Решение по дело №156/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-963 от 11.04.2024 г., подадена от „Г-01“ ЕООД, Габрово, ЕИК: *********, против Решение № 48 от 06.03.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 7 от 2024 година на РС – Габрово /РСГ/.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено НП № 07-2300161 от 12.12.2023 г., издадено от директора на Дирекция Инспекция по труда – Габрово /ДИТ/, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв., на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, за нарушение на чл. 153, ал. 2 от същия нормативен акт.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

При извършена проверка на 03.10.2023 г., 25.10.2023 г., 30.10.2023 г.03.11.2023 г. и 07.11.2023 г. от служители при ДИТ – Габрово на документи, описани в процесното НП, е установено, че лицето В. И. Н., работещ на длъжност „сервитьор“ за периода от 28.07.2023 г. до 05.08.2023 г., вкл. или общо за 9 дни, първа смяна, с работно време 8 часа от 10.00 ч. до 18.30 ч. с 30 минути почивка за хранене. За този период лицето е работило 9 дни без почивка. По този начин и в качеството си на работодател дружеството е допуснало това лице да работи при условията на сумирано изчисляване на работното време за така посочения период, без да му е осигурена седмична почивка от минимум 36 часа. Нарушението е извършено на 04.08.2023 г. в обект на дружеството – ЗОХ „Глинени гърнета“, на посочен административен адрес.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата се твърди липса на процесното нарушение. Между отделните смени лицето е почивало, а между седмиците часовете, през които то е почивало, са дори повече от 36. Сочената като нарушена правна норма изисква минимална непрекъсната междуседмична почивка и е налице разминаване между този текст и описаното в НП деяние.

За да постанови съдебния си акт, РСГ е приел, че санкцията е наложена за непредоставяне на 36-часова седмична почивка на така посоченото лице при сумарно изчисляване на работното време. Според чл. 153 от КТ при петдневна работна седмица работникът или служителят имат право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало неделя и в тези случаи на него му се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. При сумарно изчисляване на работното време тази почивка е минимум 36 часа. При промяна на смените при сумарно изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер, минимум 24 часа, когато действителната и техническата организация на работа в предприятието налагат това /ал.3/. Нормата на ал. 3 се явява специална и изключение от общия принцип по ал. 2. През процесния период Н. е работил първа смяна без прекъсване 9 дни. На него не е била осигурена седмична почивка изобщо, като почивката между смените не съставлява седмична такава. Действително в процесния период лицето не е ползвало 36 часова седмична почивка. Изпълнена е хипотезата на сочената като нарушена правна норма и санкцията е законосъобразно и справедливо определена като вид и размер. Съдът е обсъдил и това, че според него не са налице обстоятелства, които да квалифицират деянието като маловажен случай. Нарушението е съществено, поради което съдът оставя в сила обжалваното пред него НП.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и потвърденото с него НП. Отново се сочи, че дружеството не е извършило описаното в НП нарушение. В АУАН и НП не е посочено, че се има предвид непрекъсната седмична почивка, а се говори само за седмична такава. Волята на АНО не може и не следва да се извлича по тълкувателен път. Санкционираното лице не може да разбере в извършването на какво по вид нарушение е обвинено, т.к. понятието „седмична почивка“ се различава от понятието „непрекъсната седмична почивка“, като в първия случай става въпрос за общото времетраене, през което лицето е почивало през седмицата, а във втория – за непрекъснат период от време на почивка между две работни смени.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт С., която оспорва депозираната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

При направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

НП е издадено от директор Дирекция „ИТ“ - Габрово, а АУАН – от главен инспектор при същата администрация. АУАН и НП са съставени от оправомощени административни органи и в тях нарушението е ясно описано, като описанието кореспондира с хипотезата на сочената като нарушена правна норма.

Не са налице съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на процесното съдебно решение.

От доказателствата по делото се установява, че през описания период – от 27.07.2023 г. до 05.08.2023 г., вкл., действително при касатора е работил като сервитьор В. Н. на 8-часов работен ден, първа смяна, общо 9 поредни дни без седмична почивка от минимум 36 часа. Този факт се установява от Констативен протокол от 09.11.2023 г. въз основа на посочени изискани и представени от касатора пред ДИТ – Габрово документи. Протоколът е връчен на 13.11.2023 г. на дружеството – работодател, като официален свидетелстващ документ той удостоверява изложени в него факти и обстоятелства и като неоспорен такъв следва да се счита, че същите са установени, поради неговата доказателствена сила. Видно и от приложена Заповед от 04.01.2023 г. на управителя на дружеството, с която се въвежда физиологичен режим на труд и почивка, работното време на първа смяна е от 10.00 часа до 18.30 часа, което включва общо две почивки, всяка от по 15 минути и 30 минутна почивка за хранене. Със Заповеди № 8 от 01.05.2023 г. и № 9 от 01.08.2023 г. на управителя е въведено сумарно изчисляване на работното време, което касае целия процесен период с максимална продължителност на работната смяна от 12 часа, непрекъсната междудневна почивка от 12 часа и минимална седмична почивка от 36 часа. В. Н. е запознат и с двете заповеди, като се е подписал в качеството си на работник – сервитьор. Видно от приложените графици същият е работил първа смяна през всеки един от 9-те дни на периода.

В глава Седма, раздел Трети от КТ са регламентирани почивките на работещите, като Кодексът предвижда задължителни минимални такива по време на работния ден, междудневна и седмична почивка. В случая АУАН и НП касаят конкретно седмичната такава, като изрично в тях е посочено, че не са спазени изискванията за предоставянето й по чл. 153, ал. 2 от КТ. В случая волята на АНО е ясна и не може да се породи объркване за кой вид почивка става въпрос. В НП изрично е посочено, че не са спазени изискванията за предоставяне на седмична почивка при сумарно изчисляване на работното време, каквото е въведено за персонала на работодателя, вкл. за посоченото лице Н.. Нормата на ал. 1 не касае случая, т.к. тя се отнася до въведена стандартна 5-дневна работна седмица. В нормата на ал. 2 се урежда продължителността на този вид почивка, т.к. текстът касае именно сумарното изчисляване на работното време, което следва да бъде минимум 36 часа. При работно време от 10.00 ч. до 18.30 ч. през 9 поредни дни минималната почивка между всеки един от тях е 15.30 часа, което е дори по-малко от половината на времето, което следва да се предостави на работника поне веднъж по време на тези 9 дни, но няма твърдения и данни, че това е направено от касатора. При наличието на така установената фактология и приложимо право правилен, мотивиран и законосъобразен се явява изводът на РСГ за наличие на нарушение от вида на процесното.

Наложената санкция е в минимален размер.

Като е потвърдил процесното НП, издадено за установено от обективна и субективна страна нарушение и при спазване на законовите изисквания, първоинстанционният съд е издал законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на правния спор мотивирано и своевременно заявено се явява искането на ответника по касационната жалба за присъждане на деловодни разноски. Страната се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 63д от ЗАН, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ на страната следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 80.00 лв.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2, във вр. с ал. 1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, А. съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Съдебно решение № 48 от 06.03.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 7 от 2024 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е потвърдено НП № 07-2300161 от 12.12.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Габрово, с което на „ГГ-01“ ЕООД, Габрово с ЕИК: *********, е наложена имуществена санкция на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда в размер на 1 500.00 лв. за нарушение на чл. 153, ал. 2 от същия нормативен акт, като мотивирано и законосъобразно.

ОСЪЖДА „ГГ-01“ ЕООД, Габрово с ЕИК: ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция на стойност 80.00 /осемдесет/ лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.