Решение по дело №2884/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 814
Дата: 23 април 2020 г. (в сила от 23 април 2020 г.)
Съдия: Георги Христов Пасков
Дело: 20197180702884
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№814/23.4.2020г.

 

гр. Пловдив,23.04. 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:                                                          

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

 при секретаря  ДАРЕНА ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2884 по описа за 2019 год. на Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

          Образувано е по жалба на „КОНТЕСТ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, жк.Тракия, ул.“Георги Данчов“ № 20, сграда 6, ет.3, ап. Г-11,  представлявано от Н.С.С., чрез адвокатско дружество „В. & Г.“ против Решение № 341/30.08.2019 г. на ЗА Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на основание чл. 197, ал. 1 ДОПК е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ № С190016-023-0002518/14.08.2019 год., издадено от А.К.-старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив.

          В жалбата са релевирани оплаквания за процесуални нарушения при издаване на ПНПОМ поради липса на реквизитите по чл.196, ал.1 от ДОПК, както и липса на мотиви относно наличието на обезпечителна нужда.  Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на деловодни разноски.

          Ответникът - директорът на ТД на НАП - Пловдив, чрез своя процесуален представител юрк.П., оспорва жалбата като неоснователна. Счита издаденото ПНПОМ и потвърдителното решение за правилни, законосъобразни, мотивирани и издадени при спазване на процесуалните правила. Моли, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         

Като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, съдът приема от фактическа страна следното:

С оспореното  Решение № 341/30.08.2019 г. на ЗА Директор на ТД на НАП-Пловдив е оставена без уважение жалбата на „КОНТЕСТ“ ООД срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки  /ПНПОМ/ № С190016-023-0002518/14.08.2019 год., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив. С ПНПОМ е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка, *** „ТБ Прокредитбанк“ за сумата от 43 639,10 лв.

Постановлението е издадено по искане от С.М.на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, във връзка с ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/  № Р-16001619004537-020-001/15.07.2019г. В хода на ревизионното производство е установено, че проверяваното дружество е изпълнител по доставки на територията на страната, получени ВОП, облагаеми с ДДС със ставка 20%; извършени ВОД и доставки по глава Трета от ЗДДС /износ към трети страни/, облагаем с нулева ставка. Установен е ДДС за възстановяване, формиран от получени доставки по чл.82 от ЗДДС и от доставки по чл.69 ал.2 от ЗДДС. Във връзка с ревизионното производство от дружеството, с ИПДПОЗЛ са изискани всички счетоводни документи, съотносими към проверявания период. В ПНПОМ е посочено, че очакваният размер на общите задължения на  „КОНТЕСТ“ ООД, които ще бъдат установени с ревизията е ДДС в размер на 43 639,10 лв. върху ДО 218 195,52 лв.

          ПНПОМ е обжалвано пред Директора на ТД на НАП Пловдив. С Решение № 341/30.08.2019 г., ЗА директорът на ТД на НАП Пловдив е оставил жалбата без уважение като неоснователна и е потвърдил ПНПОМ № С190016-023-0002518/14.08.2019 год.

          С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

          Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция е решение по жалба срещу постановление за налагане на  предварителни обезпечителни мерки №341/30.08.2019г. на ЗА Директора на ТД на НАП Пловдив.

          От мотивите на ПНПОМ се установява,че е издадено по мотивирано искане на орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, в качеството му на ръководител екип, извършващ ревизия на търговското дружество, възложена със заповед за възлагане на ревизия /  № Р-16001619004537-020-001/15.07.2019г., за определяне на задължения по ДДС за периода 01.06.2019г. до 30.06.2019г. В искането е посочен предполагаемият размер на задълженията, които ще бъдат установени с ревизионния акт а именно за ДДС в размер на 43 639,10лв. От мотивите на постановлението се установява също,че събирането на бъдещи публични задължения ще бъде затруднено. Постановлението е издадено в хода на започнало ревизионно производство по отношение на търговското дружество. Съгласно чл.121,ал.1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагане на предварителни обезпечителни мерки  с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни т.е, в случая цитираната норма е спазена. Спазена е и нормата на чл.121, ал.3 чийто текст гласи,че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, обезпечителните мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя,че с  наложените обезпечителни мерки значително се затруднява дейността на дружеството, до степен на нейното спиране. В обжалваното решение са изложени мотиви относно обстоятелствата по чл.121, ал.3 от ДОПК в насока, че наложените обезпечителни мерки по никакъв начин не спират извършваната от лицето дейност.

          Предварителните обезпечителни мерки  се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Постановлението подлежи на обжалване по реда на чл.197, ал.1 от ДОПК. Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако 1) длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2) не съществува изпълнително основание и 3) ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 ДОПК и чл. 195, ал. 5 ДОПК. Така очертаната правна регламентация предопределя и обхвата на съдебната проверка. Съгласно първата хипотеза на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. Данни и доказателства за изпълнението на тази предпоставка за отмяна на наложената обезпечителна мярка не са представени от жалбоподателя. На следващо място, доколкото в конкретния случай не са налице хипотезите на чл.195, ал.5 от ДОПК, а обезпечителните мерки са предварителни, тоест не се предприемат за обезпечаване на вече установени и изискуеми публични вземания и следователно не е приложимо изискването за съществуване на изпълнително основание, преценката на съда се свежда до това дали при издаването на ПНПОМ са спазени изискванията по чл.121, ал.1 от ДОПК.

        В процесния случай безспорно се установи, че е налице мотивирано искане от органа по приходите, в което е изложено съображение, че без налагането на предварително обезпечение ще се затрудни събирането на публичното задължение. Безспорно установено е също, че е спазена и разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК тъй като процесните обезпечителни мерки  не спират и не възпрепятстват дейността на ревизираните лица. Задължение на публичния изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т.е. тези, които спрямо конкретната обезпечителна нужда, да не засягат права и законни интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията. Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато законът ѝ дава възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое правомощие.

          Неоснователни  са твърденията на жалбоподателя за необоснованост на постановлението за налагане на обезпечителните мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП-Пловдив. Предприемането на предварителните обезпечителни мерки законът свързва с наличието на определен риск за събиране на бъдещото вземане. Въз основа на този риск е дефинирана и целта на мерките – за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Налагането на предварителни обезпечителните мерки е въпрос на оперативна самостоятелност както на ревизиращия орган, който въз основа на събраните факти и данни в хода на ревизията преценява дали да отправи искане за налагането им, така и на публичния изпълнител, който от своя страна не е длъжен да уважи отправеното искане, а следва да извърши самостоятелна преценка дали без налагането на мерките събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно посочени факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка дали са изпълнени изискванията на закона (чл.169 АПК) и спазен ли е принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. В процесния случай съдът намира, че в постановлението са изложени конкретни мотиви, които правят обоснован извода, че без налагането на предварителните обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на предполагаемото публично задължение. Безспорно е, че по отношение размера на предполагаемите задължения публичният изпълнител действа при условията на обвързана компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган. В настоящия случай размерът на предполагаемото публично вземане е в особено големи размери, което обосновава налагането на обезпечителните мерки. Особено големият размер на публичното задължение  предпоставя наличието на по-висок риск за неговото събиране. В тази връзка  изводът за невъзможност или затруднено събиране на публичните вземания  се подкрепя и от факти и доказателства , които се извличат от естеството, характера и продължителността на търговската дейност на ревизираното лице, неговото общо финансово и имуществено състояние, фискална история и други. Подобни конкретни факти и данни в случая са посочени в искането на ревизиращия орган, в ПНПОМ,както и в решението на ЗА директор на ТД на НАП-Пловдив. В  искането си до публичния изпълнител ревизиращият орган е посочил, че дружеството разполага с активи, съгласно приложени справки, които се съдържат в административната преписка и са приети като доказателства по делото.

Наложените предварителни обезпечителни мерки не противоречат и  на принципа на съразмерност,закрепен в чл.6 АПК, нито е налице свръх обезпечение. По тези възражения, направени и пред ЗА Директор на ТД на НАП-Пловдив, същият е изложил съображения в обжалваното решение като е отбелязал, че предполагаемият размер на задълженията е 43 639,10 лева.

          Всичко изложено по-горе води до извод, че обжалваното решение на директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ № С190016-023-0002518/14.08.2019 год., издадено от А.К.-старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него като неоснователна и недоказана да бъде отхвърлена.

          При този изход на спора следва на ответната страна да и бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, ал.8 от ГПК в размера на 150 лв.

          Воден от горното и на основание чл.197, ал.2 и ал.4 от ДОПК,  във връзка с чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът

                                 РЕШИ: 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КОНТЕСТ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, жк.Тракия, ул.“Георги Данчов“ № 20, сграда 6, ет.3, ап. Г-11,  представлявано от Н.С.С., против Решение № 341/30.08.2019 г. на ЗА Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на основание чл. 197, ал. 1 ДОПК е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ № С190016-023-0002518/14.08.2019 год., издадено от А.К.-старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив

          ОСЪЖДА „КОНТЕСТ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, жк.Тракия, ул.“Георги Данчов“ № 20, сграда 6, ет.3, ап. Г-11,  представлявано от Н.С.С., да заплати на ТД на НАП - гр. Пловдив сумата в размер на 150/сто и петдесет/ лева.

           РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл.197,ал.4 от ДОПК.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: