Р
Е Ш Е Н И Е
№
2388/21.12.2023г.
гр.
Пловдив,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо
Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Мария Николова
при секретаря В. П. и с участието на прокурора И. Дж., разгледа докладваното от съдия Юрукова
касационно административнонаказателно дело
№ 2424, по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на заместник-кмет по „Обществен ред и сигурност“ при
Община Пловдив, чрез юрк. К., срещу Решение №
1240/12.07.2023г., постановено по АНД № 6183/2023 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, с което е отменено наказателно постановление № 787/11.10.2023 г., на
заместник-кмет на Община Пловдив, с което на касатора,
за нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба за организацията на движението и
паркирането на територията на община Пловдив е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 40, ал. 3 от същата наредба. В касационната жалба се
излагат доводи, че оспореното решение е неправилно и необосновано. Моли съда да
отмени оспореното решение и да потвърди наказателното постановление.
Ответникът
– С.К.М., чрез адвокат А., изразява становище за неоснователност касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт.
По
делото се установява, че на 31.03.2022г., около 10.45 часа, в гр.Пловдив, в
зоната на кръстовище на ул. „Хан Кубрат“ и ул.„Висла“, старши полицай при
Общинска полиция, е констатирал, че МПС с рег. № ***, е паркиран в зоната на
кръстовището, за което е издаден е фиш № ********** от 31.03.2022 г. в
отсъствието на водач, с който е наложена глоба в размер на 50 лв. На
05.04.2022г. С.М. е възразил срещу наложената глоба. Постановено е Определение
№ 3730/31.05.2022г., с което се прекратява производството и жалбата е изпратена
по компетентност. Съставен е АУАН № 001814/10.08.2022г. срещу С.М., като управител
на дружество, собственик на МПС. Въз основа на АУАН е издадено НП № 787/11.10.2022г.
от зам.-кмет при Община Пловдив, с което на С.М. на основание чл. 40, ал. 3 от
Наредбата за организация на движението и паркирането на територията на Община
Пловдив е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 6
от Наредба за организация на движението
и паркиране на територията на Община Пловдив.
Правните
изводи на районния съд са, че обществените отношения, за които е санкционирано
лицето, са уредени в Закона за движение по пътищата. Забранителната и
санкционна норма по процесното НП, преуреждат тези отношения по същия начин както в закона, от
което следва, че същите са нищожни. Кметът и упълномощените лица според съда не
са разполагали с компетентност за издаване на процесното
НП. РС
Пловдив е приел, че лицето е санкционирано на основание чл. 40, ал. 3 от
местната наредба за организация на движението и паркирането на територията на
Община Пловдив, за нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 5 от същата. Прието е, че този
вид обществени отношения са уредени от Закона за движение по пътищата и в конкретиката на казуса с чл. 98, ал.1, т. 6 от ЗДвП, като
санкционната норма е чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП. Съдът е приел, че следва да
се приложи регламентацията на нормативния акт от по-висок ранг и за актосъставителя и административнонаказаващия
орган не е налице материална компетентност.
Решението
е неправилно.
Установена
е материалната и териториална компетентност на административнонаказващия
орган.
Съгласно
чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП служби за контрол, определени от
кметовете на общините контролират в населените места изправността и състоянието
на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за
организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите
на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на
правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни
средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на правилното използване
на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната
охрана.
В
конкретния случай, в съответствие с чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, предвид
обстоятелството, че деянието е извършено в град Пловдив, засяга правилата за
паркиране, нарушението е установено от служител на Общинска полиция, за което е
съставен фиш № ********** (лист 8 от НАХД № 6183/2023). Описано е мястото на
разполагане на автомобила, в зоната на посоченото кръстовище). След като за
установеното нарушение първоначално е издаден фиш, срещу който от страна на М.
е подадено възражение, е издаден АУАН, въз основа на който е издадено НП.
Посочено
е за нарушена разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба за организация на движението и паркиране на територията на
Община Пловдив, съгласно която престоят и паркирането са забранени: на
кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях; Санкционната норма е по чл. 43, ал.
5 от Наредбата, съгласно която на водач, нарушил разпоредбата на чл. 4, ал. 1,
т. 4,т. 5, чл. 4, ал. 2, т. 3 от настоящата Наредба, се налага глоба в размер
на 50 (петдесет) лв.
Правната квалификация
на нарушението е коректна, а наложената глоба - определена в установения размер.
В
решението на РС Пловдив е прието, че следва да се приложат разпоредбите на чл.
98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, съответно да се санкционира по чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, за което друг орган разполага с правомощия. С аргумент по чл. 8, чл.12 от
Закона за нормативните актове, съдът е приел, че не следва да се прилагат
нищожни разпоредби от подзаконовия нормативен акт, действащ на територията на
Община Пловдив.
Касационната
инстанция счита, че е налице компетентност на длъжностните лица при Община
Пловдив(зам.-кмет по Обществен ред и сигурност) да налага глоби за нарушения по
чл.4, ал.1, т. 5, на основание чл. 43, ал. 5 от НОДПТОП, доколкото разпоредбите
в посочената наредба в тази й част не са отменени и чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП регламентира тези правомощия.
Нарушението
е установено от длъжностно лице, в качеството на старши полицай "Общинска
полиция" при ОД на МВР-Пловдив. След възражението по глобата с фиш, е
съставен от същия АУАН, с коректно посочване на нарушението. Представени са
заповеди за правомощията на ресорния зам.-кмет за издаване на НП за нарушения
по наредбата.
Посочените
за нарушени норми и санкционната такава от НОДПТОП са част от действащата
подзаконова нормативна уредба, не са отменени и като такива могат да бъдат
приложени.
Предвид
изложеното настоящият касационен състав намира оспореното съдебно решение за неправилно.
Решението следва да бъде отменено и да се потвърди НП.
С
оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на
разноски от ответника по касационната жалба, такива следва да бъдат присъдени,
които се установяват в размер на 80 лева за всяка инстанция, за юрисконсултско възнаграждение(определено в минимален размер
с оглед характера на делото и проведено едно съдебно заседание).
Водим
от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав,
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ
Решение № 1240/12.07.2023г., постановено по АНД № 6183/2023 г. по описа на
Районен съд – Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 787/11.10.2023 г., на заместник-кмет на Община Пловдив,
с което на С.К.М., с ЕГН **********, за нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 5 от
Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община
Пловдив е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на
основание чл. 40, ал. 3 от същата
наредба.
Осъжда С.К.М.,
с ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 160(сто и
шестдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение
в първоинстанционното
и касационното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.