Р Е Ш Е Н И Е № 1401
гр. Пловдив, 15.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр.
състав, в открито съдебно заседание на 09.11.2017г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
разгледа докладваното от съдията
Бешкова гр. д. № 2234 по
описа на съда за 2017 г. и взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба Вх. № 11737/18.08.2017г от Н.Х.Т. – съпруг – недлъжник и Т.К.Т. – длъжник по изп. д. №
20168190400233 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова рег. № 819 с район на
действие ОС – Пловдив, против насочване на изпълнението върху несеквестируемо
имущество – ½ ид.ч. от дворно място цялото с площ от 528 кв.м. и
½ ид.ч. от дворно място с площ от 608 кв.м., и двете находящи се в с.
Крумово, Община Родопи, Област Пловдив.
В жалбата се твърди, че
обявените за публична продан дворни места са несеквестируеми на основание чл.
444 т. 5 ГПК, тъй като съпругата – недлъжник е регистрирана като земеделски
производител, а недвижимите имоти се използват като земеделска земя. Иска се
отмяна на публичната продан, както и на всички действия, които са несъвместими
с несеквестируемостта.
Ответната страна по
жалбите Кооперация ВККЧЗС – Катуница ЕИК *********, /взискател в изпълнителното
производство/, не изразява становище.
Останалите въззиваеми
страни – И.Г.Ч. и И.Д.Т. /солидарни длъжници/, не изразяват становище.
В писмените
си мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
изразява становище за недопустимост,
евентуално - неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като с нея
се оспорва насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът и
съпругът – недлъжник смятат за несеквестируемо. В т. 1 на ТР 2/2013г се приема,
че на обжалване
подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка,
назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на
тези действия не е допустимо. Ако
приеме
наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това.
Поради това без значение за
допустимостта на жалбата е кога жалбоподателите са узнали за насрочената
публична продан, доколкото те не обжалват това конкретно изпълнително действие,
а насочването на изпълнението върху несеквестируемо тяхно имущество изобщо.
Отделното обжалване на това действие е недопустимо, като съдът би отменил
всички действия, които са несъвместими с несеквестируемостта без значение дали
е сезиран с искане в този смисъл. Ето защо възражението на ЧСИ за недопустимост
на жалбата поради просрочието й е неоснователно.
Разгледана по същество обаче жалбата
е неоснователна.
Жалбоподателите се позовават на
несеквестируемост по смисъла на чл. 444 т. 5 ГПК, според която изпълнението не може
да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице: земите на длъжника - земеделски стопанин: градини
и лозя с площ общо до 5 дка или ниви
или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството
машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето
за посев - за една година.
На
първо място, в случая не длъжникът, а съпругът – недлъжник твърди и установява,
че е регистриран като земеделски производител. Разпоредбата на чл. 444 т. 5 ГПК
обаче гарантира правата и законните интереси само на длъжника – физическо лице,
земеделски стопанин, за когото земеделското производство е основен източник на
доходи. Няма спор, че предмет на публичната продан са идеални части от имотите,
собственост на длъжника, който нито твърди, нито доказва, основен източник на
препитанието му да е упражнявана от него дейност като земеделски стопанин. Напротив,
от показанията на св. Т. /син на жалбоподателите/ се установява, че той и майка
му са регистрирани като земеделски производители, а не длъжника, който е
пенсионер по инвалидност.
На
следващо място, по делото няма спор, че въпросните недвижими имоти са
урегулирани поземлени имоти, част от ПУП на с. Крумово, Община Родопи, а не
градини и лозя, респ. ниви или ливади. Не се твърди и установява
предназначението им да е било променено по законовия ред на друг вид имоти,
попадащи в приложното поле на закрилата по чл. 444, т. 5 ГПК, като фактическото
им ползване е без правно значение и не може да доведе до разширително тълкуване
на законовото изключение от принципната секвестируемост на имуществото на длъжника.
И
не на последно място, чл. 444, т. 5 ГПК изисква длъжникът да е „земеделски стопанин“, а не „земеделски производител“, като тези две понятия са
различни с оглед на законовата дефиниция на параграф 1 т. 1 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по отношение понятието „земеделски
производител“ и т. 23 по отношение понятието „земеделски стопанин“, която
препраща и към РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1307/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17
декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за
земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска
политика. От дефинициите на закона се налага изводът, че земеделският
производител цели печалба, а земеделският стопанин - препитанието си, поради
която именно причина процесуалният закон защитава неговото имущество, а не това
на производителя, т.е. екзистенциалните нужди на длъжника - земеделски стопанин
от доходи и храна.
Ето
защо жалбата е неоснователна и ще се остави без уважение.
Взискателят
не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
Вх. № 11737/18.08.2017г от Н.Х.Т. – съпруг – недлъжник и Т.К.Т. –
длъжник по изп. д. № 20168190400233 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова рег. №
819 с район на действие ОС – Пловдив, против насочване на изпълнението върху
несеквестируемо имущество – ½ ид.ч. от дворно място цялото с площ от 528
кв.м. и ½ ид.ч. от дворно място с площ от 608 кв.м., и двете находящи се
в с. Крумово, Община Родопи, Област Пловдив.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: