О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер
IV - 1179 град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, четвърти въззивен състав
На деветнадесети юни,
две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ДИМАНА КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 907 по описа
за 2018 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е
по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано
е по въззивна жалба на „БПБ“ – ООД - гр.Бургас – ответник в първоинстанционното
производство, чрез процесуален представите адв.Я., срещу Решение №685/24.04.18г.,
постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№8558 по описа за 2017г., с което са
уважени предявените от ищеца Е.З.З. искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3 КТ – отменена е заповед №17/11.09.17г., с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“; ищецът е възстановен на заеманата до
уволнението длъжност „техник електрообзавеждане на промишлени предприятия“ и му
е присъдено обезщетение за оставане без работа поради уволнението, в размер на
18458.88 лева.
Въззивникът изразява недоволство от
първоинстанционното решение и претендира неговата отмяна, с постановяване на
въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Според въззивника, по
делото не е бил налице спор относно обстоятелството, че на ищеца е била връчена
покана от работодателя по чл.193, ал.1 КТ – самият ищец с исковата молба е представил
тази покана; спорът по делото е касаел обстоятелството дали тя е подписана от
управителя на дружеството. В тази връзка се излагат оплаквания за съществени
процесуални нарушения, допуснати от съда при разпределяне на доказателствената
тежест – съдът не е дал указания на ответника да установи обстоятелства, във
връзка с получаване на поканата. Поради това е направено доказателствени искане
за събиране на писмени доказателства – покана и обратна разписка за връчена на
31.08.17г.
Втората група оплаквания касаят размера на
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, присъдено на ищеца. Според въззивника, в
исковата молба не е бил посочен периода на оставане без работа, чрез посочване
на крайния момент; в съдебното решение този период също не е посочен – посочен
е само неговия начален момент. Оспорва
се и извода на съда, че по делото не е спорно обстоятелството за оставане без
работа на ищеца. Изложени са аргументи, че по този въпрос е налице спор и
въпреки правилно указаната доказателствена тежест в тази насока, ищецът не е
доказал оставането си без работа поради уволнението. Според въззивника,
неправилно е определена и базата за изчисляване на обезщетението – в месеца,
предхождащ уволнението ищецът не е работил, а уговореното трудово възнаграждение
след прекратяване на командировката през м.май 2017г. е било 240 лева.
Изложени са съображения относно срочния характер
на трудовия договор, поради което въззивникът счита, че след изтичане на срока
– 31.12.2017г. на ищеца не се следва обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивната страна на 24.04.18г. Въззивната жалба е подадена на 09.05.17г. – в
срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, т.к. исковете, предявени срещу него са
уважени. Следователно жалбата е допустима.
Препис от въззивната жалба
на ответника е връчен на ищеца Е.З.З., чрез адвокат Б.. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване.
Бургаският окръжен съд намира, че доказателственото
искане на въззивника за събиране на писмени доказателства следва да бъде
уважено. С определението от 06.02.18г., БРС е разпределил доказателствената
тежест, като на ответника са дадени най-общи указания – да докаже
законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид
това, че в исковата молба факта на получаване на поканата по чл.193, ал.1 КТ не
е бил оспорен, а спорът е касаел легитимността на автора й, и доколкото на ответника
не е изрично указано да докаже провеждане на процедурата по чл.193 КТ, като
част от фактите и обстоятелствата по доказване законосъобразността на
уволнението, са налице процесуални нарушения във връзка с разпределяне тежестта
на доказване. Поради това представените писмени доказателства следва да бъдат
допуснати във въззивното производство.
Искането за гласни доказателства следва да бъде оставено
без уважение; доказването на изпращането на поканата е факт без значение, при
представяне на доказателства и липсата на спор за нейното получаване.
С оглед на
гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, вр. чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №907/18г. по описа на Бургаски окръжен съд, в
съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 18.06.18г.
- на 09.07.2018г. от 13.40 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
ДОПУСКА писмените доказателства, представени от
въззивника – обратна разписка и покана.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за събиране
на гласни доказателствени средства.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.