Р E Ш Е Н И Е
№ 170
гр.Плевен, 15.04.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 65 по
описа за 2022 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 77 от 30.11.2021
год., постановено по НАХД № 20211430200211 по описа за 2021 год., Районен съд –
гр. Кнежа потвърдил Наказателно постановление № КГ - 2401 от 18.08.2021г.
на председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.83 от ЗАНН и чл. 43а,
ал.3 от ЗЧАВ на ПРОИЗВОДСТВЕНА ПОТРЕБИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
"ПРОГРЕС", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Кнежа, обл. Плевенска, V-ти стопански двор,
представлявана от председателя Г.Ц.Х., е наложена на основание чл.34, ал.2 от
ЗЧАВ имуществена санкция в размер на 10 000 лв., за нарушение на чл.8,
ал.2 от ЗЧАВ, във вр. чл.6, т.6 от Наредба за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.
Против горното решение постъпила
касационна жалба от ПРОИЗВОДСТВЕНА ПОТРЕБИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
"ПРОГРЕС", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Кнежа, обл. Плевенска, V-ти стопански двор,
представлявана от председателя Г.Ц.Х., в която се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на първостепенния съдебен акт.
Оспорва се оценката на събраните по делото
доказателства, направена от РС – Кнежа и се твърди, че неправилния анализ на
събраните доказателства е довел до постановяване на неправилно решение. Излагат
се доводи за допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН в хода на
административнонаказателното производство, които не са съобразени от въззивния
съд и се твърди, че вмененото на нарушение не е индивидуализирано в достатъчна
степен, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Излагат се и
съображения за недоказаност на посоченото в НП нарушение като се твърди, че
такова не е осъществено от касатора. В заключение се прави искане да бъде
отменено обжалваното решение и се претендира присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от председателя Г.Х., адв. Г. Г. от АК - Плевен и адв. К. К.от
САК.
Адвокат Г. Г. поддържа подадената жалба и
прави искане да бъде отменено решението на РС и потвърденото с него НП.
Алтернативно пледира производството да бъде върнато за ново разглеждане от
въззивния съд. Представя писмена защита, в която излага множество оплаквания,
свързани с нормативно регламентирания ред за изземване на пробите за изследване
и твърди, че в хода на производството не са събирани доказателства за
спазването на този ред, което поставя под съмнение достоверността на
резултатите от проведените изследвания на горивото. Развива подробни доводи за
допуснати нарушения на чл.54 от ЗАНН при издаване на процесното НП и твърди, че
установено отклонение в характеристиките на горивото само по един показател,
което обаче не е резултат от поведението на нарушителя, той не е знаел за него
и не е имал нито задължение, нито обективна възможност да го установи, с оглед
което неправилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност
за нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ. Адвокат Г. излага съображения, че
първостепенният съд е следвало да назначи съдебно-химическа експертиза, която
да установи механизма и причините за наличие на повишения показател „Гранична
температура на филтруемост“ и възможно ли е този показател да се повиши
вследствие превоз, съхранение и транспортиране на горивото, респективно
вследствие неправилното съхранение и транспортиране на пробите. Освен горното
излага доводи за несъставомерност на нарушението, позовавайки се на
разпоредбата на чл.6, т.6 от НИКТГУРНТК. Твърди, че от синтактичния и
пунктуационен анализ на разпоредбата може да се направи извод, че законодателят
е приел, че течните горива за извънпътна техника и тракторите следва да
отговарят на техническите показания на производителя единствено по отношение
съдържанието на сяра, каквото отклонение не е установено.
Алтернативно се излагат доводи за
приложимостта на чл.28 от ЗАНН и се оспорват доводите на РС- Кнежа в обратната
насока.
Адвокат К.също поддържа подадената жалба
по изложените в нея съображения. Прави искане да бъде отменено решението на РС-
Кнежа като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
процесуалните правила. Претендира присъждане на разноски в полза на касатора за
двете съдебни инстанции и представя писмени бележки. В същите развива подробни
доводи за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и за несъставомерност
на констатираното нарушение, както и че касаторът не може да бъде субект на
същото.
Ответникът не изпраща процесуален
представител, респективно не излага становище във връзка с касационните
оплаквания.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище, че касационната жалба е основателна, поради което следва да
бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Първостепенният съд е събрал всички относими към
правния спор доказателства, анализирал ги е надлежно и е достигнал до правилния
извод, че е налице доказано по несъмнен начин нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния
въздух (ЗЧАВ), във вр. чл.6, т.6 от Наредбата за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК).
Настоящият съд е съгласен с горните мотиви, поради
което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, в който смисъл е
разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
Доводите на касатора за допуснати в хода на
административнонаказателното производство нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са
неоснователни. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по начин, който
не препятства жалбоподателя да разбере в какво се изразява то от обективна
страна и правната му квалификация съответства на приложимите заК.и разпоредби.
Неоснователни са доводите, че в АУАН и НП е следвало да бъдат конкретизирани
начините, по които жалбоподателят е осъществявал разпространение на горивото,
за несъответствието на показател на което е санкциониран. Правилото за
поведение е регламентирано в чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, съобразно която се забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които
не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по
ал. 1, т.е. НИКТГУРНТК. От горната разпоредба е видно, че една от формите на
изпълнителното деяние е разпространението като е без значение за коя от
хипотезите, визирани от §1, т.23 от ДР на ЗЧАВ става дума. В горната разпоредба
не е налице изчерпателно изброяване, а е посочено, че разпространение на течни
горива е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от
вносител, до крайния разпространител,
включително транспортиране,
предоставяне на складови услуги и съхранение
на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1,
т. 5 от с.з. Ето защо съдът намира, че по делото
няма спор, че касаторът е краен разпространител по смисъла на §1, т.19 НИКТГУРНТК,
а именно: „Лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел
зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на
потребителите, включително на собствени
моторни превозни средства“, респективно като такъв може да бъде субект на
вмененото му нарушение, както и че формулировката „разпространява течно гориво“
е достатъчно конкретна и съответстваща на тази, посочена в нарушената норма от
закона, поради което не е налице твърдяното накърняване на правото на защита.
Касационният съдебен състав не е съгласен и с
изложените от касационния жалбоподател доводи, свързани с тълкуване
разпоредбата на чл.6, ал.1, т.6 от НИКТГУРНТК, към която е налице препращане от
чл.8, ал.2 на ЗЧАВ. От посочената разпоредба не може да се направи изводът, до
който са достигнали процесуалните представители на касатора, че единственият
показател, на който трябва да отговарят горивата за извънпътна техника и
трактори е съдържанието на сяра. Горната разпоредба изрично указва, че течните
горива от този вид трябва да са в съответствие и с техническите спецификации на
производителите.
Неоснователни са оплакванията, свързани с реда на
изземване и изследване на пробите, респективно изложените в тази връзка доводи
за необходимостта от изготвяне на съдебна експертиза.
От приложения на л.15 от делото протокол се установява
спазване на реда, указан в чл.17 и сл. от НИКТГУРНТК за вземане и изследване на
пробите. Самата наредба регламентира и реда за оспорване на резултатите от
изследването. От писмените доказателства по делото е видно, че пробата е взета
в 6 бр. чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен
до ок. 80% от обема. Същата е разпределена, затворена, етикетирана и пломбирана
в съответствие с чл.20 от наредбата. На касатора е предоставен един съд с
контролна проба за изпитване в случай на спор.
Иззетата проба е изследвана в стационарна акредитирана
лаборатория, за което е издаден съответен Протокол № С-0073/26.02.2021 год.
След извършване на експертиза на получените резултати е изготвен Констативен
протокол за съответствие на течното гориво с изискванията за качество №
КП-0115/26.02.2021 год. Екземпляри от посочените по-горе протоколи са връчени
на касатора на основание чл.22, ал.8 от наредбата, за което по делото са
приложени съответните писмени доказателства- препис от съпроводителното писмо и
обратна разписка. Касаторът не е поискал провеждане на процедура за оспорване
на резултата по реда на чл.22, ал.9 и сл. от наредбата, именно в рамките на
която процедура се извършват изследванията, за които се твърди, че е необходимо
изготвяне на експертиза. Разпоредбата на чл.22, ал.9 от наредбата гласи : „При
оспорване на резултатите от изпитване в стационарната лаборатория
заинтересуваната страна е длъжна в 7-дневен срок от получаването
на протоколите по ал. 8 да започне
процедурата за оспорване съгласно БДС EN ISO 4259-2, посочена в приложение
№ 12. Процедурата по оспорване на резултати от изпитване приключва в рамките на
2 месеца от обявяване на оспорването от заинтересованата страна“. Ето защо
следва да се приеме, че касаторът не е оспорил надлежно резултатите по
нормативно установения ред и издадените протоколи се ползват с материална
доказателствена сила по отношение на посочените в тях обстоятелства, поради
което не е налице необходимост от връщане на делото за ново разглеждане с оглед
назначаване на експертиза за тези обстоятелства.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и
оплакванията, свързани с приложимостта на чл.28, ал.1 от ЗАНН за конкретното
нарушение. Районен съд- Кнежа е изложил доводи в тази насока, с които настоящия
съд е съгласен и не намира за нужно да ги повтаря, предвид разпоредбата на
чл.221, ал.2 от АПК.
Съдът намира, че АУАН и НП, които са предмет на
съдебното производство, са издадени от компетентни органи и в кръга на
правомощията им. При съставянето им не са допуснати нарушения на правилата на
ЗАНН. Нарушението е доказано по несъмнен начин и не са налице доказателства в
обратната насока. Правната квалификация на извършеното нарушение е правилна,
приложена е относимата санкционна норма, а наложената имуществена санкция е в
минималния предвиден от закона размер.
При тези
съображения съдът намира, че следва да остави в сила оспореното решение като
правилно и законосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
77 от 30.11.2021 год., постановено по НАХД № 20211430200211 по описа за 2021
год. на Районен съд- гр.Кнежа.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/