Р Е Ш Е Н И Е
№ 868 14.07.2020 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд V-ти наказателен състав
на тридесети юни през 2020
година
в публично съдебно заседание в състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от
съдията Стефанова НАХД № 2114 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Й.Е.М. с ЕГН ********** *** против
наказателно постановление №19-0769-005965 от 18.12.2019г издадено от началник
група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с което за нарушение на
чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и е бил лишен от
управление на МПС за срок от 3 (три) месеца.
Недоволен
от наказателното постановление жалбоподателят го обжалва като счита, че същото
е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че в НП фактите не отговарят на
фактите в акта. Иска се отмяната му.
За
открито съдебно заседание жалбоподателят е призован редовно и се явява. Не се представлява. Поддържа жалбата.
Административнонаказващият
орган-редовно уведомен, представител не се изпраща.
По
допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице и е срещу годен за обжалване акт. Спазен е
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН (лист 3 и 4
от делото). Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити, подадена е
пред териториално и материално компетентен съд и производството е редовно
образувано.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на
закона, доводите на жалбоподателя представените по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Производството
е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
серия АА и бланков № 449767 за нарушение заснето с преносима система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникация тип мобилна
камера за видеоконтрол тип TFR1-M с
фабричен № 510/07 и е били изготвен клип № 9458 показан на водача при връчване
на акта с приспадната допустима грешка от -3% (лист 6 от делото).
На 17.10.2019г,
в 08,26 часа, в град Бургас, на ул.“Крайезерна“ №113, в посока от
бензиностанция на Ромпетрол, към пътен възел „Запад“, водач на МПС марка „Опел“
модел „Тигра“ с рег. № ..., собственост на Й.Е.М. с ЕГН ********** управлявал
с наказуемата скорост от 126 км/ч, при разрешена за населеното място до 70 км/ч
въведена с пътен знак В-26. При определянето на скоростта била приспадната
допустимата грешка от -3%. След установяване
собственика на лекия автомобил (лист 6 на гърба), същият бил поканен
(покана №8511/25.10.2019г на лист 10 от делото) да се яви в сектор ПП–Бургас за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На 25.10.2019 г
се явил Й.Е.М. с ЕГН ********** *** и на място попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП (лист 9 от делото), в която потвърдил, че на 17.10.2019 г., около 08,26 часа,
е управлявал собствения си лек автомобил
с рег. № ...
На 05.11.2019г
на жалбоподателя М. свидетелят В.П. в качеството на мл.автоконтрольор в сектор
ПП-Бургас и в присъствието на свидетелите К. Н. и Г.С. съставил на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (лист 5 от
делото), в който като правна квалификация на нарушението е вписал нормата на
чл.21 ал.2 от ЗДвП. Актът бил изпратен за връчване на жалбоподателя М., който
го получил на следващия ден - 06.11.2019 г. Подписал го без възражения и получил
екземпляр. На 08.11.2019 г. постъпили писмени възражения (лист 12 от делото). В
тях жалбоподателят счел акта за неправилен, тъй като в процесния участък според
жалбоподателя действа знак, който ограничавал скоростта до 80 км/ч и посочил,
че поради предстояща опасна операция на съпругата му си е позволил несъзнателно
да превиши разрешената в този участък скорост. Помолил е това да се счете за
смекчаващо отговорността му обстоятелство и да бъдат намалени наказанията до законовите минимални
размери.
Като взел предвид възражението, акта и
останалите писмени доказателства находящи се в административнонаказателната
преписка, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление №19-0769-005965 от 18.12.2019 г. В него при пълна идентичност на
фактическата обстановка както в акта на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на
жалбоподателя били наложени две кумулативни наказания – глоба в размер от 750
лева и временно лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца (лист 4
от делото).
Горната фактическа обстановка се доказа по
несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени
и гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите В.П.К. Н. като
ги счита за безпристрастни.
В
това производство съдът прави преценка по правилността и законосъобразността на
воденото до този момент административнонаказателно производство.
Както
актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи
(лист 22 и 23 от делото). От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Посоченото място, на което е извършено административното нарушение
е в достатъчна степен индивидуализирано.
Нарушението
е било заснето с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникация тип мобилна камера за видеоконтрол тип TFR1-M с фабричен №510/07 (протокол от 17.07.2019 г. на лист 18
от делото). Същата е била преминала последваща проверка и е била технически
изправна. Системата за видеоконтрол представлява одобрен тип средство за
измерване видно от писмо находящо се на лист № 17 от делото. В настоящия
случай, макар че нарушението е констатирано без участието на контролен орган, е
съставен акт за установяване на административно нарушение, тъй като санкцията
на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП предвижда две кумулативни наказания–глоба и лишаване от
право да се управлява МПС. Недопустимо е в този случай издаването на електронен
фиш, тъй като той се издава в случаите, ако за нарушението в ЗДвП е предвидено
само наказанието глоба. Към момента на
извършване на административното нарушение в закона не е имало изискване за
поставянето на знак Е-24 – изискване на
чл.165 ал.2 т.6 и т.7 и ал.3 от ЗДвП вр. чл.7 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г за условията и реда за използване на автоматизирани техническо
средства и системи (отменен в сила от 16.01.2018 г.).
Съдът
приема, че нарушението е доказано по несъмнен начин.
По
несъмнен начин е установен субектът на административнонаказателна отговорност.
Жалбоподателят М. е посочил себе си като водач в декларация по чл.188 от ЗДвП,
и това не е оспорил впоследствие в дадения от закона срок.
В
разпоредбата на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП (в редакцията й от ДВ бр.101 от 2016 г. в сила от
21.01.2017 г.) действала по време на
нарушението, предмет на настоящото производство, е била
предвидена санкция
глоба
в размер на 750 лева. Следва да се отбележи,
че за извършеното нарушение предвидените в закона административни наказания са
определени като вид, размер и метод за изчисляване по абсолютен начин, поради
което за административните органи и за съда не съществува правна възможност да
ги обсъждат, нито да ги намаляват.
В
хода на административнонаказателното производство не е нарушено правото на защита на санкционираното лице.
Налице
са доказателства за осъществен състав на нарушение по чл. 182, ал. 1, т.
6, пр. 1 от ЗДвП. Фактите, въз основа на които може да се направи
извод за съставомерност са изложени както в АУАН, така и в наказателното
постановление, и срещу тези факти санкционираното лице е имало възможност да се
защитава, и в административнотаказателното и в съдебното производство.
Съдът
намира за неоснователни останалите възражения на въззивника за липса на
доказателства за осъществен състав на нарушение. Извършеното
нарушение е установено с мобилна радарна
система, за която по делото са налични доказателства, че е одобрен тип средство
за измерване и технически годна да отчита всички параметри на измерването.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.
63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството
по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща
към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, представителят на административнонаказващия орган е
поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от
Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева.
При този
изход на делото основателна е претенцията на наказващия орган за присъждане
на разноски, поради което и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да бъде
уважена.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд, V наказателен състав, на основание чл.63
ал.1 предложение първо от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА наказателно постановление №19-0769-005965 от 18.12.2019 г.,
издадено от началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с
което за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП
на Й.Е.М. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 750 (седемстотин и
петдесет) лева и е бил лишен от управление на МПС за срок от 3 (три)
месеца.
ОСЪЖДА Й.Е.М. с ЕГН **********
*** да заплати на ОДМВР-Бургас разноски по ЮК възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева съгласно
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд–гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.