Решение по дело №106/2019 на Районен съд - Брезник

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 22

 

гр. Брезник, 14.07.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 03.06.2020г., IІ-ри състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин Хайдушки

 

при секретаря М. Г., като разгледа н.а.х.дело № 106 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № *** от 13.12.2019 г., издадено от Директора на РДГ Кюстендил /упълномощен със заповед № РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните/, на Р.И.С., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 275 ал.1 т. 2 от ЗГ и чл. 53 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 300  лв. за нарушение по чл. 108 ал. 3 от ЗГ вр. с чл. 61 и чл. 47 ал. 1 т. 1 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите.

            Против така издаденото наказателно постановление привлеченото към административно-наказателна отговорност лице е подало жалба пред БрРС в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В същата са наведени съображения за допуснати неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Искането към съда е да отмени последния.

            В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично, вместо него се явил процесуалният му представител адв. М.М. от ПАК.

            Въззиваемата страна – РДГ Кюстендил, редовно призована е изпратила представител в лицето на гл. ю.к Й.Х.. В съдебно заседание се изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно. Искането към съда е да го потвърди.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

АУАН № ***/***/27.11.2019г., серия ПА07 с бланков № ****** от 27.11.2019г., е съставен от В.С.А.- горски инспектор при РДГ - Кюстендил, в присъствието на св. А.Й.А., въз основа на констативен протокол № ******/07.11.2019г.

При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено в АУАН и НП е прието, че Р.И.С. в качеството си на лесовъд на частна практика, в периода от 13.08.2019 г. до 07.11.2019 г., на територията на ТП ДГС Брезник, землище с. Я., отдел 31, подотдел „г“, в качеството му на лицензиран лесовъд, на който е издадено позволително за сеч № *******/10.09.2019г. не е упражнил контрол по добива на дървесина, като е допуснал сеч на 58 дървета бял бор, със следния обем /кубатура/: едра строителна дървесина 12 плътни куб. м., средна строителна 8 плътни кубични метра, вършина 1 плътен кубичен метър, без да са отбелязани /маркирани/ за сеч с контролна горска марка /КГМ/. Констатираното бездействие било квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 108 ал. 3 от ЗГ, вр. с чл. 61 и чл. 47 ал. 1 т. 1 от  Наредба № 8 от 05.08.11 г. за сечите в горите.

АУАН № ***/***/27.11.2019г. е съставен в присъствие на нарушителя и връчен на същата дата.

Въз основа на съставения акт, при възприемане в пълнота и идентичност на фактическата обстановка, отразена в АУАН и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, е издадено обжалваното НП № *** от 13.12.2019 г. на  директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ Кюстендил. За осъщественото от жалбоподателя нарушение на чл. 108 ал. 3 от ЗГ вр. с чл. 61 и чл. 47 ал. 1 т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.11 г. за сечите в горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание – глоба в размер на 300. 00 лева. НП е получено от нарушителя на 19.12.2019г. и обжалвано в срок в законоустановения срок пред БРС.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава, както от всички събрани по делото писмени доказателства (приетите и вложени по делото материали депозирани пред БрРС с писмо № РдГ07-369/16.01.2020 г. на РДГ- Кюстендил), така и събраните гласни доказателства – свидетелските показания, дадени в съдебно заседание от актосъставителя –В.С.А., св. А.Т.А. и св. Г.А.А.. В показанията си свидетелите потвърждават направените от тях констатации, относно констатирана сеч на немаркирани дървета описана в констативния протокол, и съответно в издадения АУАН. При това свидетелят А. заявява, че сечта в обекта не се е извършвала към момента на проверката, не е имало работници в обекта.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице имащо право на това, а разгледана по същество е неоснователна.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание на жалбоподателя с наказателното постановление.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Изготвени са в законоустановените срокове, като не са допуснати нарушения и при тяхното връчване. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити. Изложеното мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.

От материалноправна страна съдът констатира, че законосъобразно и правилно е реализиранана административнонаказателна отговорност на Р.И.С. за извършеното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 до 5 000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

В нормата на  чл. 108, ал. 3 от ЗГ е предвидено, че лицето по ал. 2 - лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика (в конкретния случай Р.И.С.), на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.

Съгласно чл. 12 б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.

В чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, е предвидено, че в технологичния план се определя схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии.

Видно от приобщеното като доказателство по делото Позволително за сеч № ****** от 30.09.19 г., за процесния обект и съответния подотдел, е издадено на жалбоподателя като лицензиран лесовъд. Изложеното обуславя жалбоподателя, в качеството му на лицензиран лесовъд да е отговорен за обекта, в който не следва да се извършва добив на дървесина в обем и количество, които не са отразени в изготвения технологичен план. Задължение, което към момента на констатиране на нарушението (на 07.11.19 г.) не е било изпълнено. Този извод се обективира от показанията на св. В.А., св. А.А. и св. Г.А., както и от съдържанието на изготвения технологичен план на обекта, от които не се установява законосъобразно отрязване на констатираните дървета.

Установеният по делото факт, за наличие добита дървесина извън маркираната в процесния имот, сочи на допуснато от жалбоподателя нарушение, свързано с неупражняване на достатъчен контрол на дейностите, които се извършват в имота и представляващо неизпълнение от негова страна на задължения и контролни правомощия съгласно чл. 257 от ЗГ.

Разпоредбата на  чл. 108, ал. 3 от ЗГ, респ. на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. не сочи на определен кръг от субекти, които могат да осъществяват незаконни действия по извършването на добива на дървесина и не стеснява кръга им до лица, намиращи се под прякото и непосредствено ръководство на лицензирания лесовъд. Контролните правомощия на лесовъда, регламентирани в цитираните разпоредби не визират субект на незаконната сеч, поради което е ирелевантно обстоятелството субектът дали е лице измежду тези, извършващи разрешената сеч – служители на фирмата, извършваща дърводобива или трето за сечта лице. Персонализацията на лицата, отрязали немаркираната дървесина е ирелевантно за отговорността на дееца обстоятелство. Обемът и характерът на контролните правомощия на лицензирания лесовъд не е свързан с не упражнен контрол върху лицата, извършващи добива на дървесина, или по направа на пътища, а е общо задължение, изразяващо се в неупражняване на контролни правомощия върху целия добив, независимо от лицата, които го извършват (в този смисъл Р. по КНАХД № 10131/2017 г. на ВТ - адм. съд; Р. по КНАХД № 10108/2017 г. на ВТ адм. съд; Р. по КНАХД № 10289/2019 г. на ВТ адм. съд ).

Жалбоподателят е бил длъжен да организира и контролира извършването на добива и всички дейности свързани с него, за който има издадено позволително за сеч, като следи за спазване на правилата, въведени в Закона за горите и подзаконовите актове за извършване на сеч, включително и да не допуска изсичане на немаркирани дървета, което в процесния случай не е изпълнено.

Настоящият състав приема за неоснователно, наведеното оплакване за липса на точна дата на извършване на нарушението. По делото е установено, че срокът за провеждане на сечта съгласно издаденото позволително за сеч е за времето от 13.08.2019 г. до 07.11.2019 г., като в този период, за С. е възникнало задължение да носи отговорност и да упражнява контрол по извършването на добива на дървесина, в това число и да не допуска сечене на немаркирана такава. Тези задължения следва да се изпълняват до датата на освидетелстване на сечището. Такова освидетелстване, към момента на извършване на проверката и констатиране на нарушението 07.11.19 г. не е било извършено, и посочването от контролните органи, че към по-ранна дата – 13.08.2019 г. и до датата на установяване на нарушението 07.11.19г. жалбоподателят не е изпълнил вменените му задължения, а именно периода на бездействие - покрива изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. При нарушение изразяващо се в бездействие, което се извършва до датата на констатирането му /какъвто е настоящия случай/, давностният срок за образуване на административнонаказателно производство започва да тече не от началната дата, на която е започнало бездействието, а от датата, на която е констатирано. В случая от доказателствата по делото се установява, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В тази връзка следва да се отбележи че ирелевантно за реализиране на административнонаказателна отговорност на дееца е констатацията в КП от 07.11.2019г., че към момента на констатиране на нарушението, в обекта не е била извършвана сеч. Задълженията на жалбоподателя и следващата от тях отговорност не могат да отпаднат, тъй като в ал. 3 на чл. 108 от ЗГ е посочено, че именно лицето, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.

Не следва да се споделят и доводите на жалбоподателя, че АУАН и НП са издадени от лица, които нямат съответните делегирани права, както и неупражняването на контрол 24 часа в денонощието не е възможно да бъде осъществявано, за да се следи за спазване на технологичния план в имота. Като лице, длъжно да упражни контрол за спазване на технологичния план при добива на дървесина, жалбоподателят е следвало да посещава регулярно сечището и да разясни на работниците, извършващи добива, че следва да се сече само маркирана дървесина в цялата площ на подотдела. В случая, както бе обективирано от съда, е неотносимо към предмета на доказване по делото кой точно е рязал немаркираните дървета, тъй като санкцията е наложена на жалбоподателя за бездействие и за неупражнения контрол от негова страна, а не за незаконни действия, свързани с добиване на немаркирана дървесина.

Съдът намира че при съставяне на акта и издаване на НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила, че описанието на нарушението е ясно, което не ограничава правото на защита на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил. Нарушението е описано точно и ясно със съставомерните му елементи - форма на изпълнително деяние, време и място на извършването му.

На следващо място обстоятелството, че жалбоподателят не е присъствал при извършването на проверката, не може да предпостави извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Въззивникът е бил поканен и е присъствал при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, когато е имал възможност да се запознае с всички доказателства, събрани от контролните органи и да направи съответните възражения.

Не са налице основания за приложимост на разпоредбите на чл. 28 ЗАНН. Деянието е свързано с неизпълнение на професионалните задължения на лицето, което обективира, според съда по - високата му обществена опасност, в сравнение с др. подобни случаи. В тази връзка, констатираният брой на отсечени, немаркирани дървета, също не могат да обусловят извод - различен от направения от съда.

За извършеното нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закона за горите, е предвидено административно наказание - глоба от 300 до 5000 лв. С обжалваното НП на Р.И.С. е наложено наказание - глоба в размер от 300 лв.. Така определено по размер наказание е към предвидения в закона минимален размер, което мотивира съда да приеме, че същото е законосъобразно и правилно определено, и съобразено с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

Р     Е     Ш     И  :

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от 13.12.2019 г., издадено от Директора на РДГ Кюстендил, с което на Р.И.С., ЕГН **********, адрес: ***, на основание на основание чл. 275 ал.1 т. 2 от ЗГ и чл. 53 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер на 300  лв. за нарушение по чл. 108 ал. 3 от ЗГ вр. с чл. 61 и чл. 47 ал. 1 т. 1 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: