№ 155
гр. Кърджали, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200444 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 22- 1300- 000425/ 04.04.2022г. издадено от
Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено
наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз-
2539 на МВР, на Н.Б.Х. от гр.Кърджали с ЕГН ********** за извършено нарушение на
13.03.2022г. в 14.30часа в гр.Кърджали на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
С Определение № 131 от 16.05.2022г., което е влязло в сила, съдът е прекратил
производството по делото на основание чл.79б, ал.2 от ЗАНН по повод обжалване на
наказателното постановление досежно наложеното административно наказание глоба в
размер на 200лв., тъй като същата е заплатена. Тъй като обжалваното наказателно
постановление е влязло в сила по отношение на наложеното административно наказание
„глоба“ в размер на 200лв., то същото не е предмет на настоящото производство.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Х., който обжалва
наказателното постановление като го намира за незаконосъобразно. Настоява, че нямало
пълно съответствие между словесното и цифровото описание на нарушение посочено в акта
и това отразено в наказателното постановление, поради следните съображения: в АУАН е
посочено, че автомобилът се е движел в гр.Кърджали по ул.Осми март, което обстоятелство
липсвало в НП; в АУАН не е отбелязано, че автомобилът е управляван по път отворен за
обществено ползвано, както и че посоченото МПС не е било регистрирано по надлежния ред
съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000г.; в АУАН не е посочено че по случая е образувано
досъдебно производство; в НП се сочи, че е издадено по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, която
разпоредба касае случаите при които няма издаден АУАН; в описателната част на АУАН и
НП е посочено, че е управлявал МПС без поставени на определените за това места
1
регистрационни табели, но не ставало ясно дали лекият автомобил имал транзитни номера и
ако е притежавал такива дали те са били поставени на определените за това места, не
ставало ясно дали автомобилът е имал регистрационни номера, които са били поставени на
други места по автомобила. Поради това жалбоподателят счита, че обжалваното наказателно
постановление е издадено в нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на
материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което отмени като
незаконосъобразно наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован за съдебно заседание не се явява, но се представлява от адвокат, който
поддържа жалбата. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателното постановление
и да им се присъдят направените по делото разноски.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. В
становището изпратено до съда моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди
наказателното постановление. От упълномощен юрисконсулт е постъпила молба, с която
моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР- Кърджали, а при условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание
чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за
установено следното от фактическа страна: На 13.03.2022г. свидетелят Д.И. бил на работа
като полицай в Районно управление- Кърджали. Около 14.30 часа той спрял за проверка на
ул.Осми март в гр.Кърджали срещу бензиностанция „Лукоил“ лек автомобил мрака ***
черен на цвят без регистрационни табели. При извършената проверка установил, че водач е
жалбоподателят Н.Х., който обяснил, че е закупил превозното средство и решил да зареди
гориво, тъй като на следващия ден щял да го закара за регистрация в сектор „Пътна
полиция“. Поради това свидетелят Д.И. обяснил на водача, че е извършил нарушение и го
отвел в районното управление за изясняване на случая. Там бил извикан свидетелят В.Т.,
който този ден бил на работа като автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“- Кърджали.
При пристигането си там колегата Д.И. му предал документите на жалбоподателя Н.Х.. След
това свидетелят Т. огледал лекия автомобил ***, управляван от нарушителя Х., при който
установил, че нямал табели на определените за това места- отпред и отзад. Проверяващите
свидетели извършили справка и в деловодната система на полицията, при която установили,
че спрения за проверка автомобил не бил регистриран. По повод на установеното същият
ден свидетелят В.Т. съставил срещу водача Х. акт за установяване на административно
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, който той подписал без възражение. Във връзка с
извършеното деяние на 13.03.2022г. било образувано наказателно производство, което било
прекратено с Постановление от 16.03.2022г. на Районна прокуратура поради
малозначителност, като материалите по него са изпратени на началника на сектор „Пътна
полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали за санкциониране на Н.Б.Х. по
административен ред за допуснато нарушение по ЗДвП. Така на 04.04.2022г. наказващият
2
орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП
наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 200лв.,
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз- 2539 на
МВР.
Тази безспорна фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на
показанията на свидетелите В.Т. и Д.И., Акт за установяване на административно нарушение
№ 097655 от 13.03.2022г., чиято доказателствена сила не бе оборена; Справка за
нарушител/водач на жалбоподателя, както и другите приети по делото писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество. На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Н.Х.
е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. По делото безспорно се установи, че на 13.03.2022г. в гр.Кърджали
жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка ***, което не е било регистрирано по
надлежния ред, в резултат на което е бил без регистрационни табели. Изложеното сочи, че в
случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние- действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е
извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите
общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. В
случая са налице доказателства, че жалбоподателят е управлявал проверения автомобил, при
което като такъв той следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща
регистрация, както и да има поставени регистрационни табели на определените за това
места. От друга страна, макар доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то
същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като
небрежност, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
3
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач на
моторното превозно средство. Съгласно чл.7 ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи /такова изключение не е предвидено за
нарушението по чл.140 от ЗДвП/, за разлика от противоположния подход за санкция по НК.
Ето защо, правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за извършеното нарушение. При индивидуализиране на санкцията
наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН и е наложил такава в минимално
предвидения в закона размер. Това налага наказателното постановление да бъде потвърдено,
тъй като наложеното наказание се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на
обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при
влизане на постановлението в сила, а именно 10 точки на основание чл.6 ал.1 т.5 от Наредба
№ Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните
правила или на материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното
производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Словесното описание на
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват
на посочената като нарушена правна норма на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната
такава по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения
на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното
постановление. Не се споделят доводите на жалбоподателя за липсата на пълно съответствие
между словесното и цифровото описание на нарушение посочено в АУАН и наказателното
постановление, тъй като нито законът изисква това, а и посочените разминавания не
опорочават административно наказателното производство при съставяне на акта и издаване
на наказателното постановление, тъй като и двата акта съдържат задължителните реквизити
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Безспорно се доказа, че именно жалбоподателят Х. е извършил
нарушението, за което е санкциониран, както и че не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и на материалния закон.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.5 вр.ал.4 от ЗАНН поради направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния
представител на наказващия орган съдът намира искането за основателно. Следва
жалбоподателят да бъде осъден на плати на ответната страна сумата в размер на 80лв.
представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63д, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН
вр.чл.144 от АПК вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с фактическа и
правна сложност, както и по него не е налице явяване, а изготвяне само на писмено
становище, поради което и присъди същото към предвидения минимален размер. Разноските
за юрисконсулт следва да бъдат присъдени на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото
4
лице, както е поискано по делото. По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22- 1300- 000425/ 04.04.2022г.
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което
е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР, на
Н.Б.Х. от гр.Кърджали с ЕГН ********** за извършено нарушение на 13.03.2022г. в
14.30часа в гр.Кърджали на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Н.Б.Х. с адрес **** с ЕГН **********да заплати на ОДМВР-
Кърджали сумата от 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5