Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 22. 06. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 7835 по
описа на Софийския градски съд за 2018
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство Н.Г.Н., гражданин на Република Гърция,
съдебен адрес *** (въззивник) чрез процесуалния представител адвокат И.Г. срещу
решение № 306996, постановено на 05. 01. 2018 г. от Софийския районен съд, 29-и
състав, по гр. д. № 13346 по описа за 2017 г. (обжалвано решение). С
обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло е отхвърлил иск с правно основание чл. 79 във връзка с чл. 232, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за сумите от 2800 евро, съответно 1 700 евро,
представляващи неплатена такса за ползване на място за каравана в къмпинг
“Парадисо” - Неа Ираклица, Гърция за периода от месец септември 2014 г. до
месец септември 2016 г., съответно за периода 2016 - 2017 г. Районният съд също
така е отхвърлил и кумулативно съединения иск за присъждане на сумата от 112
евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
от септември 2014 г. до септември 2016 г.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е
недопустимо, а ако съдът приеме, че е допустимо, то го оспорва като неправилно,
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на
материалния закон и необосновано. Поддържа, че районният съд не е очертал
подлежащите на доказване факти, неправилно е разпределил доказателствената
тежест и не е дал указания на страните за ангажиране на доказателства. Заявява,
че ответникът не е депозирал своевременно отговор на исковата молба и не е
оспорил наличието на облигационно отношение между страните. Твърди, че
районният съд не е обсъдил и неправилно е преценил събраните по делото
доказателства; не е изложил подробни съображения относно фактите по делото.
Приема, че районният съд е трябвало да тълкува договора съобразно чл. 20 ЗЗД
към момента на сключването му. Позовава се на обичаите в практиката и на
обичайната човешка презумпция. Заявява, че съобразно свидетелските показания
обичайните условия, при които се оставят караваните, не включват срок на
договора. Иска от въззивния съд да извърши проверка и относно допустимостта на
съдебното решение с оглед обстоятелството, че спорът е с международен елемент,
съответно приложимото право относно разпределяне на доказателствената тежест.
Твърди, че приложимо право следва да е гръцкото, в което липсвали основания за
недопустимост на свидетелски показания. Иска от въззивния съд да обезсили или
отмени изцяло обжалваното решение и да постанови решение с което да уважи
предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство Р.К.И., ЕГН **********,
постоянен адрес ***, ж. к. “*****(въззиваем) .
Софийският градски съд, след като прецени твърденията
на страните и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, направи
следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок
от заинтересовано лице (въззивният съд приема, че Н.Г.Н. участва в гражданския
процес в лично качество) чрез надлежно упълномощен процесуален представител.
Представен е документ за платена държавна такса в съответен размер. По тези
съображения жалбата е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното
решение за валидно. Във връзка със служебната проверка за допустимостта му и
предвид изрично направените с въззивната жалба доводи за недопустимост
въззивният съд приема обжалваното решение за допустимо. Съображенията за това
са следните.
Въззивният съд
следи служебно за правилността на дадената от първата инстанция правна
квалификация (т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълкувателно дело
№ 1 от 2013 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на
Върховния касационен съд). В дадения случай съобразно твърденията в исковата
молба районният съд е квалифицирал предполагаемия договор като договор за наем
и съответно е дал правна квалификация на предявения иск по чл. 79 във връзка с
чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд обаче приема, че предполагаемият договор за
предоставяне на място за паркирането на каравана в къмпинг не е договор за наем
на недвижим имот (в който случай и съобразно останалите твърдения в исковата
молба международно компетентен би бил единствено гръцкият съд по чл. 24, пар. 1), изр. първо във връзка с чл. 5,
пар. 1 от Регламент 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела). Предполагаемият договор всъщност
представлява ненаименован договор за услуга и правилната правна квалификация на
иска е по чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Сгрешената правна квалификация обаче не е станала
причина за неправилно разпределяне на доказателствена тежест и за събирането на
неотносими доказателства, съответно за пропуска да бъдат събрани относими
доказателства, поради което не обуславя недопустимост на обжалваното решение.
Абсолютна
процесуална предпоставка за развитието на гражданския процес е международната
компетентност на сезирания съд. В дадения случай правният спор се характеризира
с международен елемент, който се състои в различното местоживеене на страните и
твърдяното място на сключване и изпълнение на предполагаемия договор за услуга. Ищецът (въззивникът), от една страна, има
местоживеене в Република Гърция. Ответникът (въззиваемият), от друга страна,
има местоживеене в Република България. Твърди се, че къмпингът, в
който се предоставя услугата, се намира в местността Неа Ираклица, Гърция.
При така въведените твърдения и
с оглед на възприетата от въззивния съд правилна правна квалификация международната компетентност следва да бъде определена
съобразно разпоредбите на Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на
Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по граждански и търговски дела (Регламент 1215). При договорите за предоставяне
на услуги Регламент 1215 въвежда специална компетентност, която ищецът може да
предпочете пред общата (чл. 7, пар. 1, б. „б“, тире второ). В разглеждания
случай ищецът е преценил да не се възползва от предоставената възможност и
вместо това е предявил иска пред българския съд по чл. 4, пар. 1 от Регламент
1215. Доколкото цитираната специална компетентност по чл. 7, пар. 1, б. „б“,
тире второ не изключва общата
компетентност по чл. 4, пар. 1 от Регламент 1215, то българският съд е бил
международно компетентен да разгледа спора.
По изложените
съображения въззивният съд приема обжалваното решение за допустимо. Относно
правилността му намира следното.
Поради
възприетата с настоящото решение правилна правна квалификация приложимото към
спора материално право е гръцкото въз основа на чл. 4, пар. 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година
относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), нататък за краткост
„Регламент 593“. Независимо от това и дори и твърдението на въззивника, че в
гръцкото право не се съдържа забрана за допускане на разпит на свидетели,
сродна на тази по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, да е вярно, въззивният съд намира,
че в настоящия случай разпитът на свидетели е недопустим. Този извод произтича
от нормата на чл. 18, пар. 2 от Регламент 593, съобразно която договор може да
бъде доказан единствено с доказателствените средства, които са допустими според
правото на сезирания съд. В случая
сезираният съд е българският и предвид цената на иска (левовата равностойност
на 4 500 евро, представляваща претендираната такса за периода от 2014 г.
до 2017 г., е 8 801 лева и 24 стотинки) разпитването на свидетели е
недопустимо по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Правилата на чл. 18, пар. 2 от
Регламент 593 и чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК са повелителни и за тяхното спазване
въззивният съд следи служебно (т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по
тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на Общото събрание на Гражданската и
Търговската колегия на Върховния касационен съд). При това положение събраните
пред първата инстанция свидетелски показания трябва да бъдат изключени от
преценката на доказателствата по делото.
При анализа на
приетите относими и допустими доказателства се потвърждава изводът на районния
съд, че не е доказано възникването на облигационно отношение между страните
(представеното известие по телепоща на л. 5 от делото на Етрополския районен
съд не е достатъчно за установяването на договор между страните при условията
на пълно и главно доказване). Липсват доказателства за съдържанието на
предполагаемото облигационно отношение – дали договорът за услуга е срочен или
безсрочен, както и какъв е размерът на уговорената такса. Няма данни
караваната, за която въззивникът-ищец твърди, че е била оставена в къмпинга
(каравана с ДК номер СО 5652 ЕК), да е собственост или да се ползва на друго
основание от въззиваемия-ответник. При това положение предявеният иск е недоказан
и правилно е бил отхвърлен от районния съд като неоснователен. Неоснователността
на главния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД води до неоснователност и на акцесорния иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обжалваното решение трябва да бъде потвърдено.
По делото има
данни, че въззивникът е регистриран в Република Гърция като физическо лице
търговец (л. 18 от делото на Софийския районен съд). Той твърди, че дейността
му е свързана с управлението на къмпинга. Следователно твърденият от него
договор за услуга трябва да се приеме за субективна търговска сделка. При това
положение и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение
не подлежи на касационно обжалване.
Разноски. При този изход на делото
въззиваемият има право на разноски във въззивното производство. Доколкото обаче
той не е направил съответно искане, нито по делото са били представени
доказателства за осъществяването на разноски, разноски не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 306996, постановено на 05. 01. 2018 г. от
Софийския районен съд, 29-и състав, по гр. д. № 13346 по описа за 2017 г.
в частта,
в която се отхвърля предявеният от Н.Г. Н., гражданин на Република Гърция, със
съдебен адрес ***, против Р.К.И., ЕГН **********, постоянен адрес ***, ж. к. “*****,
иск за заплащане на сумата от 2 800 (две хиляди и осемстотин) евро,
представляваща неплатена такса за ползване на място за каравана в къмпинг
„Парадисо“ – Неа Ираклица, Гърция, за периода от месец септември 2014 г. до
месец септември 2016 г. и за заплащане на сумата от 1 700 евро,
представляваща неплатена такса за ползване на място за каравана за 2016 – 2017
г. при правилната правна квалификация на
иска по чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 306996, постановено на 05. 01. 2018 г. от
Софийския районен съд, 29-и състав, по гр. д. № 13346 по описа за 2017 г.
в частта,
в която се отхвърля предявеният от Н.Г. Н., гражданин на Република Гърция, със
съдебен адрес ***, против Р.К.И., ЕГН **********, постоянен адрес ***, ж. к. “*****,
иск с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за
заплащане на сумата от 112 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода от месец септември 2014 г. до месец септември 2016 г.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.