Определение по дело №279/2022 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юли 2022 г.
Съдия: Росен Петков Буюклиев
Дело: 20227060700279
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 367

 

гр. Велико Търново, 15.07.2022 г.


            Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ                              

изслуша докладваното от председателя адм. дело № 279 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.

 

Образувано е по молба на молба на представителя на „Ставен“ АД – Сливен, с която се иска изменение на решение №166 от 3.06.2022 година, постановено по АД №279/2022 година по описа на Административен съд Велико Търново в частта му за разноските.

Ответникът, Министерски съвет на Република България, не е изразил становище.

Настоящата инстанция намира, че молбата е допустима и частично основателна.

 С решението си по делото съдът е осъдил ответника да заплати разноски на настоящият молител от 250 лв., като от релевантните мотиви се установява, че съдът е съобразил като разноски заплатената държавна такса и разноските за допусната експертиза.

Молителят настоява за присъждане и на разноски за юрисконсултско възнаграждение от 360 лв. по представения списък.

Според чл.143, ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“. В процесният случай не са правени разноски за адвокат и такива не могат да се присъждат. Действително, според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК „В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“. От своя страна разпоредбата на чл.37 от този закон гласи, че „Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.“. Приложимите хипотези на чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ обхващат хипотезите на процесуално представителство, включващо предприемане на процесуални действия на страната в открито заседание. В случая липсва такова процесуално поведение. Подаването на жалба от юрисконсулт попада в хипотезата на чл.25а, ал.3 от тази наредба, като с оглед на сложността на делото, на молителя следва да се присъди възнаграждение към минимума.

Следва решението, в частта му за разноските да бъде изменено, като ответника по делото и по настоящата молба да бъде осъден да заплати допълнително разноски от 50 лв.

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България, да заплати на „Ставен“ АД – Сливен, ЕИК *********, допълнително разноски от 50 лева.

 

Определението не може да се обжалва .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :