№ 3811
гр. Варна, 27.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502470 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 396 от ГПК.
Възз.ч.гр.дело № 509/2017год. по описа на ВОС е образувано по частна жалба на
„ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.Арх.Манол Йорданов 16, представлявано от управителя Емил Тодоров Бакърджиев,
против Определение № 3817/30.07.2021г., постановено по ч.гр.дело № 11168/2021г. по
описа на ВРС, с което съдът е допуснал ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещ иск с правно основание
чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 286 ТЗ, предявим от “Футболен Клуб Гранд Про” Сдружение ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: град Варна, Район Приморски, жк „Чайка“
бл. 60, вх. „Г“, ет. 5, ап. 70, срещу “Трейдфарма“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Варна, Район Приморски, жк „Вилна зона“, ул. „Арх. Манол
Йорданов“ № 16, за осъждане на бъдещия ответник да заплати на ищеца сумата от 3 000
(три хиляди) лева, представляваща дължима сума по сключен между страните Договор за
спонсорство от 28.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, чрез налагане на
обезпечителна мярка – ЗАПОР върху банкови сметки на “Трейдфарма“ ЕООД , ЕИК
*********, в следните банки: „Банка ДСК“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Първа
Инвестиционна банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Токуда Банк“ АД,
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Централна Кооперативна Банка“ АД, „ПроКредит Банк
България“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Ти Би Ай
1
Банк“ ЕАД, „Българо – Американска Кредитна Банка“ АД, „Търговска Банка Д“ АД,
„Тексим Банк“ АД, „Общинска Банка“ АД, „Българска Банка за Развитие“ АД,
„Интернешънъл Асет Банк“ АД, „ИНГ Банк Н.В.“ – клон София, „Ситибанк Европа“ АД –
клон България, „БНП Париба С.А.“ – клон София, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ –
клон България, „Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ“ – клон София, „Варенголд Банк АГ“ – клон
София, „Бигбанк АС“ – клон България до общия размер на претенцията от 3 000 (три
хиляди) лева, на основание чл. 390 ГПК. Постановил е издаване на обезпечителна заповед и
е определил едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск срещу “Трейдфарма“ ЕООД,
ЕИК *********, който срок тече от датата на постановяване на определението.
Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно,
поставено при нарушаване на процесуално правни норми, а наложената обезпечителна
мярка е неподходяща и ограничаваща правната сфера на ответника. Моли за отмяна на
определение, алтернативно за изменението му като молителят бъде задължен за внасяне на
парична гаранция по реда на чл.391, ал.2 о ал.3 от ГПК, а по отношение на допуснатото
обезпечение – да бъде определена поредност и последователност на запориране на
банковите сметки.
Ответникът по частната жалба – “Футболен Клуб Гранд Про” Сдружение, ЕИК
********* в подадения писмен отговор счита същата за неоснователна и настоява за
потвърждаване на постановения съдебен акт.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че жалбата е подадена от легитимирана
страна, при надлежно учредена представителна власт за пълномощника, в срока по чл.275
ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съда. Производството по жалбата е допустимо
и същата подлежи на разглеждане по същество :
Съгласно разпоредбата на чл.390 от ГПК, съдът може да допусне обезпечение на
бъдещ иск, който молителят ще предяви против ответника по молбата, като в молбата за
обезпечение молителят следва да конкретизира иска, чието обезпечение търси, както и
желаната обезпечителна мярка.
Съдът следва да се увери, че молителят има право на обезпечаване на иска. Такова
право той има, когато бъдещият иск, чието обезпечаване търси, е процесуално допустим,
вероятно основателен и е налице интерес от обезпечаване на иска, т.е. нужда от
обезпечаване на иска и посочената обезпечителна мярка е подходяща и оправдана, с оглед
вида на търсената правна защита.
За да допусне обезпечение на иска, съдът следва да установи кумулативната
наличност на посочените предпоставки. В производството по обезпечаване на бъдещ иск е
достатъчно молителят да посочи обстоятелствата, на които основава материалното право,
чиято защита ще потърси от съда в рамките на срока, определен с акта по обезпечението, да
потвърди тези си твърдения с писмени доказателства и да установи, че е налице
2
обезпечителна нужда.
Преценката за вероятната основателност на иска е обща, съобразно нуждите на
обезпечителния процес и се извършва на базата на изложените в исковата молба фактически
твърдения и представени писмени доказателства.
Налице е обоснован и законосъобразен извод на районния съд за наличие
предпоставките на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК.
Представени са писмени доказателства, установяващи правото на ищеца да търси
реално изпълнение на поетото от бъдещия ответник задължение за заплащане на сумата от
3000 лева, за което последният се е задължил по силата на договор за спонсорство от
28.08.2020г., в качеството си на „спонсор“ по него. Установява се, че съгласно клаузата на
чл.2 от договора цялата сума следва да бъде заплатена чрез банков превод по посочената
банкова сметка на спонсорираното лице “Футболен Клуб Гранд Про” Сдружение ЕИК
********* в срок до 07.09.2020г., т.е. към момента на подаване на молбата по чл.390 от ГПК
– 30.07.2021г. падежът на задължението е настъпил.
Така представените писмени доказателства следва да бъдат кредитирани като
убедителни по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК с оглед характера и вида на договорното
правоотношение, липсата на конкретни задължения, чието изпълнение е условие за
реализиране насрещната престация на бъдещия ответник. Падежът за пълно изпълнение на
същата е настъпил. Правилно и в съответствие със закона сезираният съд е преценил
допустимостта и вероятната основателност на бъдещия осъдителен иск за реално
изпълнение на поето облигационно задължение. Обезпечителната нужда при бъдещ
осъдителен иск се предполага.
Ответникът е този, който в бъдещия процес би могъл да въведе възражения,
позовавайки се на конкретни фактически твърдения в отношенията между страните и
тяхното развитие, но на този етап позоваването на договора е убедително доказателство за
вероятната основателност на иска и не мотивира съда да постави налагането на
обезпечителната мярка под условието на представена от молителя парична гаранция. Не без
значение в тази насока е и обстоятелството, че в частната жалба на бъдещия ответник също
не са въведени конкретни правопогасяващи и правоизключващи възражения относно
дължимостта на бъдещата искова претенция.
Не е допуснато свръхобезпечаване на бъдещата осъдителна претенция, доколкото е
наложена допустима обезпечителна мярка (арг. от чл. 397, ал.1, т.2 от ГПК) като изрично в
диспозитива на определението, съотв. обезпечителната заповед е обективирано, че същата е
допусната до общия размер на претенцията от 3 000 лева, което следва да бъде съобразено
от съдебния изпълнител в хода на изпълнението й, който да я реализира до достигане на
посочения размер предвид пълната или частичната й наличност в изброените банки, но не и
в по-голям размер общо във всички посочени банкови институции.
3
Разпоредбата на чл.396, ал.1 от ГПК е императивна и задължава съда, наложил
обезпечението, да връчи препис от постановения съдебен акт единствено на сезиращата
страна, но не и на бъдещия ответник. Началото на срока за обжалване на определението за
допускане на обезпечението по отношение на последния е свързано с датата, на която е
получил от съдебния изпълнител съобщението за наложената обезпечителна мярка.
Единствената хипотеза, при която определението за допускане на обезпечението се връчва
от съда е тази, при която е наложена мярка по чл.397, ал., т.3 от ГПК, каквато не е налице в
настоящия случай.
В конкретния случай обезпечителната заповед съдържа всички необходими
реквизити, необходими за изпълнението й от съдебния изпълнител.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 3817/30.07.2021г., постановено по
ч.гр.дело № 11168/2021г. по описа на ВРС
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4