Решение по дело №2404/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на А. Б. И., [ЕГН], от [населено място], обл. Варна, [улица], против Заповед № 4255/05.09.2024 г. на Подуправителя на НОИ, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 108, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 6 от ЗДСл.

В жалбата по подробно изложени съображения се твърди незаконосъобразност и нецелесъобразност на оспорената заповед. От оспорващата се поддържа, че с издаването на акта са нарушени основни нейни права, гарантирани от Конституцията и законите на Република България, в т.ч. и правото й на задължително обучение. Твърди се, че съобразно проведеното й обучение в качеството й на държавен служите и оценката на резултата, който е показала /високи резултати и на петте модула/, е следвало да бъде пренасочена за втори модул на обучение, което не е сторено. Излага се също така, че процесната заповед е издадена в период на временна нетрудоспособност от нейна страна, съгласно болничен лист и въз основа на оценка от контролиращия ръководител, която е подписала с особено мнение, тъй като е съдържала неверни обстоятелства, уронващи достойнстното, честта й и професионалната й квалификация,. В обобщение от И. се поддържа, че не са били налице основания за прекратяване на служебното й правоотношение по този ред, тъй като е отговаряла на изискванията за заеманата длъжност. Отправя се искане за отмяна на наложената заповед.

В съдебно заседание, чрез пълномощник адв. М., жалбата се поддържа на наведените основания .

Ответната страна по делото – Подуправителя на НОИ, чрез процесуален представител гл.юриск. И. К., в отговор на жалбата, в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди се, че заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган, след изясняване на факти и обстоятелства за значение от случая, в предвидената от закона форми и при наличието на законовите основания. Посочва се също, че съобразно практиката на ВАС, при прекратяване на трудовото правоотношение на това основание не се изискват подробни мотиви от органа, а е достатъчно да са налице двете кумулативни предпоставки по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. По подробно развити в тази насока съображения се моли отхвърляне на жалбата като неоснователна, като претендира присъждане на разноски по делото.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Жалбата е допустима като подадена от лице с правен интерес – адресат на подлежащ на съдебен контрол акт, пред надлежния съд и в срока по чл.140 ал.1 от АПК, предвид отсъствие на данни в заповедта пред кого и в какъв срок подлежи на оспорване.

По основателността:

От представените по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка: Със Заповед № 4184/27.10.2023 г. на Управителя на Национален осигурителен институт, считано от 06.11.2023 г., А. Б. И. е назначена за държавен служител на длъжност „експерт в осигуряването“ в сектор „Отпускане на пенсии“, отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ-Варна. Сред посочените правни основания за издаване на заповедта за назначаване е и нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, която въвежда едногодишен изпитателен срок, установен в полза на органа, при постъпване за първи път на държавна служба.

От Докладна записка рег.№ 1019-03-694#5/29.08.2024 г. от Началник сектор „ОП“ се установява, че задачите, които А. И. е изпълнявала са били свързани със задълженията, регламентирани в длъжностната й характеристика, а именно – отпускане, изменение и преизчисление на пенсии по българското законодателство, като задачите й са били разпределяни от прекия й ръководител Началник сектор „Отпускане на пенсии“ до месец юли 2024 г., а след това автоматично чрез АИС „Архимед“. Посочено е също, че през изминалия период, въпреки положеното старание и ограничения брой пенсионни досиета, разпределени на И. за обработка, тя не е успяла да създаде удачна организация на работния процес, не е показала необходимата експедитивност при изпълнение на поставените й задачи. Поради изложеното, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е предложено А. И. да бъде освободена от заеманата от нея длъжност, считано от 16.09.2024 г.

Видно от представения по делото болничен лист А. И. е била във временна нетрудоспособност за срок от 14 дни, считано от 28.08.2024 г. до 10.09.2024 г.

С оспорената Заповед № 4255/05.09.2024 г. на Подуправителя на НОИ, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с А. Б. И. на длъжност „експерт по осигуряването“ в сектор „Отпускане на пенсии“, отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ-Варна, считано от 16.09.2024 година. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие в едногодишния срок за изпитване.

Предвид гореустановената фактическа обстановка и като извърши проверка за наличието на посочените от жалбоподателката основания за отмяна на заповедта, а на основание чл.168 ал.1 от АПК, извърши служебна проверка по отношение законосъобразността на обжалвания административен акт на всички, посочени в чл.146 от АПК основания, съдът достигна до следните правни изводи:

По валидността и процесуалната законосъобразност на акта:

Оспореният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 108, ал. 1, във връзка с чл. 12, ал. 1 и ал. 4 от ЗДСл, а именно от Подуправителя на НОИ в качеството му на орган по назначаването. Видно от представените по преписката извадки от Държавен вестник, на 19 септември 2017 г. И. И. е избран от Народното събрание за управител на Националния осигурителен институт. С Указ № 101 от 09.04.2024 г. на Президента на Република България И. И. е назначен за служебен министър на труда и социалната политики, поради което към 05.09.2024 г. (датата на издаване на процесната заповед) функциите на Управител на НОИ са изпълнявани от П. В. К.-Н., избрана от Народното събрание на 29 юли 2020 г.

Заповедта е издадена в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, предвидени за спазване при нейното издаване, посочено е правно и фактическо основание за прекратяването и дължимите обезщетения. Ранг не е посочен, доколкото при прекратяване на служебното правоотношение в срока за изпитване държавният служител не запазва присъдения ранг.

На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Спазени са общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото заповедта е издадена след изясняване от органа на действителните факти и обстоятелства от значение за случая и събиране на относимите доказателства. Неоснователно се явява възражението, че заповедта е издадена по време на отпуск по болест. Видно от установеното от фактическа страна, А. И. е била в болничен в периода от 28.08.2024 г. до 10.09.2024 г., а заповедта й е била връчена на 13.09.2024 г., когато служителката вече е била на работното си място. По същество този факт е и неотносим към законосъобразността на заповедта. Правният режим, на който се подчиняват служебните правоотношения не предвижда специална закрила при уволнение на държавни служители ползващи отпуск поради временна неработоспособност, освен в хипотезата на чл. 107б от ЗДСл, какъвто настоящият случай не е. В този смисъл твърдение за издаване на заповедта по време на ползване на отпуск по болест не е основание за нейната незаконосъобразност.

По съответствието на заповедта с материалните разпоредби:

Съдът намира, че оспореният административен акт е постановен и в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 12, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл, когато се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. Ако в този срок служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване, съгласно ал. 2 на с. з. Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗДСл, срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск.

От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че в случая са налице и двете предпоставки на цитираната по-горе и приложима разпоредба, а именно, че А. Б. И. е назначена за пръв път на държавна служба със Заповед № 4184/27.10.2023 г. на Управителя на НОИ, считано от 06.11.2023 г. Служебното й правоотношение е прекратено, считано от 16.09.2024 г., т.е. в едногодишния срок на изпитване, който не е бил изтекъл към датата на издаване на оспорената заповед.

В чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е уредено правомощие на органа по назначаването в срока за изпитване и в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност едностранно и без предизвестие да прекрати служебното правоотношение с държавния служител, поради което актът му не е необходимо да бъде допълнително мотивиран. Преценката му дали да го упражни не е регламентирана от закона, поради което и не могат да бъдат въвеждани други ограничителни изисквания вкл. и от съда при проверката за законосъобразност на заповедта по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл.

Необосновано се твърди от жалбоподателката нецелесъобразност на оспорената заповед, както и нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 1 от АПК. Както се посочи по-горе правомощието на органа да прекрати служебното правоотношение се упражнява при условията на оперативна самостоятелност. Това означава, че на контрол за законосъобразност подлежи спазването на законовите предпоставки за упражняване на дискрецията, тоест дали служителят е назначен за първи път на държавна служба и дали служебното правоотношение е прекратено в едногодишния срок за изпитване, което в случая е спазено. На следващо място, при възникването на правоотношението и двете страни са изразили валидно воля и са се съгласили с условията му /в т.ч. и срок за предизвестие в полза на работодателя/, поради което прекратяването му не би могло да бъде третирано като несъразмерна мярка. От друга страна настъпването на предвидени в закона правни последици при наличието на валидно служебно правоотношение, при законосъобразност на действията на органа по неговото прекратяването, не могат да се разглеждат като незаконосъобразни. Няма доказателства и за дискриминация спрямо служителя.

Само като допълнение и с оглед възражението на жалбоподателката за връзката между ниската оценка на работата й и невключването й в допълнителни обучения и курсове, съдът намира следното:

На първо място същото се явява неотносимо към предмета на спора, тъй като както вече беше посочено в правомощията на органа по назначаването по чл. 12, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл, когато назначава едно лице за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, да прекрати служебното правоотношение без предизвестие.

На следващо място, споделя се изложеното от ответника, че след назначаване на И., съгласно чл. 356, ал. 2, във вр. с ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването е имал задължение да представи в Института по публична администрация (ИПА) необходимата информация, относно постъпилата за първи път на държавна служба А. Б. И.. Това обучение за служебно развитие на служителите в държавната администрация, по арг. на чл. 35а от ЗДСл, се провежда от ИПА, който е юридическо лице към Министерския съвет със седалище в София. От представената по делото разпечатка от профила на жалбоподателката в ИПА се установява, че това задължение на органа е изпълнено. Служебно известно на съда е, че след това ИПА предоставя личен профил с потребителско име на държавния служител след назначаването му, чрез който извършва комуникация с него, относно датите и начина на провеждане на обучението. Т.е. от страна на жалбоподателката е следвало да бъде поета инициативата за включване в обучения, а не от страна на държавния институт. Оценяването на изпълнението на възложените на държавния служител задачи от друга страна се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител. Оценяващ е ръководителят, на когото съответният служител е непосредствено подчинен, а контролиращ е ръководителят, на когото оценяващият ръководител е непосредствено подчинен. Възлагането на конкретни задачи се извършва от оценяващия ръководител, който извършва оценка на изпълнението им, чрез отчитане на основната цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетентностите, определени в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от оценявания служител. Въз основа на всичко изложено, неоснователно се явява възражението на жалбоподателката, че ниската оценка на работата й се дължи на невключването й в допълнителни обучения към ИПА.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на А. Б. И. е неоснователна, респ. оспорената от нея заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да присъди такова в размер от 100 лв., определено съобразно чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 24 от НЗПП, предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Варна, XVІІI състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Б. И., [ЕГН], от [населено място], обл. Варна, [улица], против Заповед № 4255/05.09.2024 г. на Подуправителя на НОИ, с която е прекратено служебното й правоотношение, на основание чл. 108, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 6 от ЗДСл.

ОСЪЖДА А. Б. И., [ЕГН], от [населено място], обл. Варна, [улица], да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред В. А. съд на Република България.