РЕШЕНИЕ
гр. София, ……….. г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІI „В” въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.
Съдия: БИЛЯНА КОЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Коева ч. гр. дело № 4892 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК
Образувано е по жалба на З.
„Б.И.“ АД чрез адв. М.Г.срещу разпореждане
№ 14549/19.03.2019 по изп. д. № 20198630400712
г. на ЧСИ С.Х., рег. № 863 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което е отказано
искането на жалбоподателя за намаляване размера на разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя по посоченото изпълнително дело.
Жалбоподателят поддържа, че
възнаграждението е прекомерно предвид правната и фактическа сложност на
изпълнителното производство. Поддържа, че е лицензирано застрахователно
дружество с публични сметки и под контрола на КФН и не е възможно да се укрие
или да избягва принудително изпълнение. Излагат се съображения, че по делото
липсват данни процесуалният представител на взискателя да е извършвал, каквито
и да е действия по него, освен подаване на молбата за образуване на делото,
поради което само за това му се дължи възнаграждение. Поддържа, че по делото
липсват доказателства за заплащане на възнаграждението. Иска се намаляване на
възнаграждението до 200 лв., алтернативно се иска намаляването на
възнаграждението до предвидения в Наредба № 1 минимум. Претендират се разноски
в настоящото производство, включително и за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от
страна на взискателя М.Х.С., чрез адв. В.Д., в което се излагат съображения за
недопустимост и неоснователност на
жалбата.
В мотивите си ЧСИ излага
съображения, че жалбата е неоснователна. Излага доводи, че възнаграждението не
следва да бъде намалявано, тъй като по делото са представени доказателства, че
адвокатското възнаграждение е заплатено и същото не се явява прекомерно.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Изпълнително дело изп. д. №
20198630400712 г. на ЧСИ С.Х., рег. № 863 в КЧСИ, с район на действие СГС е
образувано въз основа на молба от М.Х.С. от 08.03.2019 г. срещу З. „Б.И.“ АД,
за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер на 300
лв., за която е издаден на 20.06.2018 г.
изпълнителен лист по гр.д. № 6239/2018 г. по описа на СРС. Молбата е
депозирана чрез адв. В.Д., като в същата е претендиран адвокатски хонорар по
изпълнителното дело. Представен е договор за правно обслужване от 07.03.2019
г., в който е посочено, че договореното възнаграждение в размер от 1000 лв. е
заплатено при подписване на договора, за което той служи като разписка. В
молбата за образуване на изпълнително дело е направено искане да бъде наложен
запор на на всички банкови сметки на длъжника.
По делото е изготвена,
изпратена и получена от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е
посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 1 486,80 лв. лв.,
от които главница в размер на 300 лв., 1000 лв. разноски по изпълнителното
дело, 168,80 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 25.03.2019 г.
На 15.03.2019 г. по делото
е постъпила молба от длъжника за намаляване на размера на присъдените разноски
до 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
С разпореждане № 14549/19.03.2019
съдебният изпълнител е отказал да намали приетото по делото адвокатско
възнаграждение.
Настоящият
състав намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй
като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е
насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен
контрол – арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се
поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия
ГПК се съдържа в част I „Общи
правила“. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и
за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично
уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските от изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се
прекрати съгласно чл. 433 ГПК. освен поради плащане, направено след започване
на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда.
В разглеждания случай по
делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника
преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е
изпълнил доброволно задълженията си преди инцииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и
за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на
релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от
взискателя адвокатско възнагражедение:
Разпоредбата на чл. 78, ал.
5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част
, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Съобразно утвърдената
съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 е приложима не само в съдебните
производства, но и в изпълнителните – Определение №403/01.112.2004 г. по
ч.гр.д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 г. по т.д. №6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не
обвързан от предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и
е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер.
По процесното изпълнително дело се претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
В случая изпълнителното дело не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа
сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се
вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се
установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната
молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният
представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия,
насочени към удовлетворяване на паричните вземания, поради което и необосновано
се явява определянето /"присъждането"/ на разноски в претендирания по
изпълнителното дело прекомерен размер. Осъщественото от процесуалния
представител на взискателя процесуално представителство се изчерпва с
подаването на молба за образуване на изпълнително дело, в която взискателят е
възложил на съдебния изпълнител да наложи запори на вземането по всички банкови
сметки на длъжника.
При съобразяване с действителната фактическа и правна
сложност на изпълнителното дело, съдът приема, че възражението по чл. 78, ал. 5
от ГПК е основателно и определеното адвокатско възнаграждение от
съдебния изпълнител в размер на 1000 лева като прекомерно следва да бъде
намалено до размер на сумата от 200 лева, тъй като процесуалният представител
на взискателя е извършил едно единствено процесуално действие - да подаде молба
за образуване на изпълнително производство с посочване на принудителни
изпълнителни способи. Изпълнението по делото е приключило с провеждане на едно
изпълнително действие – налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „Уникредит
Булбанк“ АД. Липсват данни по делото наложеният запор да е довел до
принудително реализиране на вземането, поради което не е налице каквото и да било отклонение от
обичайното развитие на производството, изискващо особено голяма активност от
страна на процесуалния представител на
взискателя. Поради изложеното взискателят има право на адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от
Наредбата.
По тези съображения депозираната жалба следва
да бъде преценена като основателна. Дължимите от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се намалят до сумата от 200 лева.
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно,
независимо, че жалбата е частично уважена. Отговорността за разноски се понася
от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за
неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу
действия на съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е
дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този
случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния
изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
ОТМЕНЯ
по жалбата на длъжника З. „Б.И.“ АД, ЕИК*******,
разпореждане № 14549/19.03.2019 по изп.
д. № 20198630400712 на ЧСИ С.Х., рег. № 863
в КЧСИ, с район на действие СГС , с която е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение
по посоченото изпълнително дело до размера от 200 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК размера на разноските на взискателя по изпълнително дело 20198630400712
по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 в КЧСИ, с район на действие СГС, от 1000 лева и определя размер от 200 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.