Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 4

 

                                     гр. Кнежа   05 . 02 . 2021 г.

 

                              В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р О  Д  А

 

 

    КНЕЖАНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД  в открито заседание проведено на  дванадесети януари   две хиляди двадесет и първа  година  в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНТОН АНТОНОВ

 

при  секретаря : ИВЕТА РУЖОВА

като разгледа докладваното от  съдията    Ах .дело № 248   по описа  за  2020  год. за да се произнесе взе предвид следното :

       Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

В.С.П. , с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат Красимир Мавродиев от БАК, е обжалвал Наказателно постановление № 35-0000764 от 21.10.2020 год., издадено от Директор на РД „АА“, Плевен, ул. „Иван Миндиликов“ № 6А, ет.4, , с което за нарушение на чл.139,ал.1 , т.2 , пр.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл.6 , ал.1 , т.3 , б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г.на МРРБ, на основание чл.177 , ал.3, т.1, предл. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2500 лева. Искането е съдът да постанови решение с което да отмени обжалваното НП , като незаконосъобразно.

С придружаващото писмо на ИА „АА“ РД „Автомобилна администрация“ – Плевен се представиха следните писмени доказателства: Заповед РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения; Жалба; Приложения към жалбата; Акт – оригинал; Оригинал на НП; копие иот известие за доставяне, както  бяха разпитани и свидетелите :  Л.Ц.Б. и М.М.Х. .

 Ответната страна, редовно призована не изпрати представител, като в придружително писмо от 20.11.2020г. е записано, че атакуваното наказателното постановление е съобразено с материалите и процесуалните правила при издаването му и предлагат да бъде потвърдено, както правят възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай че същият надвишава размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

  Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, чрез административно-наказващия орган, който го е издал , поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана .

От събраните по делото доказателства и разпита на свидетелите Л.Ц.Б. и М.М.Х.,  съдът счита за установено следното : На 15.09.2020г. около 12,30 часа в гр.Искър – изхода за гр. Плевен, В.С.П., като водач на товарен автомобил от кат. №3, марка „Скания“ с рег.№ А5325НН, с прикачено  полуремарке от кат. 04, с рег. № А2737ЕМ, при извършване на  обществен превоз на товари/пшеница/ бил спрян за проверка от св. Л.Ц.Б. и М.М.Х.,***. При проверката свидетелите констатирали, че допуска следното нарушение: управлява състав от ППС-влекач с два броя оси и полуремарке с 3 броя оси с надвишено общо максимално тегло от 40000 кг. След измерване със стационарна везна тип PWICЕ0527, идентификационен № *********, със заверка № 44989/08.02.2019г. се установило, че общото тегло на композицията е 54520 кг. - претоварване с 14520 кг.  

 За това нарушение на основание чл.139,ал.1 , т.2 , пр.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, във вр. с чл.6 , ал.1 , т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г.на МРРБ,,  св. Л.Ц.Б. съставил на В.С.П. АУАН Серия А-2019, № 278395, в който като свидетел – очевидец , присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта е вписан М.М.Х.. АУАН-а е подписан от нарушителя с възражение: „…Възразявам въпросното тегло на кантара който не изтеглиха.“ Други възражения не са направени   в допълнителния 3-дневния срок .

Въз основа на този акт Директора на РД „АА“ гр.Плевен издал обжалваното НП № 35-0000764 от 21.10.2020 год., връчено на жалбоподателя, чрез съпругата му на 28.10.2020г., който недоволен от него, в срок го обжалва .

Мотивите на  жалбоподателя да иска отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно са: чл. 166, ал.2, т.8 от ЗДвП, задължава използването на техническо средство за измерване на размерите, маса или натоварването на ос от ИА „АА“, респективно РД „АА“ – Плевен; служителите в РД „АА“- гр. Плевен нямат право да ползват на основание на този текст от ЗДвП, стационарни кантари на случайно избрани в случая земеделска кооперация за измерване на масата или натоварването на ос на конкретното ППС; за да ползват на трети лица кантарните устройства трябва да има оторизация от страна на ИА „АА“ на тези технически средства, а такова доказателство няма представено по делото. Жалбоподателя твърди, че след измерването на товара не му е връчен препис от кантарната бележка и протокол, каквито се издават при замерване с мобилният електронен кантар, собственост на ИА „АА“ - София предоставен за ползване на екипите по график в РД „АА“ - гр. Плевен. Той счита, че  при определяне размера на глобата не е спазен чл.27, ал.2 от ЗАНН, като не е взето предвид имотното състояние на нарушителя.

Искането му е да се отмени обжалваното НП с което му е наложена глоба в размер на 2500 лева, като неправилно и незаконосъобразно.

    При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

    Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказано с наказателното постановление и е процесуално допустима, а разгледана по същество, съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА  поради което атакуваното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено при следните съображения: Изложеното в АУАН-а и обжалваното НП се потвърди от обясненията на свидетелите: Л.Ц.Б. и М.М.Х. на които съдът дава вяра, тъй като кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и не се оспориха от жалбоподателя. Същите заявиха, че тяхната дирекция разполага с електронна мобилна везна, но за да се използва тя е нужно строго специално място за поставянето й, което да е равно и предварително измерено. Според графика на екипите им се разполага тази везна и в зависимост от графика на екипите на техният отдел, везната се взима от този, който ще бъде на такъв участък, който може бъде измерено с нея. В случая екипа им не е използвал мобилната везна на този участък за пътен контрол в гр. Искър, тъй като не позволявало измерване. Свидетелите Л.Ц.Б. и М.М.Х. обясниха как се измерва с електронна мобилна везна и какви документи се издават. Те заявиха, че след като водача не представил кантарна бележка и в товарителницата не било записано теглото на товара, претеглили автомобила на везна на намиращият се в близост земеделски производител, който кантар бил заверен от стандартизация и метеорология. При замерването констатирали, че автомобила е претоварен с 14520 кг., за което Л.Ц.Б. съставил акт за претоварването, по който М.М.Х. е свидетел.  При това измерване  се издала кантарната бележка от ЕТ „Пепи 96“, като присъствали и представители на инспектората от министерството. Свидетелите Л.Ц.Б. и М.М.Х. поясниха, че когато се измерва с тяхната везна излизат две бележки, а когато е на чужда везна има само една бележка, която се прилага към АУАН. И двамата са категорични, че жалбоподателя е присъствал на измерването.

Съгласно разпоредбата на чл. 166. ал. 2, от ЗДвП: „При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби: т. 8. (нова - ДВ, бр. 22 от 2007 г., доп., бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари.“ В този текст няма задължение да ползват само е единствено мобилен електронен кантар, собственост на ИА „АА“ – София. От логичното тълкуване на текста в чл.166, ал.2, т.2 от ЗДвП, се разбира, че се дава право на определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос.

Този текст не ги задължава да използват само мобилен електронен кантар, собственост на ИА „АА“ – София.

Измерването е направено със стационарна везна тип PWICЕ0527, идентификационен № *********, със заверка № 44989/08.02.2019г., заверена от стандартизация и метеорология,  и се установило че общото тегло на композицията е 54520 кг. - претоварване с 14520 кг. 

Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.139, ал.1, т.2,пр.2 от ЗДвП, във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ,  като на 15.09.2020 година е управлявал пътно превозно средство, което е с маса и натоварване на ос над нормите, установени в Наредба 11/03.07.2001 г.  Нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал , че автомобилът е с тегло над допустимото, и въпреки това съзнателно го е управлявал. Чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата задължава всички водачи на движещи се по пътя пътни превозни средства да спазват изискването на нормативните актове и да не допускат по пътищата за обществено ползване да се движат товарни автомобили с тегло над разрешеното. Това задължение е свързано със запазване на пътната инфраструктура, която при изграждането си е предвидена за движение на автомобили с определен тонаж. Всеки водач на пътно превозно средство е длъжен да се съобразява с тези нормативни изисквания. Това задължение е предвидено в ЗДвП и при неизпълнението му се налага съответна санкция. Контролните органи са констатирали, че товарния автомобил управляван от жалбоподателя В.С.П. се движи по републикански път претоварен с 14520 кг.

 Направените от жалбоподателя В.С.П. възражения съдът счита за неоснователни при следните съображения: Разпоредбата на чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП не задължава служителите в РД „АА“- гр. Плевен, за измерване на размерите, маса или натоварването на ос да ползват само мобилен електронен кантар, собственост на агенцията. Използваната стационарна везна тип PWICЕ0527, идентификационен № *********, със заверка № 44989/08.02.2019г. е заверена от стандартизация и метеорология и не е необходимо да има изрично упълномощаване от страна на в РД „АА“- гр. Плевен за използване на стационарни електронни кантари. Безспорно се установи и това не се оспорва от жалбоподателя, че той е присъствал при измерването, видял е резултата и съответно възразил в  АУАН Серия А-2019, № 278395. 

Предвид изложеното , съдът счита , че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановления не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актосъставителят и административнонаказващият орган са спазили разпоредбите, съответно на чл.40-44 и чл.57,58 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 2500 лева , за нарушението  на чл.139, ал.1, т.2,пр.2 от ЗДвП, във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба 11/03.07.2001 г.  , който е определен към средният размер посочен в чл.177 , ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП . Настоящият състав на въззивната инстанция счита, че при налагане на административната санкция, от страна наказаващия орган е съобразена разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, според която наказанието съответства на извършеното нарушение и неговите последици, но също и на личността на извършителя, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Определянето на наказание в размер над средният такъв от нормата на чл. 177, ал.3 от ЗДвП, съобразно която „Който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред, се наказва с глоба от 500 лв. до 3000 лв.”, се явява съразмерно и съответстващо на тежестта на извършеното нарушение. Претоварването на състава е с 14520 кг., като жалбоподателят е съзнавал, че автомобилът е с тегло над допустимото, и въпреки това съзнателно го е управлявал.

    Предвид изложеното, съдът счита, че  обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

    Водим от горното  и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0000764 от 21.10.2020 год., издадено от Директор на РД „АА“, Плевен, ул. „Иван Миндиликов“ № 6А, ет.4, с което на  В.С.П. , с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат Красимир Мавродиев от БАК, за нарушение на чл.139,ал.1 , т.2 , пр.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл.6 , ал.1 , т.3 , б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г.на МРРБ, на основание чл.177 , ал.3, т.1, предл. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2500 лева.

    ОСЪЖДА В.С.П. , с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат Красимир Мавродиев от БАК,  да заплати сумата 5,00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист, която сума да се приведе по сметката на КРС.

         Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Плевен в 14-дневен срок , считано от съобщаването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: