РЕШЕНИЕ
№ 1419
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330112484 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът С. Г. А. от *** *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие претърпяна от него на
10.09.2019 г. трудова злополука, заедно със законната лихва от датата на увреждането –
10.09.2019 г., по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира
разноски.
Ответникът „ПИМК“ ООД – с. Марково, оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като
неоснователни и недоказани, а ако съдът ги приеме за основателни – да намали
отговорността на ответника, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Претендира разноски. Прави възражение за съпричиняване на трудовата злополука от
страна на ищеца.
Третото лице-помагач на страната на ответника – ЗАД „Алианц България” АД – гр. София,
оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, а ако съдът
приеме исковете за основателни – да присъди обезщетение в намален размер, по изложените
в писмено становище съображения. Прави възражение за съпричиняване на трудовата
злополука от страна на ищеца. Прави възражение за прекомерност на заплатените от ищеца
и от ответника а. в. на п. и..
Третото лице-помагач на страната на ответника – Застрахователно дружество „Евроинс” АД
– гр. София, оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани, а ако съдът приеме исковете за основателни – да присъди обезщетение в
1
намален размер, по изложените в писмен отговор на исковата молба съображения. Прави
възражение за съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца. Прави
възражение за прекомерност на заплатените от ищеца и от ответника а. в. н. п. и..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че действително ищецът работи по трудово правоотношение в ответното
дружество като „*** *** *** *** (*** ***)“ в Отдел „***“, както и, че действително на
10.09.2019 г. по време на к. м. в ч. – в *** ***, ***, при п. з. р. е о. к., к. п. т., п. в у. о. н. т. а.,
к. к. е о. п., част от т. – четири к. с м. т., са се и. в. С.А. и са го з., и с. д., издаден от б. *** в
*** ***, ***, в резултат на и. ищецът е п. ф. н. п. т. на н. *** – като с Разпореждане № ***-
***-***/*** г. на Д. л. при ТП на НОИ – гр. Пловдив, з. е б. п. з. т. з. по чл.55, ал.1 от КСО.
Както се установява от показанията на разпитания по делото с. Н. К. (ж. н. с. н. с д. н. и. –
като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията му като
подкрепени от останалите събрани по делото доказателства) и заключението от 28.02.2022 г.
на в. л. по СМЕ Д.М., в резултат на трудовата злополука ищецът е получил „компресионна“
ф. н. г. п. н. т. на *** л. п., което е довело до т. з. н. д. н. с. за период от 4-5 месеца,
характеризиращи се и с т. д. (к.) н. т. н. з. п. и с. н. з. м. ч., а претърпените от ищеца болки от
травмата са били много силни, с висок интензитет, поради наличието на много н. с. в
засегнатата част от т. м., изострили са се и х. з. от които б. С.А. – като за лечението на
последиците от злополуката ищецът е преминал през консервативна терапия,
медикаментозно лечение (включително и болкоуспокояващи), а оздравителния процес е
продължил около 4-5 месеца, но предвид вида на травмата пълно възстановяване от нея е
почти невъзможно и, макар и понастоящем ищецът отново да работи като ***, до края на
живота му е необходимо да се съобразява със състоянието си, като при промяна на времето е
възможно да се усилват болките в областта на г. с. следствие п. а. н. а. с., изисква се за
подобряване на състоянието му ищецът да провежда ежегодно ф., р. и б. п. в с. и о. л. з..
Освен това в първите 2-3 месеца от възстановителния период ищецът е бил изцяло н. се от ч.
п. и е бил о. о. д. с., която г. е х. и о. е. м. н..
От събраните по делото писмени доказателства не се установява ищецът да е допринесъл за
настъпването на трудовата злополука, поради което съдът намира за неоснователни
направените от ответника и от третите лица-помагачи на негова страна възражения за
съпричиняване на трудовата злополука от С.А. поради г. н..
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице условията на
чл.200 от КТ за ангажиране на отговорността на ответника за причинените на ищеца
неимуществени вреди от претърпяната от С.А. трудова злополука. Що се отнася до размера,
в който следва да бъде уважена претенцията, съдът, изхождайки от характера и степента на
претърпените от ищеца болки и страдания, липсата на принос на пострадалия за
претърпяната трудова злополука, възрастта на ищеца – над *** години, обстоятелството, че
до края на живота си ищецът няма да се възстанови напълно и ще продължи на моменти да
2
изпитва болки от травмите си, и преди всичко от общественото разбиране за справедливост,
намира че справедливият размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди на
ищеца от трудовата злополука е 60 000 лева – поради което, доколкото претендираният от
ищеца размер на обезщетението съвпада с приетия от съда за дължим, съдът намира, че
искът с правно основание чл.200 от КТ се явява доказан по основание и по размер и следва
да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 10.09.2019 г. – датата на настъпване на
трудова злополука.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски
за производството по делото в размер на 2 630 лева – платено а. в., а на основание чл.78,
ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 2 400 лева ДТ и 240
лева депозит за СМЕ.
С оглед фактическата и правна сложност на спора и присъденият от съда размер на
обезщетението, съдът намира, че направените от ответника и третите лица-помагачи на
негова страна възражения за прекомерност на заплатеното от ищеца на п. му а. в. се явяват
неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ПИМК” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Марково,
Пловдивска обл., Местност „Захаридево“ № 43А, представлявано от У. А. Й. Й., ДА
ЗАПЛАТИ НА С. Г. А., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес *** – А. к., а.. П.В.,
СУМАТА 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, следствие претърпяна от ищеца на 10.09.2019 г. трудова злополука,
ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от 10.09.2019 г., до
окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото
В РАЗМЕР НА 2 630 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА
Районен съд – Пловдив - 2 400 лева ДТ И 240 лева депозит за СМЕ.
Решението е постановено при участието на ЗАД „АЛИАНЦ България“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 59,
представлявано от И. д. О. Ц. П., А. Б. А. и П. Д. П., със съдебен адрес: ***, А. д. „А. Д., Р.
Г. и с.“, а.. Б.Н., И Застрахователно дружество “ЕВРОИНС” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Район “Искър”, бул. ”Христофор Колумб” №
43, представлявано от И. д. Е. С. И. и Р. Г. Б. - трети лица-помагачи на страната на
ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника И третите лица-помагачи на негова
страна ВЪЗРАЖЕНИЯ за прекомерност на заплатеното от ищеца на п. му а. в..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните – ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА третите лица-помагачи на страната на
ответника.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
4