат от
субективните действия на ищцата, която нарушила чл.113 от ЗДвП, като е
пресичала пътното платно на място, което не е обозначено за пресичане на
пешеходци, като пресичането е предприето внезапно и на такова отстояние от
автомобила, което е поставило в невъзможност неговия водач да предотврати
настъпването на произшествието. В условията на евентуалност, навежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата на същите
основания. Оспорва настъпването на твърдените от ищцата неимуществени и
имуществени вреди и причинната им връзка с ПТП. Оспорва иска за
неимуществени вреди по размер като прекомерен и несъобразен с принципа
за справедливост. Оспорва претенциите за лихва.
Третото лице – помагач на страната на ответника Р. А. Г., ЕГН
********** не взема становище по исковата молба.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване на механизма на процесното ПТП по делото са приети
писмени доказателства и е изслушано заключението на САТЕ на вещото лице
доц. А. А.. От същите се установява, че на посочената дата, около 16:30 часа,
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №*******, управляван от третото
лице – помагач Р. А. Г., се е движил в гр. София, по ул. „Манол Велев“ с
посока на движение от ул. „Деян Попов“ към ул. „Самоковско шосе“.
Времето било облачно, но видимостта е била добра, т.к. произшествието е
настъпило в светлата част на денонощието. Когато автомобилът е достигнал
кръстовището с бул. „Самоковско шосе“, водачът му е намалил скоростта си
до 17-20 км/ч и е реализирал удар с пресичащата платното за движение
пешеходка – ищцата.
Поради липсата на конкретни данни по делото за точните траектории на
движение на двамата участници в ПТП /местопроизшествието не е било
запазено/, вещото лице е разработило механизмите на настъпването му в
няколко различни варианта, като е посочило кой вариант според него е най-
2
вероятен – според това коя улица е пресичала пешеходката и от ляв или десен
тротоар, съответно дали ПТП е настъпило на ул. „Манол Велев“ или на бул.
„Самоковско шосе“, по който водачът на увреждащия автомобил е направил
десен завой.
В зависимост от движението на пешеходката Т. Х. Н. вещото лице също
е изготвило заключението относно предотвратимостта на удара, респ. и
относно механизма на ПТП, във варианти. Посочило е, че предвид факта, че
съгласно огледния протокол разследващият орган е измерил ширината на
„Самоковско шосе“, но не и на ул.“ Манол Велев“, може да се приеме за най-
вероятна тезата, че пешеходката е пресичала именно „Самоковско шосе“.
Съдът намира, че основания за същия извод могат да бъдат черпени и от
описаните в Протокола за оглед на местопроизшествието щети по
автомобила, нанесени по преден десен калник, които свидетелстват за това, че
съприкосновението е настъпило най-вероятно между предния десен калник и
странично приближаващата към лекия автомобил от дясно наляво за посоката
му на движение пешеходка, в който смисъл е и заключението на САТЕ.
Но дори и да се приеме, че пешходката е пресичала не „Самоковско
шосе“, а ул. „Манол Велев“, при всички случаи съдът намира, че не следва да
се коментират вариантите на САТЕ за предотвратимост на произшествието
при движение на пешеходката от ляво надясно спрямо посоката на движение
на лекия автомобил. Предвид щетите по десния калник и травмата на ищцата
/фрактура на лява голямопищялна кост/, съдът намира за очевидно, че
пешеходката е пресичала от дясно наляво спрямо посоката за движение на
лекия автомобил.
В заключението на САТЕ предотвратимостта на удара е изследвана във
варианти, в зависимост от трите възможни места за настъпването му – ако
пешеходката е пресичала ул. „Манол Велев“, до мястото на удара тя изминава
1,6 м.; ако пешеходката е пресичала бул. „Самоковско шосе“ непосредствено
след кръстовището, тя изминава 2,1 м. до мястото на удара; ако пешеходката
пресича бул. „Самоковско шосе“ на известно разстояние след кръстовището,
тя изминава около 1,5 м. до мястото на удара. При разстояние 2,1 м. до
мястото на удара, за водача той е предотвратим при бавен, спокоен и бърз ход
на пешеходеца и е непредотвратим при тичане. В останалите случаи, ударът е
непредотвратим при спокоен, бърз ход и тичане.
3
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява,
че пострадалата ищца се е движила по начин, който да е направил удара за
водача на лекия автомобил непредотвратим, съгласно възприетото в
заключението на САТЕ, което според съда е подробно, пълно и компетентно
изготвено, поради което се кредитира изцяло. Предвид възрастта на ищцата –
74 години към датата на ПТП, съдът намира за най-вероятно и житейски
логично тя да се е движила с бавен ход, в който случай ударът е бил
предотвратим за водача във всички хипотези относно мястото на пресичане.
Ето защо, съдът приема от фактическа страна, че субективните действия
на водача са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Същият е имал пряка
видимост към ищцата, предвид липсата на каквито и да било препятствия на
процесното кръстовище. Той е имал възможността да я наблюдава и да
реагира своевременно чрез намаляване на скоростта и спиране при
предприетото от нея пресичане, което не е направил. Липсата на достатъчно
внимание съдът намира, че може да бъде обяснена отново чрез най-вероятния
механизъм на ПТП – когато пешеходката е предприела пресичане на бул.
„Самоковско шосе“ в същия момент, в който лекият автомобил е завивал
надясно по булеварда, идвайки от ул. „Манол Велев“, като се е движела
отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил. В този
вариант, водачът се е оглеждал наляво, проверявайки за идващи от лявата му
страна автомобили в платното за движение на бул. „Самоковско шосе“, в
което той е искал да навлезе. Гледайки наляво, той не е обърнал достатъчно
внимание на намиращата се на тротоара от дясната му страна пешеходка,
която пък от своя страна не го е възприела, защото не се е движел по
булеварда, а е идвал към кръстовището от ул. „Манол Велев“ – зад гърба на
пешеходката.
В причинна връзка с настъпване на произшествието са и действията на
самата пешеходка, която е предприела пресичане на платното за движение на
място, което не е маркирано и не е обозначено за движение на пешеходци, без
да се съобрази с приближаващото превозно средство и неговата скорост на
движение.
Ето защо, съдът приема, че от техническа гледна точка причина да
настъпването на ПТП са субективните действия и на двамата участници.
От процесното ПТП за ищцата са настъпили следните увреждания:
4
закрита фрактура на горния край (външния кондил) на лявата голямопищялна
кост; повърхностни травми на главата - кръвонасядане на дясната вежда и
челото; навяхване иа шията.
По своята медико-биологична характеристика, получената фрактура на
лявата голямопищялна кост в горната и част (кондилна фрактура) е
причинила на ищцата „трайно затруднение на движенията на левия долен
карйник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая около 6 месеца). Полученото
навяхване на шията е причинило на ищцата „разстройство на здравето
иеопасно за живота“. Получените мекотъканни увреждания в областта на
лицето и главата са причинили краткотрайни болки.
Спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, приета с първоначална диагноза: „ Закрито
счупване на горния край на лявата голямопищялна кост (счупване на външния
кондил). Фрактура на горния край на дясната раменна кост.“ По спещност са
бил извършени необходимите изследвания и консултации от различните
лекари: хирург, ортопед травматолог, лицево-челюстен хирург, рентгенолог,
интернист и анестезиолог. При първоначалните рентгенови изследвания на
дясното рамо на леглото на пострадалата травматични увреждания при
пострадалата не са били констатирани, но е направило впечатление „задно
изместване на главата на раменната кост“. При повторно рентгеново
изследване са установени: фрактура на шийката и малкия туберкулум на
дясната раменна кост, както и неразместени фрактури на 3-ти и 4-то ребра в
дясно. Поради съмнение за стара травма в областта на дясната раменна става,
пострадалата е била подложена на компютьрна томография, която е
установила, че фрактура на шийката на дясната раменна кост – е вероятно с
давност – тоест става въпроса за стара фрактура.
По спешност мекотъканите наранявания са били почистени и
превързани. Пострадалата е била оставена на постелен режим за наблюдение с
обездвижен ляв долен крайник и включена инфузионна, антибиотична,
антикоагулантна и обезболяваща терапия. След проведена предоперативна
подготовка на 03.11.2021. пострадалата е била оперирана. Под обща анестезия
е било извършено открито наместване на счупения латерален кондил и
стабилизиране със заключваща плака „Sistamed“. Поставен е бил
аспирациенен дрен и оперативната рана е била затворена първично.
5
Продължена е лекарствената терапия. С подобрение пострадалата е била
изписана от болницата на 08.11.2021 г., като лечението и е продължило
амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим,
антикоагулантни и обезболяващи лекарства.
Общо лечебният и възстановителен перод при ищцата е продължил 7
месеца. През посоченият период пострадалата е търпяла болки и страдания,
като най - интензивни болките са били през първите 2 месеца -
непосредствено след злополуката и извършената костна операция.
Интензивни са били болките и за около 1 месец в началото на проведеното
раздвижване на лявата колянна става. Извън посочените периоди, ищцата е
търпяла периодично явяващи се болки свързани с обща преумора на лявото
коляно, както и при рязка промяна на времето (при студено и влажно време),
когато тя е била принудена да ползва повече седативни и обезболяващи
средства. Наред с претърпените болки, получената вътреставна фрактура на
лявата голямопищялна кост е наложила строг контрол върху ищцата за
натоварването на оперирания крайник. В продължение на 5 месеца ищцата е
била задължена да се предвижва с помощта на патерици - без да стъпва на
левия си крак. Ищцата продължава и да търпи периодични болки в зоната на
оперираната колянна става - особено при по студено и влажно време, които
болки обичайно отзвучават след употреба на аналгетици.
Горното се установява от изслушаното по делото заключение на
съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р Б., което е подробно и
компетентно изготвено, и не е оспорено от страните, поради което съдът го
кредитира изцяло. В заключението вещото лице подробно е обсъдило
представените по делото медицински документи, поради което съдът не ги
обсъжда отделно.
За установяване на твърдените неимуществени вреди по делото е
разпитана свидетелката А.С. Г.а, дъщеря на ищцата. Същата заявява, че за
ПТП научила веднага след настъпването му, тъй като мъжът, който блъснал
майка й, я докарал вкъщи. Повикали „Бърза помощ“. Приели я в болницата,
поискали придружител, защото ищцата не можела да се обслужва сама,
свидетелката останала с нея като придружител. Имала видими наранявания,
рана на веждата и охлузвания. Боляло я цялото тяло и плачела. В болницата
констатирали, че е счупен левия й крак, а дясното й рамо било изместено.
6
Наложила се операция на крака и останала в болницата седмица или две.
След изписването не можела да се грижи за себе си, гледали я дъщерите й,
като се редували. Не можела да става около 3 месеца, ползвала памперси, а
след това – проходилка. Придужавали я до тоалетната, т.к. се намирала на
друг етаж. За раздвижването след това й помагала свидетелката. И сега
трудно се движела, а преди ПТП била добре, гледала детето на една от
дъщерите си, която работела.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното
МПС, към момента на деликта.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното
ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, която
презумпция не беше оборена по делото, са налице всички посочени по - горе
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Противоправно
е бездействието от страна на водача на лекия автомобил, който не е предприел
своевременно действия по намаляване на скоростта и аварийно спиране, с
оглед избягване на удара, с което е нарушил чл. 20, ал.2, изр. последно от
ЗДвП и чл.116 от ЗДвП. Налице е валидно застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и
ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което
застрахователят - ответник дължи на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл.
45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
7
непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от
процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от полученото
травматично увреждане от ПТП от ищцата, посочено по – горе при излагане
на фактическата страна по казуса.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: силата и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на спора от фактическа страна, продължили през целия
възстановителен период от общо шест месеца, като през първите 2 месеца,
непосредствено след злополуката и извършената костна операция, както и за
период около месеца по време на проведената раздвижването на лява колянна
става болките са били интензивни; неудобството в периода на постелен
режим и необходимостта от чужда помощ; необходимостта от ползване на
помощни средства за придвижване за период от 5 месеца, по време на
възстановителния период; напредналата възраст на ищцата – 74 г. към датата
на ПТП – в която възраст здравето се възстановява принципно сравнително
по-бавно и непълноценно, отколкото при младите хора; настъпилото към
момента физическо възстановяване на засегнатия крайник, но и установените
от СМЕ затруднения в придвижването на ищцата с накуцваща походка вляво,
както й продължаващите й оплаквания от периодични болки в областта на
фрактурата, както и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 30 000 лева. Според
съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от
вредите, причинени от процесното ПТП.
Искът за имуществени вреди е основателен за целия предявен размер,
доколкото от неоспореното от страните заключение на вещото лице се
установява причинната връзка между установените разходи и лечението на
травмата от процесното ПТП. Останалите предпоставки за уважаване на иска
съвпадат с вече посочените по отношение на иска за неимуществени вреди,
поради което съдът не ги сочи повторно.
Между страните не е спорно, че ищцата е предявила извънсъдебна
застрахователна претенция пред ответника на 17.11.2021г., но в срока по КЗ,
вкл. и до момента, ответникът не е изплатил обезщетение. Ето защо,
8
претенцията за лихва е основателна, както е заявена – считано от изтичане на
тримесечния срок на застрахователя за произнасяне, а именно от 18.02.2021г.
Основателно е своевременно заявеното от ответника възражение за
съпричиняване на врeдоносния резултат от ищеца. От заключението на САТЕ
се установява с категоричност, че ищцата е предприела пресичане на
платното за движение на място, което не е маркирано и не е обозначено за
движение на пешеходци, с което е създала опасността за настъпване на
произшествието, поради което действията са в причинна връзка с
настъпването на ПТП. Тя не се е съобразила със скоростта и посоката на
движение на приближаващото превозно средство, с което обективно е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Приносът на ищцата,
като съобрази установената до момента съдебна практика по този въпрос,
съдът определя на 30%. С толкова следва да бъдат намалени определените от
съда обезщетения.
Ето защо искът за присъждане на обезщетение за неимуществените
вреди следва да бъде уважен за сумата от 21 000 лв., а за горницата да бъде
отхвърлен. Претенцията за обезщетение за имуществени вреди следва да се
уважи до сумата от 3 019,94 лв., а за горницата – да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Я.
Д. от САК, сумата 954,98 лв., съставляваща адвокатски хонорар, съразмерно
с уважената част от исковете.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и
сторените от него разноски за депозити за вещи лица, съразмерно с уважената
част от исковете, а именно сума в рамер на 176,89 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и
съобразно отхвърлената част от иска, а именно сумата от 393,22 лв. /съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв./.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от
задължението за внасяне на държавна такса по делото, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса в размер на 960,80
9
лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******” № *******, да заплати на Т. Х. Н.,
ЕГН ********** с адрес гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „******* следните
суми:
- сумата от 21 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на
причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 27.10.2021 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 18.02.2022г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 21 000 лв. до
предявения размер от 50 000 лева - частичен иск от пълния размер на
претенцията за 70 000 лв.;
- сумата от 3 019,94 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение и
възстановяване от телесни увреждания от същото ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата от 18.02.2022г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 3 019,94 лв. до
предявения размер от 4 314,20 лв;
- сумата от 176,89 лева – разноски по делото, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******” № *******, да заплати на основание
чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат Я. Д. Д. от САК, ЕГН **********, сумата 954,98
лв., съставляваща адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Т. Х. Н., ЕГН ********** с адрес гр. София, кв.
„Горубляне“, ул. „******* да заплати на ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******” № *******,
сумата от 393,22 лв. - разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София бул., „*******” № ******* да заплати по сметка на
СГС държавна такса и разноски по делото в размер на 960,80 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника - Р. А. Г., ЕГН **********.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11