Р Е Ш Е Н И Е
№216 22.11.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария Берберова-Георгиева
секретар: Мая Деянова
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
гражданско дело №
271/2019г. по описа на съда и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба от "А.1Б.” ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от А.Д.и М.М.– членове на Съвета на директорите, чрез
пълномощника им – юрк.П.П. против М.И.Н.
с ЕГН **********, с адрес: ***. В исковата молба се твърди, че между ищцовото
дружество и ответницата Н. е сключен Договор № *******за закупуване на
устройство на изплащане - Апарат SAM
Galaxy S8+ Blue 1г+. Същата се е
задължила да заплати устройството на 24 месечни вноски
по предварително уговорен погасителен план. Сочи се, че ответницата Н. не е заплатила 5 бр. последователни месечни вноски по
посочения към договора погасителен план, с оглед на което, оставащите месечни
вноски са станали предсрочно изискуеми. С оглед на това се претендира сумата общо в
размер на 1733,79 лева, от която:
- сумата в
размер на 374,13 лв. - 5 бр. месечни вноски по Договор № *******, за отчетния период 23.07.2017г. - 22.12.2017г., съобразно погасителния план, за която са издадени следните
фактури: фактура № 0********* от 25.08.2017г. за сумата от 79,98 лева, от
която са кредитирани 26,77 лева; фактура
№ 0********* от 26.09.2017г. за сумата от 79,98 лева; фактура № 0*********
от 26.10.2017г. са
сумата от 79,98 лева; фактура № 0********* от 27.11.2017г. за сумата от 79,98 лева и фактура № 0*********
от 28.12.2017г. за
сумата от 79,98 лева;
-
сумата в размер на 1359,66 лв. - оставащи месечни вноски по погасителния
план, за която е
издадена фактура № 0********* от 26.01.2018г.
Предвид гореизложеното ищцовото дружество е
подало заявление, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 1241/2019г.
по описа на РС-Несебър. С Разпореждане № 385 от 20.02.2019г., съдът е отказал
да издаде Заповед за изпълнение на парично задължение, като е указал на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск против длъжника Н. относно
вземането си в едномесечен срок. В изпълнение разпореждането на съда, в
указания срок, ищецът е предявил иск със следният петитум:
Да се приеме за
установено по отношение на ответника Н., че същата дължи на ищцовото дружество сумата
общо в размер на 1733,79 лева (хиляда
седемстотин тридесет и три лева и седемдесет и девет стотинки), ведно със законната лихва върху главницата от датата на образуване на настоящото дело – 14.03.2019г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендират присъждане на направените разноски по
настоящото и по заповедното производство, ведно с юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно Наредбата
за заплащането на правната помощ. Представят писмени доказателства. Правят искане за
разглеждане на делото в тяхно отсъствие.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Н. не е
депозирала писмен отговор на исковата молба. Не сочи доказателства.
С Определение № 694 от
11.06.2019г., постановено по настоящото дело, съдът е задължил ищеца в срок до
първото съдебно заседание да конкретизира писмено петитума на исковата молба,
като посочи осъдителен иск ли предявява или установителен, с указания за
последиците при неизпълнение указанията на съда.
С молба вх.№ 5417 от 10.07.2019г.
/л.29/, съдът е конкретизирал петитума на исковата молба, като е уточнил, че
предявява осъдителен иск против ответницата Н. за сумата от 1733,79 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на образуване на настоящото производство
до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по
заповедното и по настоящото производство, ведно с юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцовото дружество поддържа изцяло исковата молба от името на
доверителя си, ведно с приложените писмени доказателства. Не сочи нови
доказателства. Уточнява, че сключеният между страните договор е прекратен на
26.01.2018г. с издаване на фактурата за останалите предсрочно изискуеми вноски.
Моли съда да постанови неприсъствено решение, с което да се уважи предявените
от тях искове, като им присъди направените по делото разноски.
Ответницата Н. не се явява в
съдебно заседание и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства.
С протоколно определение от
21.08.2019г., съдът приключи производството по събиране на доказателствата по
делото, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение.
В срока за решаване, съдът
констатира, че не са налице материално-правните предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение, визирани в разпоредбата на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК,
поради което отмени определението за приключване на производството по събиране
на доказателствата и внесе делото в открито съдебно заседание, като даде
възможност на ищеца да проведе пълно доказване на своята претенция.
В изпълнение указанията на съда,
с молба вх.№ 8556 от 17.10.2019г., подадена от ищцовото дружество, същите
излагат допълнителни уточнения във връзка със заявената от тях претенции за
главница и лихва.
Съдът
намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от
лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон
реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията
на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка между
него и ответника по Договор № *******за
закупуване на устройство на изплащане, настъпила изискуемост на вземането и
размера на претенцията си. При доказването на тези факти ответникът трябва да
докаже, че е погасил задължението.
Като писмени доказателства по делото са
приети Договор № *******от 17.07.2017г. за закупуване на устройство на
изплащане (л.4-5 вкл.). Видно от приемо-предавателен
протокол от 17.07.2017г. (л.7), на същата
дата купувачът по договора за закупуване на устройство на изплащане (ответника Н.) е получила от продавача (ищеца) - Апарат SAM Galaxy S8+ Blue 1г+. За
полученото устройство ответникът Н. се задължил да заплати следните
суми: първоначална вноска от 79,98 лева и
23 вноски на обща стойност от 1839,54 лева.
Погасителният план бил обективирани
в т.5 от подписания между страните и неоспорен по делото
договор. От цитираният договор се доказва наличието на твърдяната от ищеца
облигационна връзка между страните.
По делото са
приети фактура № 0********* от 25.08.2017г.; фактура № 0********* от 26.09.2017г.; фактура № 0********* от 26.10.2017г.; фактура № 0********* от 27.11.2017г. и фактура № 0*********
от 28.12.2017г.
/л.8-13/. Видно от тях по Договора за закупуване на устройство на
изплащане на ответника били начислявани месечни вноски (16,21 лева по първата фактура и по 14,97 лева по всяка от следващите фактури). Във
всяка от фактурите били посочени и срокове за заплащане на сумите по тях –
респ. 25.08.2017г., 26.09.2017г., 26.10.2017г., 27.11.2017г. и 28.12.2017г.
Посочените доказателства не са оспорени от ответника, поради което съдът намира, че от фактурите се доказва задължение
по облигационното отношение между страните, което не е заплатено от ответника.
Същевременно
в т.12.3 от Договора за
продажба на изплащане е предвидено, че при неплащане в срок на най-малко две
последователни месечни вноски от страна на купувача всички суми, дължими до
края на договора, стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези
суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във
фактурата срок. С оглед посоченото неплащане на пет месечни вноски от страна на
ответника, от ищеца била издадена фактура № 0366914273 от 26.01.2018г. на
стойност от 1359,66 лева, със
срок на плащане – 15.02.2018г. С посочената фактура били
начислени останалите вноски за плащане по договора.
Ето защо съдът намира, че изискуемостта на тази сума също е настъпила – на 15.02.2018г., като се е сбъднало условието на т.12.3 от договора. Както се
посочи по-горе налице са пет вноски по
договора, които са начислени за плащане от
ответника, но не са заплатени от него. Следователно за ищеца е възникнало
правото да обяви всички останали суми по договора за
предсрочно изискуеми с издаването на цитираната фактура от 26.01.2018г. и да определи срок за плащането им (датата на
данъчното събитие, посочена във фактурата).
Изводът, който се налага е, че съществува вземането на ищеца към
ответника Н. за сумата от 1359,66 лева – предсрочно
изискуеми вноски по Договора за закупуване на устройство на
изплащане и на сумата общо в размер на 374,13 лева –
редовни незаплатени пет вноски по този договор. С оглед на това, съдът счита,
че иска за присъждане на сумата общо в размер на 1733,79 лева е
основателен и следва да бъде уважен.
С
оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложат сторените от
ищеца по настоящото производство разноски по
делото, както следва: държавна такса – 34,67 лева
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. В
тази му част, решението следва да бъде с осъдителен диспозитив, тъй като с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.
В
съгласие с т.12 от Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№
4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобрази изхода на спора и
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид гореизложеното, на ищеца следва да се присъдят
заплатените от него разноски в заповедното производство за внесена държавна
такса в размер на 34,68 лева. В тази част съдът също
следва да постанови осъдителен диспозитив. Изходът на спора в заповедното производство е отрицателен за ищеца,
поради което не му се дължат разноски за това производство, с изключение на
заплатената държавна такса – арг. от чл. 415, ал.4 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.И.Н. с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на "А.*Б.”
ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.Д.и
М.М.– членове на Съвета на директорите, чрез пълномощника им – юрк.П.П., сумата
общо в размер на 1733,79 лева (хиляда
седемстотин тридесет и три лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща
сбор от дължимите вноски по Договор № *******от
17.07.2017г. за закупуване на устройство на изплащане,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на родаване на исковата молба – 14.03.2019г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.И.Н. с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на "А.*Б.”
ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.Д.и
М.М.– членове на Съвета на директорите, чрез пълномощника им – юрк.П.П., сумата общо в
размер на общо в размер на 369,35 лева (триста шестдесет и девет
лева и тридесет и пет стотинки), представляваща
направени по делото разноски, от които 34,68 лева – платена държавна такса по
ч.гр.д. № 1241/2018г. по описа на Районен съд Несебър, 34,67 лева – платена
държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение по настоящото
производство.
Решението може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: