№ 34
гр. Берковица, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20211610200335 по описа за 2021
година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-0243-000920/19.08.2021 г. на
Началник на ОД МВР Монтана, РУ-Берковица са наложени на Д. МЛ. Т. от с.
М., общ. Б. *************** и ЕГН ********** административни наказания -
глоба в размер на 200 /двеста/ лева, лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 /шест/ месеца и отнемане на 10 контролни точки за нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление Т. чрез упълномощен
адвокат -К.Н. моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна РУ-Берковица не изпраща представител, но взема
писмено становище по жалбата, като моли НП да бъде потвърдено.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
основателна.
При извършена полицейска проверка на 09.07.2021 г. в 14,25 часа в
Община Берковица на път общински № MON2003 като водач на товарен
1
автомобил „ДАФ“ с рег. № М 6751 ВМ при обстоятелства: на общински път
IV 81042 на км. 2+500 с посока на движение от път II-81 към с. М. управлява
собствения товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № *********, като
управляваното МПС е с прекратена регистрация от 23.02.2021 г. във връзка с
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, при получено уведомление от Гаранционен фонд за
без застраховка Гражданска отговорност номер 59009/ 22.01.2021 г., на
21.02.2021 г. като към момента на проверката управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
За установеното свидетелят Е.А. в присъствието на свидетеля Д.Д.
съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № №
21-0243-000920/19.08.2021 г. спрямо Т.. В АУАН било отразено, че
посоченото нарушение е такова по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът
бил връчен на нарушителя, който не оспорил констатациите в него и не е
вписал в полето за обяснения и възражения такива.
На базата на съставения АУАН, АНО издал атакуваното НП, приемайки,
че е налице нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП наложил спрямо водача Т. визираните по – горе
административни наказания.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на: АУАН, Постановление на РП Монтана, ТО
Берковица за отказ да се образува досъдебно производство, Придружително
писмо, Опис, Докладна записка, Удостоверение, Заповед, Справка картон на
водача.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли
е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия
орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това
деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП “по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
2
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.” От материалите по делото става ясно, че не се
оспорва, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и като водач на
същото по смисъла легалната дефиниция по § 6, т. 25 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, предприемайки управлението е бил субект на задълженията,
визирани в нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по
пътищата, в частност и към изискванията относно регистрацията на МПС. За
последните е действащ регистрационен режим, регламентиран в подзаконов
нормативен акт, а именно Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на
вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането
от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните ППС /обн., ДВ, бр. 105/2002 г./. В посочената Наредба I-45 от
24.03.2000 г. намира своята нормативна уредба и процедурата по служебно
прекратяване. Съобразно чл. 18, т. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на
Министъра на вътрешните работи регистрацията на превозно средство се
прекратява служебно, а според чл. 18б, т. 8 от цитираната Наредба регистрацията
на превозно средство се прекратява служебно по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след
уведомление от Гаранционния фонд. Според нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба
I-45 от 24.03.2000 г. обаче при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 8 се
уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Аналогично задължение е
визирано и в ал. 10 на чл. 143 от ЗДвП, според която когато служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, следва да се уведомява собственикът на пътното превозно
средство.
От разпита на свидетеля Д.Д. става ясно, че при извършената от негова
страна електронна справка се оказало, че управлявания от жалбоподателя товарен
автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за
това, че няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Същевременно обаче от материалите по делото е видно, че не са налични
доказателства за уведомяване на собственика по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ от
страна на Информационния център, съответно не се установява и изпълнението на
произтичащото от разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на
Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение
и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС и чл. 143, ал. 10 ЗДвП задължение
3
за органите на МВР да уведомят собственика на превозното средство. Т. е. в
конкретния казус се установява, че собственикът не е бил надлежно уведомен от
Информационния център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, с произтичащото от това
предоставяне на 14-дневен срок за депозиране на доказателства за наличие на
сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Изпълнението
на това задължение от страна на Информационния център е от особено значение –
текстът на следващата алинея изрично сочи последиците от непредставянето на
изисканите доказателства в рамките на дадения срок, а именно прекратяване на
регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР. Анализът на
подзаконовата уредба, в частност на чл. 18б, ал. 1, т. 8 и на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
води до извод, че последващите действия по служебно прекратяване
прекратяването на регистрацията на превозното средство от страна на органите на
МВР следва да бъде сведено до знанието на собственика му. В този смисъл е
изричното правило на чл. 18б, ал. 2 от цитираната наредба.
Административнонаказващият орган не е установил изпълнението и на това
изискване, доколкото не се твърди, а и не се представят надлежни доказателства
за уведомяването на санкционираното лице. Т. е. безспорно се установява, че не са
спазени разпоредбите на чл. 18б, т. 8 от цитираната Наредба I-45 от
24.03.2000 г. и чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, задължаващи ОД на МВР да уведоми
собственика на МПС за служебно прекратена регистрация.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че санкционирато лице не е
допуснало виновно вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП доколкото
не е установен субективния елемент от нарушението, описано в атакуваното
наказателно постановление като управление на собствено превозно средство с
прекратена регистрация. По делото липсват доказателства, които анализирани в
своята съвкупност, по несъмнен начин да водят на извода, че жалбоподателят е
управлявал превозно средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от
движение, поради което не се установява субективната страна на нарушението.
Вината, като елемент от административното нарушение, не може да се
предполага, а тежестта по установяването законодателят е възложил на
наказващия орган. Съзнанието за липса на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на съставянето на акта за установяване на
административно нарушение, не налага противен извод.
Поради изложеното настоящия състав намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Поради всичко изложено по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
4
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0243-000920/19.08.2021 г. на
Началник на ОД МВР Монтана, РУ-Берковица, с което са наложени на Д. МЛ.
Т. от с. М., общ. Б. *************** и ЕГН ********** административни
наказания - глоба в размер на 200 /двеста/ лева, лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца и отнемане на 10 контролни точки
за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред АС Монтана в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в
НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5