№ 7895
гр. София, 29.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
и прокурора С. П. С.
Сложи за разглеждане докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Частно
наказателно дело № 20231110205756 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
Обвиняемият А. А. - редовно призован, доведен от Ареста на НСлС,
явява се лично и заявява, че името ми е А. А..
Явява се адв. *** от АК Разград, упълномощен защитник.
Явява се и служебен защитник адв. **** от САК,
За СРП – редовно призовани, явява се прокурор С. С..
ОБВ. А.: Желая адв. **** да ме представлява. Отказвам се от участието
на адв. Стефанов. Заявявам, че владея писмено и говоримо български език.
Заявявам, че живея от 12 години в България.
Съдът предвид изявлението на обв. А. А.,
ОПРЕДЕЛИ
ОСВОБОЖДАВА **** от САК от участие по настоящото
производство.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като съобрази становищата на страните и като намери, че не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото,
1
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПВА КЪМ СНЕМАНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА
ОБВИНЯЕМИЯ:
А. А.: Роден на **** в гр. Къркралели Турция, турчин, турски
гражданин, висше образование, неосъждан, работещ във фирма ****, ЛНЧ -
**********, постоянен адрес в гр. ****
СЪДЪТ разясни правата на обвиняемия, които има в настоящото
производство.
ОБВ. А.: Разбирам правата си в настоящото производство. Нямам
искания за отводи.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Делото се докладва с прочитане на искането по чл. 64 от НПК.
ОБВ. А: Разбирам искането на СРП.
АДВ. Х: Представям и моля да бъде прието писмено доказателство
уверение №78/16.01.2023г. видно от което обв. А е студент.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме представеното доказателство..
Съдът намира, че представеното писмено следва да бъде прието.
Ето защо,
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА уверение №78/16.01.2023г.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Считам, че делото е
изяснено от фактическа страна.
АДВ. Х: Нямам доказателствени искания. Считам, че делото е изяснено
от фактическа страна.
СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ
2
ПРОЧИТА И ПРИЕМА ПРИЛОЖЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА.
СЪДЪТ като съобрази, че делото е изяснено от фактическа страна,
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, А. А. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 206, ал.1 от НК. Считам, че са налице предпоставките по чл. 63, ал. 1 от
НПК за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия А.
А., поради следните съображения:За извършеното престъпление по чл. 206, ал.1 от НК е
предвидено наказание „Лишаване от свобода от една до шест години” и същото се явява
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Същевременно, като се
съобрази фактическата обстановка, конкретното деяние разкрива висока степен на
обществена опасност. От събраните до настоящия етап доказателства може да се направи
обосновано предположение, че обв. А. е осъществил престъплението, за което е привлечен
като обвиняем. Налице реалната опасност и да извърши престъпление, в случай, че му бъде
наложена мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража”. Освен това е налице
и реална опасност обвиняемият да се укрие, тъй като е чуждестранен гражданин и няма
постоянен адрес в страната, ако спрямо него не бъде взета най - тежката мярка за
неотклонение, а именно: „Задържане под стража”. С оглед гореизложеното и на основание
чл. 64, ал.1 НПК моля да постановите Определение, с което да вземете по отношение на
лицето А. А., мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
АДВ. Х: Уважаема г-жо Председател, моля да не уважавате искането на СРП и да не
определяте най-тежката МН „Задържане под стража“ на обв. А.. Първо относно липсата на
обосновано предположение, че инкриминираното деяние в постановлението за привличане
осъществява от обективна страна и от субективна страна състава на чл. 206, ал. 1. Вярно, че
прокуратурата е тази, която има изключителното конституционно правомощие да
квалифицира деянието по основния състав на престъплението обсебване, в случая
обсъждайки само въпросите на обективната страна, така както е предявено обвинението за
обсебване на два мобилни телефона и преносим компютър на трите вещи на обща стойност
на 1680 лева, разкриват, че с оглед на тази стойност, правната оценка на това деяние е
маловажен случай. Още повече, като се съобразим с разпоредбата на чл. 218в от НК е
предвидено единствено административна отговорност, когато вещите са на стойност на две
минимални работни заплати. В случая това е сумата 1420 лева и стойността на обсебеното
според обвинението чуждо движимо имущество надвишава само с 260 лева онази парична
стойност, която прави деянието административно нарушение. Според нас трябва да се
направи една правна оценка на престъплението, като маловажен случай на обсебване чл.
206, ал 5 от НК. На второ място в материалите по ДП се съдържат писмени доказателства,
че в деня на повдигане на обвинението моя подзащитен реално е върнал тези вещи и
правната квалификация на извършеното деяние, в случая, когато е маловажен случай и
присвоеното чуждото имущество е възстановено на пострадалото дружество е престъпление
по чл. 206, ал. 6, вр. ал. 5, за което НК предвижда наказание „Пробация“ или „Глоба“ от
100 до 300 лева. Но дори и да не се приеме, че има възстановяване на обсебеното чуждо
имущество, то правилна квалификация е друга - по чл. 206, ал. 6, вр, ал.1 от НК, за което
3
престъпление е предвидено наказание до три години ЛОС, тоест през правилната правна
оценка на деянието от обективна страна сочи, че обвинението ако беше извършено в
съответствие с материално-правните разпоредби не се явява тежко по смисъла на НК,
защото за него се предвижда до три години ЛОС.
На трето място обвиняемият е неосъждан. Вярно е, че той е наказан със споразумение
по НОХД №2916/2016г. на РС Варна, който съдебен акт е влязъл в сила 27.09.2016г. и с
който му е наложено наказание четири месеца ЛОС условно с три годишен изпитателен
срок. Това е единственото му осъждане, този изпитателен срок е изтекъл на 28.09.2022 г. и е
настъпила неговата реабилитация, което позволява по отношение на извършеното
престъпление да се приложи чл. 78а от НК.
Подзащитният ми А. А. от 12 години живее в България, в момента е студент и работи
като преводач. Има установено местожителство. В предварителната проверка не е бил
потърсен да даде обяснение, че никой го е търсил да върне тези три вещи. Няма никакви
доказателства по делото, че тези два мобифона той ги е ползвал, след като е прекратил
гражданско-правно отношение с „Мебелгруп Корпорейшън“.
Ето защо, Ви моля да отхвърлите искането и да не вземете МН.
ОБВ. А.: Нямам какво да добавя към казаното от адвоката ми.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВ. А.: Моля за по лека-мярка за неотклонение.
СЪДЪТ, се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ намира следното:
Настоящото производство е образувано по искане на СРП на основание
чл. 64, ал. 1 НПК за вземане спрямо обвиняемия А. А. на най-тежката мярка
за неотклонение "Задържане под стража".
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 НПК мярка за неотклонение
"Задържане под стража" следва да бъде взета при наличие на кумулативните
изисквания, визирани в процесната процесуална разпоредба, а именно да е
налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление, за което му е повдигнато обвинение, като и че за същото се
предвижда налагане на наказание лишаване от свобода или по-тежко такова,
и същевременно е налице реална опасност от укриване или извършване на
престъпление.
В настоящия случай обв. А. А. е привлечен в качеството на обвиняем за
4
престъпление по чл. 206, вр. ал. 1 от НК с Постановление на СРП от
07.04.2023г. и от същата дата е задържан за срок до 72 часа, считано от
момента на предявяване на постановлението. Деянието по така повдигнатото
обвинение е свързано като санкция с лишаване от свобода и носи правната
характеристика тежко умишлен престъпление съобр. дефиницията на чл.93, т.
7 от НК.
Досъдебно производство № 1349/2022г. по описа на 04 РУ-СДВР е
образувано на 23.09.2022г. по заявление от м. август 2022г. , подадено от
лицето М.Г.Б. В хода на ДП са снети свидетелските показания на **** От
изнесеното от св. Б се установява, че е управител на *** че е предоставила
личният си лек автомобил „Ситроен“ с рег. № СА 3030 АР на обв. ***, с
когото имали бизнес отношения като се уговорили обвиняемият да полза
МПС-то за служебни цели. От изнесеното от нея се установяват наличните
отношения и собствените констатации във връзка с лекия автомобил,
издаденото пълномощно-нотариално заверено, по силата на което е
упълномощила обв. А. да управлява и стопанисва процесния автомобил в
страната и извън границите на РБ. Нейните показания съдържат информация
и за опит да осъществи връзка с обв. А. поради установено ползване от него
на автомобила извън уговореното за служебни цели-създаването на фабрика
в гр. Одрин, Турция, както и невъзможността за осъществяване на връзка с
обвиняемото лице. С последното свидетелят обяснява и действията си по
подаването на жалба с/у обвиняемия. По воденото ДП са снети показания и
на св. ****ъпруг на св. Б, който също описва предоставянето на лекия
автомобил на обвиняемия, дава данни за служебните им отношения, сочи, че
във връзка с откриването на фабрика за мебели в гр. Одрин, са му
предоставяли пари, за които не са поличавали от А. А. отчетни документи. От
изнесеното от свидетеля се установява, че при предоставянето на лекия
автомобил на обв.лице са му дали и два мобилни телефона марка „Редми“ и
един лаптоп марка „НР“,13 инча. В показанията му се съдържат и данни, че
след като обв. А. е върнал процесния автомобил, не е върнал двата мобилни
телефона и лаптопа. По ДП са приложени писмени доказателства-Протокол за
доброволно предаване на лекия автомобил, Протокол за доброволно
предаване от 27.04.2023г., видно от който обв. А. е предал инкриминираните
вещи- мобилни телефона марка „Редми“ и един лаптоп марка „НР“. В тази
насока и са допълнителните свидетелски показания на св. Б, които не
5
съдържат данни да е извършвала каквито и да е действия по изискване
връщането на инкриминираните вещи от обвиняемото лице.
За да е налице престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК деецът следва
умишлено да е присвоил чуждата движима вещ, като се е разпоредил с нея
или противозаконно да е отказал да я върне. Престъпното присвояване може
да се изразява и в противозаконен отказ да бъде върната вещта, ако правното
основание на което се владее вещта бъде прекратено и лицето бъде поканено,
и едва след това не връща вещта. В тази насока е константната съдебна
практика. Престъплението по този законов текст може да се осъществи от
субективна страна само при форма на вината пряк умисъл. Практиката е
трайна и относно начина на осъществяване на изпълнителното деяние на
обсебването, изразяващо се в отказ да се върне вещта, който също следва да е
противозаконен. При анализ на събраните по ДП доказателства се установява,
че на 23.08.2022г. **** предоставя за ползване на обв. А. инкриминираните
два телефона марка „Редми“ и лаптоп марка „НР“. Несъмнено налице е
неформален договор с обвиняемото лице, по силата на който му са
предоставени посочените вещи за ползване, но този договор може да бъде
развален. В случая не може да се направи преценка кога връщането на
инкриминираните два мобилни телефона и лаптоп „НР“ е станало изискуемо,
след който момент и задържането им и отказът да бъдат върнати е
противозаконно. При положение, че в случая няма данни за уведомяване на
обв. *** А. от страна на св. М.Г.Б-която е управител на *** предоставило
инкриминираните вещи на обв.лице, нито от упълномощено от нея лице, че
се изискват предоставените му за ползване вещи и следва да върне същите,
нито доказателства, че обвиняемият е уведомен, не е налице и реализиране на
престъпния състав на обсебване по смисъла на чл. 206, ал.1 от НК.
По отношение на кумулативно предвидените в алтернативен порядък
опасности - обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, СЪДЪТ
намира следното: Не е налице опасност обв. А. *** да се укрие, доколкото
същият е с установена самоличност и известен адрес. Няма данни да се е
укривал от органите на досъдебното производство и съда. Съдът намери, че
не е налице и реална опасност обвиняемият да извърши престъпление в
случай, че спрямо него бъде определена по-лека мярка от "Задържане под
стража". Същият е неосъждан и няма никакви данни за негови криминални
прояви, отразени в масивите на МВР.
6
Ето защо, СЪДЪТ прие, че не са налице кумулативно изискуемите
предпоставки на чл. 63 от НПК за вземане на мярка за неотклонение
"Задържане под стража" спрямо обв. А. ***. Въз основа гореизложените
мотиви и поради възприетата липса на кумулативно предвидените в нормата
на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от НПК предпоставки, съдът прие, че по образуваното
досъдебно производство не следва да бъде взета мярка на процесуална
принуда спрямо обв. ***.
Водим от горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СРП за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение " Задържане под стража" спрямо обв. А. А.
ЛНЧ - **********.
НЕ ВЗЕМА МЯРКА НА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА СПРЯМО
спрямо обвиняемия А. А. с ЛНЧ - **********, по ДП № 1349/2022 г. по
описа на 04РУ-СДВР, пр.пр. 37360/2022 г. по описа на СРП.
Определението подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок,
считано от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест съдът насрочва делото за разглеждане
пред СГС на 09.05.2023 г. от 10.00 ч., за която дата и час явилите се лица
уведомени от днес.
За датата и часа на следващото съдебно заседание пред въззивния съд да
се уведоми началника на Следствения арест, който да осигури присъствието
на обвиняемия
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16.25ч.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8