№ 121
гр. Варна, 06.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20253001000090 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“АД със седалище гр.София, срещу решение № 76 от
27.11.2024г. по търг.дело № 95/23г. по описа на Окръжен съд – ***********, в
частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Й. А.
Г. сумата 56 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени при ПТП на **********г., ведно със
законна лихва.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че
решението е в обжалваната от него осъдителна част е неправилно, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния
закон, както и необоснованост.
Твърди, че не са налице основания за присъждане на обезщетение, а в
отношение на евентуалност възразява срещу определения размер поради
необоснована прекомерност, несъобразена с трайната съдебна практика.
Твърди, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.52 от ЗЗД като е
присъдил обезщетение в значително завишен размер. Твърди, че определената
от съда сума в размер на 80 000лв. е прекомерна, завишена и не кореспондира
на практиката на съдилищата по аналогични случаи, дори и по тежки за
процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД. От друга страна
1
определеното обезщетение не отговаря на характера и степента на
причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и
продължителността на търпените от ищцата болки и страната и на факта, че се
е възстановила напълно и в обичайния за това срок. Твърди, също така, че
определеното обезщетение на икономическата конюнктура в страната към
момента на причиняването на вредата.
Оспорва приетия от съда процент на съпричиняване от страна на ищцата
като твърди, че с поведението си изцяло е станала причина за настъпването и
увеличаване на вредите, за което твърди, че по делото са събрани достатъчно
доказателства. Позовава се на показанията на Г., дадени в досъдебното
производство за собственото и поведение и твърди, че застрахованият водач
не е имал възможност да забележи пешеходката, защото пред него е имало
други автомобили, които са ограничило видимостта му. Твърди че
поведението на пешеходката – предприемане на внезапно пресичане на
пътното платно, без да се съобрази с приближаващите ПТП е в нарушение на
чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП и е причина за настъпване на ПТПТ. Твърди също така,
че в близост до мястото на инцидента е била налице пешеходна пътека, но
пострадалата съзнателно и свободно е формирала своя избор и по този начин
се е поставила в риск. Твърди наличие на съпричиняване на вредоносните
последици от 70 % от страна на ищцата.
Твърди допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд
изразяващо се в недопускане на повторна САТЕ, като прави искане за
допускането и от въззивния съд.
Моли съда да отмени решението в обжалваната осъдителна част като
отхвърли иска за обезщетение за неимуществени вреди изцяло, евентуално да
намали размера на присъденото обезщетение. Претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата Й. А. Г.
от гр.*********** е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба от застрахователя и моли съда
да потвърди обжалваното решение, претендира направените по делото
разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Съставът на въззивния съд намира, че жалбата е подадена в срок, от
надлежна страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и
2
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По искането за допускане на повторна САТЕ:
Същото е направено пред първоинстанционния съд своевременно, при
изслушването на първоначалното заключение. Първоначално е оставено без
уважение, после е допусната повторна, а накрая същата е заличена от
първоинстанционния съд по реда на чл.253 от ГПК.
Въззивният съд намира, че искането следва да бъде оставено без
уважение. Повторно заключение се възлага, когато заключението не е
обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В настоящия случай
такива не са налице. Неоснователно е и оплакването досежно използвани
материали от досъдебното производство. Като веществено доказателство в ДП
е приобщен електронен носител компактиск, съдържащ видеозапис от трафик
за наблюдение на кръстовището, където е извършено ПТП. Същият към
момента е унищожен след влизане в сила на акта на наказателния съд. В
досъдебното производство е изготвен протокол, в който съдържанието на
диска е възпроизведено на хартиен носител с цветен снимков материал и
проследяване на движението на двамата участници в процесното ПТП.
Самият видеофайл е цифров презапис от оригинален файл и по не са
установени признаци на неправомерна намеса. Наличните по ДП в протокола
от 13.10.2022г. кадри, обработени и подредени в хронологичен ред, са
експортирани от видеофайла. Към момента на разглеждане на гражданското
производство са налични образи от същия оригинален файл от охранителнно и
трафик видеонаблюдение, собственост на община ***********, но
възпроизведено на хартиен носител с цветен снимков материал. След
приобщаването на наказателното производство страните по гражданското
дело не са оспорили възпроизведения на хартиен носител електронен
документ съобразно правилата на чл.184 от ГПК. Поради което и съставът на
въззивния съд намира, че възпроизведения на хартиен носител в досъдебното
производство електронен документ е допустими за използване в гражданското
производство от експерта при даване на отговори на поставените задачи.
Поради което и изготвяне на ново заключение, изключвайки данните от
снимковия материал не се налага. Неоснователно е и оплакването срещу
участието на експерта Х., поради изготвяне от същия на САТЕ в досъдебното
производство. Участието в досъдебното производство като експерт не е
3
основание за отвод по смисъла на чл.22 ал.1 от ГПК приложим съответно на
основание чл.196 ал.1 от ГПК на вещо лице в гражданското производство при
разглеждане на гражданскоправните последици от деянието.
С оглед на така изложеното, искането за повторна експертиза следва да
бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на застрахователя за допускане на
повторна САТЕ.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 23.04.2025г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4